Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Писмо... 🇧🇬

Писмо
Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...
Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.
Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да ...

Kalia1117

Prosa » Cartas

1.2K 1 2

Рибарят и момичето от нар 🇧🇬

Край морето, там, където цъфтят лилави, бели и жълти цветя от пролет до есен, живеел в края на селото беден рибар. На времето бил лошо дете, обиждал грозно майка си и се карал с баща си без причина.
Един ден те изчезнали. Останал сам, той трудно се справял с живота. По цял ден кърпел мрежите, остана ...

inakrein

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.3K 2 5

Гледна точка /за конкурса/ 🇧🇬

- Фило-о-о-о!!!
- Пак ли ти? Я подвивай опашка и отивай да си играеш с останалите кутрета!
- Не искам! Обичам да си говоря с теб.
- Аз пък обичам тишината.
- Всички казват, че си странен, защото имаш тъмно минало. Така ли е? ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.8K 2 8

Моята голяма луда гръцка сметка 🇧🇬

МОЯТА ГОЛЯМА ЛУДА ГРЪЦКА СМЕТКА
Комедия
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ВАСКА – простовата и простодушна селска жена, вдовица, на 68 години
ЖИВКА - нейна дъщеря, на 46 години. Хитра, алчна, пресметлива ...

Marmadun

Prosa » Otros

1.5K 1 4

Приказка за правия път 🇧🇬

Имало едно време един Прав път. Той не обичал да се обръща назад и да спира. Познавал себе си добре и знаел накъде отива. Не обичал и не познавал Кривия път, защото не знаел накъде отива и неизвестността го плашела.
Един ден Правият път много се уморил от вървенето само в една посока и от себе си и ...

veesii70

Prosa » Otros

2.2K 6 16

Право в целта (за конкурса) 🇧🇬

- Спиш ли?
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ...

линасветлана

Prosa

1.6K 1 5

Споделено мълчание 🇧🇬

(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...

nadia.nanito

Prosa » Cartas, Otros

1.3K 1

Мисъл 🇧🇬

Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...

exuded

Prosa » Otros

986

По залез... /за конкурса/ 🇧🇬

- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...

Eia

Prosa » Relatos

1.3K 3 7

Полет от Париж "За конкурса" 🇧🇬

— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...

AnSlav

Prosa » Relatos

1.8K 1 6

18+ Виенско кафе - 23 🇧🇬

– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...

Elder

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 4

Живот в студа 🇧🇬

Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...

murjoflos

Prosa » Relatos

774

Сега е празник 🇧🇬

Когато завали сняг, имаш чувства. Не че когато не вали, нямаш чувства. Обаче те са латентни, страхливи се, не искат да се проявят и стоят като заспали в теб. Чакат знак, за да се появят.
И ето го знакът – сняг. Бял, косо пада от небето, като стърготини от небесна дъскорезница, където боговете строят ...

exuded

Prosa » Otros

883

Докторът на обувките 🇧🇬

Докторът на обувките
Аз не съм обущар, аз съм доктор на обувките. Те не са просто парче кожа и гьон, сложени на калъпа, придобили форма, обувай и носѝ. Цяла философия е обувката. Не само предпазва краката, но подчертават и характера на човек. Какво е обувка без характер? Също като човек без душа. Ра ...

ГеоргиСтойков

Prosa » Relatos

1.5K 10

Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса 🇧🇬

Татко, мама, Марийка и аз -ЗА КОНКУРСА
-Марийке, аз излизам, изпери прането.
-Добре, госпожо.
- Марийке, щях да забравя, след като изсъхне, го изглади.
- Разбира се, госпожо. ...

gudman

Prosa » De humor

1.2K 3

Опако село 🇧🇬

Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакост ...

inakrein

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.6K 2 4

Есемес 🇧🇬

В началото на януари получих есемес. Бях в трапезарията, когато чух прозвъняването на телефона и сигнала, че е пристигнала поща.
– Имаш поща! – изкрещя жена ми, докато се ровеше в хладилника. Обожаваше да прави това след празниците. Търсеше в хладилника неща, чрез които да отслабне. И как ще ги наме ...

exuded

Prosa » Relatos

902 4

Нека ти разкажа 🇧🇬

Имам талант. Мога да чувам цветовете. Всъщност щом го написах не ми изглежда като кой знае колко специална дарба, като се има на предвид, че и Моцарт я е притежавал. Моят талант е от малко по-особен вид: мога да чувам историите на крушките, да, на ей онези светещи тела, които озаряват вечерите ти. М ...

bancheva

Prosa » Relatos

859

Виенско кафе - 22 🇧🇬

Четвъртъка започва отвратително, отсвирена съм от сделка, която ми е страшно нужна и се ядосвам дотам, че почерням деня на всички наоколо. Не че горките хора са ми виновни, но все на някого трябва да си го изкарам. Накрая се усещам, че наистина съм прекалила и се разкарвам от офиса, за радост на вси ...

Elder

Prosa » Novelas y novelas cortas

972 3

Надеждата 🇧🇬

НАДЕЖДАТА
– Ей, да Ви кажа! Днес ми се обърна душата наопаки, ама като Ви казвам наопаки, значи, наистина наопаки. Седим си в кафенето на центъра, радваме се на корема на Иван Шкембелията и на стърчащата коса на Щръкльо. Сръбваме ароматното кафе и бистрим политиката. Навън студеният вятър бръсне до ...

ГеоргиСтойков

Prosa » Relatos

1.4K 9

Моите дъждовни дни 🇧🇬

- Тук се сбогуваме! - така ми заяви тя тогава с усмивка.
- Как така ?- помня, че успях да кажа само това, преди тя да се качи на влака и никога повече, да не я видя.
Винаги съм се упреквал и обвинявал,че не направих нищо повече, за да я спра. Разбира се, секунда след като влака потегли се опомних,ти ...

bezdarenqvor

Prosa » Otros

1.2K

18+ Лесна плячка 🇧🇬

Двамата мъже захвърлиха недопушените си цигари и се спогледаха. Единият се усмихна и смигна, другия само поклати доволно глава. Обикновено набелязваха внимателно жертвите си, този път обаче място за колебания нямаше. Печалбата им бе в кърпа вързана, още повече че след падането на мрака паркът съвсем ...

Heel

Prosa » Relatos

985 3

Пъкъл XVIII 🇧🇬

Пъкъл XVIII
- Искаш да се присъединиш към нас ли, докторе? – Йерихон дори не понечи да прикрие тялото си и това на неговата любовница, когато Фосил нахълта в болничната му стая. Очите на доктора искаха да прогорят плътта му, да го изпепелят веднага заедно с разгонената Алиша и всичко да върви по дяв ...

йеромонах

Prosa » Relatos

744

Потребност 🇧🇬

Хубав снят падна преди Коледа – отначало пухкав и лек, вятърът си играеше с него и със снежинките, образуваше вихри и рисуваше бели подвижни картини във въздуха. После времето поомекна, но продължи да вали – този път по-тежък, по-мокър сняг.
– Иди да почистиш пред гаража! – каза жена му, докато се н ...

exuded

Prosa » Relatos

844 1

18+ Вълчицата на дявола 🇧🇬

Вълчицата на дявола има сърце робуващо на измамни страсти, обича всичко което е зло и нечисто. Дразни се от човещината. Дразни се от любовта. Дразни се от добрината. Дразни се от романтична връзка Раздразня се от хора със светла уста, мрази светлите думи, защото нейната уста е като отворен гроб. Със ...

Бейлиан

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

816

Тайната на имението Калуидж (1-ва част) 🇧🇬

Тайната на имението Калуидж
(1-ва част)
новела на ужасите
***
В началото на май получих телеграма от моя чичо, господин Уолър: ...

donkooooo

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 2 5

В търсене. (4) 🇧🇬

На следващия ден се случи нещо неочаквано. Нека не ви издавам предварително, а ви оставя да видите, ред по ред какво се случи в този четвърти ден от моя прохождащ живот в град Смолян. Ще се запитате какво толкова може да ми се случи в един малък град?
Не ми трябваше много време да си събера малкото ...

neytiri

Prosa » Relatos

746

Пъкъл XVII 🇧🇬

ПЪКЪЛ XVII
Съмнението
Само оня, Йерихон е. Само той е способен на такъв подъл ход. Още в началото ми се стори подозрителен. С такива показатели отдавна трябваше да е нахранил червеите. А той куца, кеца, подскача като младо яре. Пък и тоя поглед. Може да те изгори с него. Но къде съм го виждал? Погле ...

йеромонах

Prosa » Relatos

808

Дом 🇧🇬

ДОМ
(Из „Дядо, разкажи ни”)
— Дядо Петре, къде се намира Дома за стари хора? — попита Светлин и подръпна дядо си за ръкава.
Дядо Петър тъкмо беше разчистил двора от сняг и сега седеше на малкото трикрако столче и бъркаше ярма за прасето.
— Защо питаш, Светльо? — сбърчи вежди дядо Петър и погледна къ ...

Мильо

Prosa » Cuentos y obras para niños

2K 3 5

Мили Дядо 🇧🇬

Мили Дядо Коледа, Дядо Мраз и Дядо Деспоте от 6-б, втори вход, ап 52, зная вече какво искам. Подаръче. Е, като жена, искам няколко, то е ясно.
Първо. Алпийска къщичка с покрив до земята, малка веранда и дръвца, струпани отстрани. За камината. Един път седмично да слизам до селото. За продукти и две ...

superelche

Prosa » Cartas

1.4K 1

Курбан /за конкурса/ 🇧🇬

- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...

Eia

Prosa » Relatos

1.6K 1 6

Думата 🇧🇬

Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...

Cryptkeeper

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

1.2K 1

18+ Този път няма да ти се размине 🇧🇬

Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...

Heel

Prosa » Relatos

1.1K 2 5

Невроматрикс 🇧🇬

НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...

Мильо

Prosa » Relatos

1K 1 6

На зъболекар-2 🇧🇬

Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...

exuded

Prosa » Relatos

1.1K 3

Рокличка с камили 🇧🇬

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.4K 12

Изгубеното самочувствие 🇧🇬

Някъде тук трябваше да е. Снощи го видя, но когато си легнаха с жена му, забрави точно къде го беше сложил.
Разтършува из чаршафите. Тя скочи:
– Какво ти става толкова рано сутрин! Отивай някъде другаде да търсиш! И какво търсиш всъщност?
Той повдигна възглавницата си. Нямаше го.
– Попитах те нещо! ...

exuded

Prosa » De humor

1.1K 2 4

Валидол на върха на ножа 🇧🇬

- Тина, спиш ли?
- Уф…
-Чуваш ли как сърцето ми бие за теб?
- Да бе…
- Помниш ли когато се срещнахме за първи път? ...

Довереница

Prosa » Otros

1.6K 5 5

Фройд и аз 🇧🇬

Фройд и аз. Моите стожери – его, суперего, сънищата и то.
Сребристо излъчване, облечена в лилаво.
Явява ми се в съня. Идва, когато съм над пропастта.
Търся Я за равновесие, моите две любими жени на света.
Мама и Тя. Запознах се с мама от фото. Не познавам ласката ѝ. ...

zelenvik

Prosa » Otros

1.4K 3 4

Oрис (Сафина) 16 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> -Заповядай – мама сложи пред мен пълна чиния руло „Стефани” с картофено пюре и седна, като сгъваше салфетката. ...

teodoralindemann

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Писмо... 🇧🇬

Рибарят и момичето от нар 🇧🇬

Гледна точка /за конкурса/ 🇧🇬

Моята голяма луда гръцка сметка 🇧🇬

Приказка за правия път 🇧🇬

Право в целта (за конкурса) 🇧🇬

Споделено мълчание 🇧🇬

Мисъл 🇧🇬

По залез... /за конкурса/ 🇧🇬

Полет от Париж "За конкурса" 🇧🇬

18+ Виенско кафе - 23 🇧🇬

Живот в студа 🇧🇬

Сега е празник 🇧🇬

Докторът на обувките 🇧🇬

Татко, мама, Марийка и аз - за конкурса 🇧🇬

Опако село 🇧🇬

Есемес 🇧🇬

Нека ти разкажа 🇧🇬

Виенско кафе - 22 🇧🇬

Надеждата 🇧🇬

Моите дъждовни дни 🇧🇬

18+ Лесна плячка 🇧🇬

Пъкъл XVIII 🇧🇬

Потребност 🇧🇬

18+ Вълчицата на дявола 🇧🇬

Тайната на имението Калуидж (1-ва част) 🇧🇬

В търсене. (4) 🇧🇬

Пъкъл XVII 🇧🇬

Дом 🇧🇬

Мили Дядо 🇧🇬

Курбан /за конкурса/ 🇧🇬

Думата 🇧🇬

18+ Този път няма да ти се размине 🇧🇬

Невроматрикс 🇧🇬

На зъболекар-2 🇧🇬

Рокличка с камили 🇧🇬

Изгубеното самочувствие 🇧🇬

Валидол на върха на ножа 🇧🇬

Фройд и аз 🇧🇬

Oрис (Сафина) 16 🇧🇬

Cola