Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

След време осъзнах... 🇧🇬

Не можем да живеем с половината от себе си – показах ти и некрасивото и недостойното - демонстрирах тъмната си страна – осъзнатия недостатък на горделивия с добротата си човек.
Фалшив се чувствам... и затова, че тежко те съдих – непристоен съм и жалък... май не те заслужавах!?
Издрахме душите си и с ...

Veren

Prosa » Cartas, Otros

1.4K 1

Спомен от детството 🇧🇬

Белият лист е мой слушател от детските ми години. Вечер, когато е тихо и всичко спи, свряна под юргана, аз споделях с него моите мисли и чувства, пътешествах, изживявах мъка и страст, любов и омраза, доверявах тайни. А листът мълчеше и слушаше.
Родена съм в семейство на работници, пропити с идеите н ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

988 1 13

Кристалната пустиня 🇧🇬

|.
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...

river--

Prosa » Relatos, Novelas y novelas cortas, Otros

693

Между нас 🇧🇬

Лежахме на леглото, зяпнали в тавана. Минаваха ми куп страстни мисли, как се натискаме, как сме зад бара в заведението... винаги имаше нещо малко, сега просто знаех, че това е правилно. Дръпнах го върху себе си. Мина време докато разбере какво искам и веднага щом разбра ме обви в прегръдките си, вър ...

Vee.

Prosa » Erótica

1.4K

Бай Коста 🇧🇬

Половин век, цял човешки живот измина от срещата ми с Бай Коста.
Кликвам в Гугъл и попадам на информация за издадени напоследък спомени, преживяна тежка катастрофа, по чудо оцелял, продължава да пише стихове и издава,останал сам, съпругата му Райна починала, откривам клип в който произнася слово…
Би ...

Volter

Prosa » Otros

1.3K

Мъжът със светещите ботуши 🇧🇬

Сънувах ли го тази нощ? Подари на децата ми светещи ботуши. Млечните цветове се преливаха от кафяво през тревистозелено до бяло. Изглеждаха странно и прекрасно, като подарък от извънземен. Очаровани, децата ми веднага ги нахлузиха и хукнаха навън.
Моля те, не позволявай друг да прави чудесни подаръц ...

670301

Prosa » Otros

657

Недоизказани мисли 🇧🇬

Успя ли да ме забравиш, както когато се появи дъга в небето, забравяме че е валяло?
Мислиш ли преди да заспиш за мечтите, които чертаехме всяка нощ в небето?
Започна ли да вървиш по нова пътека с други твои очертания, обмислящ бъдещето
или все още стоиш пред моста на колебанията и разочарованията?
С ...

Просто_себе_си

Prosa » Otros

1.3K 2

Мерзавката 🇧🇬

1. Сутрин
Сутрин, градът е притихнал. Оживлението е далеч. По главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой ...

МишелКолева

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 3

Ключ 🇧🇬

Отключва се и някой влиза в нея. Тършува, обръща я, ровичка. Ядосано, тревожно, нещо му убягва, май не търси там, където трябва. Но продължава да разхвърля – спомените наляво запраща, любовите – надясно, всички чувства гневно ги прави на куп, като футболна топка с изкуствена кожа, разпокъсана от рит ...

exuded

Prosa » Relatos

592 1

Защитници на народа 🇧🇬

„Изминаха три седмици от жестокото убийство на 23 годишната Н.В. от град П. След многообещаващото начало на разследването, полицията забуксува на място. Все още не са известни нито мотивите, нито извършителя на това зверство. Жителите на град П. живеят в непрекъснат страх.
Припомняме на читателите, ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

3.4K 3 9

Красотата на отиващия си ден 🇧🇬

Тя застана в началото на пътя и с пълни гърди вдиша морския въздух. Лекият ветрец палаво разрошваше гъстата й руса коса. Небето бе смръщило вежди, буреносни облаци се придвижваха бавно по безкрайната синева. Момичето усети специфичния аромат на летен дъжд, докато погледът й обхождаше спокойното море ...

НиколС

Prosa » Relatos

967 1

Дамата на бара 🇧🇬

Тя беше отново тук. Със сладникавия си парфюм, червеното си червило и пухкавата си чантичка, в която носеше всичко важно, но имаше място и да сложи още.
Не беше като другите жени. Една весела, облегнала се на бара с цигара в ръка, винаги облеклото и почертаваше съблазнителните й форми. В душата като ...

juja_vialicata

Prosa » Otros

755 1

Куче от сой 🇧🇬

Куче от сой
- Е, тате, какво ще кажеш? Вземаме ли го?
Гласът на сина ми беше толкова умолителен и увещаващ, така силно докосна струните на чувствителната ми бащина душа, че сърцето ми се преобърна.
Кучето определено не беше чистокръвно гонче. Доста неугледно, с щръкнали няколко ребра, явно недохране ...

parvanski

Prosa » De humor

1.4K 1

До 1000 🇧🇬

Малък съм. Недооформен, ръбест и рехав някак си. Но ми е хубаво, че съм се появил ей, тъй от нищото. Любопитно ми е. Какво ще се случи? Началото е обещаващо, но краят още е далече. Приятно ми е, когато тя идва и ме обсипва с внимание и думи. Толкова е хубаво. Обожавам я. Обожавам ръцете ù върху клав ...

Довереница

Prosa » Relatos

959 11

Твоята съдба... 🇧🇬

Да си сам е тежко! Да седиш и да се чудиш има ли някой на този свят, който те разбира, който те подкрепя, който те обича? В главата ти минават какви ли не мисли, „ами ако сега скоча от някъде, на кого ще му пука?” Не е приятно! Да се чувстваш предаден от всички, които са те забравили, а те да се рад ...

evageorgieva96

Prosa » Relatos

901

Бандата - седма част 🇧🇬

Бандата - седма част
вулгарен роман
О.з. генерал-лейтенант Димитър Янчев почти не беше спал през нощта. Изпадаше в някаква просъница за минути и отново се събуждаше. Вече повече от месец, се чувстваше меко казано неспокоен и за всичко това, беше виновен оня идиот Борис Христов. Човекът, който беше и ...

emo2

Prosa » Novelas y novelas cortas

936 1

Бай Кольо и господин Енев 🇧🇬

Бай Кольо беше овчар. И дядо му, после и баща му, а сега и той. Откакто се помнеше все след овцете тичаше. Наследи от баща си 57 овце. Обичаше ги, грижеше се за тях, говореше им, разбираше ги. С времето удвои стадото. Всяка си имаше име. Те бяха неговите приятели за утеха и раздумка.
Рядко се срещаш ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

1.8K 2 5

Неудобство 🇧🇬

Представителят на филмовата компания се подсмихна, развеселен от реакцията на Лора. Студентката се бе ококорила и размахваше високо юмрука си в знак на задоволство от постигнатия успех.
– Ама наистина ли съм одобрена?
– Да, получавате малка роля в една от сериите на шестия сезон на „Подземен свят”.
...

Heel

Prosa » Relatos

924 4

Изневяра 🇧🇬

Ама ти казвам, най-мразя нощните смени. Прибирах се значи вчера от нощна смяна, ама толкова ми се спеше, че едва гледах. Наближих нашия вход, а отпред се насъбрали хора, ама хора ти казвам. На събрание на етажната собственост няма толкова.
-Какво се е случило – питам, ама кой да ми обърне внимание. ...

keltco

Prosa » Relatos

832 1

Where is my mind 🇧🇬

.. Тя няма сянка.. тя винаги е сама.. не можеш да я видиш, но можеш да усетиш когато е тук .. Идва без да попита дали е желана, идва и трудно си тръгва. Може да стои с часове, дни, месеци. Тя обича да е жестока. Тя обича да те кара да се чувстваш така сякаш изгаряш. Наистина и харесва когато те боли ...

unpredictableee

Prosa » Otros

590 2

Фентъзи от мъглата на вековете 🇧🇬

Фентъзи от мъглата на вековете
Четиристотин шейсет и втора година след Христа. Слабите слънчеви лъчи на септемврийското слънце едва преборили се със скупчените сиво – синкави облаци, хвърляха меката си и бледа светлина върху обширните поля на глухата провинция на Източната Римска империя, някъде на ...

parvanski

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K 2

Здравословен живот 🇧🇬

Здравословен живот
Здравейте, казвам се Спиртомир Цигарев. Искам да Ви споделя своя опит, свързан със здравословния начин на живот, за да се предпазите от грешките, които аз съм допускал по пътя към съвършенството.
Преди много време реших да водя здравословен живот. Честно казано, бях дебел и настро ...

Galifray

Prosa » De humor

1.5K 1

В очакване... 🇧🇬

Ти отново си тук. И макар да не те срещам по улиците, знам, че си тук. Дали те търся? Ами всъщност да. Няма да го крия. Погледът ми иска да те разпознае във всяко лице пред мен. Търся аромата ти във вятъра и се надявам да ми донесе твоите мисли. Сега дъждът чука по прозореца и се чудя къде си...какв ...

Parvati

Prosa » Relatos

914 6

Край на работната седмица 🇧🇬

КРАЙ НА РАБОТНАТА СЕДМИЦА
Усещаше как умората, натоварила съзнанието, ума, клепачите и цялото му тяло, тази умора, която правеше краката му по-тежки от погледа на шефа, цялата тя – мокра, прогнила, наедряла и воняща, е полепнала по него, впила се е и смуче кръвта му. Така беше в края на всяка седмиц ...

exuded

Prosa » Relatos

652 1

Звярът с душа Част първа 🇧🇬

Младото момиче се бе облегнало и бе забило поглед в земята, вече от няколко часа не помръдваше. Покрай нея постоянно минаваше някой, малцина бяха тези, които се заглеждаха в нея, по-голямата част от тях презрително обръщаха глава и казваха „наркоманка“. Не Ани не употребяваше наркотици и не пиеше че ...

monikas

Prosa » Relatos

658

Обезобразеният 🇧🇬

С годините намалих драстично гледането на телевизия, а основният принос за болезненото решение се падна на вечерните новинарски емисии. Преди киснех с часове пред светещата кутия; нямах нищо против тя да се разправя жестоко с времето и мозъчните ми клетки, докато преобразува наглед невинната ежеднев ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

957 1

писмо 🇧🇬

Скъпи приятели,
Всички, които четете моите стихове и с присъствието си и топлите си думи ми дадохте кураж, да вървя напред. Бих благодарила на всеки поотделно, но аз нямам компютър и само с добрата воля и доброто сърце на една жена съм в сайта.
Животът не ми остави много, но все пак имам какво да ви ...

selivrek

Prosa » Cartas

815 1

Греховна любов /не е за конкурса/ 🇧🇬

Слънцето отвори очите ù, а жълтото в средата им заблестя като звезди на ясно небе и озари цялата стая. Отвсякъде си личеше, че момичето беше влюбено! Толкова влюбено, че светът около него беше розов и дори пееше и танцуваше с цялата си красота. Милото, то не виждаше нищо друго наоколо, освен цъфнали ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.2K 8

Нули и единици 🇧🇬

Ако четеш този текст, това означава, че съм се върнал обратно по течението на река Лета. През изминалата година допуснах грешка, която ме прати да се нося свободно по нейното течение. За да изкупя част от огромната си вина за едно престъпление, се чувствам длъжен да разкажа какво точно се случи. Пос ...

NikoVat

Prosa » Relatos

1.2K 1

Последна искрица живот 🇧🇬

Разпенените вълни се блъскаха бясно в назъбените скали, частици от морския нос. Започваше една от оная морски бури, които не спираха с дни. Идваха изненадващо, предизвестени от силния вятър откъм морето, който неведнъж бе нанасял големи щети на рибарските селища.
Нито писък, нито дори тихо шумолене ...

WilliamStone

Prosa

1.2K 6

Да те помня 🇧🇬

Искам да те помня все така - весела, безгрижна и засмяна. Недокосната от отровния живот, недокосната от всичко лошо. Красива си.
И така, положила глава на мойто рамо, ти протягаш таз ръка, таз мъничка ръка, търсеща любов, радост и утеха. И аз я стискам. Готов съм всичко да ти дам, дори сърцето си го ...

НиколС

Prosa

895 2

Ние 🇧🇬

Доскоро мислех, че да си смирен означава да бъдеш меланхоличен, депресиращ, злочест, онеправдан, нещастен, да нямаш мечти, да си послушен спрямо близките. Смирението не означава само думи, а и дела. За да се смириш трябва да знаеш кой си, какво е твоето място в света и да отделиш безкористната любов ...

Аnna

Prosa » Relatos

1.1K 3

Аз и той... 🇧🇬

Заровила съм лице във възглавницата, чувам хлопването на вратата, надигам се и виждам Тео, какво ли си мисли, когато ме вижда така...
-Ей, какво става? - между веждите му се появява онази бръчка и изглежда загрижен, все едно аз съм единственото нещо, което го вълнува.
-Нищо, добре съм. - отвръщам пр ...

Vee.

Prosa » Relatos

995 1

Бъди до мен 🇧🇬

Има толкова начина да умреш. Бавно ,мъчително или бързо, неочаквано.
Може да си на ръба. Буквално. Да погледнеш града, ширнал се пред очите ти, докато бавно пристъпваш към края.
А ще бъде толкова лесно да забиеш колата в дърво, да усетиш сблъска на метала, а после да престанеш да усещаш.
Или пък бав ...

НиколС

Prosa » Otros

976 1

Скрита топка 🇧🇬

СКРИТА ТОПКА Банкерът бе финансирал толкова много неща, че вече нито им помнеше имената, нито свойствата. В редките случаи, когато умът му проблесваше иззад стъклото на вечно мазната кристална чаша, пълна догоре с уиски или нещо подобно, в тези внезапни случаи, когато той леко изтрезняваше, за да от ...

exuded

Prosa » Relatos, De humor

1.1K 1

Плагиат ли? 🇧🇬

Викам аз на един, че е плагиат, а той ми се хили насреща, сякаш му беля яйце:
- К,во, маце?... Сбъркала си адреса!
Недоумявам каква котка съм, но най-любезно го питам що преписва чужди творби, а господинът важно, важно засуква мустак, поглажда брада и се репчи, като настъпан петел:
- Туй, все съм си ...

RaiaVid

Prosa » De humor

1.6K 7

България накъсо - 12 🇧🇬

И да се срамувам, че съм българин, и да не се срамувам, вече е късно и за двете.
Стигам до извода, че в България всяка неправда се отстранява като на нейно място се насажда друга - по-голяма.
Особености на българската политическа астрономия:
Никога не пропускаме нито едно информационно затъмнение... ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.8K 26

Пъкъл XII 🇧🇬

ПЪКЪЛ XII
- Какво искаш да кажеш? Че тоя нещастник е срещал великия Цар от Урук? Че е говорил с него и е разбрал тайната на Вечния живот? Че е съществувал преди Теб!?
- Не прекалявай със заключенията. И аз съм пре-любопитен да получа някои отговори. Несъмнено е придобил Вечността. Как го е сторил, е ...

йеромонах

Prosa » Relatos

644

Великден 🇧🇬

Тази война няма край. И в нея силите са винаги равни, победител в истинския смисъл на думата няма никога. Дори и едната страна да вземе превес за момент, другата бързо набира сили и я помита отново, за да бъде на свой ред пометена след време. Нито започваше с влизането на Мира в дома на баба Пелагия ...

nofi

Prosa » Relatos

1.8K 1

Нямате непрочетени писма (за конкурса) 🇧🇬

Проклетата аларма… Тъкмо когато сънувах нещо хубаво. Няма как. Трябва да се ходи на работа. В полусън циркулирам между кухнята, банята и тоалетната.Опитвам се да не вдигам шум, че майка ми ако се събуди ще има да ми опява: „Като седиш до късно пред компютъра как ще станеш навреме, че и да закусиш ка ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.8K 2 29

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

След време осъзнах... 🇧🇬

Спомен от детството 🇧🇬

Кристалната пустиня 🇧🇬

Между нас 🇧🇬

Бай Коста 🇧🇬

Мъжът със светещите ботуши 🇧🇬

Недоизказани мисли 🇧🇬

Мерзавката 🇧🇬

Ключ 🇧🇬

Защитници на народа 🇧🇬

Красотата на отиващия си ден 🇧🇬

Дамата на бара 🇧🇬

Куче от сой 🇧🇬

До 1000 🇧🇬

Твоята съдба... 🇧🇬

Бандата - седма част 🇧🇬

Бай Кольо и господин Енев 🇧🇬

Неудобство 🇧🇬

Изневяра 🇧🇬

Where is my mind 🇧🇬

Фентъзи от мъглата на вековете 🇧🇬

Здравословен живот 🇧🇬

В очакване... 🇧🇬

Край на работната седмица 🇧🇬

Звярът с душа Част първа 🇧🇬

Обезобразеният 🇧🇬

писмо 🇧🇬

Греховна любов /не е за конкурса/ 🇧🇬

Нули и единици 🇧🇬

Последна искрица живот 🇧🇬

Да те помня 🇧🇬

Ние 🇧🇬

Аз и той... 🇧🇬

Бъди до мен 🇧🇬

Скрита топка 🇧🇬

Плагиат ли? 🇧🇬

България накъсо - 12 🇧🇬

Пъкъл XII 🇧🇬

Великден 🇧🇬

Нямате непрочетени писма (за конкурса) 🇧🇬

Cola