Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Исках го за мен! 🇧🇬

Дълго чаках това море, исках да кажа край на всички проблеми, които ми се бяха струпали, на всички гадости, които понесох. Питах се защо всичко се случваше на мен, защо не заслужавах да бъда щастлива, защо поне веднъж в живота ми не бях удовлетворена. Имах много момчета и все различни, но никой не м ...

magidonkova

Prosa

675

Лъжата. За конкурса 🇧🇬

Мария седеше сама в пустия си дом и очакваше някой да се появи да вратата. Да почука, да влезе и да свали калните си обувки. Да седне на масата и да започне да дъвче храната без да личи апетит, без да усеща, че се храни. С онзи угаснал, разгревожен поглед на невинно дете, каквото беше. След това да ...

raditodorova

Prosa » Relatos

965 5

Мехурчета от женски сълзи 🇧🇬

,,Драматичното ли е, когато лицето на една жена го краси бижу, изработено от сълзи, или е истински драматично, то да е скрито зад облаци от неистини.”
– Добре дошли на филмовия фестивал в град Драма! - водещата приветства. Тя бе една възрастна жена, но по правите чертите на лицето и личеше, че е бил ...

tebasile

Prosa » Relatos

1.3K

Жълти цветя 🇧🇬

Аз съм Филип. Живея в градчето Форфиленд в близост до голямото езеро Суен. Както навсякъде из страната, и тук е в сила законът за еднаквите къщи: на една улица всички постройки трябва не само да са еднакви по форма и големина, но и по цвят. Същото важи и за оградите. В центъра на всеки град или село ...

AnnyGyurova

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

1K 1 5

На една лъжа разстояние (за конкурса) 🇧🇬

Не, този път нямам никакво намерение да оставам на разстояние от обявената конкурсна тема. Липсва ми възможността да гласувам за любимия си разказ. Толкова ми липсва, че сънувах вечери наред всички разкази филмирани. То градини, то цветове, то герои, то тоалети, че ги обличах, събличах, назначавах д ...

Anita765

Prosa » De humor

1.2K 1 15

Песента на щуреца 🇧🇬

Песента на щуреца
Били ли сте някога щастливи? Не бързайте да ми отговаряте, обърнете се не към разума, а попитайте чувствата си!
През целия си живот Сретан Лонели щеше да се стреми към върховете, които преследват хората. Беше роден в малка къщичка в босненско селце с поетичното име Крикет, в което ...

strina

Prosa » Relatos

1.3K 2

Обидата 🇧🇬

Малееей! Как не го досрамя тоя мъж така да ме обиди? Кучка съм била!... Лоша съм била!... Въртяла съм се насам-натам… Мъжкарите ме следвали… Че кого другиго да следват? Красавица съм и ме бива отвсякъде. А той ще ме нарича мене "кучка"… Не мога да повярвам! Аз да не съм уличница? Имам си име и съм о ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.5K 15

Лепа Брена 🇧🇬

Лепа Брена
преобърна живота ми!... Не е за вярване, но е така… Тя и на някакъв арабски шейх объркала работите…
Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград – тря’ба ми синджир за бивол’цата, там се нахуда[1] от пиле мляко – рече баща ми.
След час се приземяваме със ЗАЗ-ската в района на дими ...

Volter

Prosa » Relatos

2.2K 1

.. с влажен дъх 🇧🇬

Беше тъмна, юлска нощ. И последната мъждукаща светлина бе отдавна изгаснала в китното, малко селце на Симо, ала той не спеше ...
Бледата светлина на луната разкриваше пред него гледка, която спираше дъха му. В малката детска площадка, където полите си разпростираше вековна топола, между два дрянови ...

Andrew93

Prosa » Relatos, Erótica

1.4K 1

"Боголюбци" 🇧🇬

„ БОГОЛЮБЦИ „ 1. Всички еднакво сме равни пред бога Излъгал е някой подлец Презирайки страшно в същото време Нивото под всеки „светец“ 2. „ Вий ще сте роби, а вий господари „ Така пожелал бил сам бог Недейте отчайва децата си ваши Към всички еднакво ще бъда аз строг 3. Истина ли е или измама Това е ...

radkoaa

Prosa

892

Крадецът на кости 🇧🇬

Крадецът на кости
На най-високия хълм над морето на най-южния нос на Северния Континент живееше Бонифаций Папиров в голямата си каменна къща. Около нея се забелязваха основите на пет други изгорели постройки, свидетелстващи за злочестата съдба на предишните му домове. Самият Бонифаций – висок, мърша ...

AnnyGyurova

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2.1K 1 11

Разпятието 🇧🇬

Отречи се, отречи се, ОТРЕЧИ СЕ!… – крещеше ужасяващ и непознат глас.
Ана скочи в леглото и дори след като се събуди, думите изпълваха съзнанието й. Откакто се помнеше сънуваше един и същи сън, сън който прекъсваше на едно и също място и оставаше в нея чувството за нещо недоизказано… нещо забравено. ...

tankatanka79

Prosa » Relatos

1K 1

Посветих го на теб 🇧🇬

Посветих го на теб, този, днешният и утрешния ден.
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...

dust-in-the-win

Prosa » Otros

922

Навигатор 🇧🇬

Понеже производителите му твърдяха, че винаги надушва верния път го кръстихме Гуджо. Още на следващата сутрин Гуджо влезе в тестовата си фаза. Седнах зад волана, а милата до мен го гушна в скута си. Щяхме да ходим до братовчеда и набързо вкарахме адреса през дисплея. След като премига няколко пъти, ...

admiral

Prosa » De humor

3.1K 3

Тотално съблазнена 🇧🇬

Слънцето бавно се изкачваше нагоре и вече напичаше. Денят се очертаваше много топъл...Спирката беше голяма, но автобусът все още го нямаше. Огледах се. Имаше хора, но чудно защо само мъже в този час на деня. И – тогава го видях. Стоеше и не мърдаше. Отличаваше се от другите мъже. Изпъкваше някак си ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.5K 12

Вторник 🇧🇬

Гледам право пред себе си, право в малката, сякаш драсната с нокът, вдлъбнатинка върху черната дъска. Червена точка всред необятно море от тебеширено черно. Алено, изрисувано с момичешки лак за нокти, и черно, лизнато от напудрени в тебеширен талк стъпки вода. Контраст от равновесие всред морето от ...

aneria

Prosa » Relatos

592 2

Чакалня 🇧🇬

ЧАКАЛНЯ
Всеки човек има право да закъснее. Железниците не отчитат този факт, затова са железни – пускат влака точно в часа на тръгване, нещо фучи, звук се издава отнякъде, железните колела тръгват нервно, скърцат като изкуствени зъби, не им пука дали някой е закъснял. Нито дори, че този някой е имал ...

exuded

Prosa » Relatos

780 1 4

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк
Самолетът излетя по разписание и се отправи по маршрута си, но това стана след малко неудобна ситуация в началото – точно до моето място едната стюардеса се спъна, поля ме с малко кафе, което не беше нещо, което да не ми се е случвало, но падайки, полата ...

Bezzhichen

Prosa » Relatos

1.7K 3 27

Не може да имаш всичко на този свят 🇧🇬

Не може да имаш всичко на този свят
разказ
Гърмът на поредната бомбичка накара стъклата в апартамента да потреперят. Котката подскочи около метър във въздуха и с космическа скорост се скри под дивана. Въздухът се изпълни с дим и миризмата на сяра и бертолетова сол. Това беше най-силния гърмеж, който ...

keltco

Prosa » Relatos

743 1

Чудесата, които се случват след Коледа 🇧🇬

Чудесата, които се случват след Коледа
Топлото време след Коледа разтревожи любителите на зимата. Вместо да са бели, ски пистите се зеленееха, а дървета оцветяваха пейзажа още с есенните си окраски. Разказваха, че заради топлото време ягодите някъде бяха дали плод. Бадемът под прозореца ми напъпи и ...

strina

Prosa

959 2

Онова, което ни се полага по право - Част Шеста 🇧🇬

(това е продължение на предишните части)
Гостът се казваше Стефан и носеше огромна раница на гърба си, а жена му Елисавета – по-малка, но влагаше доста усилия в това. Той беше висок, голям, широкоплещест, а тя – ниска, стройна и руса.
Стефан бе поканен за лова, който беше започнал още от петнайсети ...

cycletrip

Prosa » Novelas y novelas cortas

695 1

Последната репетиция 🇧🇬

- Целуни я!
- Но защо?
- Просто я целуни!
Младият актьор извади смартфона от джоба си и погледна колко е часът. Наближаваше полунощ, а режисьорът на дълго подготвяния спектакъл все още държеше него и колегите му в театъра за последната репетиция преди премиерата в идния ден. Момчето погледна ръковод ...

Infidel

Prosa » Relatos

812 1

Двама под небето-2 🇧🇬

2
Събота следобяд се състоя погребението. Много омърлушени лица присъстваха. Съпругата на покойника плачеше и бършеше очите си със салфетка, но не успяваше да скрие мъката си. Синът им стискаше ръката на майка си и я успокояваше с думи. Хората ги гледали. Андрей също се мъчеше да остане равнодушен н ...

raditodorova

Prosa » Novelas y novelas cortas

881 1

Змеят Груди 🇧🇬

Седемте глави на змея Груди и преди се бяха карали жестоко, но този път се стигна до бой. Сипеха се взаимни обвинения, но никоя глава не поемаше отговорност за тежките стомашночревни проблеми и метеоризма, които се бяха появили след преяжданията по време на празниците.
Всяка глава имаше различни хра ...

Ambrouse

Prosa » De humor

912 2

Сънят със светулките 🇧🇬

Помня този сън много ясно. Той се повтаряше няколко пъти през годините. Имаше седмица, в която го сънувах всяка вечер. На сутринта винаги се питах какво ли означава и къде ли ще ме отведе. Майка ми казваше, че е просто плод на въображението ми. Обясняваше ми, че сънищата са проекция на нашия вътреше ...

Boyan

Prosa » Relatos

875 3

Островът не се продава 🇧🇬

Сцена: Клиентът влиза в офиса, за да сключи сделка.
- Добър ден.
- Добър ден и на вас, господин...
- Карон, моля, Карон.
- Господин Карон, заповядайте, седнете. Така, слушам ви. ...

WhiteDesert

Prosa » Otros

784

В тютюмахата 🇧🇬

Леля Тютюмаха мяза на огромно вретено: косата ù - огнено червена, подстригана на черта, в пъстро сако върху шарена блуза и памучен клин, над който прелива шкембе, после - цици и накрая - едър пластмасов гердан в тюркоазен и морав отенък.Някой я е въртял, въртял, въртял, намотавал е около кръста слое ...

670301

Prosa » Otros

788 1

Песента на сърцето 🇧🇬

Неда се въртеше по двора - пееше си и не изпускаше от очи малката си сестричка Елена. Хитрушата все гледаше да се шмугне в лехите с доматите, но Неда отгатваше пакостливите й намерения. Девойката умееше да се грижи за нея и вече вършеше повечето домакински работи досущ като майка си. Скоро щеше да с ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

1.2K 12

Онова, което ни се полага по право - Част Пета 🇧🇬

(тази част е продължение на предишните)
Някак изтиках единайсети клас. На изпращането на сестра ми за пръв път носих костюм. Грозна картинка.
След това се преместихме, както всяко лято, във Врабчевци.
През първия ваканционен ден отидох до постройката, където баща ми трупаше боклуци, твърдо уверен, ч ...

cycletrip

Prosa » Novelas y novelas cortas

649 1

Двама под небето 🇧🇬

1
Хладно беше навън и валеше дъжд. Сивите облаци се бяха сгъстили горе и не пропущаха слънчева светлина. Изглеждаше все едно, че се свечерява.Наталия се запъти към спирката, от където щеше да се качи на автобуса. Тя вървеше бавно, сякаш се наслаждаваше на дъжда и мрачното време. Не носеше чадър, а с ...

raditodorova

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

* * * 🇧🇬

Понякога човек трябва да се обърне, за да разбере, че зад него няма нищо.
Понякога трябва да погледнем залеза, за да разберем, че изгрева не си струва.
Понякога трябва да отворим очи, преди да ги затворим.
Понякога е нужно само да ти изкрещят истината в лицето.
Понякога осъзнаваш всичко в един миг, ...

teodoralindemann

Prosa

669 2

Уютен дом 🇧🇬

Най-трудни за въвеждане във владение са онези старите, които ми пращат от болницата. Били са в кома и изобщо не са наясно с новите технологии. Но винаги съм се справял, поне досега. Този последният обаче бе спал цели 70 години, което, както и да го погледне човек, си е сериозно предизвикателство.
До ...

Ambrouse

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

936 10

Живот- част 1 🇧🇬

Всички деца обичат Коледа. Това е най-светлият празник от годината, когато семейството се събира цялото на трапезата. Има някакъв чар в това да видиш баби и дядовци, лели и вуйчовци да те щипят по бузките и казват колко си пораснал. Да, това бе хубаво, но само в семействата от филмите..
Нейното семе ...

Aleto12

Prosa » Novelas y novelas cortas

824

Голямата работа 🇧🇬

Голямата работа (23.12.2015)
Хвана вратата на заведението, ругаейки:
- Една работа не можете да свършите като хората. Имам чувството, че съм наел малоумници. Ей тоя клошар виждате ли го? – посочи към мъж в дрипи. – Ще ви изхвърля и ще отидете при него. Заплатите им били малки. По триста и петдесет л ...

agent07

Prosa » Relatos

1.2K 2

Да Коледа в България 🇧🇬

С нетърпение очаквам Коледа да дойде
и да се роди отново Исус в сърцето ми!
Подаръци от Дядо Коледа не искам аз
не защото не вярвам в него но за да не го моря!
И така щом стигне вечерта и трупа нежно снега стига ми само да погледна нагоре в небето и звездите и ще си пожелая най-доброто за всички по- ...

WhiteDesert

Prosa » Otros

785

В очакване 🇧🇬

Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

933

Пролетта на сърцето ми - Втора част 🇧🇬

Пролетта на сърцето ми
Втора част
Скоро след това той се върна. Както си бе обещала, отиде при него, заговори го, даде му номера си. Малко след като тя отиде на работа получи смс от него. Нещо простичко като усмивката му, комплимент за новата ѝ прическа, но значещо толкова много за нея. Започнаха да ...

Nightingale

Prosa » Relatos

1.3K 1

Нестинарка 🇧🇬

Цял ден е гласила тая жарава, като дете е завръщала огъня – да не излиза, все в кръга да стои. Нависоко да не гори, да тлее. И нощта като спусне широките си поли, да я приеме радушно, с охота, както любима се приласкава в брачното ложе – трепетно, но смело. И ей го сега, чака я - да дойде, да го обх ...

aneria

Prosa » Relatos

1.1K 7

Снимката 🇧🇬

Снимката
Навремето Ангел имаше приятел на име Тодор. Не, че сега вече няма, не са се скарали, но тогава си бяха други времена. Някак си всичко беше по – лесно. Родителите им работеха, изкарваха пари, изхранваха ги, обличаха ги, а от тях се искаше само да учат.
С Тодор израснаха в едно село близо до ...

parvanski

Prosa » De humor

1.2K 1

Вени 🇧🇬

С Вени се знаем отдавна. Правеше ремонт на панелния си апартамент в Младост и майсторът, наш общ познат, ме викна да му помагам. Малкото жилище беше спретнато и чисто, но вече поуморено и се нуждаеше от освежаване. Основното обзавеждане, това бяха книги, които тежаха на всички рафтове, шкафове и ета ...

dinko1963

Prosa » Relatos

1.1K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Исках го за мен! 🇧🇬

Лъжата. За конкурса 🇧🇬

Мехурчета от женски сълзи 🇧🇬

Жълти цветя 🇧🇬

На една лъжа разстояние (за конкурса) 🇧🇬

Песента на щуреца 🇧🇬

Обидата 🇧🇬

Лепа Брена 🇧🇬

.. с влажен дъх 🇧🇬

"Боголюбци" 🇧🇬

Крадецът на кости 🇧🇬

Разпятието 🇧🇬

Посветих го на теб 🇧🇬

Навигатор 🇧🇬

Тотално съблазнена 🇧🇬

Вторник 🇧🇬

Чакалня 🇧🇬

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк 🇧🇬

Не може да имаш всичко на този свят 🇧🇬

Чудесата, които се случват след Коледа 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Шеста 🇧🇬

Последната репетиция 🇧🇬

Двама под небето-2 🇧🇬

Змеят Груди 🇧🇬

Сънят със светулките 🇧🇬

Островът не се продава 🇧🇬

В тютюмахата 🇧🇬

Песента на сърцето 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Пета 🇧🇬

Двама под небето 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Уютен дом 🇧🇬

Живот- част 1 🇧🇬

Голямата работа 🇧🇬

Да Коледа в България 🇧🇬

В очакване 🇧🇬

Пролетта на сърцето ми - Втора част 🇧🇬

Нестинарка 🇧🇬

Снимката 🇧🇬

Вени 🇧🇬

Cola