Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Грозна 🇧🇬

Катастрофа. Изглежда странна. На пръв поглед. Прав път. Пуст. Чист асфалт. Хубаво време. Малка кола. Тойота. Размазана в дърво. Засичане? Избягал виновник? Явно това. Пиян шофьор? Също възможно.
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

845 3

Онуй там, на воденицата... 🇧🇬

Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...

aneria

Prosa » Relatos

776 4

Мария Д. и бежанците 🇧🇬

Мария Д. взе чашата с кафе и дръпна завесите на прозореца. Днешната октомврийска утрин беше съвсем различна от предишните. Само за една нощ всички цветове сякаш бяха умрели, оцелял беше само сивият. Гледката напомняше на истинска графика - бяло, черно и много, много безрадостно наситено и хладно от ...

mtrifonov

Prosa » Relatos

841

На прозореца 🇧🇬

Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

857

18+ Хероин, изкуство и водка 🇧🇬

Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мисле ...

charliemlad

Prosa » Relatos

1.7K

Любимката на шефа 🇧🇬

Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше ег ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.6K 14

Скромно малко градче 🇧🇬

Някак си ми се иска да живея в скромно малко градче, не село, градче. Тихо през деня, но все пак красиво и живо вечерно време. Понякога, например в сряда - пазарен ден, градът да сияе, бабите да се "бият" на пазара за зеленчуци и плодове, а вечерта да е смирена, да пеят само светлините около ненатов ...

evgeniya

Prosa » Otros

1.4K

Нов матрак 🇧🇬

В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професор ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.5K 1 14

Дописки 🇧🇬

Нищо ново под слънцето - само денят е винаги нов!
ДТ©

Nejnostt

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1

Преди време на село 🇧🇬

Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници н ...

dinko1963

Prosa » Relatos

1.1K 3

Детството преди и сега 🇧🇬

Преди мазахме филиите си с лютеница и сирене, не сме яли Макдоналдс.
Преди играехме навън до късно, не се кълчехме в някоя дискотека.
Играехме "война", на градинките с пейки, не "Белот" в училище.
Преди беше забранено да се пуши и ако се криеха малкото, които го правеха, сега това е да си "готин", д ...

evgeniya

Prosa » Otros

2.3K 7

Кървава мъст 🇧🇬

Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...

inakalina

Prosa » Relatos

786 3

Ловджийски коментар 🇧🇬

ЛОВДЖИЙСКИ КОМЕНТАР
Все си е друго, да чуеш коментар от човек-професионалист, щото днес всеки се прави на компетентен по туй, от което нищо не разбира.
По тази единствена причини с две малки конячета в ръка се запътих към масата на бай Матьо Пушката и като му турнах ароматната течност под носа, си п ...

lordly

Prosa » De humor

1.6K 4

Стреснушка 🇧🇬

Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...

gitarist

Prosa » Relatos

1.6K

Обсебена 🇧🇬

Здравейте! Аз съм обсебена. Обсебена от град, чието име засега няма да споменавам. Всъщност, това мое обсебване си има някакво медицинско наименование, но докато ми го казваха си мислех за въпросния град... Странно, не мислите ли? Да си обсебен от град. Интересна работа е. Други с такава диагноза не ...

szsfgirl

Prosa » Otros

1.1K

Засечка 🇧🇬

Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

836 1

Мацка, та дрънка! 🇧🇬

Каква красота! Какво изящество! Господ като е давал на едни, та се е забравил. Сякаш е бил в страхотно настроение…
А тя наистина е невероятна! Каква осанка само има! Бяло лице… Зеленикаво-сиви очи... Малка красива брадичка… Нежна дълга шия... Изваяно сякаш от скулптор тяло. Стройни крака… Стъпва гра ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

2.5K 1 14

Един съвременен Бай Ганьо 🇧🇬

"Бай Ганьо" по Алеко Константинов, съвременно обработен.
| Бай Ганьо пътува
Чакаме ние с Бай Ганьо автобуса, който беше през два часа. Ще ходим у него на гости в родното му село. Беше ме учтиво поканил и нямаше как да му откажа. Докато чакаме, сядаме в близкото кафене. Както си стоя и размишлявам не ...

inakalina

Prosa » De humor

976 1 1

Нощта, в която земята се разтваря (За конкурса) 🇧🇬

Нощта, в която земята се разтваря
- Пакост или лакомство-о-о?! Пакост или лакомство-о-о?!
Улисан в учебника, не бях усетил, как няколко маскирани дечица с мокри чадъри и запалени тиквени фенери се бяха промъкнали в заложната къща. Глупавият му американски празник! Беше стигнал и до затънтения ни гра ...

perperikon

Prosa » Relatos

1.3K 1 21

Мечти 🇧🇬

Шефката се спъна. В мен. Как можах да го допусна. Обаче не ù се извиних. Не бях виновен. Просто си стоях там и тя се спъна. Очаквах да напсува, но тя си замълча. Наведе се да поогледа раната. След това ме погледна с най- отровният си поглед, но пак нищо не каза. А аз, глупакът, вместо да се засрамя, ...

maiaan

Prosa » De humor

1.5K 1

Обаждане за сбогом 🇧🇬

Когато телефонът извибрира в джоба му, Найден за момент спря да диша. Беше странно усещане, като спомен от снощен сън, който изплува пред очите ти в разгара на работния ден, нещо неуловимо познато и недостижимо. Закърнял навик от един отминал живот, който му се струваше едновременно близък и далечен ...

Shina

Prosa » Relatos

831

Легендата за Буридал 🇧🇬

Чувствам се задължен пред читателите да поясна какво означава Буридал и защо така е озаглавена последната ми стихосбирка. Най общо казано, Буридал е добрия, справедлив дух, населяващ нашето село и трънско Краище. Като малък, когато прекалявах с игрите и пакостите, баба ми ме плашеше с него: „Сега ще ...

rudin

Prosa » Relatos

880 4

Режимът на мъката-| глава 🇧🇬

Зимата на 1943 година....
В тази пуста нощ, дето бе обхванала града, се долавяха единствено звуците на уличните псета, които виеха като глутница вълци. Лампите светеха със своята бледожълта, немощна светлина и огряваха малка част от мрака. И тъй, всеки път щом нощта настъпеше, ставаше толкова пусто ...

inakalina

Prosa » Novelas y novelas cortas

686 1

Там, в бабината къща /за конкурса/ 🇧🇬

Къщата беше накрая, близо до реката, но отдавна изоставена и самотна. Ние, наследниците се бяхме запилели кой по градовете, кой по чужбина...
През мен преминаха мили и топли спомени, когато я доближих, но... Пътната врата беше ръждясала, катинарът също... Трябваха ми здрави клещи, а аз нямах такива. ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

2.3K 2 14

За рисковете на професиите 🇧🇬

За рисковете на професиите
В деня, в който полицаите за първи път излязоха на протест, жалвайки се от липса на дрехи и компютри за работа..., а и за да искат двадесет заплати при пенсиониране на 40 години, по-големи отпуски и намаляване на прекомерното натоварване, което изпитвали при практикуване н ...

keltco

Prosa » Relatos

738

На 360 градуса 🇧🇬

Ден сряда. Някаква среда, но уви, не като средата на топъл хляб в шест сутринта. Както обикновено отварям очи, пуфтя на път към банята, почесвам си брадата. Кафе, голямо колкото главата ми. Късна пролет и времето навън е приятно, но с нищо не подсказва да е нещо различно от обикновеното. Търся си дъ ...

Dess-troyer

Prosa

800 1

Лек обяд в Барселона 🇧🇬

Обичам да пътувам. Много. Винаги съм обичал да го правя и естествено когато преди около година получих шанса да гостувам в Барселона много не мислих, а почнах да стягам багажа. Купих си самолетни билети по нета, подготвих някои документи и когато деня на заминаването настъпи, "цъфнах" доволен- довол ...

stormwatch

Prosa » De humor

1.8K 4 16

Планетата на котките 🇧🇬

На екрана планетата изглеждаше съвсем невзрачна, нищо и никаква сивкава топка с две планински вериги, море и обширна равнинна пустош, по която бяха разпръснати опърпани туфи храсталаци.
– Има ли данни за живот? – попита капитан Торвъс единствения си подчинен – млада жена на име Кейла Дийн, която изп ...

Ambrouse

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

965 2

Пълнолуние от спомени (за конкурса) 🇧🇬

Пълнолуние от спомени
- Разбери ме правилно, Тари, не бива да се привързваш към любимец. Това е грешно решение.
Това същество е от низш вид. Няма какво да научиш от него и времето, в което се ангажираш с него е чиста загуба на време и енергия.
- Мамо, не си права. Общуването изобщо не ми пречи. Дори ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.5K 1 11

18+ (НЕ) Просто Чукане 🇧🇬

Тя свърши и аз се почувствах свободен да се изпразня също. Извадих шестнадесетте от нея и изпръсках по целия й корем.
- Беше ми много хубаво - каза тя и щракна със запалката.
"Хубаво ми е - не ми е хубаво" - жените са толкова честни...поне в това отношение.
- И на мен, мила - усмихнах й се и взех ци ...

charliemlad

Prosa » Relatos

2.3K 3

18+ Чупливата Лили 🇧🇬

Той се движеше в нея с резки тласъци, предизвикани от обзелата го буйна страст. Не беше внимателен, а трябваше, защото… Лили си каза, че не бива да мисли за болестта си в тези блажени мигове на върховна наслада, когато цялото й същество, копнееше за още и още и още…
Отлепяха устните си само за кратк ...

Heel

Prosa » Relatos

962

Твоята попара не е моята 🇧🇬

Тя го биеше. По няколко пъти на ден. Неговата собствена майка. За щяло и нещяло. И да я питаш защо го прави, излишно ще да е. Ей, тъй, да станел човек. А, ти, какво си?! Майка?! Дроби, дроби, нали я знаеш оная – каквото си надробиш, това ще сърбаш, пари, не пари, твоя си е попарата, аз друга дробя…
...

pepsi1975

Prosa » Relatos

1.5K 1 7

МВР 🇧🇬

В тамошната бръснарница подстригваха трима души: Милко, Весо и Ради – казано накратко МВР. Подстригваха със собствен почерк и, за разлика от институцията със същата абревиатура, доставяха на гражданите повече радост. В тогавашната реалност, мъжките удоволствия бяха малко и не бяха скъпи. За някакви ...

dinko1963

Prosa

1.3K

* * * 🇧🇬

Много са рисковете на живота, но това мръсно блато от кал и камъни е навсякъде и всеки неизбежно си джапа в него. И бърза, бърза да си строши краката, та да излезе от там все едно мечка е петите му. Понякога ще се удрят нозете, ще се препсува един, два пъти, ще се пада и то понякога лошо, но е клал, ...

Alighieri

Prosa

503

Изповедта на една таласъмка (за конкурса) 🇧🇬

По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...

valia1771

Prosa » Relatos

2K 15

Божидара 🇧🇬

- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...

maiaan

Prosa » Relatos

1.1K 7

Идеализиран принц 🇧🇬

Заприличала съм на малко момиченце. На едно от онези деца, които са влюбени в любимия си анимационен герой. Идеализиран, перфектно изграден персонаж, който просто няма как да не заобичаш. Безупречна външност, мъничко арогантност, доза неуместен хумор и разбира се човечност, когато е необходима.
Пред ...

beatris

Prosa » Relatos

845 1

Ако Star Wars VII беше заснет от Боливуд 🇧🇬

Ако Джордж Лукас беше продал правата си върху екранизирането на Междузвездни войни не на Уолт Дисни и Холивуд, а на Боливуд, тогава до какви ли драматични промени в сюжета и героите щеше да се стигне в дългоочаквания епизод VII - "Силата се пробужда"?!...
Може би такива...
- Заглавието ще бъде "Скук ...

duffmckagan

Prosa

695

Приказка за Султан Аслан 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА СУЛТАН АСЛАН
Тази приказка я знам от дете, когато я чух от бай Ахмед - бръснаря, но си я припомних тия дни, щото имаше защо.
Та тогава бай Ахмед насапуниса редката брадица на Дончо Кюсето, и дорде изчака да хване дикиш сапунката, отпочна издалеч:
„По онова време бях бръснар в Цариград. П ...

lordly

Prosa » Otros

2.2K 6

Миг 🇧🇬

Тя вървеше по улицата с бавни крачки, подухваше вятър, галещ косите и'. Стъпваше по изсъхналите есенни листа, чуваше се шумолене, такова сякаш убива и последният живец, останал в тях, строшавайки ги на парчета. Усещаше крачките си, но не това беше най-важното, беше се потопила в мисли. Мислеше за ре ...

ladydy

Prosa » Relatos

1K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Грозна 🇧🇬

Онуй там, на воденицата... 🇧🇬

Мария Д. и бежанците 🇧🇬

На прозореца 🇧🇬

18+ Хероин, изкуство и водка 🇧🇬

Любимката на шефа 🇧🇬

Скромно малко градче 🇧🇬

Нов матрак 🇧🇬

Дописки 🇧🇬

Преди време на село 🇧🇬

Детството преди и сега 🇧🇬

Кървава мъст 🇧🇬

Ловджийски коментар 🇧🇬

Стреснушка 🇧🇬

Обсебена 🇧🇬

Засечка 🇧🇬

Мацка, та дрънка! 🇧🇬

Един съвременен Бай Ганьо 🇧🇬

Нощта, в която земята се разтваря (За конкурса) 🇧🇬

Мечти 🇧🇬

Обаждане за сбогом 🇧🇬

Легендата за Буридал 🇧🇬

Режимът на мъката-| глава 🇧🇬

Там, в бабината къща /за конкурса/ 🇧🇬

За рисковете на професиите 🇧🇬

На 360 градуса 🇧🇬

Лек обяд в Барселона 🇧🇬

Планетата на котките 🇧🇬

Пълнолуние от спомени (за конкурса) 🇧🇬

18+ (НЕ) Просто Чукане 🇧🇬

18+ Чупливата Лили 🇧🇬

Твоята попара не е моята 🇧🇬

МВР 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Изповедта на една таласъмка (за конкурса) 🇧🇬

Божидара 🇧🇬

Идеализиран принц 🇧🇬

Ако Star Wars VII беше заснет от Боливуд 🇧🇬

Приказка за Султан Аслан 🇧🇬

Миг 🇧🇬

Cola