Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Лили 🇧🇬

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вече ...

IGeorgieva

Prosa » Relatos

1.1K 7

Самоубийството 🇧🇬

- Погледни надолу. Там са близките ти. Сега тъгуват за теб. Но братята ти, майка ти и приятелите ще се събудят един ден и болката от липсата ти ще е изчезнала. Така става, с времето остават само хубавите спомени, когато сте били заедно. Твоята любов винаги ще остане на Земята. Хората трябва да знаят ...

charliemlad

Prosa » Relatos

1.7K 1

Цел 🇧🇬

Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пр ...

dust-in-the-win

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

932 4

Неделя 🇧🇬

Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Д ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.5K 5

Автобус без име 🇧🇬

И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...

dust-in-the-win

Prosa » Otros

758 4

Милкината песен 🇧🇬

Милкината песен
разказ
Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. ...

strina

Prosa

1.4K 1

Патрул 🇧🇬

Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...

670301

Prosa » Otros

641

Празнотата в шепите 🇧🇬

Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...

Ralina13

Prosa » Otros

1.1K 3

Елементи 🇧🇬

Огънят гори с жажда за въздух.

syggeryk

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

834

Сирил и Моудес. Последна част 🇧🇬

Сирил и Моудес. Последна част
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...

йеромонах

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

778 2

Нещо като курс по творческо писане 🇧🇬

Нещо като курс по творческо писане
Цел: Да напишете текст, в който да не изпъква желанието ви за недостижимостта на писателя във вас.
Съвет: Текстът да е написан под влияние на велик композитор. Под прекрасната музика, кънтяща в ушите ви. Толкова силна, че не чувате собствените си мисли. Толкова въз ...

mitval

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 3

41-ят ден на Муса планина- пиеса 🇧🇬

Арменски самодеен театър “Каприел Сундукян” - София
представя
“41-ят ден на Муса планина”
или “Сто години по-късно” патриотична балада от Крикор Асланян
Посветена на стогодишнината от Геноцида над арменския народ. ...

gudman

Prosa » Otros

1.7K 2

Човек с табела най-отпред 🇧🇬

ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събир ...

exuded

Prosa » De humor

877 2

Сирил и Моудес. Част втора 🇧🇬

Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...

йеромонах

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

826 6

Не газете пясъчните статуи 🇧🇬

Не газете пясъчните статуи
разказ
Седнала съм, със затворени очи, на брега и се наслаждавам на шума на вълните. Отварям очи, за да се възхитя на пикиращите полети на чайките. Слънцето се издига бавно над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат важно по мокрия пясък, търсейки изхвърлени от прибоя риб ...

strina

Prosa » Relatos

1.3K 1

Непостижимо 🇧🇬

Шефът никога не привикваше Ния в кабинета си. Когато искаше да ù каже нещо, отиваше лично при нея, до малката ниша близо до склада, където бе бюрото ù. Човекът постъпваше така от добри чувства, просто искаше да ù спести разкарването, но Ния много се дразнеше, защото не обичаше да получава специално ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

783 2

Сирил и Моудес. Част първа 🇧🇬

Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...

йеромонах

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

703

18+ Болни разкази: Гражданинът 🇧🇬

Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...

docheff

Prosa » Relatos

1.2K 4

Брадвата 🇧🇬

БРАДВАТА
разказ
Много съм пътувал. А като пътува, човек среща най-различни хора. Пък като се поразговорите, те такива истории могат да ви разкажат, че да ви настръхне косата. Веднъж например пътувах с една жена, която като заразказва, мина неусетно половината път. Какво разказваше ли? Ами различни и ...

keltco

Prosa

679

Една сакрална дума 🇧🇬

Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...

ValeriaTodorova

Prosa » Otros

726 1

Сестра на милосърдието 🇧🇬

Хората много се кискат в болничните отделения, не сте ли забелязали. Вместо, както си му е редът, поне там, а не по офисите си, да се жалват на воля от здравната система, която ни убива методично; вместо да си описват един другиму надълго и нашироко характера на заболяванията – от първите симптоми д ...

nilevi

Prosa » De humor

1K 1

Нима е късно вече 🇧🇬

Нима наистина е толкова късно?!...
Нима пропуснахме онзи вълшебен миг, в който съдбите ни щяха да се слеят в едно. Мигът, в който любовта възкръсва и обрича душите ни на вечен живот.
За този миг бленувам всяка нощ! Но уви!!!
Сега самотна се скитам по брега на морето! Но все още усещам вкуса на устни ...

sulita75

Prosa

713

Смисълът на живота 🇧🇬

Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...

Galifray

Prosa » Otros

746 1 2

Текущ героизъм 🇧🇬

ТЕКУЩ ГЕРОИЗЪМ
Смелото му решение предизвика всеобщо възхищение.
Мъжете се спогледнаха.
- Никога не съм предполагал, че е такъв смелчага! – каза с нескрита възхита един от тях. Пушеше електронна цигара и не носеше очилата си, въпреки че почти нещо не виждаше без тях.
- Той е човек с позиция, с герои ...

exuded

Prosa » De humor

984 3

Животът като автомобил 🇧🇬

ЖИВОТЪТ КАТО АВТОМОБИЛ И НАЧИН НА УПРАВЛЕНИЕ И УПОТРЕБА
Ако животът е автомобил, то трябва да се кара на високи обороти и с пълна газ! Спазвайте правилата за движение! Заобикаляйте препятствията, за да се избегнат катастрофи! При лека катастрофа се молете за добър майстор. При тежка, други ще се мол ...

mmarinov59

Prosa » De humor

1.1K

Коктейл от летни емоции 🇧🇬

Лятна вечер на брега на морето. Бяха настъпили късните часове на нощта и всичко беше много тихо, но не и пусто. Не и за нея. За тази жена никога не беше късно да се отдаде на дълга разходка. Но незнайно защо въпреки хладината на нощта, тя сякаш пламтеше. Сякаш огън струеше от тялото ù, като обхващаш ...

Mon4iii

Prosa » Otros

1.2K

Изкривени желания 🇧🇬

– Фокуси! – Клара усети как забива нокти в облегалките на седалката и се натисна все повече в нея – Найджъл, попитах изрично майка ти дали ще има фокусници, илюзионисти и подобни в това представление и тя каза, че не!
Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцен ...

Rois

Prosa » Relatos

1.5K 1

Събота вечер 🇧🇬

СЪБОТА ВЕЧЕР
разказ
Ресторант „Надежда“ беше тихо ресторантче на партера на едноименен хотел, в покрайнините на парка. В него звучеше тиха класическа музика. Беше посещаван от семейни двойки на средна възраст, семейства с малки деца и любители на кулинарната естетика, семплата обстановка, чистотата ...

strina

Prosa » Relatos

1.4K 2

Остани при мен! 🇧🇬

Беше дъждовен есенен ден. Вятърът на перона пронизваше безмилостно и без това скърбящото му същество. Тя си отиваше от него. Влакът щеше да я отведе далеч. Вече нямаше да може да прокарва ръце през шоколадовите й къдрици рано сутрин и нямаше да се радва на сънливите й топли сини очи, с който го омай ...

mihaelak22

Prosa » Relatos

1.2K

Камъчета пъстри 🇧🇬

камъчета пъстри
утро. от прозореца нахлу аромат на цъфнали липи. калинка на възглавницата. проследи я с поглед. кацна на системата. капчица.
оглушителен звук. сълза. мислите му се залутаха.
...
събуди го първата дъждовна капка по стъклото. мълния удари близкото дърво. потръпна. стана и запали цигара ...

zelenvik

Prosa » Otros

1.4K 8

Какво ми трябва, за да намеря любовта 🇧🇬

Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, ...

dust-in-the-win

Prosa » Otros

720 1

Плачът на слънцето 🇧🇬

ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Събуди се.
Слънцето му се усмихна игриво през прозореца, подканяйки го да се раздвижи. То се надяваше, че той ще е поредния, който ще разнообрази с приятните си изживявания работния му ден. Та нали даряваше всички със своите светлина и топлина… Нека някак от благодарност да задърж ...

dimex666

Prosa

810

Мразя майка си 🇧🇬

Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е ...

svetlanal

Prosa » Relatos

3.8K 1 12

Приключението 🇧🇬

Дядо ми е живял от земята. Прадядо също. Нямали са пенсии. Копали са докато са паднали. Не е ли хубава такава смърт? Да паднеш на нивата. Мотиката е до теб, нямаш сила да я вдигнеш, но нямаш сила и да я пуснеш. Стискаш я. Слънчогледът е висок, колкото малко дете и ти си паднал досами него. Духа лек ...

Lebovski

Prosa » Relatos

911 6

@@ 🇧🇬

Далеч е въпрос на време, не на разстояние.
Любовта е изкуство, не е чувство.
Раздялата е фетиш.
Гордостта е реванш.
А съдба е - горното, събрано заедно.

exuded

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

704

Предизвикана случайност 🇧🇬

Месеците се изнизваха един след друг, споменът обаче не избледняваше. Чарли все още си спомняше за странното момиче от бара. В съзнанието му тя бе чиста, душата й бяла като маратонките, лицето й излъчваше невинност. Ранимост. И двамата се страхуваха един от друг, за това и срещата им беше кратка, ми ...

charliemlad

Prosa » Relatos

1.1K 2

Опит за приказка 18+ 🇧🇬

ОПИТ ЗА ПРИКАЗКА
Не е подходящо за лица под 18 години
Имало едно време един вдовец, който имал трима сина и една ламя, която бил кръстил Стоименка. Беше ги отгледал сам, още от малки. Както синовете си, така и ламята. Обичаше ги много и правеше всичко за тях. Каквото поискат. Единствено му беше труд ...

emo2

Prosa » De humor

2.1K 6

Зрелище 3,4 🇧🇬

В голямата викторианска камина танцуваха весели пламъчета, които озаряваха с жълтеникава светлина лицата на седящите един срещу друг мъже. Единият беше висок, тъмнокос, с доста оредяла коса, другият беше възпълен, с дебел врат и ниско чело. На пръв поглед двамата не си приличаха, но ако човек се заг ...

Ambrouse

Prosa » Novelas y novelas cortas

806

По пътя на логиката 🇧🇬

ПО ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и д ...

exuded

Prosa » De humor

911 1

Бургас 🇧🇬

Родена съм в Бургас и живея тук от вече четиринадесет години, което е напълно достатъчно време да се влюбиш...
Срещнах го, когато бях съвсем малко момиче, а той беше твърде възрастен за мен. Със себе си носеше онази мъдрост, която притежават мъжете на вече преклонна възраст, но душата му беше още мл ...

SofiaBoneva

Prosa » Relatos

803

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Лили 🇧🇬

Самоубийството 🇧🇬

Цел 🇧🇬

Неделя 🇧🇬

Автобус без име 🇧🇬

Милкината песен 🇧🇬

Патрул 🇧🇬

Празнотата в шепите 🇧🇬

Елементи 🇧🇬

Сирил и Моудес. Последна част 🇧🇬

Нещо като курс по творческо писане 🇧🇬

41-ят ден на Муса планина- пиеса 🇧🇬

Човек с табела най-отпред 🇧🇬

Сирил и Моудес. Част втора 🇧🇬

Не газете пясъчните статуи 🇧🇬

Непостижимо 🇧🇬

Сирил и Моудес. Част първа 🇧🇬

18+ Болни разкази: Гражданинът 🇧🇬

Брадвата 🇧🇬

Една сакрална дума 🇧🇬

Сестра на милосърдието 🇧🇬

Нима е късно вече 🇧🇬

Смисълът на живота 🇧🇬

Текущ героизъм 🇧🇬

Животът като автомобил 🇧🇬

Коктейл от летни емоции 🇧🇬

Изкривени желания 🇧🇬

Събота вечер 🇧🇬

Остани при мен! 🇧🇬

Камъчета пъстри 🇧🇬

Какво ми трябва, за да намеря любовта 🇧🇬

Плачът на слънцето 🇧🇬

Мразя майка си 🇧🇬

Приключението 🇧🇬

@@ 🇧🇬

Предизвикана случайност 🇧🇬

Опит за приказка 18+ 🇧🇬

Зрелище 3,4 🇧🇬

По пътя на логиката 🇧🇬

Бургас 🇧🇬

Cola