Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Силвия 🇧🇬

— Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато ...

esenna

Prosa » Relatos

1.3K 1 8

Зилке 🇧🇬

Бях на двайсет години, когато за пръв път отидох на море без нашите. Беше 1978 г. Плановете ни – моите и тези на приятеля ми Евгени – бяха грандиозни. Смятахме да изстискаме от летуването и свързаната с него свобода максимален брой забавления. В главата на Евгени се въртяха единствено мисли за сочни ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

837 2

Цветята на баба Мария 🇧🇬

Беше началото на март. Утрините още бяха мразовити и напомняха, че зимата не си е отишла. Още в ранните часове на деня комините в селото започваха да пушат като локомотив на влак. Ледени шушулки се спускаха от покривите на къщите, прилични на кристални остриета. По пътищата и тревата в градините все ...

Boyan

Prosa » Relatos

1.2K 1 3

По Коледа стават странни неща 🇧🇬

По Коледа стават странни неща
Моля за вашето внимание. Току-що по новините казаха, че са задържали за 72 часа и са обвинили в многоженство, нанасяне на тежки материални щети и леки телесни повреди, една авторка от сайт Откровения. Тя даде интервю и помоли откровенци да се застъпят за нея. Ето и обръ ...

svetlanal

Prosa » De humor

1.8K 6

Пролетта на сърцето ми 🇧🇬

Пролетта на сърцето ми
Първа част
Пролет, април, раззеленяващ се Балкан, ухание на цъфнали дървета и цветя – това бе първият ѝ спомен за него. Всеки ден тя минаваше по един и същи път за работа. Всеки ден минаваше покрай къщата с красивата градина, къщата, в която живееше мъжът, който щеше да се пре ...

Nightingale

Prosa » Relatos

1.4K 1 2

Тълкувания 🇧🇬

Тълкувания
Рап – Резачка Ария Пее
Чалга – Ченгенето Ахка: Любов! Галфоните Аплодират
Комунисти – Каста на Осигурeните Материално,
на Управлявалите Некадърно Икономиката, ...

VladimirKostov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

820

Деветият живот 🇧🇬

Психиатърът вдигна очи от лаптопа си и се наслади на котешката походка на жената, която влезе в кабинета. Беше млада, на около двайсет и пет години, със стройно тяло, дълга руса коса и сини очи. Само лицето й не отговаряше на критериите за красота, налагани от медиите, не че бе грозно, съвсем не, пр ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

806 3

Нистинари (Прекалено дълго - не става за конкурса) 🇧🇬

Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е ...

B

Prosa » Relatos

1.6K 6

Двама 🇧🇬

ДВАМА
В крайна сметка той не е толкова лош човек, каза си тя и отиде да се гримира. Сложи пудра на нослето, една малка пъпчица бе тръгнала да набъбва, не му беше сега времето да я изстисква, въпреки че желанието я човъркаше отвътре, намаза я с крем, после с пудра, после пак с крем. Направи това още ...

exuded

Prosa » Relatos

1.7K 7

Приказка (за конкурса) 🇧🇬

Приказка
- Дядо, дядо, деденце! Върнахме се от морето!
- На дядо ясната звездичка! Добре си ми дошла, миличка! Дай дядо да те прегърне! Разказвай сега! Как беше там?
- Много хубаво беше! Къпахме се, ходихме на луна-парк, плувахме с корабче... А бе супер!... Само едно нещо не ми хареса...
- Кажи, дяд ...

perperikon

Prosa » Relatos

1K 1 10

В Карстфур 🇧🇬

разказ на ужасите
Карстфур е село, което присъства в новелата ми "Сборището на ренесансовите сатанисти"
***
На запад от Белоградчик, някъде между селата Салаш и Куцаровци се разклонява широка пътека, обрасла с треви и ниски храсти, водеща към близкото възвишение. Точно пред нея чернее някаква бариер ...

donkooooo

Prosa » Relatos

1.4K 6

Като счупено огледало 🇧🇬

Колата се стрелкаше напред по шосето и оставяше километрите зад гърба си. Марина напускаше града и с него и своето минало. Искаше да бъде далеч, колкото се може по-далеч. Да се откъсне, да забрави. Искаше да прекъсне нишката, свързвала я някога с това място, с този град, с този човек. И това беше на ...

странница

Prosa » Relatos

1.6K 14

Ултрас - начин на живот 🇧🇬

Ултрас – начин на живот
Зората на новото хилядолетие завари българския футбол в много окаяно състояние. Клубните ни отбори от много години не са мерило за почти никой отбор от средната и под средната европейска класа. Славното минало на българските отбори убийци на евро шампиони вече може да се види ...

parvanski

Prosa » Relatos

1.3K

Десетте гроша 🇧🇬

Имало едно време един съвсем мъничък, грозноват писател. Той бил напълно неизвестен, но все пишел ли пишел човечецът, защото писането му било хоби. Като по чудо веднъж Големият издател харесал негов разказ и го включил в сборник. За награда мъничкият писател получил една бройка от книгата със своя р ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

913 1

Онова, което ни се полага по право - Част Четвърта 🇧🇬

(това е продължение на предишните части...)
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше ха ...

cycletrip

Prosa » Novelas y novelas cortas

669 1

Хроника на връзките 🇧🇬

МАРТ
Самотната танцьорка
„Да спрем дотук.” Думите трептят на студения екран оглозгани и сиви като некролог на нашата връзка. Връзка, която не би могла да „спре”, тя просто не е започвала. Взирам се в равните безлични букви и не усещам нищо. Хубаво е, че не познавам гласа й, някак съм сигурен, че щеш ...

aneria

Prosa » Relatos

886 3

Високо 🇧🇬

Вече десети ден се носим с много хиляди километри в час и нищо не може да ни спре. Особено ме дразни Дълес - недодялан невротик с мания да зяпа през илюминатора с часове. Преди космическата ни станция да избухне, чат-пат свършваше по някоя работа, сега само гледа отдалечаващата се Земя и шепне нещо. ...

popolo

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

833

Мъртъв 🇧🇬

Плачат мислите ми в мрака,
стене тъжното легло.
Аз те чакам. Чакам, чакам...
Eла, на мойто опело.
До вчера живях в красива розова приказка. Имах си любима жена. Всеки път с радостен вик се втурвах да я разсъбличам. Падах молитвено в краката ѝ. Галех я, целувах я, облизвах я. Вкусна ми беше. ...

svobodey

Prosa » Relatos

1.4K 1

... 🇧🇬

Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...

teodoralindemann

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

831

Цветето на Богдан 🇧🇬

Цветето на Богдан
Не знам доколко историята е автентична, разказаха ми я спонтанно и с блясък в очите, но ако още вярвам на подобни случаи, то не е от юнашко доверие. Просто трагизма и величието и ме заплениха… И почувствах гордост, че съм роден от българка…
Беше септември – 1913 година.
Есента се о ...

alkaltchev

Prosa » Relatos

1.6K 7

Една почти банална история с четири епилога (не е за конкурса) 🇧🇬

Една почти банална история с четири епилога
- Ти си глупак! Свършиха се полякините и чехкините на плажа, та си тръгнал да сваляш тия надути германки!
- Забравяш за рускините!
- Глупак! – Гената плюе демонстративно в пясъка и тръгва да влиза в морето.
Не му се връзвам особено. Всяка втора негова дума ...

perperikon

Prosa » Relatos

1.3K 20

Въже с примка 🇧🇬

Първо се протегна, постоя така малко и пое въздух. После се хвана удобно с ръце и крака и бавно започна да се спуска надолу. Крайниците му умаляха отново. Измори се, стисна въжето с уста и се отпусна да си почине. Челюстите му бяха здрави и нямаше никаква опасност. Беше свикнал да го прави. Увисна в ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.5K 8

000 🇧🇬

- Казах истината, това беше! - извика костюмираният мъж, чиято ярко червена вратовръзка, сега беше леко разпусната.
- Истината... Вие много обичате да я казвате тая истина, а?
- Що за нагла ирония има в тона ти, старче!
- А когато в съда защитаваш виновния, тогава чия истина казваш, оная която ви из ...

onesunnygirl

Prosa » Relatos

1K

Огън на вятъра (За конкурса) 🇧🇬

- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.1K 18

Пианото 🇧🇬

Пианото
Днес си пътувам из Младост и тъй като съм голям Плюшкин без да искам или нарочно хвърлям по едно око на кофите за боклук, покрай които минавам.
До едни кофи за боклук видях изхвърлено пиано. Карам голяма кола, оптимизма ми е в повече и след около 100на метра успях да спра. Семейството ми ме ...

Oracle

Prosa » Relatos

1.3K 1

Писателят с картечницата 🇧🇬

Купувачи почти нямаше. А и как да има като времето бе едно такова… никакво - мрачно и мъгливо, непредразполагащо към разходки навън и съответно към пазаруване на книги. Да не говорим, че до Коледа оставаха цели десет дена. Дали тогава нямаше всички да се юрнат да купуват? Надали. Та кой се интересув ...

Ambrouse

Prosa » Relatos

844 3

Христина 🇧🇬

Христина
"Здравей. Разгледах снимките ти и прочетох внимателно написаното в профила ти. Няма да крия, че те харесвам много. Искам да се опознаем. Може да си допаднем. Аз съм от София. Имам свой бизнес и печеля добри пари. Живея в собствено жилище, в което има достатъчно място за двама. Разбрах, че в ...

nikjelev

Prosa

813 7

Отменете Коледа 🇧🇬

Отменете Коледа
Уважаеми, господин Дядо Коледа,
Пишем Ви група отчаяни от настоящето и угрижени за бъдещето мъже от блок 35 на нашия квартал. Уважаеми господине, бихме искали най-категорично да протестираме срещу честването на Коледата у нас. Смятаме, че това е празник, който дискриминира мъжете, ак ...

keltco

Prosa » Relatos

807

Разни суети 🇧🇬

Докато пожарникарите режеха ламарините на автомобила ù, който се бе забил в крайпътно дърво след поднасяне по заледения път, Нина Фотева се зачуди дали лицето ù е изкривено от болката, раздираща я с неумолима жестокост. Фактът, че нещо не бе наред с левия ù крак, за момент бе останал на заден план, ...

Heel

Prosa » Relatos

843

Истина ли... 🇧🇬

Възрастният мъж седеше до голямото махагоново бюро, държеше цигара и гледаше събеседника си, като странно екзотично животно невиждано досега. Дните в които трябваше да му даде по някой друг житейски урок бяха тежки. Пое дълбоко дъх и го погледна отново.
- Е, да... - каза той - често ще изричаш думит ...

onesunnygirl

Prosa » Relatos

1K 2

Късмет 🇧🇬

Най-после стигна до нея – масивна дъбова врата със златна табела, на която пишеше заветното – РАЙ. Сърцето на бай Добри се разтуптя. Почеса се по главата без да го сърби, прекръсти се, плахо хвана тежката златна подкова и почука три пъти. Ослуша се за нечии стъпки отвътре, но явно беше подранил. Ще ...

valia1771

Prosa » Relatos

1.8K 12

Голямото пазене 🇧🇬

Голямото пазене
„...ИСТИНАТА ДНЕС Е САМО ТАЗИ –
РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗИ.”
текст: Евтим Евтимов, музика: Тончо Русев
Българинът обича някой друг да го пази от несгодите на живота. Той може и сам да си се пази, но рядко се сеща и все не му се вижда достатъчно. Най обича да се моли на Господа и на Съдб ...

dinko1963

Prosa

1.2K 8

Много си приличаха... 🇧🇬

Нощ. Големият град. Студено е. Улиците - страшни. Видяха се. Той и каза всичко. Обича я. Последна среща. Оплескал я е. Big time. Следват го. Няма как да избяга. Не и този път. Вкъщи. Хлороформ. Парцал. Право в носната му кухина. Той се събужда. Главоболие. Тениска. Завит. Грижливо. Белезници. Рамкат ...

nellzy

Prosa

788

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса) 🇧🇬

Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...

Eia

Prosa » Relatos

1.8K 1 4

Мисли 🇧🇬

Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...

Galifray

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K

Майка 🇧🇬

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

inakalina

Prosa » Relatos

643 1

Размисъл 🇧🇬

Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...

energi4nata

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K 1 2

Ех, че работа! 🇧🇬

- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

1.4K 11

Онова, което ни се полага по право - Част Трета 🇧🇬

(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестен ...

cycletrip

Prosa

648 1

Грехът на старата нестинарка (за конкурса) 🇧🇬

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

valia1771

Prosa » Relatos

1.7K 12

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Силвия 🇧🇬

Зилке 🇧🇬

Цветята на баба Мария 🇧🇬

По Коледа стават странни неща 🇧🇬

Пролетта на сърцето ми 🇧🇬

Тълкувания 🇧🇬

Деветият живот 🇧🇬

Нистинари (Прекалено дълго - не става за конкурса) 🇧🇬

Двама 🇧🇬

Приказка (за конкурса) 🇧🇬

В Карстфур 🇧🇬

Като счупено огледало 🇧🇬

Ултрас - начин на живот 🇧🇬

Десетте гроша 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Четвърта 🇧🇬

Хроника на връзките 🇧🇬

Високо 🇧🇬

Мъртъв 🇧🇬

... 🇧🇬

Цветето на Богдан 🇧🇬

Една почти банална история с четири епилога (не е за конкурса) 🇧🇬

Въже с примка 🇧🇬

000 🇧🇬

Огън на вятъра (За конкурса) 🇧🇬

Пианото 🇧🇬

Писателят с картечницата 🇧🇬

Христина 🇧🇬

Отменете Коледа 🇧🇬

Разни суети 🇧🇬

Истина ли... 🇧🇬

Късмет 🇧🇬

Голямото пазене 🇧🇬

Много си приличаха... 🇧🇬

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса) 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

Майка 🇧🇬

Размисъл 🇧🇬

Ех, че работа! 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Трета 🇧🇬

Грехът на старата нестинарка (за конкурса) 🇧🇬

Cola