искам само да уточна, че частите са в логична последователност и ако не започнем от първата, ще се загуби целия смисъл :) приятно четене :)
..............................................................................................................................
Лионард Силк не можеше да заспи в ...
Глава десета
С всеки изминат ден, войната все повече и повече се приближаваше и първите страници на вестниците бяха запълнени с информация за победоносния ход на армията на Третия Райх. Една след друга, държавите от европейския запад падаха като презрели круши в ръцете на Хитлер. Българската армия б ...
Everyone in the village liked Raffi- the friendly mongrel dog who lived near the bus station, in an improvised kennel made of wooden crates. Though not pure- blooded, Raffi looked impressive, maybe because he had gotten many of the genes of his granny – karakachan dog with a pedigree. Everyone knew ...
Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...
ВАКСИНАТА
Навремето ни ваксинираха против едра, дребна и средна шарка, срещу коклюш, заушка и скарлатина, ама някои от нас се уредиха и с ваксина срещу карък. И им вървеше, вървеше им с гаджетата, с постовете, с консултантските хонорари, даже и на тото им вървеше. А то веднъж, като си уредиш с таква ...
Малка светеща искрица в мрака, вдъхваща необяснимо спокойствие, надежда и увереност. Искрица, която сякаш никога няма да угасне и същевременно образ заблуждаващ, че никога няма да изчезне.
Огненият образ - светещата искрица изпълваща душата и сърцето, караща усмивката никога да не слиза от лицето, н ...
Дворецът на лорда се намираше в центъра на града, ала хората бяха заселили Острова във всички посоки. Безбройни улички се кръстосваха една с друга, вливаха се в големите прави булеварди или завършваха в слепи алеи в сърцето на кварталите. Гледан от високо, градът приличаше на някакъв огромен и сложе ...
ВЕРИГАТА
Куклен е красиво село, разположено нависоко в северните подстъпи на Родопа планина. Цялото тракийско поле е в краката му и отдолу маранята сякаш развява натежали класове за поздрав.
Тук е изграден манастирът Св.Св. „Козма и Дамян”, чиято история се губи далеч назад в славните години на Втор ...
... тя се отпуска в мрачната прегръдка на празнотата, сама се завива в захаросани вчерашни паяжини и я чака: илюзионната спирала на близалката никога не закъснява.
Когато шумно e схрускала и последната хапка, изблизала всяка малка смърт, слънцето я целува ледено, знаейки, че луната обича да му я кра ...
Слънцето се показваше зад хълма, огрявайки постепенно селцето, сгушено в подножието. Петлите кукуригаха, единият по-силно от другия, за да оповестят началото на новият ден. Ранобудните селянки вече тичаха из двора, коя чистеше, коя оправяше багажите на мъжа си, който ще заминаваше за дърва. Преди ня ...
-…ами ако светът ни не е единствения, който съществува?
Виктор я погледана изпод вежди.
- Представи си, че всички вселени са притиснати една в друга като страници на книга. И границата между тях е един дъх разстояние…но е толкова трудно да се разкъса и премине…И все пак понякога една реалност влияе ...
Една история разказа ми луната. За необятната любов на двама влюбени. За това, колко чиста и невинна била тя. Как били готови да направят всичко един за друг... Те се срещнали преди милиони години и още щом се видели разбрали, че са влюбени. После си уговорили среща и започнали да се виждат. Чувства ...
Винаги пиша едно такова задъхано. Седя си най-спокойно; лежа или чета книга, понякога дори спя. И хоп! Удря ме нещо в главата, точно в онази точка в мозъка, която ме кара да се събудя и от най-дълбокия сън и да грабна химикала.Тичам с него по празни листове. Понякога дори върху ръцете си или върху з ...
Тя. Тя беше момичето, което можех да нарека „перфектно”. Тя беше примерът, който майките даваха на дъщерите си, любимката на учителите, притежаваше добротата и класата, които са нужни на всеки... Да, тя беше наистина момиче за пример. Никога не подминаваше човек на улицата, не можеше да види куче ил ...
- Ти какво правиш пак в съня ми, бе?
- Ти ме повика.
- Как ли пък не! Дори не си спомням името ти. Кой беше ти?
- Онзи, дето ти изпълнява фантазиите.
- Аз, моите фантазии има с кого да си ги сбъдвам. Мен не ме мисли! ...
Размисли със себе си
(импресия)
Чудя се, дали има някой, който да няма своите съмнения, страхове, надежди,
мечти, копнежи...?!
Моменти, когато те замеря тишината, времето спира и идват сълзите. ...
От другата страна (2)
- Виктор, добре ли си? Виктор, моля те, кажи нещо!
Момчето отвори очи. Мъгляви образи заплуваха пред тях. Ушите му бяха заглъхнали. Имаше някаква огромна пулсираща болка в дясната половина на челото си. Усещаше, че му се гади. Може би заради болката в главата, коремът му също с ...
МЕРИЛО
(за човечност)
Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те до ...
Днес удуших нямата си муза. Сълзите се стичаха по лицето ми, докато нейното застиваше в гротеска усмивка. В последния ù глух опит за вик прочетох молба за помилване, но това само ме накара да стисна по-силно.
Надявам се, че ми прощава. Или по-скоро, че ще намери сили да си отмъсти, в друго време и н ...
П АРИ 3
Излязоха от училище. И двамата мълчаха. Единият от срам, другият от обида. Кой от какво точно, после ще си изясняват. Той отдавна не води децата си за ръка. Май, за да сме точни, никога не ги е водил. Майка им, докато прохождаха. После сами. Между тях двамата, до тях двамата. Нека сами уцелв ...
Не знаеше дали отново ще може да рисува пеперуди. В малката ù стая всичко беше толкова сухо... Сухо, но старо и познато. Чувства в буркан с мирис на препарирано, тлееща малка страст. Нищо от това не я интересуваше: не прибледняваше при вида на кръвта си по пода и не се целуваше с призраци, а по-скор ...
ОТ ДРУГАТА СТРАНА
- Ти си боклук! Пълен боклук! Нищо няма да стане от теб, Виктор! Какво си мислиш, че си постигнал, като влезе в колеж? Едва ли изобщо ще го завършиш! Погледни се само - какво правиш, къде ходиш?! Как можах да родя такъв идиот! Истинска отрепка като баща си…
- Млъкни, майко!
- Истин ...
Тръгнахме си, въпреки нежеланието ми. Селин както винаги със светкавична скорост стигна до колата си, но този път не ме изчака, а си тръгна. Аз се прибрах вкъщи, а баща ми, очевидно ме чакаше. Той ме попита къде съм ходил и ми показа часовникът. Мда беше пет и половина! Бях в особено добро настроени ...
Не мога да повярвам, че ти, точно ти ми казваш да остана спокойна. Ти, който караш сърцето ми да препуска само с един поглед. Ти, който ме поглеждаш и дъхът ми секва. Ти, който караш пулса ми да се забавя и да учестява едновременно.
Кажи ми, как да остана спокойна? Та нали си тръгваш... Пак ще сме з ...
Реклама
"Купете си нашия нож, което автоматично ще превърне вашите (сакати, дървени и некадърни в кулинарно отношение) ръце в две магически пръчки, способни да задоволят гастрономическите изисквания дори на най-мрънкащата брачна половинка" - примамващо обещава гласът от синия екран.
Но вълшебствата ...
Лек за медузата
Той не е Шашко, а Сашко, но след оня случай във ІІ-ри клас всички му викат така. Иначе, по паспорт е Александър, но С-то пак му бяга, защото единият му преден зъб го няма, а другият е наполовина.
Само аз не му се надсмивам на ШЪТ-кането. И как бих могъл, нали усмивката му е такава, о ...
Хлябът
Още помня вкуса и аромата на печения селски хляб, излизащ от фурната до малкия площад на центъра. Кръгъл, топъл, с хрупкава коричка и винаги тежащ точно един килограм. Уханието се разнасяше по близките улички и привличаше вниманието на играещите в прахта хлапета. Само бучка домашно овче сирен ...
104.
Колко добре му беше позната топлината на майчината прегръдка и парещата целувка по бузата.
“Какво правиш, бе Николай? Знаеш ли как те мислим със татко ти?” – говореше му тя, влизайки на плочките пред къщата под асмата с налети до пръсване гроздове. Нямаше нищо по-хубаво за него да клъвне от все ...
Той говореше. В класа беше тихо. Винаги, когато го изпитваха класът се умълчаваше. Слушаха го. Разказваше интересно. Обикновено получаваше шестици. Е някои учители понякога се заяждаха с него и тогава в класа негодуваха. Случи се веднъж даже да го защитят. „Ама госпожо, защо четворка. Той всичко си ...
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
Преди да започна, трябва да ви кажa, че това е книга и ще качвам поотделно различните глави! На сайта ми също я има!
17 години по-рано
Двамата братя вървяха бавно към летището. Те мъкнеха багажа си. Усещаше се напрегнатост между двамата, въпреки че мълчаха и дори не се споглеждаха. Най-после те се с ...
В тази безвакуумна стая всичко е сухо до крясък. Извалях предпоследния си дъх за две думи, чиито смисъл си измислих. Дъждът от клетви закъснява вече с месец и под мене е Сахара.
Замълчах и снощната буря отнесе дома ми. Усмихвам се налудничаво, пометена от някое вчера дълбаещо тунели в гърдите ми. Съ ...
През сълзи от смях Кадиен приключи телефонния разговор. Затвори на Николай и отиде да си вземе шоколад. Дългите среднощни разговори с него я караха да искри и да забравя всичко, което беше преживяла.
Кадиен страдаше от булимия в напреднал стадий. Цяла година се беше подлагала на неистов глад само за ...
На гости в Ямбол съм, при един стар приятел от студентските години. Заседнали сме у тях и таман дигаме поредния тост в чест на доброто старо време, когато Марето докопва дистанционното и с небрежен жест превключва на Планета фолк, любимия телевизионен канал на почти цял един народ…
Всъщност в Ямбол ...
Гледах морето през окото на цвете. То трепереше, държеше под ръка вятъра и се опитваше да го прегърне. Измори се и полегна в саксията, стояща между един продупчен маркуч и бяла ограда. На оградата стояха чайка и момиче, пречеха ми да видя целия облик на безумното синьо. Птицата излетя, момичето кацн ...
Ангелина и Велизар бяха най-странното семейство, което колкото и да се стараеш, не можеш да изфантазираш. Ангелина беше хубавица, разтропана, амбициозна, напориста като ураган, слаба като фуражна царевица и работеше като брокер на недвижими имоти. Велизар, законният и спътник в живота се подвизаваше ...
УЙДУРМА
(Едноактова нискобюджетна пиеса в три действия)
Действащи лица:
1. Митьо Семето (дребно копие на Парцалев, но с по-рунтави вежди), защото ми е приятел.
2. Дешка Дашната (с пищна снага), щото само на мен не даде. ...