Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Поредната вампирска история 🇧🇬
Беше вечер, около 23 часа. Тя наметна едно яке и излезе да се поразходи. Не беше момиче, което се страхува от тъмното, от нощта. Навън беше хладно и влажно, имаше мъгла. Градът бе пуст. Уличните лампи светеха съвсем леко, а някъде дори липсваха. Беше тихо, от време на вре ...
Една вечер в Дивия запад 🇧🇬
Именно в такъв момент се развивала наша ...
Песента на пеперудата 🇧🇬
Посвещавам на моя любим!
Сънувах сладки сънища, беше ми топличко и уютно, бях обгърната от мека пелена и просто се наслаждавах от век или може би два. Но в просъница усетих как един слънчев лъч се промуши между нишките на пашкула и ме погъделичка по телцето. После палаво зашари ...
Разбор 🇧🇬
Сега, като не се пуши в кафенето, пушим си и си пием кафето под ореха. И дойде там Чочко, малкото внуче на Стою Коджаакъллията и дума:
- Чичо Даскале, наш’та учителка ни даде за разбор туй стихотворение, дето тя го е написала, пък днес на занималнята никой не го разбра. Помогни на мен и на це ...
Писмо до Виктор 🇧🇬
Получих писмото ти и уж бързах да ти отговоря, пък то виж колко време мина, но трябваше да събера смелост и да го напиша. След това ми беше нужна огромна доза кураж, за да го изпратя. Сега вече седем милиарда и половина човеци имат възможност да се докоснат до моята съкровена тайна.
Да ти р ...
Тайна любов // Трета глава 🇧🇬
--------------------------------------------------------
Дзъррррррр, ...
Слънцето винаги изгрява 🇧🇬
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясн ...
Голият 🇧🇬
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за ...
Кутията със спомени 🇧🇬
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...
Лошо Време 🇧🇬
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...
Остра любовна недостатъчност 🇧🇬
Няма нищо по-красиво от измореното лице.
Очите се затварят от само себе си, трябва ти усилие да ги държиш отворени.
Не дишаш въздух, а вдишваш издишванията на хората около теб.
Като си погледнеш отражението, не се познаваш вече. ...
Нели - Глава трета 🇧🇬
Глава трета
Клиниката тънеше в подтискаща тишина. Само под няколко врати се процеждаше мъждукаща светлина. В стаята на Нели, се чуваше само бръмченето на монитора. Капки животоспасяващ разтвор безшумно се промъкваше във вената на дясната й ръка. Болната лежеше с затворени очи, а до нея вперила ...
Просто 🇧🇬
Каква жена 2 🇧🇬
Голи трънчета 🇧🇬
Господи, принизи се, за да ни видиш. Защото за нас е трудно да се възвисим.
Aко се чувствуваш част от обществото, си се загубил напълно.
Не говорете за, а с честните, доблестните, разумните, трудолюбивите и обичащите и така ще се превърнете в тях.
Бог ...
Грешни спомени - 7 🇧🇬
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...
Майчина обич 🇧🇬
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е ца ...
Дъждът вали 🇧🇬
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета, ...
Партиен 🇧🇬
Тоз, дет' го гледате, че е седнал до прозореца на кафенето и хем чете от вестника, хем гледа да не изтърве кой, накъде и защо минава по улицата, е бай ви Симо Политиката. Минен инженер беше, рано се пенсионира, пенсийката му бива, а жена му е такъв вампир, че рано сутрин заема позицията до д ...
Един фантазьор на име Ачоооууу 🇧🇬
Нежни импресии 5 🇧🇬
Припомни ми 🇧🇬
Хорейшо 🇧🇬
Случка от ваканцията 🇧🇬
През ваканциите често си ходех на село. Така му казват, то иначе си е град и навремето се развиваше добре. Предприятията даваха работа на много хора и идваха ученици от цяла България да учат в единственото по рода си в страната специализирано училище по минно дело. Полята бяха п ...
Наум те обичам 🇧🇬
В нощта на магическата луна 🇧🇬
Беше около три часа след полунощ. Почти не минаваха коли, а и да минаваха, профучаваха бързо и едва ли го забелязваха, защото той се бе ...
За пропуснатите моменти... и не само 🇧🇬
- Нищо ми няма. – казвам.
Как да му кажа, че проблемът очевидно не е в мен? За пръв път виждам човек, на когото толкова да му личи, че се е предозирал с някаква гадост, и не съм в състояние да реагирам.
Какво знам по въпроса всъщност? Всичко на всичко... нищо. А иначе се им ...
Разковани дъски - 42 🇧🇬
Обява: Продавам златна рибка на цената на три желания.
Gun N`Roses за политиците...
Винаги е по-добре с рогата напред, отколкото с краката...
И ракът започна да се хвали: ...
Каква жена 🇧🇬
Седят двамата с мъжа ми на терасата. Стари приятели, от студентските години. Отпиват от чашките, боцват в чинийките и клюкарстват. Като празноглави махленки по пейките в кварталните градинки.
- Прав си, Цецо, Много си прав. Още лови окото.
- Ти какво, ...
Седем дни 🇧🇬
Приказка за старата ябълка 🇧🇬
Събираше катеричката жълъдчета и си мърмореше:
− Гледай го ти човека! Сега чак се сетил, че от истинското по-хубаво няма! Кафе ще ми пие от жълъди! То лошо няма, ама защо точно от моите жълъди?! Кафе – пфу! А моите дечица гладни ли да останат?! Ще го изпреваря аз – най-узр ...
Зетьовете на госпожа Развигорова 🇧🇬
Казано е: Зет като мед, до обед, син – до амин!” Обаче госпожа Развигорова по малко име Жоржета нямаше син, та да и е до амин. Затова като прорева единственото й отроче от женски пол, тя си рече, че ще го обича и за мъжко, и за женско. За по-недосетливите, да обясним ...
Когато бях феминистка 🇧🇬
Писмо 🇧🇬
Трицветната котка 🇧🇬
Късна съдба 🇧🇬
Завладян от есенната наркоза, Ричи пристъпяше лениво по алеята на градския парк. Беше обзет ...
Набелязана 🇧🇬
Изобретателката 🇧🇬
Ех, хубаво е есента в кварталната градинка. И сутрин е хубаво, и по обед, ама надвечер е най-хубаво. Не бързат хората да се прибират по апартаментите, а си седят по пейките, наслаждават се на още топлото време, зяпат по бягащите насам-натам дечица, боричкащите се кученца и си бъбрят. ...
За моето голямо „Обичам” 🇧🇬
(на Иван)
За моето голямо „ОБИЧАМ”... За моята голяма празнина в думите и в улиците на този и други градове... За моите уикенди, пълни с очаквания за очаквани и неочаквани обаждания. За душите, които се мразят и обичат едновременно. За всичката поглъщаща ме музика, чута от т ...