Всеки път, когато излизам, поглеждам в стаята си, опитвам се да запаметя мястото на всяко нещо от нея, да усетя влиянието ù върху мен.
Всеки път, когато излизам, преминавайки през стаите, запаметявам всяка вещ, всяка прашинка, и така стигам до входната врата.
Там, на входната врата, аз спирам, погле ...
Беше му трудно да повярва, че жена като тази е избрала да бъде част точно от неговия живот. Бяха заедно вече няколко месеца и от първия път, когато я усети в сърцето си, не преставаше да се удивлява.
Основният въпрос, разбира се, беше как изобщо се случи това между тях. Не познаваше по-незабележим и ...
Двете "С" - Сигурността и Съменението
Живеят си Сигурността и Съмнението. Съжителстват в един храм - тяло(тялото) и поради този факт са неразделни. Тяхната обител има свой възглед, на който се подчиняват и се вслушват в неговите закони и мъдрости. Наясно са, че за да са добре - Сигурността и Съмнени ...
Къде си, Боже, на небето ли?!
... или си се сврял под земята, да утешаваш мъртвите. Но те нямат нужда от теб, имат нужда живите, чуваш ли...
„Защо ти е, бе, Боже и т’ва, защо?!” Тодор отчаяно смъкна капата си, притискайки я до гърдите си с треперещи ръце, свлече се на колене и зави на умряло. Вече т ...
"Пенсионерски", защото става дума за една от онези "промоционални" екскурзии с "безплатен обяд", чиято основна цел е да рекламират нещо. Ноооо... с "подарък за дамите - покривка и подарък за господата - джобно ножче" (примерно). Далеч не всички, записали се на такава екскурзия, са пенсионери. И дале ...
Напоследък мама не говореше много. Лежеше на леглото си, гледайки тавана с реещ се, странен поглед.Не ми обръщаше почти никакво внимание. Аз стоях на прозореца и я наблюдавах. Държах в ръка моята порцеланова кукла и си мислех. Мислех много. Толкова много неща бяха в главата ми. Аз съм на 6. Догодина ...
РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам, дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш как ...
Един подир друг, всеки разказваше. Дойде реда и на кака Кати.
- Ами аз какво да ви кажа. Какво ми дойде до главата.
И кака Кати започна уж на смях, пък то си беше тъжна истина.
Кака Кати беше най-голямата в групата. Позакъсняла с ученето, та сега компенсираше с труд и стремеж за първа роля. Не и се ...
Този път беше завинаги. Край! Не исках повече да го виждам и чувам. Исках да изчезна от всичко и всички. Нали никой не ме обичаше. Някакво такси се закова до мен. „Раздяла“! – изкрещях му аз и се тръшнах на първата седалка. Шофьорът, захапал дебела пура, натисна педала на газта и само след няколко м ...
Продължихме напред с колата. Пътят беше стар, целият на вълни, но асфалтът беше запазен. От двете страни имаше дълги поля, засяти някога със слънчоглед. Едно време стъблата достигаха до два-три метра височина, да застанеш сред тях - ще се изгубиш. По-напред вече се виждаше табелката на селото, клюмн ...
Окъс н ели разкази-19. Старата къща. Част седма
🇧🇬
И така… Щом е наредено - към кръчмата! Улицата към площада с читалището и пощата (Която сега е и кметство!), е изцяло покрита от сняг - бяла – беленичка! Тук-там има останали следи от ботуши и обувки – повечето наредени по коловозите на преминалите рано сутринта автомобили. Още един завой покрай учи ...
... Цигареният дим се извива между устните, докато горещият филтър не започне да изгаря пръстите на ръката ти.
Тъпа, пулсираща болка отмерва времето... и светът изведнъж започва да губи очертания... размазва се и се стича в две самотни сълзи по лицето.
''Каква заблуда е щастието'' - лека усмивка... ...
Пътят беше почти пуст, пусти бяха и осеяните с едноетажни къщи предградия, през които Мартин преминаваше. Хората явно се бяха изпокрили заради жегата, мъчеща този район вече трета седмица. Мартин усили климатика на колата си – мощен шевролет „Камаро” модел 2001 – и се отпусна в удобната кожена седал ...
Олимп се тресеше. Замъкът на боговете кипеше от живот. Сякаш всички хора в околността на Олимп се бяха събрали в него и всеки вършеше нещо. Целият народ се беше събрал в най-голямото помещение на замъка-гостилницата. Обикновено почти цялата гостилница би била заета от огромна дървена маса, боядисана ...
Наистина имаше буря. Мокрите клони шибаха бясно стената на атрактивната фасада на клиниката под напора на вятъра, тънки пръски дъжд се лепяха по огледалните прозорци. Мониторът в стаята на Виктор Конъли пищеше ли, пищеше-зловещо и неестествено, раздирайки стерилната тишина на болничния коридор. Момч ...
Закъснях, извинявай!
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце! ...
Безсъниците на една надежда 3
След повече от седмица, изпълнена с тревоги и отчаяние, Рамона взе категоричното решение, че настоящата й безсмислена връзка трябва да бъде прекратена веднъж и завинаги!
Ясно осъзнаваше, че животът й можеше да бъде далеч по-стойностен и смислен, стига в миналото да не б ...
До мен, когато бях на 13.
Десислава. Знам, че изобщо не харесваш името си. Не гарантирам, че това ще се промени. Аз още се боря с някои предразсъдъци, които имам относно него. Но това е просто име. То не те определя. От него не зависят изборите, които ще направиш, нито постъпките ти. Затова не се ко ...
-Бунтовниците нямат никакъв шанс, нали знаеш? В момента ги изтласкват от двореца, а генералите ми ще потушат този нелеп метеж!
Огромна зала.Тронната зала на лордовете, управляващи този Остров. Кои по наследство, кои по избор, кои с насилие. Лионард изповядваше вярването, че лорд е този, който е коро ...
Безсъниците на една надежда 2
Рамона тръпнеше в очакване. Наближаваше уикендът - двата дни, в които тя се виждаше с него. Трескаво мислеше какво поведение да демонстрира, така че да се държи на положение и да не показва и ни най-малка следа от несигурност. Опитваше се да изгради стратегия, която да ...
ИЗКУШЕНИЕ
„Този път няма да се изкуша и няма да погледна» – убеждаваше се Севдалинка и като изтръска хавлията, сложи я до книгата и шишето с водата в чантата. После намести слънчевите си очила, чантата на рамото, сандалетите в дясната ръка и започна да оставя следи по мокрия пясък в посока към солни ...
Виктор се въртеше в просъница в тясната кушетка. В стаята беше тъмно, едва различаваше очертанията на предметите, щорите на остъклените стени бяха спуснати, едва-едва проникваше безцветна светлина от неоновите лампи в коридора. Имаше часовник на стената-във всяка болнична стая има часовник. Този тук ...
Тъща ми Пенелопа
Латинка МИНКОВА
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъстът отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да сп ...
Добрият стар шах... Мислите, че там поне има ред и правила. Е, нищо подобно. От много време не бях го отваряла, но и там нищо не същото:
Черната царица вече е с белия цар.
Черният цар, осъзнал своята принадлежност, е влюбен в един от офицерите си.
Офицерът, скрил някъде бойния флаг, развява байрак с ...
Сам нямаше идея къде са му мислите, или какви са; още повече - в редките моменти, в които ги откриваше, не им вярваше. Така го учиха от малък и не му даваха да се смее силно, не е и скиторил много по улиците. Но и не помагаше на сестра си, когато мама и татко бяха на работа, а тя, сестра му, не обич ...
- Хайде да сменим темата, а?
- Какво имаш против? Това е нашият живот, нашето ежедневие.
- Спри! Нека си починем от ежедневието. Тук сме, за да се повеселим.
- А ти можеш ли да спреш да мислиш? Имаш ли в главата си разпределение – мисли за делник и мисли за празник?
- Не знам, но искам поне днес и п ...
Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. There were people of course that slipped carelessly forward taking advantage from the absentmindedness of those before them. The queue often shook with arguments but sometimes everybody just bowed their h ...
-Тими, не ходи там! Опасно е!
Малкото чернокосо момче на шест-седем годинки притичваше през останките на стария лунапарк. Под гуменките му скърцаха стъкла и ръждиви отпадъци, но малкият не им обръщаше особено внимание. Навря се в някаква полусъборена барака въпреки подвикванията на майка си. След се ...
БАЙ ГАНЬО НА МОРЕ
Още по-хубав е Бургаският плаж това лято. С душове и чешмички, с кортове и игрища, със зони с безплатни чадъри и зони без чадъри, и без странстващи мургави сладоледо-, гевреко- и царевицопродавачи, за гордост на бургазлии и за яд на варналии.
- Я, направете място, бе – измъкна ме о ...
Безсъниците на една надежда
В голямата, тъмна стая, обгърната от горещите, августовски чаршафи Рамона се опитваше неистово да заспи, но уви… В главата ù нахлуваха мисли, приличащи на бурни, блъскащи се в брега вълни. На всеки 2-3 минути тя надигаше глава и поглеждаше към нощното си шкафче, с последн ...
- Алек успял да се измъкне в деня на обсадата, именно неговото бягство защитил Лил Втори, привличайки вниманието на нападателите към себе си. Алек оставил замъка си в Дир, върнал се за да защити последния си близък човек. Но след дълга и изтощителна битка разбрали, че всичко е загубено, затова краля ...
Може да си горе на черешата и пак да нямаш пряка видимост към черешката на тортата...
Като бивши съпрузи, решиха да пият на ЕКС...
Цяла нощ правих изкуствено дишане на една бутилка уиски и накрая изпаднах в медикаментозна кома...
Човек първо изневерява на себе си. Оттам нататък, е лесно...
Забавно е ...
Нощта беше обгърнала града в мрачната си прегръдка, докато високо в небето нейната спътница Луната ярко грееше. Озаряваше непрогледните малки улички, затихналите сгради и опустелите паркове като фар, чиято бяла светлина упътва блуждаещите вечерни създания, които упорито бягаха от общоприетото правил ...
Искам! Не искам! Искам! Не искам!
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да! ...
- И какво ще правим сега? - попита тя, когато вече бяха почти приключили промяната ù, а денят беше към края си.
- О, скъпа моя Сали! - възкликна той и обви лицето ù в шепите си, поглъщайки я със стъклените си очи. - Има още много път да извървиш.
Стояха по средата на улицата. Тя тръпнеше в очакване ...
Два дена.
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
Имах си аз една мечта... и си я навещавах често. Още щом се зароди, осъзнах, че е специална. Грижих се за нея докато порасне, гледах я, следвах я, подхранвах я. Водеше ме на красиви места, докато ми показваше нови хоризонти ми се усмихваше. Научи ме, че понятието "граници" не съществува. Един ден тя ...