Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Незалязваща звезда 🇧🇬

Когато бях малка, слушах в захлас историите на дядо ми за живота и житейските трудности, но така и не повярвах в тези негови думи. Оказа се, че наистина животът и съдбата вървят хванати ръка за ръка и никога не се разделят. На тези неща не ме научи дядо ми, а едно обикновено момиче, което ще нарека ...

Aleto12

Prosa » Relatos

1.3K 1

Нереално реална 🇧🇬

Виждам как димът от цигарата ти потреперва, докато се извива бавно нагоре и замъглява ума ти. Усещам учестеното дишане и двете секунди, през които крадеш усмивката ми. Виждам как сините кристали в очите ти се подреждат в красиво огледало, когато ме погледнеш. Знам за всяко петно по бялото платно, оп ...

release-me

Prosa » Otros

684 1

Клоунът 🇧🇬

Тишината в стаята беше нарушавана единствено от звука на четката. Бавно нанасях боята, пласт след пласт, върху лицето си. Не бързах за никъде, това, което предстоеше, беше неизбежно и резултатът щеше да бъде в моя полза. Това щеше да бъде третият ми път за този град и скоро ми предстоеше отново мест ...

Anila

Prosa

758 1

Доказването 🇧🇬

ДОКАЗВАНЕТО
Седим си ние с баща ми, където спираше автобусът за Михайловград*, една сутрин, чакаме го, а той ми нарежда:
– Ако беше ме слушал, сега щеше да вземеш по-голяма диплома и по-лесно щяха да те приемат. И класната ти нямаше след всяка родителска среща да ми повтаря, че синът ми можел много ...

purko59

Prosa » Relatos

1.1K 12

Бъдете силни 🇧🇬

Ако трябва да започна някак си, то бих започнала със следната фраза: "Човек не може цял живот да бъде силен". Под "силен" имам предвид най-вече характера, защото когато мислиш, че можеш да се справиш с всички свои емоционални проблеми и се бориш с тях сам, то точно тогава се превръщаш в един срив на ...

energi4nata

Prosa » Cartas

1.8K

Спящата красавица 🇧🇬

Проливен дъжд се изливаше над селцето, сгушено в подножието на високия хълм. Проблесна мълния и озари стария замък на върха. В нощи като тази никой не смееше да излезе извън дъсчената ограда, опасваща селото. В нощи като тази мирис на суеверен страх се носеше из въздуха, врати и прозорци се залоства ...

AnteMortem

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

951 1

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 7 🇧🇬

Приказка Седма
–Марче, бързо, бързо включи новините! Обичам новинарските емисии по телевизията. Във външнополитическите вести има мащаб, има... логика, там винаги се случва нещо значимо...
–Моля те, бе мило! Остави ме да си догледам сериала! Тъкмо взе да става интересно!
–Марийке, омръзнаха ми твоит ...

mariankrystev

Prosa » Otros

1.9K

И Рим остана свободен 🇧🇬

Палещото слънце над военния лагер под каменните стени на Рим пърлеше раменете на тримата римски благородници и се отразяваше в гравираните шлемове на етруските. Сцевола се опитваше да не позволи на лекия вятър да разпилява внимателно нагънатите дипли на тогата му, защото държеше в предстоящите нелек ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

1.3K 3

Словесни пейзажи или...Сатирични приказки за Политическата гора– 6 🇧🇬

Приказка Шеста
"Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело..."
Христо Ботев "На прощаване"
На сватба като на сватба!Но сватбата без младоженци,а хорото не като онова от книгата на Антон Страшимиров?! И на пъстрото хоро: захванали се– един до друг и един за друг– ярки представители на многоцве ...

mariankrystev

Prosa » Otros

851 2

Като нощна пеперуда 🇧🇬

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...

hristam

Prosa » Relatos

1K 2

История без начало и без край 🇧🇬

1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

894 1

Аз, пияницата и женкарят 🇧🇬

Аз, пияницата и женкарят
Прозорчетата на тази прашка, отзад, откъм дупето, такова, наистина хубаво женско дупе открояваха, че как бе, мама му стара, да не станеш женкар. Ами то като Нефертити, като Венера Милоска, ама с ръчички, като Клео и Бет, като негата в портретите на Реноар... като лек карамел ...

Bezzhichen

Prosa » De humor

1.7K 15

Един жесток следобед 🇧🇬

ЕДИН ЖЕСТОК СЛЕДОБЕД
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...

purko59

Prosa » Relatos

1.2K 11

Решение 🇧🇬

Трудно ми е да споделя долните редове, но не мога да ги оставя за себе си. Причината е, че когато ти се натрупа нещо в сърцето, то рано или късно започва да ти тежи. Ето защо реших, че е време да се освободя от тежкия камък. А историята, която ще ви разкажа, се надявам да ви е полезна и да погледнет ...

energi4nata

Prosa » Relatos

1.3K

Фрагменти 🇧🇬

Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...

tsveti4ka

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K

Предпразнична ария 🇧🇬

Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в ку ...

Eia

Prosa » De humor

1.2K 14

tik tak Нова година 🇧🇬

Минаха 14 години...
и всяка имаше по нещо да ми каже и покаже.
И краят на тази година наближава
и с усмивка пак новата ще поканя,
и ще обещая, че повече себе си няма да злопоставя. ...

WhiteDesert

Prosa » Otros

979

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 5 🇧🇬

Приказка Пета
Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамил ...

mariankrystev

Prosa » Otros

797 2

Хубавата Джиджи 🇧🇬

В живота си държеше най-много на едно – винаги да е супер наджиджена. Знаеше, че мъжете са просто едни джиджльовци, неспособни да контролират желанията и страстите си, и че само джиджането им е в главата. Мъжете бяха нейното любимо удоволствие... Джиджавеше се с тях – умееше да го прави толкова добр ...

ekstasis

Prosa » De humor

2.9K 12

Убежище от страхове 🇧🇬

„Само още един влак и...” Желязко за пореден път се молеше да заспи дълбоко и да не се стряска от постоянните си, ежеминутни кошмари, белязали последните години от живота му с дълбока и неугасима скръб. Кантонът беше притихнал в очакване на последния за тази нощ влак. Другият беше чак около 5 часа с ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

1.5K 7

Марианка и Нова година 🇧🇬

Марианка беше единствено дете. Тя много обичаше баба си, на която беше кръстена. Дори повече от собствената си майка.
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...

kasandrabg1

Prosa » Relatos

1.1K

Ангелите никога не умират 🇧🇬

И каза Самотата:
-Ти ми принадлежиш!
Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг.
Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното легло. Отмъщението веднага се пъхна под завивките. Безразличието отброяваше незаинтерес ...

DarinaDi

Prosa » Otros

1.3K 5

Дневникът - Анализ 🇧🇬

Дневникът – Анализ
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събужда ...

линасветлана

Prosa » Otros

1.7K 16

Изгубена - Трета част 🇧🇬

Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...

Nikkyz98

Prosa » Relatos

1.3K

Граница на зрелостта 🇧🇬

– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...

malkiatprintz

Prosa » Relatos

1.2K 5

Раздялата на гарата 🇧🇬

Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път пр ...

krasitoo

Prosa » Cartas

1.3K

В галерията 🇧🇬

Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...

moonshine-princess

Prosa » Relatos

877

Небесни гробища (4) 🇧🇬

Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...

evgeni1987

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

887

Bittersweet smile 🇧🇬

Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...

neoxxx

Prosa » Relatos

1.3K 2

Не живот, а съществуване 🇧🇬

Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...

happiness1

Prosa » Relatos

1.1K 1

Коледна терапия 🇧🇬

- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... таков ...

xpired

Prosa » De humor

1.6K 1

Перфектният срез 🇧🇬

Аз съм предприемач. Предприемам разни неща. Ето, например, вчера сутрин реших да предприема едно начинание, което изисква минимум средства и максимум усилия. Да изкача Телекийските скали, без въже.
Средствата ми ще се поберат в малката ми раница. Няколко сандвича, половин кило фъстъци, бурканче мед ...

Lebovski

Prosa

1.3K

Ако ми позволиш 🇧🇬

Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми п ...

set

Prosa » Otros

1.4K 8

А нали бяхме семейство? 🇧🇬

А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко ...

Nikkyz98

Prosa » Cartas

1.8K 3

Те, за наше село `а ви каам 🇧🇬

Та `а ви разпраам я за наше село...
На горньиу край живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на ба ...

BELOBRAD

Prosa » De humor

928

Една гореща сълза! 🇧🇬

С теб сме заедно за последно! Утре ти ще се качиш в самолета за Щатите и ще ме оставиш. Утре ти ще убиеш една любов, траела 5 години. Утре... да, утре ти вече ще ме забравиш. А днес нека се насладим на малкото време, което ни остава. Днес за последно ще те целуна и прегърна. Опитвам се да бъда силна ...

Darkness23

Prosa » Cartas

1.3K

Подари ми смеха си 🇧🇬

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...

hristam

Prosa » Relatos

1.1K 4

Лебедово езеро (Синкопът) 🇧🇬

СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...

purko59

Prosa » Relatos

1.1K 10

Страх 🇧🇬

...И нека спомените те владеят, докато смъртта ви раздели.
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...

dark-paradise

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

991

ххх 🇧🇬

Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...

laramaylin

Prosa » Otros

1.7K 3

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Незалязваща звезда 🇧🇬

Нереално реална 🇧🇬

Клоунът 🇧🇬

Доказването 🇧🇬

Бъдете силни 🇧🇬

Спящата красавица 🇧🇬

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 7 🇧🇬

И Рим остана свободен 🇧🇬

Словесни пейзажи или...Сатирични приказки за Политическата гора– 6 🇧🇬

Като нощна пеперуда 🇧🇬

История без начало и без край 🇧🇬

Аз, пияницата и женкарят 🇧🇬

Един жесток следобед 🇧🇬

Решение 🇧🇬

Фрагменти 🇧🇬

Предпразнична ария 🇧🇬

tik tak Нова година 🇧🇬

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 5 🇧🇬

Хубавата Джиджи 🇧🇬

Убежище от страхове 🇧🇬

Марианка и Нова година 🇧🇬

Ангелите никога не умират 🇧🇬

Дневникът - Анализ 🇧🇬

Изгубена - Трета част 🇧🇬

Граница на зрелостта 🇧🇬

Раздялата на гарата 🇧🇬

В галерията 🇧🇬

Небесни гробища (4) 🇧🇬

Bittersweet smile 🇧🇬

Не живот, а съществуване 🇧🇬

Коледна терапия 🇧🇬

Перфектният срез 🇧🇬

Ако ми позволиш 🇧🇬

А нали бяхме семейство? 🇧🇬

Те, за наше село `а ви каам 🇧🇬

Една гореща сълза! 🇧🇬

Подари ми смеха си 🇧🇬

Лебедово езеро (Синкопът) 🇧🇬

Страх 🇧🇬

ххх 🇧🇬

Cola