Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Доган - дескрипция шеста - Северите 🇧🇬

В Папаз дере хората не се различаваха само по религията и по вярата си. Пъстротата на етносите се дължеше повече на изборът, който хората правеха, а не толкова на разума и писаните религиозни канони. В това отношение бе важно, не какво изповядваш, а колко си свободен духом. И това дали си обременен ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Софийска сага 28 🇧🇬

Софийска сага 28
Глава двадесет и пета
Монлюсон беше малко средновековно градче. Благодарение на намиращите се наблизо каменовъглени мини, беше познало разцвет и благополучие. Между двете световни войни беше се развивало с бързи темпове, достигайки почти 65-70 хиляди жители. Но след последната война ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 2

Загадъчната пейка и старият орех 🇧🇬

ЗАГАДЪЧНАТА ПЕЙКА И СТАРИЯТ ОРЕХ
Тази пейка вече я няма. И никой не знае какво е станало с нея. Дали е стоплила нечий гръб през някоя немилостива зима, дали е сварила някоя вкусна агнешка супичка около някой Гергьовден, дали е прогнила от продължителните есенни дъждове и мъгли – захвърлена, изпочупе ...

purko59

Prosa » Relatos

1.2K 10

Така ми се иска да съм лимон! 🇧🇬

Толкова много цветя... Цветя, цветя, цветя... Побърквам се, ама искам още! Да, те са специалните в случай, на кой му пука за мене? Гледам ги, а те едни такива... шарени. Ау, искам да ми е сиво, да ми е мрачно, да вали, да има мъгла и луд с брадва. И ти да пищиш, защото те е страх! Не знам от кого тр ...

DarkRider

Prosa

1.3K 3

Момичето на татко 🇧🇬

Шофираше без почивка вече повече от четири часа. Като включим и непрекъснатото каране по гръцките магистрали, които гъмжаха от ченгета заради поредната стачка, бай Никола беше зад волана вече почти половин денонощие.
Бай Никола беше стар тираджия и знаеше наизуст всички пътни маршрути, затова още що ...

Becks

Prosa » Relatos

8.6K 4

Отложената благодарност 🇧🇬

Видях ги, бяха дълго време в параклиса. Младо момиче и жена на средна възраст, струпали около себе си доста багаж. Вече бях ги забравил, когато гласът на момичето ме извади от унеса, не мислех за нищо в този горещ августовски ден.
- Може ли да си оставим куфарите при вас? За десетина минути.
От поло ...

lubara

Prosa » Relatos

1.3K

(не ми се спи) 🇧🇬

...решавам още малко да помисля... макар че мислите ми напоследък наподобяват учестен пулс, с невъзможност за измерване (съгласна съм с Хераклит - всичко толкова бързо се променя, че дори да искам не мога два пъти да вляза в една съща мисловна река). тогава какво остава? агонията на този неспирен по ...

SunnyLove

Prosa » Otros

919 2

Драмата на един Нарцис 🇧🇬

Като всеки един дълбоко уважаващ себе си Нарцис, в дома си той имаше много огледала. Беше много красив, най-вече в собствените си очи и изключително талантлив, тъй като нещата, които правеше, според него, бяха най-добри. Освен това си имаше и задължителния набор от ласкатели. Хора, които той някак с ...

contessa

Prosa » Relatos

950 1 12

Слънчогледово 🇧🇬

- Какво си мислиш, като гледаш тези слънчогледи?
- Какво бих могла да си мисля, дядо? Това са просто цветя. Освен това... погледни ги, клюмнали, изкривени и грозни.
- Но, Сюзън, мила, не говори така! Те не са просто цветя, както ти не си просто момиче. Всъщност много си приличате! Те се нуждаят от с ...

magiq_bs

Prosa

1.1K 1

Мост 🇧🇬

07.11.2010г. (19:00-21:25ч.)
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...

boro^man

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.7K

Лешник 🇧🇬

Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят ...

nigyar

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 7

Живот, изпълнен с промени 🇧🇬

В този свят доброто умира малко по малко,
това е истината, колкото и да е жалко
Суетата и завистта ще погубят всички хора,
но какво можем да направим, след като няма опора?
Опора, която да балансира доброто и злото, ...

MichaelWolf

Prosa » Otros

564

Няколко епиграми 🇧🇬

1/ Поетесата
Дойде с поличка,
с деколте,
с кръстосани крака
на стола. ...

Hekredel

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

720 3

Доган - ретроспекция трета - Захапката на спомените 🇧🇬

Валеше като из ведро. Толкова хубаво, толкова нежно. Не приплескваше нито пръстта, нито чакъла по пътищата. Все едно се бяха разплакали облаците. Тихо и спокойно. Беше и светло, дори озаряваше деня повече, отколкото от други облачни дни. Дъждът ту се усилваше, ту намаляше като създаваше една привидн ...

icohim

Prosa

1.4K

Когато Олимп осъмна в пламъци 🇧🇬

Един ден на планината Олимп настанала ужасна скука. Боговете толкова много си имали всичко, знаели всичко, можели всичко и виждали всичко, че без да разберат как точно, изведнъж изпитали непоносимо отегчение. От всичко. Нищо вече не ги радвало. Нито красивите Богини, които се люлеели на люлки, изпле ...

contessa

Prosa » Relatos

863 5

До мен самата... 🇧🇬

Гняв, пазен вътре в теб,
изразен в рими... друг начин няма...
За любовта, която тайно мечтаеш,
са ти нужни двама.
Стената ти пълна с песни, ...

pepe-lqnka

Prosa » Cartas

1.3K

Разковани дъски - 12 🇧🇬

Мога само да поздравя нашите олимпийци за това, че не се поддадоха на изкушението и не посегнаха нито веднъж към златото!
Когато приятелите ми станат повече от враговете, или съм успял да се превърна в много добър човек, или съм се оказал заобиколен само от лекари...
Фейсбук винаги ме пита какво мис ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

4.8K 12

Най-хубавите неща в живота ми 🇧🇬

Така наричам моментите, хората и вещите, които ме правят щастлива или ми носят онова хубаво чувство, че съм точно там, където е предназначено да бъда. На място и във време, където липсват злобата и нещастието и светът прелива от любов, спокойствие и хармония. Където е толкова тихо, че чуваш песента ...

Dealux

Prosa

1.2K 2

Кутийката на Беловласия 🇧🇬

Лъвицата се отърка в ръката на Съдбата. Не за да я подкупи, отдаваше й чест. Само за миг си позволи да си почине, кратък момент абсолютен покой преди отново д а се втурне срещу вятъра.
А беше време когато всеки скланяше взор пред нея. Едновременно страховита и красива. Едновременно мразена и обожава ...

dimitrina-sabcheva

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.4K

Птици 🇧🇬

ПТИЦИ
Някъде по света слънцето се бе запалило от внезапна любовна тръпка и с горещината си възпламени една горда река. Тя се пълнеше от многобройни потоци, които вливаха в нея животворите си води. Пълнеха я с любов и тя се чувстваше пълноводна и голяма. Тази река се разливаше нашироко и течеше тежко ...

irena-docheva

Prosa » Relatos

1.2K 2

Доган - глава тридесета - И отново в кръчмата 🇧🇬

Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Участникът с кръглата шапка 🇧🇬

(епизод)
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от ...

radi.

Prosa » Relatos

1K 7

Писмо от пеперудения рай 🇧🇬

Драги ми приятелю,
не знам дали знаеш, че съвсем не ме познаваш. И аз не познавам хората, макар че често мисля, че знам много за тях. И аз не познавам теб, познавам уханието ти, знам колко точици има в очите ти, знам колко секунди държиш цигарения дим в устата си, знам кога се усмихваш насила, знам ...

aika

Prosa » Cartas

1.1K

Агония 🇧🇬

Аааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!!! Боли!!! Едвам дишам!! Задушавам се!!! Умирам!!! Закашлям се от липсата на кислород и гърлото ми се дере няколко секунди... Вдишвам бързо и надълбоко, издишвам по същия начин. Лицето ми е мокро, солените сълзи вече започват да дразнят кожата ми. Погледът ми с ...

viki-dimitrova

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K 1 2

Все пак обичаш някого, нали? 🇧🇬

Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...

sav11

Prosa » Relatos

917 5

Дупка в пъзела 🇧🇬

На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.3K 4

Алени шепи 🇧🇬

Олющените кюнци се бяха зачервили от горещината на подпалилите се въглища. Топлината прегръщаше нежно откритите детски рамене. Свареното кафе от леблебия се кипреше в малката порцеланова чашка пред дядо Юзеир с величествено покритие от пяна.
- Къймет, кафето ще изстине, ханъм! - рече дядото, поглежд ...

nigyar

Prosa » Novelas y novelas cortas

2.4K 6

Доган - глава двадесет и девета - Пак в кръчмата 🇧🇬

Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така ц ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Разказите на различните №1 🇧🇬

Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Марина,
26 години
Дали съм различна? Какво означава да си различен? Според мен са различни само видовете в природата. Например хората и кучетата си приличат по това, че и двете същества доказано изпитват чувства, но все пак са ра ...

Boyan

Prosa » Relatos

1.4K 6

Софийска сага 27 🇧🇬

СОФИЙСКА САГА 27
Глава двадесет и четвърта
Джордж Блакбърн, известен мошеник от лондонските “хайлайфни” кръгове, даде 500 долара на шофьора на "Балкантурист", за да го закара до белградското летище, откъдето взе първия самолет за Женева. Още същия ден след обяд беше приет от директора на RBC в Лозан ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 4

18+ Приказки без край 🇧🇬

Мотах се един ден (в сряда май беше - за протокола) безцелно в интернет, когато ми хрумна да проверя едно нещо - наистина ли ние мъжете сме безочливи, невъзпитани и цинични същества, и имат ли основание повечето жени да ни мислят за такива?? Регистрирах един женски профил в известен сайт за запознан ...

morski

Prosa

2.2K 10

Коледата на Старото Слънце 🇧🇬

- Чичо, нали ще дойдеш с нас на Коледния карнавал? – Зорà сияеше и не можеше да скрие радостта си от предстоящото заминаване. Сгъна трескаво карнавалния си костюм на жар-птица и го набута в жълтия куфар, претъпкан догоре с лъскави пандифлюшки и джунджурийки, с които смяташе да бъде неотразима, дръпн ...

valia1771

Prosa » Relatos

1.2K 24

Доган - глава двадесет и осма - Вторият сън на хаджията 🇧🇬

Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Слънчевият полет 🇧🇬

Мишел отвори очи и се усмихна. Беше толкова щастлива, че вижда слънцето - от седмици валеше. Ноември е дъждовен месец, който те кара да тъгуваш, а когато тъгата е хванала за ръка и лошата кашлица, се чувстваш доста неприятно.
Мишел е скулптор. Скулптурата е вид изящно изкуство, в което си изящно сам ...

Moncheva

Prosa

1.6K 5

Сама, сред другите сами... 🇧🇬

Началото беше трудно! На стотици километри... Сам, сред други сами и непознати хора, чужда страна, друг живот. Чувстваш се сам сред толкова много хора. Постепенно се научаваш да живееш новия живот. Постоянно сравняваш двата такива. Живота тук и там. Предимства и недостатъци. Става ти тъжно, мъчно, с ...

z-marinova

Prosa » Otros

1.7K 2

Базилиск 🇧🇬

*1*
Той никога не сънуваше, а и да го беше правил понякога, не помнеше сънищата си. Нощите му бяха безпаметни, утрините – лишени от радост. Понякога късно нощем, преди да си легне, сядаше на стола, малък и дървен, и лишен от всякаква украса, и дълго слушаше стенанието на вятъра отвън през прозореца. ...

michael

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.3K

Пазителят на нощта (част втора) 🇧🇬

Пътуваха към Неапол, където се надяваха представителите на Доминиканския орден да им дадат достъп до записките на Тома.
Монасите се подчиняваха единствено на папата, но предвид изключителната ситуация, съдействието им беше почти сигурно.
Умереният ход на впряга създаваше относително спокойствие на п ...

satanas

Prosa » Relatos

732 2

Некрологът 🇧🇬

Тя стоеше така вече няколко минути. Със снимката на мъжа си в ръка. Усмихваше се, без да го осъзнава, и изглеждаше като влюбено момиченце, а отдавна беше минала трийсетте.
Беше взела решението рано сутринта. Изведнъж и категорично. Познаваха се от деца, бяха заедно толкова години, че бяха станали ед ...

hristam

Prosa » Relatos

1.2K 4

18+ Нещото на баира 🇧🇬

ужаси
Вечерта преди странната поява бе просто една обикновена вечер: Още в осем, когато слънцето изчезна под хоризонта, село Милаево притихна и се сля с мълчанието на околната планинска одисея; Бай Зоран вече бе прибрал овцете и козите от следобедна паша и заедно с Тинка - жена му - гледаха телевизи ...

donkooooo

Prosa » Relatos

1.3K 11

Доган - глава двадесет и седма - Дом на оси 🇧🇬

Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Доган - дескрипция шеста - Северите 🇧🇬

Софийска сага 28 🇧🇬

Загадъчната пейка и старият орех 🇧🇬

Така ми се иска да съм лимон! 🇧🇬

Момичето на татко 🇧🇬

Отложената благодарност 🇧🇬

(не ми се спи) 🇧🇬

Драмата на един Нарцис 🇧🇬

Слънчогледово 🇧🇬

Мост 🇧🇬

Лешник 🇧🇬

Живот, изпълнен с промени 🇧🇬

Няколко епиграми 🇧🇬

Доган - ретроспекция трета - Захапката на спомените 🇧🇬

Когато Олимп осъмна в пламъци 🇧🇬

До мен самата... 🇧🇬

Разковани дъски - 12 🇧🇬

Най-хубавите неща в живота ми 🇧🇬

Кутийката на Беловласия 🇧🇬

Птици 🇧🇬

Доган - глава тридесета - И отново в кръчмата 🇧🇬

Участникът с кръглата шапка 🇧🇬

Писмо от пеперудения рай 🇧🇬

Агония 🇧🇬

Все пак обичаш някого, нали? 🇧🇬

Дупка в пъзела 🇧🇬

Алени шепи 🇧🇬

Доган - глава двадесет и девета - Пак в кръчмата 🇧🇬

Разказите на различните №1 🇧🇬

Софийска сага 27 🇧🇬

18+ Приказки без край 🇧🇬

Коледата на Старото Слънце 🇧🇬

Доган - глава двадесет и осма - Вторият сън на хаджията 🇧🇬

Слънчевият полет 🇧🇬

Сама, сред другите сами... 🇧🇬

Базилиск 🇧🇬

Пазителят на нощта (част втора) 🇧🇬

Некрологът 🇧🇬

18+ Нещото на баира 🇧🇬

Доган - глава двадесет и седма - Дом на оси 🇧🇬

Cola