Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Кафе на разсъмване 🇧🇬

По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2011-11-08T13:23:17+02:00 2.1K 35

Картите са поставени на масата - истината ще излезе наяве 🇧🇬

Продължение:
- Заповядай!
- Сигурен съм, че си изненадана да ме видиш точно тук... - промълви тихо Джъстин и сведе глава надолу.
Леко се стреснах, ако трябва да бъда честна. Той никога не е говорил така, а това със свеждането на главата ме изненада. Как най-надутото, досадно, надменно, превзето и уж ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-08T13:00:34+02:00 622

Краткости 🇧🇬

---
Гърди
Островръх базис, създаващ неразривна
връзка между мускулите на
зрението и репродуктивността. ...

stenli499

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-11-08T12:49:02+02:00 1K 4

Усещане за... (4) втора част 🇧🇬

Усещане за... ( 4 ) втора част
2
Когато се срещнаха в интернет - всичко като ли беше повече случайност или някаква лоша шега на съдбата.
В неумелия си стремеж да овладее тайните на световната мрежа беше попаднал в някакъв неизвестен сайт за запознанства.
Не толкова от липсата на внимание в реалния ж ...

LEOMAX

Prosa » Relatos

2011-11-08T10:50:57+02:00 992 3

Отдели време.. 🇧🇬

Отдели време да обичаш и да бъдеш обичан...
това е най-големият дар от Бога.
Отдели време да се смеeш...
C усмивка ти напред върви, назад изобщо не поглеждай.
Защото това е музиката на душата. ...

martines1

Prosa » Otros

2011-11-08T10:37:51+02:00 1.2K 4

Добро утро, Колумб 🇧🇬

Години на лекомислие, години на съзряване, години на осмисляне, години на реализиране... години през които сме минали, ще минем или се надяваме да минем. През всички от тях ние градим нещо, което се разрушава веднага след като навлезем в следващия етап. Чули сме много обещания, дали сме още повече т ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-11-08T10:36:55+02:00 640

Началото на „Сценарий за бъдеще“ 🇧🇬

Никога досега фибрите не са имали такова масирано рекламно присъствие в живота на човечеството. Кисело мляко с фибри, плодове, богати на фибри, хляб с фибри, шоколади с високо съдържание на фибри, скоро ще започнат да рекламират и месо с фибри. Може би никога досега хората не са били толкова загриже ...

veronic4

Prosa » Novelas y novelas cortas

2011-11-08T10:25:45+02:00 2.1K

близка до искреността 🇧🇬

Близка до искреността е правдивостта - прекъсва ме тя. Тя се състои в постоянство и дръзновено говорене на истината и избягване на всяка преднамерeна умишлена лъжа и измама.
Искреността и правдивостта са едни от най-нравствените ценности на човека. Исус Христос изисква: "Думата ви да бъде да, да, не ...

mari45

Prosa

2011-11-07T08:55:55+02:00 1.1K 3

Пендар 🇧🇬

За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малк ...

StefkaGaleva

Prosa » Relatos

2011-11-07T08:43:31+02:00 1.3K 6

Неизпратени писма 🇧🇬

Обичам те, ....!
Толкова много ми липсваш, че чак ме боли. Искам просто да те видя. Поне за миг.
Не знам дали цял живот ще те чакам. Това зависи от теб. Но ако имам и друг живот, знам, че пак ще чакам теб, ще те търся сред хората, ще те намеря и ако трябва, пак ще те чакам. Не искам да насилвам неща ...

нмг

Prosa » Cartas

2011-11-07T08:09:56+02:00 1.4K 8

Оптимисток 🇧🇬

Търсенето продължава. Винаги. Никога. Все думички, за ограничаване. А не трябва. Не трябва да се ограничаваме в някога си. Предполагаемо няма да ограничим избора си, докато все още имаме такъв. Все ще се намери нещо, което да ни жегне. Устроени сме така, че да търсим най-доброто за себе си. Или поне ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-11-07T07:54:59+02:00 661

Неочакваният гост 🇧🇬

Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-06T22:17:00+02:00 671

Знам какво е болка 🇧🇬

Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...

elenasim1

Prosa

2011-11-06T22:12:14+02:00 3.4K 29

''Обичам те'' - Имат ли стойност още тези думи? 🇧🇬

В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за ос ...

lility

Prosa » Otros

2011-11-06T22:05:45+02:00 2.1K 2

Амулетът 29 🇧🇬

Египет 860 година преди Христа
Течеше десетата година от възкачването на Силния бик на престола в Тива или пък четиринадесетата от управлението на обичания от Амон и син на Баст в Танис. Всеки в Кеми можеше да избере как да отмерва времето. Ако живееш в Горната земя, значи си подвластен на бялата ко ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

2011-11-06T21:46:47+02:00 801

Есента рисува 🇧🇬

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...

s4eti

Prosa » Relatos

2011-11-06T20:39:44+02:00 3.2K 2

София 🇧🇬

Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...

liubomira97

Prosa » Otros

2011-11-06T20:26:55+02:00 1K 2

Накъде? 🇧🇬

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Prosa » Relatos

2011-11-05T23:11:11+02:00 1.3K 35

Урок по писанe 🇧🇬

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...

narduca

Prosa » Relatos

2011-11-05T21:23:13+02:00 1.9K 4

Чешми 🇧🇬

В мойто село има две чешми – Синджирлия и Луд Кольовата.
Синджирлия е със студена и сладка вода. Тя е до крайните къщи на селото и когато в несъвършения наш бит спират водата в домовете ни, на Синджирлия се струпва цялото село и зарежда туби и шишета за гасене на жаждата си.
Луд Кольова чешма е дале ...

chergligan

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-11-05T18:29:52+02:00 1.4K 8

А бяхме деца... 🇧🇬

Годините на прехода бяха още далеч и децата, незнаещи какво ги чака един ден, тичаха безгрижно около блока. Унесени в игри и закачки, се нижеха летните дни на осемдесетте.
Имаше един човек, болен от детски паралич, който редовно ставаше обект на подигравки. Ужасни подигравки.
Децата, може би несъзна ...

satanas

Prosa

2011-11-05T17:41:59+02:00 837 6

Това е животът 🇧🇬

Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото, което ни вреди и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако животът ни предлага лимони, можем да си на ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-11-05T16:17:47+02:00 744 3

Лято 🇧🇬

Лято
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Слънцето жули безмилостно. Небето се е нажежило до червено. Пече, та камък се пука, цялата земя се е превърнала в полуизгоряла погача, забравена във фурната. Реките са изсъхнали, а планинското ручейче едвам църцори, та разхлажда само белите камъчета по дън ...

gudman

Prosa » Otros

2011-11-05T12:30:20+02:00 895 3

След интервюто следва музика, танци и пак музика 🇧🇬

Продължение:
Интервюто мина чудесно! Работата е моя! Щастлива и горда съм от себе си. Но когато става дума за новата ми професия, аз несъмнено ще посветя цялото си време на нея. И без това съм нова в града, вчера се нанесох в квартирата ми, а съседите ми... хм, тях все още не ги познавам. Всичко е н ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-05T12:14:45+02:00 587

Аз и ти 🇧🇬

Поглед в поглед. Аз и ти. Гледаме се очи в очи, раждайки усмивки. А онази пламенна искрица запълва пространството помежду ни. Твоят тъмен горещ шоколад, сливащ се с моята мека канела. Тишина. Туп-туп-туп. Две сърца туптят като едно. Твоето и моето, завинаги. Нали? Обещахме си преди време.
Топлотата ...

liubomira97

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-11-05T12:09:06+02:00 1.3K 1 1

Здравей ... 🇧🇬

Здравей, аз съм онази, която ти измами подло... Помниш ли ме?...
Пак мълчиш и нямаш смелост да ме погледнеш в онез очи, които д вчера целуваше ти...
Отново глава наведе и поглед в земята забоде той...
„Погледни ме” - тихо му изрекох. - „Защо мълчиш? Какво тежи ти на сърцето?”.
Пак мълчиш... А в погл ...

bLoOdYkIsS

Prosa » Otros

2011-11-05T11:13:32+02:00 1K

Началото е трудно, но вълнуващо 🇧🇬

Часът е 23:00, а аз за стотен път преглеждам чантата си и дали съм сложила папката с документите за кандидатстване. Утре ми предстои изключително важен ден! Ще се явя на интервю за моден редактор в списание "Fashion". Макар да съм новобранка, мисля че ще се справя отлично, защото ще работя с интерес ...

candy_girl_13

Prosa » Relatos

2011-11-05T11:08:15+02:00 608

Щъркелът 🇧🇬

„До тук съм, деца мои! До тук е нашата родина! Вижте, нататък е топлото море, ще го прелетите и още много вода ще видите под себе си. Все на юг, все на юг!”- така говореше баща им, старият щъркел. „Следвайте водача, бъдете все в ятото, догодина – пак обратно. Аз оставам, не ще мога да измина целия п ...

Stalev_

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:39:22+02:00 1.2K 2

* * * 🇧🇬

Погледнах към небето. Облаците ми направиха впечатление, по-скоро тяхната форма. Единият приличаше на свещ, а другият на музикална нота. След това забелязах и пурпурния цвят на залеза, който обагряше и облачетата. Стоях така... запленена... дори не помня колко време. Усещах мократа трева под краката ...

lajh

Prosa

2011-11-05T10:35:35+02:00 682

Младостта е за младите 🇧🇬

По улицата върви споменът, а аз след него. В ръцете си държа списание с три мои разказа, главният редактор отново ми се е доверил. Сивите сгради са надвиснали с олющените си фасади, тротоарите са все така неравни, а базалтовите плочи плачат за подмяна. Подминавам скитник, който прилежно дипли велпап ...

lubara

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:29:02+02:00 983 12

Ромео и Жулиета днес 🇧🇬

Ромео и Жулиета днес
(разказ)
Ще ви разкажа една история, чиито участник съм самият аз. Тя много прилича на тази на Шекспировите герои Ромео и Жулиета - двама влюбени, чиято любов се оказала по-силна от всичко, но и нейният край не бил щастлив. В този случай препятствието между мен и момичето, което ...

black-and-white

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:22:42+02:00 951 1

Безлуние 🇧🇬

Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълз ...

TeodorMarkov

Prosa » Relatos

2011-11-05T10:10:42+02:00 973

Пролет 🇧🇬

Пролет
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Напъпили плодни дървета се радват на слънце и безоблачно небе. Свежа синева гали окото на усмихнати мъже, забързани към офисите. Приветливи баби и дядовци щъкат из пазара и пълнят торбичките с пресни къдрави салатки и румени репички. Дечица с огромни ран ...

gudman

Prosa » Otros

2011-11-04T12:41:06+02:00 1K 2

Ела! 🇧🇬

Ела! Открехвам ти вратичката към моето сърце. Нали загуби ключа сред нощните си скитания, а после и бравата разби , за да нахълташ в него и да бъдеш всичко, за което тупти. Ела, да видиш каква тъмница е, каква бездна от заключени мечти. Ела отново да докоснеш чувствата, прашясали от неизползване. Не ...

lility

Prosa » Otros

2011-11-04T12:00:53+02:00 1.1K 2

Мъжкарят 🇧🇬

Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в ...

desi.mandradjieva

Prosa » Otros

2011-11-04T06:23:45+02:00 1.4K 4

Всичко е добре, когато завършва добре 🇧🇬

Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-11-04T06:17:12+02:00 3.4K 2

Разковани дъски -1 🇧🇬

Искам да попитам някой икономист: При каква лихва се отпуска кредитът на доверие?
Землянино, не викай срещу всеки астероид: „Само да ми паднеш!”.
Специално за фотографи – извършвам “баланс на бялото”... на очите.
Как ли щеше да свърши приказката, ако Червената шапчица не беше срещнала Вълка, а Бика? ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-11-04T06:15:24+02:00 1.5K 7

Споменът 🇧🇬

Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...
Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде. Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с хора. Но те не са тук в този момент.
Те са някъде другаде. Вероятно бързат за ...

MotoPsychoSymphony

Prosa » Otros

2011-11-04T06:09:38+02:00 1K 1

Любовното дихание на цветовете 🇧🇬

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...

latinka

Prosa » Bosquejos literarios

2011-11-03T20:46:22+02:00 2K 2

Емпатия 🇧🇬

Кратка проза
... когато го видя на последния ред. Мургав.
Красив. Внушаваше увереност да постига
обещаното на себе си, с цветно присъствие.
След оня огън не намираше място близко ...

СОЛАР

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-11-03T20:39:23+02:00 801 1