Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Щастие 🇧🇬

Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен ...

EleazarC

Prosa » Relatos

1.2K 2

Той, Тя, Доверието и Любовта 🇧🇬

Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.3K 3

За любовта, вселената и чудесата 🇧🇬

ЗА ЛЮБОВТА, ВСЕЛЕНАТА И ЧУДЕСАТА
Ето я нашата палма.
Тука се целунахме за първи път.
Една неземна целувка. После още и още.
Усещам ги. Устните ми парят. ...

sav11

Prosa » Cartas

1K 2

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който ...

laaaaaaa

Prosa » Otros

1.1K

Изповедта на един емигрант 🇧🇬

Изповедта на един емигрант
Син на емигранти, и аз станах емигрант в напреднала възраст. Вече 13 години живея като такъв. Градът е един от най-красивите в света, а страната една от най-социалните. Не мога да се оплача. Макар и да липсва финеса на Европа, комфорта на Северна Америка го компенсира. Дър ...

gudman

Prosa » Otros

1.2K 1 5

Когато домът ти стане гробище (1-ва част) 🇧🇬

Когато домът ти стане гробище
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...

Arogarn

Prosa » Relatos

1.2K

Празната картина 🇧🇬

Беше късна есен. От ония, в които паяжините се влачеха като ленти из въздуха. Околността беше украсена с шам от дебела скреж, а студът хапеше дори в представите. Градът беше сив, небето – смесено със земята, и реалността се намираше там, където човек смяташе, че е стъпил – на мръсна тротоарна плоча, ...

seleria

Prosa » Relatos

590

Знаеш ли... 🇧🇬

Знаеш ли колко пъти "Животът" ми е удрял шамари, плесници?
... И не ме е боляло...
А днес ме болеше от твоите думи, биеха в мене като плющящи камшици...
Колко злоба усещал съм в мрака - злокобен...
Не отстъпих нито крачка назад, далече бях и от дом и закрила... ...

glezlio1

Prosa

1.1K

Нищожна случка 🇧🇬

НИЩОЖНА СЛУЧКА
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...

DokosvaneM

Prosa » Relatos

1.1K

Винаги ще те обичам - шеста част 🇧🇬

Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парч ...

az-sum-az

Prosa » Relatos

787

**** 🇧🇬

Когато те видя, опитвам да се скрия. Дойдеш ли при мен, гоня те... Засека ли погледа ти, не искам да мигам. Докосваш ме, не те пускам. Мислех, че те познавам, грешах. Не те искам до мен, но и така жадувам за теб в нощта. Недей се вмъква отново в живота ми, досега те гоних от сънищата си. Толкова объ ...

limonchyy

Prosa » Otros

1.1K

Последният български Лев (антиутопия) 🇧🇬

Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прах ...

MarinTachkov

Prosa » Relatos

783 2

Пантерата 🇧🇬

*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...

inakrein

Prosa » Relatos

2K 18

При редактора 🇧🇬

Живодар Душков
При редактора
Хумористичен разказ
На вратата се почука. След малко тя се открехна и в стаята влезе непознат мъж. В ръцете си държеше папка. Редакторът дори не го погледна.
- Добър ден! – каза влезлият. ...

darko47

Prosa » De humor

1.1K 4

Светлина 🇧🇬

Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

980 2 1

Дъбова шума 🇧🇬

Дъбова шума
5.
Мъглата се спусна по баирите, потече от капчуци и водосточни тръби и се разля по улиците на притихналия град. Слънцето се опита за кратко да ѝ противостои с отслабнали лъчи, след което с едно последно вяло проблясване се скри зад платото на запад. В настъпилия млечно сив сумрак градът ...

UmbraNoctis

Prosa » Relatos

1.8K 13

Разковани дъски - 2 🇧🇬

Предсказание според пловдивския календар на МаЙните: “Никой не знае къде ще му излезе края! “
Новата услуга на мобилните оператори: “ИзКЛащане на съобщение”.
Наблюдава се бум в извършването на престъпления от любов. От любов към парите...
Истината се ражда в... зора!
Не по-малко рискована операция е ...

muhaninja

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 3

За Кокошките и хората 🇧🇬

За Кокошките и хората.
Влизам в кварталният супермаркет. Спирам на щанда за яйца.
Голям избор.хЕвропейска работа...
Яйца от кокошката Ивона, едри, по 25 ст. за бройка. Яйца от "свободно отглеждани" кокошки по 35 ст. за бройка. Яйца от "щастливи " кокошки по 45 ст. за бройка. Яйца от кокошки, отглежд ...

petertpetrov

Prosa » De humor

862

Толкова много кръв 🇧🇬

Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да ú се насладя. Приемал съм я за даденост. ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

1.1K 1 2

Да съблечеш камион 🇧🇬

Ръцете ù са месести, а лактите - заоблени като самуни. Ловко чевердисва огромния къс тесто. Подхвърля го нагоре, той пада върху ламаринения плот. „Пляс” изохква от болка, а тя като че ли иска да стрие и костите му - грабва го отново. Мачка, усуква, върти, закръгля, после разточва и разстила върху пл ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.3K 2

Мъника 4 🇧🇬

Мъника 4
В Пловдив рядко валеше толкова много сняг. От два дена снежната покривка се увеличаваше за броени минути. Вече беше натрупало над 50 сантиметра. По улица "Иван Вазов" паркираните край тротоара коли имаха големи бели калпаци, а затрупаните коли трудно можеха да излязат от снежните прегръдки ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

968

Тя - Любовта 🇧🇬

Не, той не я обичаше, той просто имаше нужда да бъде обичан.
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но вина ...

pr0stakesa

Prosa » Otros

1.2K 7

Най-тъжната дума на света 🇧🇬

Най-тъжната дума на света
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...

Александър7

Prosa

1.5K 4

Творецът на илюзии 🇧🇬

Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите еже ...

fibra

Prosa

888 4

Един пропуснат петък 🇧🇬

Един петък, един сън и един единствен въпрос
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...

thewriter92

Prosa » Relatos

1.6K 1

Юнак без рана не може 🇧🇬

Всички сме чували израза: "Юнак без рана не може'' . Особено често в детството ни, когато, ожулвайки коленете или ръцете си и удареното място прокърви и заболи, родителите ни са ни утешавали с тези думи. Когато сме малки, можем да заплачем за всяко нещо, без това да е израз на някаква слабост. Можем ...

lility

Prosa » Otros

3.1K

Писмо от Ума до Сърцето 🇧🇬

Скъпо Сърце,
Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчен от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опи ...

kali-93

Prosa » Cartas

1.9K 5

Да докоснеш женичка 🇧🇬

Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...

svdonchev

Prosa » Relatos

1.7K 6

Тялото ми нагло проси любов 🇧🇬

Тялото ми нагло проси любов.
При полъха на мъж настръхва.
От аромата на парфюм потръпва.
При допира на кожа краката треперят.
Душата копнее за ласка. ...

altamira

Prosa

1.4K

Здравословен начин на живот 🇧🇬

Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здр ...

hristam

Prosa » Relatos

4.5K 4

Една четвърт душа 🇧🇬

Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказаниет ...

viki-dimitrova

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.5K 1

Сватба 🇧🇬

- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...

Volter

Prosa » Relatos

934 1

Мъникът 3 🇧🇬

Мъникът 3
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетил ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.8K 6

Съжалявай... 🇧🇬

Още те обичам, но вече не страдам за теб. Вече те преживях веднъж, умрях и се съживих... по-силна съм от болката. Достигнах момента, в който съм по-силна и от чувствата си, не съм ги убила, само ги оставих настрана, безразлична съм към тях... нека ги има, но да не ми съсипват живота. Ще те забравя! ...

disaster3

Prosa » Cartas

1.5K

На К. Желев 🇧🇬

Много мислих какво да напиша, как да го напиша, но мислите просто не напускаха съзнанието ми. Спомените минаваха като кино лента, а аз ги „гледах“ с радостна усмивка на лицето и от очите ми неволно се търкулваше сълза. Сълзата на щастието, онова, което Дядо Коледа ми донесе миналата година, и то е н ...

vass-m

Prosa » Otros

979

Доган - глава петнадесета - Връбница 🇧🇬

Бялата върба пред черквата в Папаз дере всяка година биваше окастряна от основата си до върха, щом дойдеше деня на Цветница. Всяка сутрин на светлия празник викаха рано сутринта Хаджи Трендафил да дойде с острите ножици. А какво красиво дърво е самата върба. Прекрасен сивкав ствол с набраздяванията ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

832 1

Широко отворени очи 🇧🇬

Събудих се рязко, както винаги, когато сънувам кошмар. Приседнах в тясната кушетка, разтрих очи и изругах наум. От няколко години съм в армията, а кошмарите продължават, макар и рядко, да ми прекъсват съня. Подсъзнанието е коварно нещо. Затваряш очи с надеждата да си починеш, но вместо това си прину ...

StunDamage

Prosa » Relatos

845 1

Свидетелката 🇧🇬

Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо. ...

blueberry

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.6K 8

Авторът винаги има право(9) Нова Година 🇧🇬

Авторът винаги има право
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, сви ...

bojilova1

Prosa » Relatos

1.3K 10

Истината 🇧🇬

Всъщност, въобще не съм сигурна, че пиша на правилното място, в правилния сайт, но понеже от всички български сайтове, които съм разглеждала досега, този тук ми се струва достатъчно сериозен за нещата, които иначе ми е трудно да споделям, реших да се пробвам и аз, с риск администраторите да ме изхвъ ...

Thalassa

Prosa » Otros

1.2K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Щастие 🇧🇬

Той, Тя, Доверието и Любовта 🇧🇬

За любовта, вселената и чудесата 🇧🇬

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Изповедта на един емигрант 🇧🇬

Когато домът ти стане гробище (1-ва част) 🇧🇬

Празната картина 🇧🇬

Знаеш ли... 🇧🇬

Нищожна случка 🇧🇬

Винаги ще те обичам - шеста част 🇧🇬

**** 🇧🇬

Последният български Лев (антиутопия) 🇧🇬

Пантерата 🇧🇬

При редактора 🇧🇬

Светлина 🇧🇬

Дъбова шума 🇧🇬

Разковани дъски - 2 🇧🇬

За Кокошките и хората 🇧🇬

Толкова много кръв 🇧🇬

Да съблечеш камион 🇧🇬

Мъника 4 🇧🇬

Тя - Любовта 🇧🇬

Най-тъжната дума на света 🇧🇬

Творецът на илюзии 🇧🇬

Един пропуснат петък 🇧🇬

Юнак без рана не може 🇧🇬

Писмо от Ума до Сърцето 🇧🇬

Да докоснеш женичка 🇧🇬

Тялото ми нагло проси любов 🇧🇬

Здравословен начин на живот 🇧🇬

Една четвърт душа 🇧🇬

Сватба 🇧🇬

Мъникът 3 🇧🇬

Съжалявай... 🇧🇬

На К. Желев 🇧🇬

Доган - глава петнадесета - Връбница 🇧🇬

Широко отворени очи 🇧🇬

Свидетелката 🇧🇬

Авторът винаги има право(9) Нова Година 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Cola