Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Светлина 🇧🇬
Дъбова шума 🇧🇬
5.
Мъглата се спусна по баирите, потече от капчуци и водосточни тръби и се разля по улиците на притихналия град. Слънцето се опита за кратко да ѝ противостои с отслабнали лъчи, след което с едно последно вяло проблясване се скри зад платото на запад. В настъпилия млечно сив сумрак градът ...
Разковани дъски - 2 🇧🇬
Новата услуга на мобилните оператори: “ИзКЛащане на съобщение”.
Наблюдава се бум в извършването на престъпления от любов. От любов към парите...
Истината се ражда в... зора!
Не по-малко рискована операция е ...
За Кокошките и хората 🇧🇬
Влизам в кварталният супермаркет. Спирам на щанда за яйца.
Голям избор.хЕвропейска работа...
Яйца от кокошката Ивона, едри, по 25 ст. за бройка. Яйца от "свободно отглеждани" кокошки по 35 ст. за бройка. Яйца от "щастливи " кокошки по 45 ст. за бройка. Яйца от кокошки, отглежд ...
Толкова много кръв 🇧🇬
Да съблечеш камион 🇧🇬
Мъника 4 🇧🇬
В Пловдив рядко валеше толкова много сняг. От два дена снежната покривка се увеличаваше за броени минути. Вече беше натрупало над 50 сантиметра. По улица "Иван Вазов" паркираните край тротоара коли имаха големи бели калпаци, а затрупаните коли трудно можеха да излязат от снежните прегръдки ...
Тя - Любовта 🇧🇬
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но вина ...
Най-тъжната дума на света 🇧🇬
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...
Творецът на илюзии 🇧🇬
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите еже ...
Един пропуснат петък 🇧🇬
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...
Юнак без рана не може 🇧🇬
Писмо от Ума до Сърцето 🇧🇬
Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчен от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опи ...
Да докоснеш женичка 🇧🇬
Здравословен начин на живот 🇧🇬
Една четвърт душа 🇧🇬
Сватба 🇧🇬
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...
Мъникът 3 🇧🇬
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетил ...
Съжалявай... 🇧🇬
На К. Желев 🇧🇬
Доган - глава петнадесета - Връбница 🇧🇬
Широко отворени очи 🇧🇬
Свидетелката 🇧🇬
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо. ...
Авторът винаги има право(9) Нова Година 🇧🇬
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, сви ...
Истината 🇧🇬
Мъникът 2 🇧🇬
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той ...
Без заглавие 🇧🇬
- Ти беше до мен, когато имах нужда от подкрепа.
Спираше сълзите ми и ме разсмиваше в най-тежките за мен моменти.Ти беше първата, която ме нарече свой приятел. Първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд тези тези сини очи…
.
- Аз бях първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд т ...
Слабост 🇧🇬
Огледална любов 🇧🇬
Беше 07:00 часа. Гара “Павлов” беше пълна. Жени, мъже, деца тичаха наляво и надясно и поглеждаха към таблото с разписанията на влаковете, за да се ориентират. Всички носеха куфари и сакове, издути като балони. Влачеха колички, чанти и чадъри. Сблъскваха се един в друг, без да им прав ...
Орехи по пътя (част) 🇧🇬
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...
Улови мига и живей 🇧🇬
Свободата ли... 🇧🇬
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия... ...
Чудото на новата година 🇧🇬
Видях я... 🇧🇬
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...