Prosa - historias eróticas y de humór de autor,fantasy y novela

Мараня 🇧🇬

Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...

Раш

Prosa » Relatos

2011-11-03T13:55:46+02:00 1.3K 8

Закъсняла обич 🇧🇬

- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...

AnTiHrIsTa

Prosa » Otros

2011-11-03T10:41:53+02:00 1.2K 9

Зима 🇧🇬

Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...

gudman

Prosa » Otros

2011-11-03T10:37:59+02:00 1K 4

Авторът винаги има право(4) Ръченица 🇧🇬

Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия ...

bojilova1

Prosa » Relatos

2011-11-03T01:06:40+02:00 1.3K 9

Ръцете - кратка проза 🇧🇬

Искаше да върне обратно един миг от друго
есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,
за да събере чудните остатъци от него -
голяма част от нейното всичко...
В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс, ...

СОЛАР

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-11-02T14:47:01+02:00 839 5

Мъжемелачката 🇧🇬

Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка отляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-11-02T13:00:54+02:00 1.6K 6

Есен 🇧🇬

Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...

gudman

Prosa » Otros

2011-11-02T10:16:35+02:00 897 1 4

Любов и омраза 🇧🇬

Любов и омраза. Двете най-противоположни чувства, които изпепеляват с еднаква сила човека.
За любовта всички сме чели. И приказки, и стихове, и повели. Само където няма книга как да я разбираме и как да я познаем. Само където няма наръчник как да я задържим и кога да я пуснем да си тръгне. Налага се ...

lility

Prosa » Otros

2011-11-01T19:42:43+02:00 1K 2

Видяхте ли... 🇧🇬

Невероятно е чувството, когато знаеш, че си бил подценен от всички, когато никой не е повярвал в мечтите ти и качествата, които притежаваш... И когато вече си успял в живота и мечтите си... да се обърнеш и да им кажеш:
"Видяхте ли, че мога!!" ...

chefit0

Prosa » Otros

2011-11-01T19:35:24+02:00 869 1

Тихите стъпки на Пловдив 🇧🇬

Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...

elenasim1

Prosa

2011-11-01T19:18:44+02:00 1.1K 20

Сън 🇧🇬

Отново се събудих посреднощ. От дълго време се повтаряше едно и също. Сън ли беше, или истина…
Висока и красива жена със слънчеви коси, със сребристосива пола до глезените се появяваше и ми подаваше ръце. Нейните небесносини очи, светла кожа, тънки устни ме подканяха: ”Ела с мен, ела…” Топлината на ...

Stalev_

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2011-11-01T19:07:50+02:00 1.1K

Кой знае? 🇧🇬

Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако... колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-11-01T15:52:26+02:00 695 1

Прашинка 🇧🇬

vulchebnik

Prosa » Relatos

2011-11-01T12:40:30+02:00 1.5K 1 10

Вечер 🇧🇬

Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...

chergligan

Prosa » Otros

2011-11-01T10:34:26+02:00 1.8K 7

Приказки от кокошарника 🇧🇬

Кратки приказки за живота в кокошарника
ИЛИ за КОКОШАРНИКА на ЖИВОТА.
За някои пернати събратя и посестрими около НАС.
МИЛЕНХОЛИЯ се изкачва НАГОРЕ
В нашия кокошарник, както навсякъде, има СТЪЛБИЧКИ. И те трябва да се изкачват. Колкото повече стъпала превземеш, толкова по-високо се издигаш в обществ ...

kla77

Prosa » De humor

2011-10-31T10:46:54+02:00 1.1K 1

С мирис на праскови (част 3-та) 🇧🇬

Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...

alexilaiho666

Prosa » Otros

2011-10-31T10:35:41+02:00 1K

Амулетът 28 🇧🇬

1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. О ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

2011-10-30T18:03:30+02:00 850

Огледало 2 🇧🇬

Огледало 2
1.Читателю, ето това продължение -
Написано с вдъхновение
за отношение
и преклонение! ...

TeodorIvanov

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-10-30T17:24:38+02:00 1.6K 1

За картините и рамките 🇧🇬

За картините и рамките
... не, че разбирам,
но рамките някак ми действат
ограничаващо.
Поне на мен. ...

нмг

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

2011-10-30T15:23:20+02:00 753 3

Ако призраците плачат 🇧🇬

Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-10-30T15:22:19+02:00 990 2

Пясъци и вятър... като забрава! 🇧🇬

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2011-10-30T13:09:30+02:00 2K 1 3

Низ от истини 🇧🇬

Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-10-30T12:43:05+02:00 678

Cuba libre 6 🇧🇬

CUBA LIBRE 6
От три дни Жорж беше затворен в тази вила-затвор. Не беше лишаван нито от храна, нито от внимание. Часове наред го разпитваха за целта на пътуването му до Куба, за връзките му с американските власти и специални служби. Явно търсеха нещо, което той не можеше да им даде. Пътуването му беш ...

gudman

Prosa » Erótica

2011-10-30T07:53:41+02:00 1.6K 1

Висока цена 🇧🇬

Да си добър значи да се опитваш да не нараняваш никого, но какво ли е ако заради доброто в себе си нараняваш себе си.
Единственият човек, който знаеше това, беше Авелин. На пръв поглед тя беше като всяко друго седемнадесетгодишно момиче, но само на пръв поглед. Тя беше от хората, които могат да се о ...

Alania

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

2011-10-30T07:39:08+02:00 755 2

Срещата 🇧🇬

Ресторантът беше топъл и тих. Стъпките ú приличаха на ноти, изписвани по петолинието на пода. Дъхът ú спираше, оглеждайки се на коя маса я чака...
- Здравей, заповядай - каза той и бавно протегна ръка за поздрав.
- Извинявай, задръстването беше невъобразимо!
Ръцете им се срещнаха за секунди, но тя н ...

belabelitsa

Prosa

2011-10-30T07:32:27+02:00 1.3K 1

Истинското име на Лабаджанов 🇧🇬

Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наиз ...

Раш

Prosa » Relatos

2011-10-29T22:12:39+03:00 1.1K 2

Някой друг 🇧🇬

Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето ...

Magnificent-wind

Prosa » Otros

2011-10-29T17:24:14+03:00 1.4K

За ползата от гнилите домати 🇧🇬

За ползата от гнилите домати
Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.
Но нека оставим н ...

kastag

Prosa

2011-10-29T09:43:18+03:00 736

Мила и пясъчният човек 🇧🇬

Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...

glorii

Prosa » Relatos

2011-10-28T21:28:39+03:00 1.4K 2

Ярост 🇧🇬

ЯРОСТ
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2011-10-28T21:13:25+03:00 1.2K 4

Мислите и живота 🇧🇬

Животът ни е много странно нещо. Как приятелите се оказват онези, които ни предават. Тези, които мразим заради техните идеали и цели, всъшност се оказват с не лоши приоритети когато разберем нещо ново за тях – нещо, което подхожда на нас самите. Всеки ден откриваме нови неща за живота и всеки ден за ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-10-28T20:10:08+03:00 806 2

Сам сред нищото (2-ра част) 🇧🇬

ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...

donkooooo

Prosa » Relatos

2011-10-28T11:31:54+03:00 1.3K 12

Импресия в черно-бяло 🇧🇬

Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...

gudman

Prosa » Otros

2011-10-27T22:44:09+03:00 1.1K 6

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...

bojilova1

Prosa » Relatos

2011-10-27T22:43:32+03:00 1.7K 7

Моят начин 🇧🇬

Пиша това, докато стоя сама в дома ти и си мисля за теб. Бих искала винаги да мисля за щастието, което ми даваш, и за хубавите ни мигове заедно... Но понякога едно тънко, подло гласче в мен започва да ми припомня, че времето ми тук бързо изтича. И че животът ми пак ще се превърне в безкрайно очакван ...

etikki

Prosa

2011-10-27T22:24:34+03:00 832 2

Недовършено! 🇧🇬

Здравейте! Бих искала да напиша, че долните редове, преди всичко, са приятелски, защото според мен трябва да може да се разговаря на всякакви теми с всички хора.
Понеже не зная как точно да започна, затова ще подчертая, че бих искала тези думи да достигнат до Вас и се надявам да ги приемете съвсем с ...

energi4nata

Prosa » Cartas

2011-10-27T19:32:07+03:00 1.6K 1

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

НА ДОБЪР ЧАС, ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ ДВА ВЕКА!
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2011-10-27T15:49:41+03:00 1.2K 2

Истествено! 🇧🇬

Веднъж една жена ме спря на тротоара, там, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Накратко – пътят до ...

Tzeck

Prosa » Relatos

2011-10-27T15:42:43+03:00 1.7K 2

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

hristam

Prosa » Relatos

2011-10-27T15:02:44+03:00 1.1K 5

Малките неща и простите истини 🇧🇬

Малките неща и простите истини. Ето такива неща осмислят ежедневието ми. Не ми е нужно да познавам някого, за да мога да разбера езика на жестовете му. Всичко е там в малките неща и простите истини. И да не го осъзнаваме, те определят всяко наше действие. Винаги ще се намери някой глас, който да ни ...

Eeyorestz

Prosa » Otros

2011-10-27T14:45:22+03:00 823 1