Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Орелът и змията 🇧🇬

ОРЕЛЪТ И ЗМИЯТА
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...

sav11

Prosa » Relatos

2K 2

Творецът на илюзии (продължение) 🇧🇬

(продължение от миналия брой)
Как си представяте живота си след 10 години?
Избягвам да си представям бъдещето, защото така изгубвам илюзията, с която живея сега.
Мисля, че след 10 години ще съм такъв, какъвто съм сега и ще си мисля как преди 10 години съм бил млад и глупав. Това е поредната илюзия, ...

fibra

Prosa

898

Винаги ще те обичам - седма част 🇧🇬

Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...

az-sum-az

Prosa » Relatos

693 1

Синя зора 🇧🇬

Синя зора изгря над света и заля утринта.
Хиляди пръски сини светлини
над реки, гори и планини.
Каква красота и какъв страх,
довеян от вятъра прах; глух смях. ...

Magnificent-wind

Prosa » Otros

1.7K

Монах Селестиян 🇧🇬

Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...

lubara

Prosa » Relatos

859 4

Из гората 🇧🇬

Танцувам в горските поли. Вятърът гали нежно моето лице, както ти го галеше нощем. Тичам устремено по зелените поляни и мечтая пак за теб. Колко свободна ме караш да се чувствам, попаднала в твоите ръце. Усмивка блага се прокрадва по моето лице, което скриваше с коси. Дърветата, така красиви, по-мъд ...

ivetoo90

Prosa » Cartas

1.2K

Писмо до Слънчо 🇧🇬

Здравей, Слънчо!
Някога, когато бях малък и времето навън беше студено, моите родители ми казваха, че на Слънчо майка му не го пуска. Затова и те не ме пускаха да излизам... Заради теб! Защото те нямаше никакъв да огрееш. Малеее, как съм те мразил теб и твойта майкааа! Стоях до прозореца като затвор ...

duffmckagan

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.3K

Недобито куче 🇧🇬

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

901 5

Жената, която го обичаше 🇧🇬

Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.4K 10

Мъникът 5 🇧🇬

Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

906 1

Последният 🇧🇬

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...

herobryan

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

689 1

Откровение 🇧🇬

До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...

Eia

Prosa » Cartas

1.6K 12

Гоненица 🇧🇬

Аз гоня, ти бягаш. Глупава игра. Защо трябва да те гоня? Казваш "Защо не?". Защото не искам, ето защо. И пак не мога да спра. Тичам и тичам, а ти се подаваш с усмивка зад ъгъла и побягваш на някъде. Глупава игра...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...

Chaoscore

Prosa » Relatos

1.8K

Без капка цвят 🇧🇬

Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...

ovod

Prosa » Relatos

1.3K 8

Окъс(н)ели разкази - 4: Зимни мисли 🇧🇬

Още един окъснял разказ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...

kalin8

Prosa » Relatos

801 2

Лебедова приказка 🇧🇬

ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Когато дойдох на тоя свят, за мое съжаление, той по никакъв начин не показа, че се е зарадвал и че е готов да ме грабне на крилете си и да ме разнася щастлив из всяко кътче на душата си. Църковната камбана хич и дума не обели, защото тогава църквата беше заключена, попът - вързан, ...

purko59

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 12

The Butterfly 🇧🇬

Напълно разбираемо е Вашето любопитство, преди да започнете да четете по-долу написаното, кой съм аз, що за „птица” съм и заслужава ли си да отделяте, или по-точно да изгубите безвъзвратно част от тъй-скъпоценното Ви време, за да се потопите в поредната литературна помия. Казвам „разбираемо”, защото ...

Baltasar

Prosa » Relatos

1.1K

Изумрудените острови (продължение - част) 🇧🇬

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...

irena-docheva

Prosa » Relatos

1.2K 1

Ако някога... 🇧🇬

Ако някога някоя Любов разрушила е всичко в теб и ти надживееш това - спри, не очаквай друга такава тъга, не очаквай и друга Любов да го стори. Силата имаше само една. С това надделявай Страха. И обичай отново!

EdnoOtkrovenie

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K 1

Прегръдката 🇧🇬

Прегърни ме, нека с тази прегръдка да усетя любовта ти, дори и последна да е тя. За миг очите си затварям... искам времето да спре и вечно да остана в твоите ръце. Усещам нежния аромат на парфюма ти. Сега в главата ми се превъртат мигове - тези, обикновените, но те за мен са останали незабравими. Не ...

pashovyu

Prosa » Otros

1.1K 1 3

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Защото животът е за силните...
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли ...

laaaaaaa

Prosa » Otros

1.2K

Силната жена 🇧🇬

Силната жена е тази, която става и излиза навън с най-широката си усмивка, макар да е ридаела цяла нощ в постелите си. Силната жена се е научила да се смее, дори когато сърцето ú се къса от болка. Силната жена не позволява гласът ú да се разтрепери, дори когато душата ú плаче с най-горчивите сълзи. ...

lility

Prosa » Otros

3.7K 8

Когато домът ти стане гробище (2-ра и последна част) 🇧🇬

Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.
Румяна им отвори вратата плачеща и почти н ...

Arogarn

Prosa » Relatos

1.1K 1

Помощ, колега! 🇧🇬

Помощ, колега!
- Доста особено, но не необичайно. И друг път така е ставало, макар рядко. Прилив на енергия да обясниш не е сложно, пък и няма да си единствен и уникален с преживяването, но това чувство, наподобяващо инкубатор, вече е друга книга. Сравнението ми може и да куца, а не съм сигурен дори ...

PetroffSlav

Prosa

1.2K

Смешно, нали? 🇧🇬

Да вярваш на това, на което вярват всички, е толкова лесно, толкова просто. Да повярваш на някой, който има репутация, която го е издигнала в очите на хората, като честен, прям и достоен човек. Това е лесно, нали? Бихте ли могли да пробвате да повярвате на човек, който ви е излъгал, може би, не ведн ...

uniquebeiiby

Prosa » Otros

1.2K

Авторът винаги има право (10) Мечти за осиновяване 🇧🇬

Авторът винаги има право
(10)
Мечти за осиновяване
Мила Мария,
Днес в Испания също е голям празник. Не, не е Йордановден, не е и Ивановден. Шести януари е денят на тримата влъхви, (източните царе, които видели витлеемската звезда и тръгнали да носят дарове и се загубили, естествено, нали са мъже и м ...

bojilova1

Prosa » Relatos

1.3K 10

Бартер 🇧🇬

Аз - Продай ми тая прашка!
Той - Струва скъпо...
Аз - Колко?
Той - 1000.
Аз - Да речем я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкоз? ...

Volter

Prosa » Relatos

871 2

Щастие 🇧🇬

Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен ...

EleazarC

Prosa » Relatos

1.2K 2

Той, Тя, Доверието и Любовта 🇧🇬

Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, ...

Daytona

Prosa » Relatos

1.2K 3

За любовта, вселената и чудесата 🇧🇬

ЗА ЛЮБОВТА, ВСЕЛЕНАТА И ЧУДЕСАТА
Ето я нашата палма.
Тука се целунахме за първи път.
Една неземна целувка. После още и още.
Усещам ги. Устните ми парят. ...

sav11

Prosa » Cartas

981 2

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който ...

laaaaaaa

Prosa » Otros

1.1K

Изповедта на един емигрант 🇧🇬

Изповедта на един емигрант
Син на емигранти, и аз станах емигрант в напреднала възраст. Вече 13 години живея като такъв. Градът е един от най-красивите в света, а страната една от най-социалните. Не мога да се оплача. Макар и да липсва финеса на Европа, комфорта на Северна Америка го компенсира. Дър ...

gudman

Prosa » Otros

1.2K 1 5

Когато домът ти стане гробище (1-ва част) 🇧🇬

Когато домът ти стане гробище
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...

Arogarn

Prosa » Relatos

1.1K

Празната картина 🇧🇬

Беше късна есен. От ония, в които паяжините се влачеха като ленти из въздуха. Околността беше украсена с шам от дебела скреж, а студът хапеше дори в представите. Градът беше сив, небето – смесено със земята, и реалността се намираше там, където човек смяташе, че е стъпил – на мръсна тротоарна плоча, ...

seleria

Prosa » Relatos

569

Знаеш ли... 🇧🇬

Знаеш ли колко пъти "Животът" ми е удрял шамари, плесници?
... И не ме е боляло...
А днес ме болеше от твоите думи, биеха в мене като плющящи камшици...
Колко злоба усещал съм в мрака - злокобен...
Не отстъпих нито крачка назад, далече бях и от дом и закрила... ...

glezlio1

Prosa

1.1K

Нищожна случка 🇧🇬

НИЩОЖНА СЛУЧКА
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...

DokosvaneM

Prosa » Relatos

1.1K

Винаги ще те обичам - шеста част 🇧🇬

Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парч ...

az-sum-az

Prosa » Relatos

773

**** 🇧🇬

Когато те видя, опитвам да се скрия. Дойдеш ли при мен, гоня те... Засека ли погледа ти, не искам да мигам. Докосваш ме, не те пускам. Мислех, че те познавам, грешах. Не те искам до мен, но и така жадувам за теб в нощта. Недей се вмъква отново в живота ми, досега те гоних от сънищата си. Толкова объ ...

limonchyy

Prosa » Otros

1.1K

Последният български Лев (антиутопия) 🇧🇬

Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прах ...

MarinTachkov

Prosa » Relatos

762 2

Пантерата 🇧🇬

*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...

inakrein

Prosa » Relatos

2K 18

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Орелът и змията 🇧🇬

Творецът на илюзии (продължение) 🇧🇬

Винаги ще те обичам - седма част 🇧🇬

Синя зора 🇧🇬

Монах Селестиян 🇧🇬

Из гората 🇧🇬

Писмо до Слънчо 🇧🇬

Недобито куче 🇧🇬

Жената, която го обичаше 🇧🇬

Мъникът 5 🇧🇬

Последният 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Гоненица 🇧🇬

Без капка цвят 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази - 4: Зимни мисли 🇧🇬

Лебедова приказка 🇧🇬

The Butterfly 🇧🇬

Изумрудените острови (продължение - част) 🇧🇬

Ако някога... 🇧🇬

Прегръдката 🇧🇬

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Силната жена 🇧🇬

Когато домът ти стане гробище (2-ра и последна част) 🇧🇬

Помощ, колега! 🇧🇬

Смешно, нали? 🇧🇬

Авторът винаги има право (10) Мечти за осиновяване 🇧🇬

Бартер 🇧🇬

Щастие 🇧🇬

Той, Тя, Доверието и Любовта 🇧🇬

За любовта, вселената и чудесата 🇧🇬

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Изповедта на един емигрант 🇧🇬

Когато домът ти стане гробище (1-ва част) 🇧🇬

Празната картина 🇧🇬

Знаеш ли... 🇧🇬

Нищожна случка 🇧🇬

Винаги ще те обичам - шеста част 🇧🇬

**** 🇧🇬

Последният български Лев (антиутопия) 🇧🇬

Пантерата 🇧🇬

Cola