Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Юнак без рана не може 🇧🇬

Всички сме чували израза: "Юнак без рана не може'' . Особено често в детството ни, когато, ожулвайки коленете или ръцете си и удареното място прокърви и заболи, родителите ни са ни утешавали с тези думи. Когато сме малки, можем да заплачем за всяко нещо, без това да е израз на някаква слабост. Можем ...

lility

Prosa » Otros

3.1K

Писмо от Ума до Сърцето 🇧🇬

Скъпо Сърце,
Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчен от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опи ...

kali-93

Prosa » Cartas

2K 5

Да докоснеш женичка 🇧🇬

Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...

svdonchev

Prosa » Relatos

1.8K 6

Тялото ми нагло проси любов 🇧🇬

Тялото ми нагло проси любов.
При полъха на мъж настръхва.
От аромата на парфюм потръпва.
При допира на кожа краката треперят.
Душата копнее за ласка. ...

altamira

Prosa

1.5K

Здравословен начин на живот 🇧🇬

Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здр ...

hristam

Prosa » Relatos

4.6K 4

Една четвърт душа 🇧🇬

Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказаниет ...

viki-dimitrova

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.7K 1

Сватба 🇧🇬

- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...

Volter

Prosa » Relatos

1K 1

Мъникът 3 🇧🇬

Мъникът 3
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетил ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K 6

Съжалявай... 🇧🇬

Още те обичам, но вече не страдам за теб. Вече те преживях веднъж, умрях и се съживих... по-силна съм от болката. Достигнах момента, в който съм по-силна и от чувствата си, не съм ги убила, само ги оставих настрана, безразлична съм към тях... нека ги има, но да не ми съсипват живота. Ще те забравя! ...

disaster3

Prosa » Cartas

1.6K

На К. Желев 🇧🇬

Много мислих какво да напиша, как да го напиша, но мислите просто не напускаха съзнанието ми. Спомените минаваха като кино лента, а аз ги „гледах“ с радостна усмивка на лицето и от очите ми неволно се търкулваше сълза. Сълзата на щастието, онова, което Дядо Коледа ми донесе миналата година, и то е н ...

vass-m

Prosa » Otros

1.1K

Доган - глава петнадесета - Връбница 🇧🇬

Бялата върба пред черквата в Папаз дере всяка година биваше окастряна от основата си до върха, щом дойдеше деня на Цветница. Всяка сутрин на светлия празник викаха рано сутринта Хаджи Трендафил да дойде с острите ножици. А какво красиво дърво е самата върба. Прекрасен сивкав ствол с набраздяванията ...

icohim

Prosa » Novelas y novelas cortas

902 1

Широко отворени очи 🇧🇬

Събудих се рязко, както винаги, когато сънувам кошмар. Приседнах в тясната кушетка, разтрих очи и изругах наум. От няколко години съм в армията, а кошмарите продължават, макар и рядко, да ми прекъсват съня. Подсъзнанието е коварно нещо. Затваряш очи с надеждата да си починеш, но вместо това си прину ...

StunDamage

Prosa » Relatos

930 1

Свидетелката 🇧🇬

Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.
Просто някой, някъде и нещо. ...

blueberry

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.7K 8

Авторът винаги има право(9) Нова Година 🇧🇬

Авторът винаги има право
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, сви ...

bojilova1

Prosa » Relatos

1.4K 10

Истината 🇧🇬

Всъщност, въобще не съм сигурна, че пиша на правилното място, в правилния сайт, но понеже от всички български сайтове, които съм разглеждала досега, този тук ми се струва достатъчно сериозен за нещата, които иначе ми е трудно да споделям, реших да се пробвам и аз, с риск администраторите да ме изхвъ ...

Thalassa

Prosa » Otros

1.4K 1

Мъникът 2 🇧🇬

Мъникът 2
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той ...

gudman

Prosa » Relatos

1.1K 3

Без заглавие 🇧🇬

***
- Ти беше до мен, когато имах нужда от подкрепа.
Спираше сълзите ми и ме разсмиваше в най-тежките за мен моменти.Ти беше първата, която ме нарече свой приятел. Първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд тези тези сини очи…
.
- Аз бях първата, която погледна отвъд тези руси коси, отвъд т ...

Josette

Prosa » Otros

977 1

Слабост 🇧🇬

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш падналият лист хартия и усещаш пронизваща болка - точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи - познати, любими, желани. Изгубен ...

heartless-girl

Prosa » Relatos

1.7K 4

Огледална любов 🇧🇬

Огледална любов
Беше 07:00 часа. Гара “Павлов” беше пълна. Жени, мъже, деца тичаха наляво и надясно и поглеждаха към таблото с разписанията на влаковете, за да се ориентират. Всички носеха куфари и сакове, издути като балони. Влачеха колички, чанти и чадъри. Сблъскваха се един в друг, без да им прав ...

cola-cola

Prosa » Relatos

1K 1

Орехи по пътя (част) 🇧🇬

Нямаше как, вдигнах.
- Да, Ралф.
- Здравей отново! Какво ще правим довечера?
Този въпрос ми прозвуча натрапчиво, глупаво и гадно. Не исках нищо да правя, каквото и да е с него.
- Не знам. – измърморих неясно. ...

irena-docheva

Prosa » Erótica

1.8K

Улови мига и живей 🇧🇬

Понякога не знаеш как да затвориш страницата, без от време на време да се върнеш назад, за да я прочетеш отново. Понякога не знаеш как да продължиш напред, без в моменти на слабост да погледнеш какво става зад теб. Понякога знаеш, че не трябва да се влюбваш в някого, защото ще те нарани и въпреки то ...

lility

Prosa » Otros

2.3K 1 4

Вкусът на бонбон - преработка 🇧🇬

*
Татко - Другарят Димитров…
(Втренчихме очи в баща ми да чуем какво е казал Вождът!)
… умрял!
Всички - …! ...

Volter

Prosa » Relatos

829 1

Свободата ли... 🇧🇬

Свободата ли...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия... ...

нмг

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 1 4

Северно сияние 🇧🇬

Северно сияние
Погледнах назад... (но кой е там отпред?)
Застанах сред тъмнината... (и нощта разкъсах с нокти!)
Дъждовните капки се превръщат в лепкава кръв... (стичат се по лицето ми...)
Ако няма място за мен, кажи ми, къде да се върна? ...

cheril

Prosa » Otros

2.3K

Чудото на новата година 🇧🇬

Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...

liubomira97

Prosa » Relatos

1.1K

Почти по Милн 🇧🇬

- О, Ийори! - каза Пух.
- О, Пух! - каза Ийори.
Помълчаха малко.
- Извинявай, Ийори... - каза Пух.
Ийори въздъхна. ...

Donsky

Prosa » Otros

1.3K 2

Видях я... 🇧🇬

ВИДЯХ Я...
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...

HrisMelodia

Prosa » Otros

1.2K

Винаги ще те обичам - пета част 🇧🇬

Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувств ...

az-sum-az

Prosa » Relatos

761

Магията на коледния ангел 🇧🇬

От незапомнени времена, още дори когато хората не знаели за съществуването на Дядо Коледа, неговите мънички елфи му помагат за приготвянето, опаковането и разнасянето на всички подаръци (после един от елфите, Патрик, без да иска, се разкрил и станала тя каквато станала, но това е една друга история) ...

ageorgiev

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.2K 1 1

Афоризми 🇧🇬

АФОРИЗМИ
Качиха му се на главата, понеже не могат да му стъпят на малкия пръст.
Тия, дето не си поплюват, оплюха всички, дето си поплюват.
Вместо да му изпишат веждите с вежливост, му извадиха очите с враждебност.
Хора с ограничен интелект и кръгозор пледират за полет на разума и за далечни космичес ...

Liliyanaandreeva

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1 1

Защо плачеш? 🇧🇬

Колегата ми е влюбен.
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката м ...

hristam

Prosa » Relatos

1.2K 6

Мъникът 🇧🇬

Мъникът
Часовникът на кулата на Сахат тепе удари полунощ. Една тъмна сянка се плъзна покрай сградата на Радиото и се запъти към стария Житен пазар. Беше късна есен, ръмеше ситен дъжд, по улиците нямаше даже котки. Нощта беше тъмна, студена и влагата пронизваше костите на дребното човече което се дви ...

gudman

Prosa » Relatos

991 1

Тревогите на Дядо Коледа 🇧🇬

Тревогите на Дядо Коледа
Много ми е интересно кой и защо твърди, че да си Дядо Коледа е било лесна работа. Особено работейки в екип с тези елени. А за елфчетата изобщо не ми се иска да си спомням. Снежанка, като кавалер, я изключвам. Старае се девойката. Много е внимателна и трудолюбива. Но нека да ...

ВТ

Prosa » De humor

1.2K 4

Дори и само за миг 🇧🇬

Високо, много високо, на края на деветото небе, се намираше Бялото кралство на снежинките. Там живееха в мир и любов малките, пухкави създания. Всички бяха еднакво облечени с прозрачни, бледосинкави пелеринки, а на краката им блестяха атлазени пантофки. По цял ден се въртяха на пръсти с грация и фин ...

valia1771

Prosa » Relatos

1.8K 47

Светлината подскача 🇧🇬

Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

За грижата на царя 🇧🇬

Случвало се - и то не рядко - кокошата мисъл да излети от курника, за да обгледа нравите из света. Така веднъж, макар кокошето тяло да останало в курника, кокошата мисъл се озовала в джунглата.
- Кът-кът-кът - рекла сива кокошка, още неслегнала се от последното снасяне - видяхте ли го лъва, прозява ...

selsal

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K

И... 🇧🇬

Нощ, отворени очи.
Сълзи, мечти и болка.
Отворени очи, молитви
и хора... разни.
Стон и вопъл. ...

altamira

Prosa

1.5K 1

Разходка 🇧🇬

РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...

Ipolit

Prosa » Relatos

851 5

Фотографът и душата на хляба 🇧🇬

„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...

azura_luna

Prosa » Relatos

2.2K 34

Вятърни турбини 🇧🇬

Има нещо завършващо в усещането, което дава есента. Септемврийският дъжд не носи обичайната мокреща досада, а по-скоро дългоочаквана прохлада за уморените от знойните жеги човешки тела. Падащите листа от дърветата, с цвят на карамел и праскова, без значение дали биват безпощадно пръсвани от бясно пр ...

veronic4

Prosa » Relatos

1.2K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Юнак без рана не може 🇧🇬

Писмо от Ума до Сърцето 🇧🇬

Да докоснеш женичка 🇧🇬

Тялото ми нагло проси любов 🇧🇬

Здравословен начин на живот 🇧🇬

Една четвърт душа 🇧🇬

Сватба 🇧🇬

Мъникът 3 🇧🇬

Съжалявай... 🇧🇬

На К. Желев 🇧🇬

Доган - глава петнадесета - Връбница 🇧🇬

Широко отворени очи 🇧🇬

Свидетелката 🇧🇬

Авторът винаги има право(9) Нова Година 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Мъникът 2 🇧🇬

Без заглавие 🇧🇬

Слабост 🇧🇬

Огледална любов 🇧🇬

Орехи по пътя (част) 🇧🇬

Улови мига и живей 🇧🇬

Вкусът на бонбон - преработка 🇧🇬

Свободата ли... 🇧🇬

Северно сияние 🇧🇬

Чудото на новата година 🇧🇬

Почти по Милн 🇧🇬

Видях я... 🇧🇬

Винаги ще те обичам - пета част 🇧🇬

Магията на коледния ангел 🇧🇬

Афоризми 🇧🇬

Защо плачеш? 🇧🇬

Мъникът 🇧🇬

Тревогите на Дядо Коледа 🇧🇬

Дори и само за миг 🇧🇬

Светлината подскача 🇧🇬

За грижата на царя 🇧🇬

И... 🇧🇬

Разходка 🇧🇬

Фотографът и душата на хляба 🇧🇬

Вятърни турбини 🇧🇬

Cola