- Ооо, наборе, 'айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?!
Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката", живееха почти един и същ живот. Кой ...
Без посока
Заклещен в средата, обграден от стоманените стени на битието си.
Незнаещ от къде да започне, незнаещ на къде да тръгне, лутайки се във всички посоки.
---
Имаше чувството че стените се приближават и ще го смачкат, в главата му беше бъркотия, не можеше да мисли, не можеше да се успокои, бол ...
Любовта идва ли с времето? Пита се Алиса... отпива от чашата си чай и все повече и повече осъзнава колко лошо се е припознала. Ами така е, като желанието да срещне лудия си Шапкар остави разума и в златна музикална кутийка. Която в последствие се отвори и зазвуча мелодията на страха, угризенията и н ...
Връх на безпомощността – да викаш Неволята на телефон 112.
Когато мълча, мълча колкото ми глас държи!
Липсата на акъл не се компенсира с излишък от парични средства. Следствие: за сметка на това липсата по-трудно се забелязва.
Все още медицината е безсилна пред човешката глупост.
Не съм убеден, че я ...
Луди хора навсякъде!
Не винаги знам къде съм. Но съм силно убеден, че това е нормално за един силно отегчен от живота човек. Смятам също, че когато хората искат от теб кисела краставичка, не е редно да ги пратиш на меден месец в Албания. Някак си неучтиво е. Понякога наистина се чувствам зле, заради ...
Беше зимен неделен ден - 26 декември 2010 година. Още от сутринта знаех, че животът на баща ми беше към своя край и че светлинката живина в него бавно угасваше. Дойде момент, в който това се случи и тате се предаде и издъхна. Тогава целият ми живот се срина. Започнах да плача и да викам:
- Защо тате ...
Минало, настояще и бъдеще ще се сливат в едно винаги, когато затворя очи и красивите черти на твоето лице усмихнато озаряват мислите ми. Протягам ръце, в опит да докосна топлите и нежни твои длани, за да те почувствам отново жива и това, че си тук с мен. Миг... толкова несъизмеримо малък и същевреме ...
Вижда я отдалеч. Гледа с воднистите си очи малката табелка отвън, на стъклото на офиса. Висока, слаба, недобре облечена. Русоляви коси, светло продълговато лице. Неопределена възраст, може би около четиридесетте.
”Отново ще си загубя един час в приказки” - веднага си казва той и учтиво я кани да вле ...
Плажен сън
Сънувах, че сънувам приказен град. Старинната архитектура издаваше величието му. На тоя град му е вървяло по вода. И как няма да е така – направо река го пресичаше. Картината ухае на пролетен полъх след спокоен следобеден дъжд и мирише на мъртвило след стихия, а визуално: наоколо всичко в ...
Колко пъти ти се е случвало да кажеш: ''Добре съм'', когато усещаш, че едва се държиш на краката си. Усмихваш се, а таиш надежда в себе си някой, някак да види зад това лъчезарно лице онази мъка, побрала се в теб. Смееш се, а някъде в дълбините на душата ти всяко чувство плаче с горчиви сълзи. Смята ...
Вървя по улиците на този непознат град и попивам от всичко, което се случва около мен. Разперила съм сетивата си като пипала и те жадно опипват света.
Различно е. Толкова е различно. Мислех си, че навсякъде е еднакво, но напротив. Обикалям сама улиците, без да усещам самота, тълпата около мен ми пра ...
Ето защо трябва да работите много, за да стигнете духовната интелигентност. Тя съчетава в себе си всички качества на любовта. Тя е тази, която владее висшите енергии, а те са всички положителни качества в човека, овладял висшата добродетел. До е първата нота от музикалната стълбица. Тя е основата на ...
КРАЯТ НА СЛЕПОТАТА
Тази книга посвещавам на Д-р Хавиер Раес Балбастре, колегиален номер 57817, който оперира и двете ми очи и възвърна зрението ми. Прекланям се с благодарност!
Имената на героите носят имената на моите работодатели от тринадесетгодишния ми стаж в Мадрид: Ванеса и Иван, Марта и Хайме ...
Напоследък не смея да затворя очи, освен ако не заспивам. Затворя ли ги, и веднага се пренасям в един друг свят, откъдето не ми се връща по никакъв повод. Свят, в който вече съм живял и сега съзнавам, че "тогава" съм бил истински, непринудено щастлив. А днес, тук, в света на "отворените очи", не мог ...
Египет, 860 година преди Христа
Фараонът Хариезе се събуди в отлично настроение. Отдавна не бе спал така добре, както през изминалата нощ. Чувстваше се отпочинал, спокоен и изпълнен с енергия за новия ден, който Ра бе благословил с първите си лъчи от Изток. Можеше да върши задълженията си на сюзерен ...
И М Е Т О М У
Стоя до монахинята. В манастир от 11 век. Бледа и изпита, бледа и изпита - тя ни разказва историята му. Два пъти опожаряван и до днес нереставриран. Голи каменни стени и една икона само. Купол с прекрасен стил… сам го е строил. Монах един е бил. И пак повтаря името на манастира. Говори ...
УВУТ:
В коридора имаше някакво мълчание, някакво много странно, особено някак си… Приближих се до него и го дръпнах за опашката.
– Мълчание проклетууу!!! – развиках му се аз.
– Фо бе?! – отвърна ми уно.
– Яж ми гъзъ бе! – креснах му аз. ...
За да се усетят поредицата картини с чувства и емоция, нека читателят да чете текста бавно и внимателно! Във всяка проста дума се крият съкровища!
Нормалното биене на сърцето е 72 удара, неговото стигаше 150. Протегна неконтролируемо треперещата си ръка към вратата на входа. Ускори дишането си, като ...
Тук съм. Стоя и се вглеждам в огледалото. Дали животът направи чертите ми такива? И той ли извая жената, която отсреща се гледа? Знам само едно. Не съм същата! Далеч не съм онази, която бях.
Трудностите реконструираха малкото момиченце, което живееше в мен. С времето болката сякаш инсталираше версии ...
… труден избор 3 …
… тя вдигна поглед и го съзря. Заобикаляха я толкова много хора, различни прически, различни лица, различни личности. И в цялата тази тълпа погледът ú се спря върху него. Сякаш светът наоколо се разпиля и отново останаха само двамата. След толкова дълго време те отново се срещнаха ...
Най-после отвори врати първият горски мол. Собственикът - бобъра Станчо, смени три ченета и даде година от живота си, за да го построи. Днес можеше да въздъхне с облекчение - делото на живота му беше завършено, а стълпотворението - невиждано. След тържествените речи Станчо прегриза лентата и реката ...
Родната ми къща е почти на брега на Искъра. Между нея и водата може да има 100 метра. Може и да няма. Реката е различна през сезоните, различна е през деня и нощта, различна е сутрин и вечер. През лятото е спокойна и се влачи бавно. През горещите месеци се отдръпва от бреговете, обрасли с върби и ед ...
"И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена."
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...
Видях я да излиза от един ресторант. Беше дребничко тъмнокосо момиче с изразителни сини очи. Вниманието ми бе привлечено не само от необикновената ù красота, но и от странния ù начин на придвижване. Двете алуминиеви патерици, които бяха затъкнати под мишниците ù, я правеха да изглежда крехка и уязви ...
Пикси вървеше тъжно по пътеката. В нормална ситуация или преди няколко месеца, наведеният ù нос трябваше да сочи нагоре към усмихнатото слънце, а не надолу към прашния път, но за нея нямаше такъв вариант. Все едно безкрайните ù проблеми се бяха събрали в чипото ù носленце и го теглеха ли, теглеха. Н ...
Пристигам на училище в Понеделник, хванал за ръка Сиска. Тя нещо ми разказва, май как е ходила с Мимето по магазини да си търси ново яке.
Влизаме в класната стая. А сега сещате ли се за онези моменти във филмите, когато главният герой влиза на някакво супер оживено място и щом той стъпи, и всичко за ...
4
След като щателно прерови и джобовете като любопитна котка, която се стреми да надуши пакетчето с храна, и откри само касови бележки, кърпички и презерватива, се насочи към спалнята.
Замисли се за презервативите. Имаше много и навсякъде. Или редовно ги ползваше, или искаше да е подготвена във всек ...
Години наред войната изпепелява душите на хората!
Мъжете гният и мрат на фронта, а по селата изнемогват - няма работна ръка!
За прехраната на многолюдната челяд се грижат бабите.
Между буренясалите синори само старци и млади невести превиват кръст!
Стопаните, които не могат да смогнат, наемат от гра ...
М И Л И О Н Е Р Т Ъ Р С И С Ъ П Р У Г А
Хуквам. Пътьом грабвам една бутилка домашно червено вино, на мига се сещам, че някъде го мернах да пие бяло. Е, добре, де! И малко бяло ще взема. Нали трябва да ме хареса и мен да избере! А и да види, че и аз работя. По-точно блъскам по лозята.
Боже, колко бав ...
- А-а, добър ден!
- Добър ден, господине, заповядайте. Кажете!
- Ами аз... такова, де, за душевната... нали тук ги правят?
- Душевната клизма ли имате предвид? Да, на правилното място сте дошъл. Но не трябва да се притеснявате от думата"клизма" - в случая е много подходяща!
- Ами, де да знам... преч ...
В едно голямо градче живееше пълнолетната Мария. Тя обичаше да прави добрини на хората. Родителите ù бяха най-известните обущари в града. Наближаваше нейният абитуриентски бал. Мария имаше красива копринена рокля и красиви високи обувки. В края на учебния час тя забеляза своята съученичка да плаче.
...
ТЯ е тъжна и самотна. Вятърът открадва от очите ù една синя сълза и я отнася със себе си. Пуска я в ожаднялото море и то я скрива в сърцето си.
ТЯ гледа водата и решава да сподели мислите си с нея:
„ След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна ...
Кой си ти? Кой съм аз? Две човешки същества. Но дали? Как може да си сигурен? Никак. Познаваме се. Всеки ден си говорим. Може би имаме подобни мисли. Може би дори подобни чувства. Но дали реално аз съм човек, дали си ти? Кой определя? Кой казва какви сме, кой ни слага етикета? И защо? Трябва ли да б ...
Той ще се изправи, ще прониже живота с погледа си. Поглед, видял много, разбрал малко. Разбрал, че може да е нещо, танцувайки пред присмеха на люлката. Искаше, искаше да е там - горе - сред мечтите си, но не намери за какво да закачи въжената стълба. Като че ли само един поглед от сълза с необятна к ...
Новогодишна приказка
Дърветата в Борисовата градина бяха натежали от снега, който се беше изсипал през последната седмица. Боровете приличаха на коледни елхи от приказен детски филм. По девствения сняг тук и там личаха следи от пробягала катеричка. Небето над стогодишната гора на парка беше синьо ка ...
2.
– Виждаш ли снеговете горе в планината?
– Виждам ги, дядо.
– Това е душата ми. Изкачвай я! Горе ще познаеш бурите и свободата.
– Щом така казваш, сигурно е така. ...
3
Дадоха му пълна свобода. Достъп до стаята на момичето, къщата, и въобще цялото ”имение”. Защото къщата си беше построена като малък замък с много стаи и етажи, и разполагаше с обширен двор, в който имаше тенис корт и няколко беседки за отмора.
Влезе в стаята ù. От огромния панорамен прозорец се ви ...
С кафявите си очи я гледаше така изпитателно, така озадачено, така влюбено, сякаш тя беше водовъртеж и той в нея се губеше.
Тя е толкова красива, грациозна като рядък вид птица, с движения сякаш летеше, а не стъпваше по земята, промъкваше се из тълпата, сякаш търсеше нещо, някого.
А той продължаваше ...