Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Данаил 🇧🇬

ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...

zelena

Prosa » Relatos

2.1K 49

Щастлив край няма 🇧🇬

Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...

Ginger321

Prosa » Relatos

829 4

Мила, мила, бабо Ленко! 🇧🇬

М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богород ...

StefkaGaleva

Prosa » Cartas

2.2K 7

Икаризъм 🇧🇬

И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...

NoshtenSandvich

Prosa » Relatos

948 1

Милост 🇧🇬

Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...

Mia-

Prosa » Relatos

929

Босонога импресия 🇧🇬

Сънувах босоного и безметежно лято. Сънувах коприненото море, галещо изгорелите ми крака на созополския плаж... Сънувах сърдечния звън на китара, докосващ струните на душата ми. Сънувах разпалени среднощни огньове, в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро. Сънувах приятелите. Тези, които Форту ...

HrisMelodia

Prosa » Otros

716 4

Вълчият кодекс 🇧🇬

- Олеле! - възкликна ефрейтор Верг. - Пътищата са два, по кой ще тръгнем?!
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...

Bersek

Prosa » Relatos

1.1K

Майки 8 🇧🇬

16. ПРОКУРОР И ПОЛИЦАЙ
Животът в малкото балканско градче продължаваше да тече спкойно, даже монотонно. Градът имаше добро ръководство, което практически беше преминало в ръцете на един и същи човек. Другарят Иван Иванов имаше цялата власт, но какво от това, ако не я използваше за лични облаги. Тук ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 5

Случка с неочакван край 🇧🇬

Искам да ви разкажа за моята приятелка Марго. Както вече знаете, тя все още не е омъжена и се води в категорията "стари моми". Самата тя така се изразява за себе си. Въпреки грозното определение, тя все още желае да се омъжи и да свие семейно гнездо. Всичките ù приятелки я убеждават да не го прави, ...

katerina6

Prosa » De humor

2.3K 1

Щастието е в най-малките неща 🇧🇬

Има неща, които не могат да бъдат докоснати и неща, които не могат да бъдат разбрани. Има неща, които не могат да бъдат видяни и неща, които не можеш да опишеш с думи. Неща, които можеш единствено да почувстваш с всяко късче от сърцето си, с всяка пора от душата си, с всяка частица от тялото си. Едв ...

lility

Prosa » Otros

2.3K 1

Майки 7 🇧🇬

14. Бар “Астория”
Неоновите реклами на Авиокомпания “Балкан” хвърляха цветни отпечатъци върху жълтите павета на булеварда. Трицветната светлина се смесваше с уличното осветление и придаваше особена фееричност на красивия площад с величествената конна фигура на руския цар. До бюрото на авиокомпанията ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 5

Великденски заек 🇧🇬

- Великденски заек ли?! - възкликна Черната Пантера Ра. - Това пък какво е?!...
- Шушу-мушу шушу-мушу - придърпа ухото ù и заобяснява шепнешком в него Но Щен Вълк.
- Хъм - изсумтя пантерата. - Това ми звучи тъпо...
- Защо?! - учуди се вълкът.
- Ами - размаха във въздуха лапа тя. - Много е тъпо заешк ...

Bersek

Prosa » Relatos

1.6K 1

Да оцелееш! 3 част 🇧🇬

В момента, в който застана пред вратата на любимия, той разбра какво се бе случило. Прегърна я силно и макар да искаше да каже хиляди неща, запази мълчание. Просто я държеше в ръцете си и пожела да остане така още миг.
На другата сутрин Вики не можа да се ориентира в обстановката. Излезе навън и го ...

alexgrau

Prosa » Relatos

1.7K 19

Нейният собствен свят - втора част 🇧🇬

Не, не е правилно да си мислим, че Габи нямаше спомени. Напротив! Всеки атом от тялото ù съхраняваше в себе си ценна информация за нейния живот. Все пак тя не страдаше от Алцхаймер, а от биполярно разстройство. Тя пазеше всички спомени дълбоко в себе си, но някак си не можеше да ги показва. Тя не ум ...

madgirl-

Prosa » Relatos

980 1

Aз вярвам 🇧🇬

Aз вярвам, че след дъжд изгрява слънце.
Вярвам, че не можем да правим нещата по лесния начин.
Вярвам, че добритe неща идват при онези, които чакат.
Вярвам, че любовта никога не пристигa твърде късно.
Вярвам, че всеки има един истински приятел. ...

martines1

Prosa » Otros

1.5K 2

* * * 🇧🇬

- Гледа ме право в очите. Целува ме и казва, че са най-красивите сини очи, които някога е виждал.
Чиста е. Не е красива, но не е това, което очакваш. Преди да започне да говори, не можеш да разбереш.
- Няма човек на Земята, който да е обичал толкова, колкото ме обича той. Веднъж един съученик ми каз ...

NoshtenSandvich

Prosa » Relatos

778 1

Развитие 🇧🇬

Първото нещо, на което те учат, е да не спираш да се усъвършенстваш.
- Това е моето момче.- засмя се мама от болничното легло. Перуката, която си е сложила на главата, ù стои нелепо, но не ù го казвам. Тя се навежда и ме целува по челото. - Още чакам да те видя по телевизията, млади момко! Какво ста ...

NoshtenSandvich

Prosa » Relatos

916

Да оцелееш! 2 част 🇧🇬

Виктория беше на 18 години и се бе превърнала в красива жена. Привличаше внимание от всякакви възрасти, но не се възгордя. Вниманието на хората дори я притесняваше.
Беше месец септември и всичко в природата говореше за настъпването на есента. Дните бяха все още топли, но утрото и нощите – студени. Н ...

alexgrau

Prosa » Relatos

1.6K 13

Питбул 🇧🇬

Обадиха ми се по телефона, че кученцата са станали на 45 дни. Ваксинирани са и вече мога да отида да си избера. Подскочих от радост! Поне по 1 път на ден си мислех за наследника на моя Шарк, който скоро щеше да е у дома. Потупах Шарк по масивната глава.
- Е-е-е, шампионе, скоро ще трябва да се въоръ ...

DogWhisperer

Prosa » Relatos

1.6K 6

Откровения в Горна Оряховица 🇧🇬

Откровения в Горна Оряховица
Как да започна – и аз не знам. Традиционните срещи на Откровения за мен започват с Мая и у Мая. Всеки път закъснявам и този път реших да ги изненадам и дойдох по-рано. Оказа се, че те като ме знаят каква съм загори тенджерка, ми казали да дойда един час по-рано, та дано ...

svetlanal

Prosa » Relatos

2.3K 14

Гневът през зимата 🇧🇬

Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...

Довереница

Prosa » Relatos

1.2K 16

Сричкови призказки – а как се пише задължение? 🇧🇬

Залата беше пълна до дупка. Всички хора, които бяха мечтали десетилетия наред да видят тази епохална група на родна земя и можеха да извадят 35 лв., си бяха взели билет. Всички хора, които бяха мечтали десетилетия наред същото, без да имат 35 лв., бяха вкарани вътре със скъсани билетчета от приятели ...

kcekce

Prosa » Otros

1.1K

Амулетът 23 🇧🇬

Египет 863 година преди Христа
Пилий седеше на издялан камък до правоъгълното свещено езеро, което се намираше в южната част на храмовия комплекс в Ипет-Сут. Наблюдаваше едва забележимите набраздявания по водата, които лекият ветрец създаваше по иначе гладката повърхност на езерото. От време на врем ...

aplamen

Prosa » Novelas y novelas cortas

894

Защото има хора, които ти остават тръпка за цял живот 🇧🇬

Преди години мислех, че няма мъж, който да ме накара да заплача. Че няма такъв, който ще ме накара да падна пред иконата и да се моля. Че не съществува такъв човек, който би ме накарал само с поглед да обиколя и обърна целия свят. Е, мисля, че сгреших в преценката си. Този мъж навлезе в живота ми с ...

lility

Prosa » Otros

3.3K 1 4

Яйца на очи 🇧🇬

- Яйца на очи? Когато каза, че ти ще сготвиш вечерята, трябваше да се сетя, че и това няма да направиш като хората. - Скъпата ми Маги не спираше да мрънка. Не мога да се сетя кога за последно беше доволна. Не я обвинявам. Това е, защото не ù давам нищо, което иска.
Наистина не мисля, че някога съм я ...

NoshtenSandvich

Prosa

1.2K 1

Да оцелееш! 1 част 🇧🇬

Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...

alexgrau

Prosa » Relatos

1.6K 17

16+ В бунгалата край морето 🇧🇬

Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...

presian_penchev

Prosa » Relatos

1.9K 5

Посланието на MONSTER 🇧🇬

Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...

dakski

Prosa » Relatos

1.1K

Нейният собствен свят - първа част 🇧🇬

В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...

madgirl-

Prosa » Relatos

1.1K 2

Майки 6 🇧🇬

Майки 6
11. Другарят Иван Иванов
Партийното събрание беше към своя край . На трибуната говореше новоизбраният Първи секретар на ГК. Говореше тихо, но думите му стигаха и до последната редица. В залата цареше тишина като в черква.
Другарят Иван Иванов от пет години беше началник на Народната милиция ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 5

Вече съм сам 🇧🇬

Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...

Рима

Prosa » Relatos

1.6K 4

Майки 5 🇧🇬

8. Априлски бури
Култовете бяха развенчани. Старите кадри – пенсионирани или изпратени на друга работа, по възможност по-далече от изпълнителната власт. Партията се обновяваше и подмладяваше. Издигаха се млади кариеристи, корумпирани блюдолизци и хора без качества, но верни на новия Първи. Партийния ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.7K 6

Не ме съди, че съм такава 🇧🇬

Не ме съди, че съм такава! Заприличах мъничко на теб. Студена, фалшива и така вървя напред. Превърнах се в глупачка, която се научи да мълчи. Ругая само себе си. Викам между четири стени. Защо ми трябваше да те обичам? Можех да мина без любов. Можех да мина без ласки и обещания за по-щастлив живот. ...

lility

Prosa » Otros

1.5K 1 4

Стълба към небето 🇧🇬

СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО
(видове управление)
1 – Еднолично
2 – Двулично
3 – Трибунално ...

Liliyanaandreeva

Prosa » De humor

978 7

Ти да бъдеш ти 🇧🇬

Ти така и не разбра...
Стоим двама – аз и ти. И сякаш времето напук лети, лети... Минутите секунди са, а часовете – миг. Ох, поспри се малко, време! Умолявам!
Ти ме гледаш и се чудиш пак защо мълча. Питаш непрестанно какво е в моята душа. Как, любов, да ти обясня - не зная. Но не, не е от срам. Има ...

swee7yy

Prosa » Otros

1.1K 3

На един живот разстояние 🇧🇬

Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...

elenasim1

Prosa » Relatos

1.2K 8

Аз, ти и рисуваните облаци 🇧🇬

- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...

fammie

Prosa » Relatos

1.1K 13

Не по-далече от крушата 🇧🇬

И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...

azura_luna

Prosa » Relatos

1.8K 43

Майки 4 🇧🇬

6. Найден
В началото на 50-те години животът в София не беше лек. В циганската махала на ул. Татарли беше още по-тежко. Трудно преживяваха, гладът, мизерията, недоимъкът ги моряха ежедневно. Нямаше нито какво да се краде, нито пък кой да даде милостиня на професионалните просяци, които в мирно време ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 4

На една певица, за един концерт 🇧🇬

Светлините угаснаха, музиката спря. Не предполагах, че седем хиляди души на едно място могат да пазят тишина, но всъщност се получи.
Мислех си, че сърцето ми ще затаи ритъма си заедно с дъха ми, но всъщност пулсът ми препускаше с хиляди километри в час.
Музикантите от оркестъра настроиха инструменти ...

Mia-

Prosa » Otros

884

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Данаил 🇧🇬

Щастлив край няма 🇧🇬

Мила, мила, бабо Ленко! 🇧🇬

Икаризъм 🇧🇬

Милост 🇧🇬

Босонога импресия 🇧🇬

Вълчият кодекс 🇧🇬

Майки 8 🇧🇬

Случка с неочакван край 🇧🇬

Щастието е в най-малките неща 🇧🇬

Майки 7 🇧🇬

Великденски заек 🇧🇬

Да оцелееш! 3 част 🇧🇬

Нейният собствен свят - втора част 🇧🇬

Aз вярвам 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Развитие 🇧🇬

Да оцелееш! 2 част 🇧🇬

Питбул 🇧🇬

Откровения в Горна Оряховица 🇧🇬

Гневът през зимата 🇧🇬

Сричкови призказки – а как се пише задължение? 🇧🇬

Амулетът 23 🇧🇬

Защото има хора, които ти остават тръпка за цял живот 🇧🇬

Яйца на очи 🇧🇬

Да оцелееш! 1 част 🇧🇬

16+ В бунгалата край морето 🇧🇬

Посланието на MONSTER 🇧🇬

Нейният собствен свят - първа част 🇧🇬

Майки 6 🇧🇬

Вече съм сам 🇧🇬

Майки 5 🇧🇬

Не ме съди, че съм такава 🇧🇬

Стълба към небето 🇧🇬

Ти да бъдеш ти 🇧🇬

На един живот разстояние 🇧🇬

Аз, ти и рисуваните облаци 🇧🇬

Не по-далече от крушата 🇧🇬

Майки 4 🇧🇬

На една певица, за един концерт 🇧🇬

Cola