Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Ден 🇧🇬

Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот про ...

zelenvik

Prosa » Cartas

1.3K 12

Петнадесет минути почивка 🇧🇬

Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...

Довереница

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.6K 18

Прозвуча ми като обещание 🇧🇬

Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...

fammie

Prosa » Relatos

1.1K 1

Oгън 🇧🇬

И бързо пламващия огън, когато я изпитам отново и отново...

anomis1994

Prosa » Otros

1.2K

Някъде далеч, на запад... 🇧🇬

Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...

merlin

Prosa » Relatos

1.2K

Още една звезда 🇧🇬

В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...

vistor

Prosa » Relatos

2.1K 3

Хартиени лодки (част 1-ва) 🇧🇬

Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

1.1K 6

Колко е хубав светът! 🇧🇬

Заставам на отворения прозорец и затварям очи. Вятърът ми носи мириса на заобикалящото ни. Отварям ги и поглеждам небето. Луната огрява лицето ми, а звездите се отразяват в очите ми, придавайки им онзи сладък блясък на щастие. Поемам дълбоко въздух, за да забравя всичко лошо, което ми се е случвало ...

kat4o

Prosa

936

Преразказ на "Приказка за стълбата" 🇧🇬

Преразказ на ,,Приказката за стълбата”
(грешен и не съвсем по приказката)
Всички съвпадения на лица и събития са случайни.
-Кой си ти? - попита го Народа.
Беше по време на Избори. ...

ZAPP

Prosa » Otros

6K 7

Твоето полузавръщане 🇧🇬

ТИХО!!!
Не искам да те чувам. Знам, че си се върнал. Въздухът наоколо вече ми го каза. Дошъл си си отново... при мен!
Странно как, щом никога не си си тръгвал!?
... но си се върнал – за поредното убийство.
... след което възкръсвам – във времево неопределеното – някога. ...

April

Prosa

1.3K

Невидимият глас 🇧🇬

Невидимият Глас
Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.
- Здравей, сине мой! – каза Глас ...

evotosh

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1K

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин се запознава с Морков 🇧🇬

В далечното Кралство на Четвъртия Етаж, в Графство Вкусна Миризма, живеели две крави близначки. Едната била зелена и се казвала Спанак. Другата била оранжева и се казвала Морков. Те имали малка къщичка от разноцветни тухлички в Какаовите хълмове, където често идвал за следобедни разходки престолонас ...

Rois

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.2K 1

Реквием за една греховна любов - глава шеста 🇧🇬

Глава шеста
Таксито летеше към Университетската болница с бясна скорост. Професорът беше обещал сериозен бакшиш на шофьора и той не спазваше никакви знаци. Натискаше клаксона и газта до дупка. Ако го някой го спреше, имаше оправдание, караше лекар-хирург за спешен случай. Таксиметраджията се оказа п ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K 1 3

Малкият принц III 🇧🇬

Стоях пред огледалото и търсех, търсех нещо, което да обикна, което да ме направи щастлива. Стоях си там и не чувах, не виждах, не осъзнавах, че... не съм сама. Че някъде някой се смее или плаче, че има мечти и че няма как да ги постигне, че му липсват приятели, че е болен. Че някъде друг е щастлив ...

Бубчето

Prosa

1.5K

И плаче ми душата (откъс) 🇧🇬

Болката е ужасяващо голяма
страх изплува там.
И опрощение няма...
..................
*** ...

usmiwkata

Prosa » Otros

1.6K 1

Нека всеки е постигнал следното... 🇧🇬

Момент, от които не боли,
момент, от които няма сълзи
и в който всичко е само усмивчици...
Това е желанието на всеки,
това е онова, което си пожелаваме - ...

energi4nata

Prosa » Otros

1.5K 1

Из Дневника 🇧🇬

Обожавам този град - дневните говорилни,
уличните аромати, скандалните погледи на
непознати - вечер със светлините,
тайнствения шум от ъглите. Когато вървя,
разпознавам меланхолията по лицата - като ...

СОЛАР

Prosa » Cartas

1.6K 5

Илюзия 🇧🇬

Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

994 1

Блян 🇧🇬

Гледам едно петно на стената до леглото ми и не мога да спра да се взирам в него, осъзнавайки, че всъщност не го виждам. Хиляди мисли се блъскат и гонят в главата ми. Толкова чувства напират едва удържимо, че дори се чудя докога ще съм способна да ги възпирам. Дишането ми е учестено, а и... виждам к ...

Vaguelady

Prosa » Otros

1.3K 4

Порочен талант... 🇧🇬

Опряла ръка в стъклото, гледам как дъждовните капките се стичат по него. Небето е покрито с облаци и само светкавиците го раздират. Светът ми се преобръща само за миг и всичко свършва толкова нелепо. С пръсти рисувах красивата картина на щастието… и изведнъж разсипах тъмните си боички върху нея. Неп ...

kat4o

Prosa

862 1

Реквием за една греховна любов- глава пета 🇧🇬

Реквием за една греховна любов
Глава пета
През 2000 година празнуваха 65-ия рожден на Борис в Париж. Отново използваха едно негово служебно пътуване, за да посетят града, който първи беше приютил любовта им. За тях Париж беше символ, беше един вид люлка на чувството, което се беше появило преди 20 г ...

gudman

Prosa

1K 3

Смисълът на живота 🇧🇬

Един човек уловил една светулка и тъкмо щял да я убие, ей така, за забавата, когато тя му проговорила с човешки глас:
- Хей, моля те, не ме убивай!
- И защо? - почудил се човекът.
- Ако ме пуснеш на свобода, ще ти отговоря на един въпрос, какъвто и да е. Ако някога си се чудел за нещо, което няма ка ...

inanm

Prosa » Otros

1.3K 4

Ненавист 🇧🇬

-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...

Eia

Prosa » Relatos

2K 40

Бурята 🇧🇬

Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...

Wali

Prosa » Relatos

1.2K 4

Рожден ден 🇧🇬

От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

1.4K 3

Спомняме ли си? 🇧🇬

Спомняме ли си онези дни от нашето детство, в които бяхме толкова безгрижни и невинни малки деца, честни, с лъчезарни лица? Спомняме ли си всеки миг, който
сме прекарали в игри по тъмните улици в нощта, под звездното небе?
Когато сме били малки, не сме осъзнавали така живота, както сега. Тогава свет ...

lility

Prosa » Otros

1K

Край езерото (3-та част) 🇧🇬

-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...

vistor

Prosa » Relatos

1.2K 1

Полужива 🇧🇬

Някой някога беше ми казал
колко боли от любовта...
Остана ли сама, единственото ми спасение
е сънят...
Не спирам да мисля, ...

anomis1994

Prosa » Otros

1.4K 3

Онзи.. 🇧🇬

Всяка една от нас е имала онази „тайна обич”, която дори и след години не се забравя и онзи мъж, заради който би оставила всичко и всички. Всяка една от нас е била в ситуацията да се събуди до един, а да иска да види „него”. Всяка една от нас е изпитвала болката от раните, които ни оставя онази любо ...

zority_bs

Prosa

1.5K 5

Портрет - 18част: Ще танцува! 🇧🇬

Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...

kalin8

Prosa » Relatos

760 2

Реквием за една греховна любов - глава четвърта 🇧🇬

Реквием за една греховна любов
Глава четвърта
Париж беше пленил Емилия. Ярко осветените булеварди, хилядите уютни кафенета, кварталните бистра, луксозните ресторанти , гарнирани с много музика и прекрасни вина, това беше Париж. Когато посетиха музея в старата парижка гара и съзерцаваха платната на н ...

gudman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 3

Цирк 🇧🇬

Като мъничко дете, изгубено в тълпата, стоя с балони в ръка и крещя на света колко съм щастлива. Като клоун всеки ден слагам грим, изобразяваш усмивка, приветлива за всички, преди да започне представлението ми... преди да започне моят ден. Като акробат на тънко въже балансирам гнева и тъгата си. Кат ...

kat4o

Prosa

929 4

Монпелие 🇧🇬

Задушна лятна вечер, навън е вече десет часа, а сигурно температурата е 28 градуса. Чува се тихата песен на щурчетата, едвам доловим сред шума на колите. На 6 км от Средиземно море, в един „малък” за Франция град (колкото Пловдив), където времето винаги е хубаво и топло. Топли са и хората, усмихнати ...

vili_tr

Prosa » Otros

1.4K 4

Реалност или илюзия 🇧🇬

Сърцето ми тупти, а ръката ми трепери. Замислена за изминалите дни. Опитвам се да разбера как се чувствам, опитвам се да разбера правилния път, опитвам се да съм силна, опитвам се да се боря със себе си, опитвам се да не мисля за чувствата и да се наслаждавам на моментите, опитвам се, но в съзнаниет ...

detelina4lista

Prosa » Cartas

1.5K

Малките неща 🇧🇬

Радвам се на голям букет за някой празник, но се радвам повече на малко цвете, подарено без повод. Радвам се на плюшена играчка, която мога да прегръщам, но се радвам повече, ако ми подарят прегръдка. Радвам се, когато ми пишат нещо мило, но повече се радвам, когато ми го кажат в очите със усмивка. ...

kat4o

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.1K 1

Из "Хроника на нашата любов" 🇧🇬

Знаеш ли колко ужасно се чувствам? От три дни ходя по лекари и изследвания и всички гледат през очилата си и ми кимат успокоително, но не разбират какво причинява световъртежите и замайването ми. Всички ме питат съчувствено дали имам лични проблеми. „Не повече от всеки друг.” – отговарям им с ясното ...

Мимче

Prosa » Otros

1.2K

Via sacra 🇧🇬

На масата лежаха разхвърляни чертожни скици. Беззъби, моливите се търкаляха в тревата. До декоративната ограда розите изпъваха пъстрите си роклички с аристократичен маниер. Къдрееше небето по водното огледало в алпинеума. В стар, люлеещ се стол, дремеше архитектът. Резето на портичката прищрака откъ ...

azura_luna

Prosa

1.7K 41

Просто повярвай 🇧🇬

Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...

lorito98

Prosa » Relatos

1.4K

Игри на съдбата 🇧🇬

Когато го видя за първи път, бе още дете (само на 15) , а той - войник. Тя бе на зелено училище, той в казармата наблизо. Гледаха се от разстояние дълго и продължително. Той бе захласнат от нежното и плахо момиче, превръщащо се в жена.
Една вечер на лагерната забава той се прехвърли през оградата и ...

honesty

Prosa

1K

Щастлив край 🇧🇬

Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...

emocionalna

Prosa » Relatos

1.6K 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Ден 🇧🇬

Петнадесет минути почивка 🇧🇬

Прозвуча ми като обещание 🇧🇬

Oгън 🇧🇬

Някъде далеч, на запад... 🇧🇬

Още една звезда 🇧🇬

Хартиени лодки (част 1-ва) 🇧🇬

Колко е хубав светът! 🇧🇬

Преразказ на "Приказка за стълбата" 🇧🇬

Твоето полузавръщане 🇧🇬

Невидимият глас 🇧🇬

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин се запознава с Морков 🇧🇬

Реквием за една греховна любов - глава шеста 🇧🇬

Малкият принц III 🇧🇬

И плаче ми душата (откъс) 🇧🇬

Нека всеки е постигнал следното... 🇧🇬

Из Дневника 🇧🇬

Илюзия 🇧🇬

Блян 🇧🇬

Порочен талант... 🇧🇬

Реквием за една греховна любов- глава пета 🇧🇬

Смисълът на живота 🇧🇬

Ненавист 🇧🇬

Бурята 🇧🇬

Рожден ден 🇧🇬

Спомняме ли си? 🇧🇬

Край езерото (3-та част) 🇧🇬

Полужива 🇧🇬

Онзи.. 🇧🇬

Портрет - 18част: Ще танцува! 🇧🇬

Реквием за една греховна любов - глава четвърта 🇧🇬

Цирк 🇧🇬

Монпелие 🇧🇬

Реалност или илюзия 🇧🇬

Малките неща 🇧🇬

Из "Хроника на нашата любов" 🇧🇬

Via sacra 🇧🇬

Просто повярвай 🇧🇬

Игри на съдбата 🇧🇬

Щастлив край 🇧🇬

Cola