Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Кукувича щерка 🇧🇬

- Аз, за т’ва село толкоз съм направил, няма да ми скачате насреща! На моята нива ще дойде попът и край! – сбърчи рунтави вежди чорбаджи Станко, взе със замах кожуха си от стола и с трясък излезе от стаята.
- Той една жена не може да опази, взел да рипа срещу всички!
Тих и злобен присмех се разнесе ...

pepsi1975

Prosa » Relatos

1.1K 1

Егоистично 🇧🇬

И ти бягаш... Страх те е... от теб, от мен, от нас... а момента те увлича...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми ...

hellwoman

Prosa » Otros

1.5K

Криминален сценарий (1-во действие) 🇧🇬

Криминален сценарий
Действие 1
Участници:
Емануеле, Майката на Емануеле, Майката на Данчо, Калин и Мартин;
Действието се развива в домът на Емануеле и около него след като същата сутрин той е пожелал да се срещне с приятелите си; ...

Arogarn

Prosa » Otros

1.1K 1

Глезлата в малкия град [3] 🇧🇬

Под зоркото ми наблюдение, " братовчедка " ми (която всъщност наистина ми е такава, но нямаме нищо общо) пренареди дрехите ми и оправи цялата стая. Добре се справях с печеленето на уважение. Точно реших да седна в скайпа и да се оплача на всичките си приятели от Варна на какво място съм попаднала, и ...

emdityyy

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 1

Твой приятел 🇧🇬

Не мога да споделя миналото си с всички, че е мъка и болка.
Нито за бъдещето, със своите неизброими истории.
Но мога да бъда там сега, когато имаш нужда от мен, да се грижа.

martines1

Prosa » Cartas

1.6K

Мичето ще се задомява ( втори вариант) 🇧🇬

Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, мо ...

Mimi1001

Prosa » De humor

1.6K

В плен на любовта към любимите - част 1 🇧🇬

За доста дълго време си бях забранила да мисля, чувствам, мечтая. Всичко бе прекалено болезнено и безсмислено... а когато нямаш цели, които да преследваш, когато няма хора, на които да държиш, то тогава просто няма с какво да те наранят.
Когато си сам, без минало, настояще или бъдеще, а само с опити ...

Teya

Prosa » Relatos

1K 1

Наследница на Прометей 🇧🇬

Всеки ден е един и същ - бяло и черно. И така се точи времето - като черно-бяло стълбище. Единственият начин да захвърли раираната си дреха бе да избяга от вечността. Към скъпия телевизор пристъпва бавно силует, уморен от абаносовата си сянка, за да се огледа по-добре. За да види отново отражението ...

lunnoto-momiche

Prosa » Otros

1.4K 1

Една човешка история 🇧🇬

ЕДНА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ
Имах среща с много близък приятел, когото не бях виждал от години - беше се върнал предния ден от чужбина. Вече бях пред ресторанта където трябваше да се срещнем, когато той се обади по мобилния си телефон. Каза че пътува с такси и се извини, че ще закъснее десетина минути порад ...

ХристоЗапрянов

Prosa

1.9K 6

Забравена във чакане 🇧🇬

3 часа през нощта е. Бавно, малко по малко, на всичките ми абонати от скайпа се появява иконката с хиксчето "извън линия". Само на твоя профил остава зеленият знак, с цвят, досущ като този на очите ти. Уж си на линия, а те няма. Или пък може да си там - отсреща, но не ми пишеш. А защо? За едно "Здра ...

liubomira97

Prosa » Otros

954 3

Неразбрана любов 🇧🇬

Вятърът срещнал прекрасно цвете и се влюбил в него. Той го галел нежно и цветчето му отвръщало с любов, изразена в цвят и аромат. На вятъра това му се сторило недостатъчно и си помислил: "Ако дам на цветето цялата си сила и мощ, то също ще ми даде повече." И отправил към него мощното дихание на своя ...

DeSisLav_1986

Prosa » Otros

1.1K 3

Неговата смърт (последно писмо) 🇧🇬

Скъпи татко, пиша ти последното кърваво писмо, което така и нямах силата да ти дам да прочетеш. Сега поне си имам оправдание за това, защото теб вече те няма. Да, онази сила, наречена съдба, беше благосклонна към теб и не те остави да се мъчиш. Надявам се да си на по-добро място, макар че никога не ...

PussyCatt

Prosa » Cartas

1.3K

Завръщане 🇧🇬

Тя се върна! Не е ли прекрасно?!
Не се сдържах – повиках я. Просто не можех повече да живея така в този мрачен, отчаян свят от изкривени звуци, мисли, хора. Да тъна в безнадеждност и страх. Не издържах... Повиках я. И тя се върна...
Колко е хубаво, че отново е тук! Понякога се плаша, че ù е омръзнал ...

Anpetu-vi

Prosa » Otros

1.2K 1

В трето лице 🇧🇬

Разговаряме с Яне.
- Страхувам се.
- Аз не се страхувам от нищо, поне не вече.
- Аз се страхувам от дребни детайли, непрестанно.
- Пълен съм с детайли. ...

cheshire_cat

Prosa » Relatos

1.7K 2

Изтече времето на сенките 🇧🇬

Помниш ли онази черна права линия в коридора на училището? Помниш ли колко пъти си стъпвал върху нея, опитвайки се да не излезеш извън очертанията ù, сякаш балансираш върху опънато над земята въже? Толкова пъти си минавал, без да кривнеш и милиметър встрани, че вече и със затворени очи можеш да стъп ...

mochuishle

Prosa

869 1

Цветя 🇧🇬

- Здравей!
- Аха...
- Как си?
- Мхм…
- Какво правиш? ...

My`OwN

Prosa

1.2K 1

Франклин Томас (10-та част) 🇧🇬

Франклин Томас и тайната на щастието
мелодрама
Това е роман на щастието, това е най-доброто, което съм способен да напиша, това са най-позитивните чувства, които бих могъл да излея! Когато го четете, от време на време си пускайте тихо някоя разтърсваща балада или някоя красива музика. Може би така щ ...

donkooooo

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 3

Смисъл 🇧🇬

Убегна ми смисълът. Този, несъществуващият, изнасиленият, отвратеният. Този, дето уж ни събираше. Направо избяга от мен. Като подплашена кошута. Аз съм ловец на емоции. Или поне ми се иска да бъда. Понякога ме обзема тягостното чувство, че всичко, което искам да задържа, умира като лед в топлината н ...

kopele

Prosa

1.4K 5

Колеги – втора част от жесток разказ 🇧🇬

КОЛЕГИ
По тесен черен път се движеше невзрачен на вид лек автомобил. Шофираше го мъж на около трийсет и пет години, а на задната седалка бяха седнали двама, също млади мъже с атлетическо телосложение,.
В подножието на малко възвишение, колата отби по още по-тясно странично пътче и спря след близкия ...

ХристоЗапрянов

Prosa » Relatos

2.8K

С танц към целта 🇧🇬

С ТАНЦ КЪМ ЦЕЛТА
И през новата година групичката продължава стария танц. Разголили души, стиснали достойнството си в ръка, качват се нагоре към върха по лекото надолнище като в редичка танцуват леткис. Целта на всеки е да бъде последен в редичката, за да може при отскока назад, оня преди него да усе ...

otkroven4o

Prosa » De humor

1.9K 2

Сама 🇧🇬

Седя на края на кея и гледам морето - водата е толкова мрачна, че дори отражението на Луната не смекчава тъмнината ù. Чудя се дали, ако скоча, някой ще забележи, дали някой ще тръгне след мен, дали ще се опита да ме спаси? Правя крачна напред - губя сълза... Поглеждам надолу, а там сякаш някой ме ви ...

viki-dimitrova

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 5

Снежинките 🇧🇬

Снежинката за първи път летеше. Летеше, летеше. Щастлива летеше в първия си полет. Толкова плътно до нея бяха сестричките ù, че не виждаше нищо. Сега някой се допря до нея. Наруши спокойствието ù.
- Извинявай, сестричке - каза.
- Защо се извиняваш? Ти май че за първи път летиш? И не съм сестричка, а ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.7K 1

Мълчанието от листа (2) 🇧🇬

Две
Вратата се отвори незабавно и пред мен се изправи Аби.
Беше доста по-ниска отколкото си я спомнях, но всичко останало в нея си беше същото. Същата щръкнала на всички страни коса, златна като слънцето, стичаща се по гърба й като водопад, същите отворени и любопитни зелени очи, същите малки устнич ...

n-kie

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Разтурено слънце 🇧🇬

"Нормално!"
Понякога си спомням
с усмивка за теб и бирите...
* * * * *
И утрото с дърветата замръзнало... ...

vseki.sledvasht

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K

Отключи ми, отключи ми, аз искам най-после да живея 🇧🇬

Леко притворени очи, сбръчкана кожа с цвят на остаряла свещ, силно пристегнати крайници, за първи път застинали без работа... Няколко клонки чимшир, събрани като китка за момък-сватбар, правят картината малко по-близо до реалния, живия свят. Приготвените отдавна, извехтели от чакане дрехи на покойни ...

NikaLiva

Prosa » Otros

1.2K

Един живот 🇧🇬

Сънувах снощи аз, че случваше се нещо с мен.
Животът ставаше объркан, много по-объркан от всякога.
Събудих се късно, много късно, някъде към 4 беше доколкото помня.
Включих радиото за миг, и то започна да бръмчи.
Без дори да докосна антената, започнах да долавям една странна мелодия. ...

sokol4eto90

Prosa » Relatos

1.2K

Мичето ще се задомява 🇧🇬

Мичето, нашата мамина отмяна, чакаме с нетърпение, кога ще се задомява… Ала къде ли да търсим тъдява, такъв хубостник, който да вземе сладката на мама? Подпитваме из комшии, черпят ни с ракийка и туршии, хвалим я и прикриваме някои дреболии… Я го виж Веждьо! Стар ерген, ала не е безнадеждно, вярно, ...

Mimi1001

Prosa » De humor

1.6K 4

Приказка за червената шапчица 🇧🇬

Тежката раница висеше на гърба ù и не ù позволяваше да се движи бързо, а тя сякаш напук правеше все по-големи и по-големи крачки. След известно време се умори и спря хода си, за да си почине. Стъпила с единия крак на земята, а другия подпряла на случаен камък, тя простря поглед напред - есента вече ...

viki-dimitrova

Prosa » Relatos

2.3K 2

Прокълнати 🇧🇬

- Ухууухууу... ухуухуху... уууууууууу!... ахааааххааааааа!
Нямаше човек в полуопустялото село, който да не настръхваше всеки път, когато чуеше тези смразяващи кръвта подвиквания на глухия и слабоумен Киро, веднага щом се мръкнеше, в навечерието на някой християнски празник. Наричаха го ”вестителят” ...

pepsi1975

Prosa

1.1K 5

Мълчанието от листа (1) 🇧🇬

Едно
Топъл вятър разроши косата ми веднага, щом слязох от самолета. Беше началото на юли, затова в Джаксънвил температурите бяха над 30 градуса. Въпреки тениската ми с къс ръкав и късите ми панталонки, аз направо завирах.
С мъка задърпах опърпания си куфар по алеята към изхода на летището. Бутнах сл ...

n-kie

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Монолог с де Кирико 🇧🇬

Най-напред трябва да уточня, че се касае за един много стар епизод, когато се сблъсках за първи път с тези прихлупени хоризонти и старата циганка, дето врачуваше на отсрещния тротоар, беше още жива. Разбира се, подобен вариант за оцеляване не е препоръчителен и се предлага предимно късно есен, когат ...

radi.

Prosa » Otros

1.2K 10

Живот с диагноза 🇧🇬

ЖИВОТ С ДИАГНОЗА
25 юли 2010
–Ами, да, майко! Бременна съм! Дори докторът казва, че зад едното бебе може да се крие другото.Често се случвало това!..Даже Марти е избрал имена за две...Уто и Муто и ме пита дали може да ги бие от сега или да чака да се родят!-смее се дъщеря ми от екрана на Скайп.-Чака ...

Enena

Prosa » Otros

6K 1 66

Последствията... 🇧🇬

Аз взех от времето пясъка!
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка! ...

vseki.sledvasht

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.5K 1

Нова година 🇧🇬

- Честита нова година! - поздрави подопечните си Сержант.
- Честита нова година! - отговориха му всички без Ко Та Рак, който разсеяно попита:
- Защо, какво ù беше на старата?!
- Изтърка се и я сменихме - отговори му Гар Ван.
- Да бе, да - измърмори котакът и продължи да упорства: - Но все пак държа ...

Bersek

Prosa » Relatos

925 1

Прераждане 🇧🇬

Тя беше пияна, не го отричаше. Спомни си една легенда, която беше слушала много пъти като малка и реши да си я запише. Включи компютъра, който се съживи с ужасно бръмчене и тя започна да трака по клавиатурата с дългите си пръсти с лакирани в червено нокти:
На ъгъла стоеше прегърбена старица, облечен ...

emocionalna

Prosa » Relatos

1.5K 1

Един е животът 🇧🇬

Един е човешкият живот, започващ с плач на новородено дете.
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...

martines1

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.2K

Самоопределяне 🇧🇬

....................................................
С А М О О П Р Е Д Е Л Я Н Е
....................................................
Eдин ден през януари, когато Павел пазаруваше на центьра, той съзря големия плакат обява, която сьобщаваше, че се организира дьлгосрочна школа по КАРАТЕ –”ДО”, или та ...

plamen-pankov

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K

Весьо 🇧🇬

ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...

zelena

Prosa » Relatos

2.7K 34

Всичко се върти около мен 🇧🇬

В онази сива, студена неделя аз си седях в топлото купе на влака и с безинтерес наблюдавах хората по перона: едни пушеха, други се сбогуваха или посрещаха, а трети просто търчаха нагоре-надолу по неизвестни за мен причини. Но и никак не се стараех да ги отгатна. Всъщност мислите ми бяха далеч от вла ...

talantliva2

Prosa » Relatos

975

Ледена приказка 🇧🇬

Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...

viki-dimitrova

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.6K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Кукувича щерка 🇧🇬

Егоистично 🇧🇬

Криминален сценарий (1-во действие) 🇧🇬

Глезлата в малкия град [3] 🇧🇬

Твой приятел 🇧🇬

Мичето ще се задомява ( втори вариант) 🇧🇬

В плен на любовта към любимите - част 1 🇧🇬

Наследница на Прометей 🇧🇬

Една човешка история 🇧🇬

Забравена във чакане 🇧🇬

Неразбрана любов 🇧🇬

Неговата смърт (последно писмо) 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

В трето лице 🇧🇬

Изтече времето на сенките 🇧🇬

Цветя 🇧🇬

Франклин Томас (10-та част) 🇧🇬

Смисъл 🇧🇬

Колеги – втора част от жесток разказ 🇧🇬

С танц към целта 🇧🇬

Сама 🇧🇬

Снежинките 🇧🇬

Мълчанието от листа (2) 🇧🇬

Разтурено слънце 🇧🇬

Отключи ми, отключи ми, аз искам най-после да живея 🇧🇬

Един живот 🇧🇬

Мичето ще се задомява 🇧🇬

Приказка за червената шапчица 🇧🇬

Прокълнати 🇧🇬

Мълчанието от листа (1) 🇧🇬

Монолог с де Кирико 🇧🇬

Живот с диагноза 🇧🇬

Последствията... 🇧🇬

Нова година 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Един е животът 🇧🇬

Самоопределяне 🇧🇬

Весьо 🇧🇬

Всичко се върти около мен 🇧🇬

Ледена приказка 🇧🇬

Cola