Cuentos y prosa de autores contemporáneos
До г-н Любим 🇧🇬
Мили, студена е нощта! Тук студът е сковал всяка малка частица от мен! Навън всичко е черно-бяло, почти няма лъч светлина! Стоя аз в пещерата на моята самота. Чуват се тихо капките сълзи върху камъните! Гледам към бъдещето, в което теб те няма! Там виждам неясен силует, водещ ме към ро ...
Край в началото - продължение(14) 🇧🇬
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...
Чай от боровинки 🇧🇬
Дните са дълги, но минават бързо, нощите къси поемам з ...
Халюцинации 🇧🇬
„Маша, Маша, как се докара дотук с тази захарна болест!”
Така се питаше за кой ли път Маша, от момента, когато разбра, че отново си е забравила спринцовката с дозата инсулин.
Беше пила много водка и се беше смяла почти до припадък на празничната вечеря. Беше Коледа, нейната „руска коледа ...
Приказки без край 🇧🇬
Лежа в ръцете ти - усещам любовта - истинска и чиста. Прегръдката ти топла и нежна ме закриля! А, аз стиснала съм те, като дете, което стиска сладкиш, със страх да не ми бъдеш отнет. Говориш ми с догадки - не казваш нищо ясно. Думите ти звучат така мило и нежно, като любовна песен ...
Медальонът слънце (Приказка за любов) част 🇧🇬
Ава вече плачела и дърпала влажните му коси.
– Ти не ме предупреди, че толкова боли. Без теб не мога да дишам, Даниел – впила отново устните си в н ...
Докога така искаш да мълча...? 🇧🇬
След толкова години мълчание и неизвестност реших да ти напиша едно писмо с вече свършващото ми мастило и захабения ми лист.
След раздялата ни се впуснах в търсене на неоткриваемото и недокоснатото. Търсих и намирах, но не това, което исках. Залъгвах се и тръгвах след всяко нещо, на ...
Тъга 🇧🇬
Героите на антигероите... Вчера умря 🇧🇬
Един обикновен ден 🇧🇬
Фуния 🇧🇬
Ключът на Хермес - Седемнадесета глава 🇧🇬
Пушечно месо 🇧🇬
Взводът за разузнаване трябваше да отцепи източната страна на полигона.
Командирът на взвода посочи през теодолита мястото на всеки от нас.
Трябваше да отцепим черните пътища от случайно преминаващи.
Натовариха ни на ЗИЛ-а - след час бяхме по местата си. ...
Край в началото - продължение(13) 🇧🇬
– Мислех, че знаете. Тя е сърцето на ЗЕМЯТА. - каза, като погледна към Гея. - А ти си силата на ОГЪНЯ. Скоро ще ви очаква и последната от семейството. И тогава ще се затвори кръгът.
- Каква е "тя"? - попита отново Фоти.
– За теб, момче, " ...
Отмъщението на Бинцата - хем весело, хем истинско 🇧🇬
( откъс от „Детство и юношество“)
Съквартирант в единайсети клас, макар и за кратко ми беше Добри Христозов (Бинцата), който преди това учеше в Пловдив, но беше стигнал само до девети клас, въпреки че ми беше връстник. Техните ходили у нас и помолили моите родители синът им да ...
Една истинска жена 🇧🇬
Уловени мигове от вечността 🇧🇬
Някога, в една от книгите си, изплаках: ”Задушно, страшно, тъжно... Човеци ли сме? Опустошаваме душите си, даваме път на мрака. Омърсени идеали, потъпкани светини, глад и безпаричие... Бездуховен живот - “борбище шумно на страсти и омрази...”. Днес, год ...
За нас, Истинските 🇧🇬
Имам нужда да ти пиша, да кажа това, което искам! Толкова дълго съм мълчал, сега мога да говоря! Трябва да споделя толкова много с Теб, но ти на моменти се отдалечаваш, уплашена си от всичко около мен, от тези емоции, които витаят в моя живот! Не ме отблъсквай за пореден път, знам, че имаш и д ...
Благодарности за Освободителите ни! 🇧🇬
и ни сълза не проляха,
а с гордо вдигната глава
успяха и преодоляха,
от робството отърваха ни... ...
Дъщерята на ковача - продължение 🇧🇬
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...
Бетонната гора на Лесий 🇧🇬
Асоциации 🇧🇬
- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец ...
До вас, Българи! 🇧🇬
Из София 🇧🇬
Ако си мислиш, че познаваш София, но пътуваш със собствена кола, а не в градския транспорт... то нищо не си видял и не би могъл да оцениш истинския чар на този град. А дори не визирам онези живички старици, които с бастун под мишница ще тичат зад трамвая, след което ще застанат над главата ...
Една човешка съдба 🇧🇬
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
Край в началото - продължение(12) 🇧🇬
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
Ключът на Хермес - Шестнадесета глава 🇧🇬
Много те обичам, Българийо 🇧🇬
Memento mori (Откраднатата камбана - I част) 🇧🇬
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
Паметникът 🇧🇬
Признателност и политика
са различни неща
Първото нещо, което виждам когато погледна през прозореца на кабинета ми е паметника в Докторска градина. Дори и нощем, осветеният паметник властно привлича погледа ми.
Гледам паметника и си мисля, че храбростта, приносът и всеотдайността на хиляд ...
Край в началото - продължение(11) 🇧🇬
Ключът на Хермес - Петнадесета глава 🇧🇬
До следващия път 🇧🇬
Една цигара 🇧🇬
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...
Интоксикация (stand-up comedy) 🇧🇬
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъ ...
Живей за днес 🇧🇬
Други стават приятели... и остават такива до края на живота ни.
Някои си тръгват и оставят дълбоки отпечатъци в нашите сърца.
.............................................................
-Някой много се гордеe с теб. ...