Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Чико Чиков дeтектив... 🇧🇬

3. Чико Чиков детектив или как
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...

gudman

Prosa » Relatos

1K 2

"Онзи" тунел... 🇧🇬

„ОНЗИ” ТУНЕЛ...
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета ...

ХристоЗапрянов

Prosa

1.4K

Вятър 🇧🇬

Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...

Рима

Prosa » Relatos

2.1K 4

Градска трагедия 16 🇧🇬

Вървях бавно в супермаркета и разсеяно оглеждах рафтовете. Бях преметнала през рамо малкия си сак, в който слагах необходимите ми продукти – нямаше как да бутам количка, тъй като ръцете ми бяха заети с патериците. Надявах се, че няма да ми направят забележка на касата, все пак имах основателна причи ...

Heel

Prosa » Relatos

881

Повторен опит за летене 🇧🇬

Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчн ...

Andeli

Prosa » Otros

1.1K 1

Милиционерска оправия или история с полиглоти 🇧🇬

Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...

vik56

Prosa » Relatos

1.3K 1

Тишина!!! 🇧🇬

- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...

Maya__Filth

Prosa » Otros

1.2K

Цветна История 🇧🇬

Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...

Pusciferian

Prosa » Relatos

1.4K

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...

liubomira97

Prosa » Cartas

1.3K 2

Чико Чиков даскал 🇧🇬

2. Чико Чиков даскал
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...

gudman

Prosa » Relatos

980 3

Вратарят на моя живот 🇧🇬

Превключвах безцелно телевизионните канали, без да знам какво точно искам да гледам. Спрях се на мач от испанското първенство. Играеха Реал Мадрид. Загледах ей така, защото вече не ми се търсеше друг канал. От скука! Толкова ми беше скучно, че започнах да наблюдавам единствено играта на вратаря – Ик ...

duffmckagan

Prosa » Otros

1K 5

Малките неща 🇧🇬

Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
...

broken_dream

Prosa » Cartas

2.3K 3

Сестри 🇧🇬

Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...

inakrein

Prosa » Relatos

2.6K 24

Художникът, който нарисува вятъра -част II 🇧🇬

II
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...

eX_girl

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.5K

Playboy 🇧🇬

Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиен ...

Рима

Prosa » Relatos

1.9K 5

Чико Чиков се завръща 🇧🇬

Чико Чиков се завръща
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...

gudman

Prosa » Relatos

980 4

Газената лампичка 🇧🇬

Газената лампичка
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...

sabinastefanova

Prosa » Relatos

780

Лисицата 🇧🇬

По Екзюпери
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв погл ...

kalin8

Prosa

876 3

Магнолия 🇧🇬

Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...

nejnata200

Prosa » Relatos

1.4K

Ти си... всичко 🇧🇬

В началото бе просто мечта…
СЕГА си нещо, без което е невъзможно да продължа и… да гледам напред… да продължа да се движа от точка към друга и така…
Любовта ти ме кара да бъда различна… Любовта ти ме промени…
Ти преобърна моя живот и накара ме да осъзная защо човек трябва да е различен, защо трябва ...

po3ob-3auko

Prosa

1.5K 1

Курбан 🇧🇬

Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканат ...

Eia

Prosa » Relatos

1.6K 1 29

Вендета 🇧🇬

В Е Н Д Е Т А
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...

ХристоЗапрянов

Prosa

1.8K

Извор на болка 🇧🇬

Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...

liubomira97

Prosa » Otros

1.3K 1

Какво се крие зад звездите I 🇧🇬

Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...

broken_dream

Prosa » Otros

1.1K

Първа среща 🇧🇬

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

1.6K 14

Продължение от книгата 🇧🇬

Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

961

Темпо, темпо, че окъсняхме! 🇧🇬

Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, пост ...

duffmckagan

Prosa » Relatos

1.1K 1

Пътят към дома 🇧🇬

Ех, този път, този път. Той започва от... дома.
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата път ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.8K

Титаник 🇧🇬

Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...

bet365

Prosa » Otros

1.2K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Пловдив е един от най-старите градове на Балканския полуостров. Неговата история, колкото дълга, е малко изучена и още по-малко позната и написана. Сведения за тоя с голямо минало тракийски град дават всички чужденци, които в разни времена са пропътували на изток и минавали през него. Ала тези сведе ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

841 1

Разказваш ù 🇧🇬

Разказваш ù, но не усещаш, че говориш в празна стая...
Будуваш - седиш и мълвиш цялата нощ как точно ще бъде.
Бъдещето извира от вените, но директно изтича в канала.
Бродиш - в главата, в сърцето си, трепериш, защото Не знаеш.
Не я питай. Остави я да спи, да отлети, да си тръгне с чиста съвест. ...

FreshBreez

Prosa

940 1

Щрих от Вавилон 🇧🇬

Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.
Секретарката с вид на манекенка и о ...

smelo_sarce

Prosa » Relatos

1.1K 1

Улицата 🇧🇬

Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музикат ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

1.4K 7

Ягода и шоколад 🇧🇬

Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...

Rasha

Prosa » Otros

1.4K 2

Господин Широки Пръсти И Бунтът На Осветителите 🇧🇬

В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек ...

BojidarZim

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.2K

Ще доживеем ли, дневниче?(2) 🇧🇬

Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...

Enena

Prosa » Otros

1.7K 20

Един обществен парадокс 🇧🇬

Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...

boro^man

Prosa » Otros

1.3K 5

Ти си нещо незаменимо! 🇧🇬

Някога чувствал ли си се
като жарава без огън,
като птица без свобода?
Някога чувствал ли си се
като цвете без цвят, ...

ojd095-fc

Prosa

909 3

След 33 години и 5 месеца 🇧🇬

Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...

anonimapokrifoff

Prosa » Relatos

1.9K 6

Скарването ни 🇧🇬

Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

1.5K 7

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Чико Чиков дeтектив... 🇧🇬

"Онзи" тунел... 🇧🇬

Вятър 🇧🇬

Градска трагедия 16 🇧🇬

Повторен опит за летене 🇧🇬

Милиционерска оправия или история с полиглоти 🇧🇬

Тишина!!! 🇧🇬

Цветна История 🇧🇬

Знаеш ли? 🇧🇬

Чико Чиков даскал 🇧🇬

Вратарят на моя живот 🇧🇬

Малките неща 🇧🇬

Сестри 🇧🇬

Художникът, който нарисува вятъра -част II 🇧🇬

Playboy 🇧🇬

Чико Чиков се завръща 🇧🇬

Газената лампичка 🇧🇬

Лисицата 🇧🇬

Магнолия 🇧🇬

Ти си... всичко 🇧🇬

Курбан 🇧🇬

Вендета 🇧🇬

Извор на болка 🇧🇬

Какво се крие зад звездите I 🇧🇬

Първа среща 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Темпо, темпо, че окъсняхме! 🇧🇬

Пътят към дома 🇧🇬

Титаник 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Разказваш ù 🇧🇬

Щрих от Вавилон 🇧🇬

Улицата 🇧🇬

Ягода и шоколад 🇧🇬

Господин Широки Пръсти И Бунтът На Осветителите 🇧🇬

Ще доживеем ли, дневниче?(2) 🇧🇬

Един обществен парадокс 🇧🇬

Ти си нещо незаменимо! 🇧🇬

След 33 години и 5 месеца 🇧🇬

Скарването ни 🇧🇬

Cola