Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Коледни чудеса 🇧🇬

КОЛЕДНИ ЧУДЕСА
Още докато вървях към билетното гише, ме обзе някакво смътно безпокойство - усещане за приближаваща неприятност. Опитах се да потисна нелепото чувство, но дълбоко в себе си знаех, че то никога не ме лъже.
- Един билет до София, моля. За бързия влак в 15,35.
Като ми връщаше рестото, сл ...

ma4enka

Prosa » Relatos

3.8K 6

Изповед на една грешницa 🇧🇬

``Тази нощ ще бъде по-нежна от звук на виола, по-тежка от болка в гърдите. По-истинска от всяка друга мечта. И все пак тъжна сълза на светло момиче, ръка, рееща се из тишината. Точно в тази нощ, чернобяла, чиста и долна, лекомислена и мъдра, аз ще полетя. Крилете ми няма да замръзнат, аз ще летя. Ще ...

mirenar

Prosa » Relatos

825

Катастрофа, Йован и... кафана 🇧🇬

КАТАСТРАФА, ЙОВАН И КАФАНА
В началото на октомври 1996 година домакин на поредното експертно съвещание на дунавските страни беше БРП (Българско Речно Плаване). Съвещанието се провеждаше в черноморския курорт „Златни пясъци”. От името на „Bayerischer Lloyd AG”/Германия и DDSG/ Австрия участвахме аз и ...

ХристоЗапрянов

Prosa

2.8K

Бездомница 🇧🇬

Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...

take_me_away

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.7K 9

Дилемата 🇧🇬

Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...

DanyD

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.8K 13

През гората 🇧🇬

През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...

Basil

Prosa » Relatos

688

Момчето със студените очи 🇧🇬

Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...

dobotop2004

Prosa » Otros

1.7K 1 3

Обир 🇧🇬

Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...

NNY

Prosa » Relatos

1.4K

Бойно кръщение 🇧🇬

Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично! Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо… Той се оказа истинско бойно к ...

feia

Prosa » De humor

2.2K 26

Градът на спомените 🇧🇬

ГРАДЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...

ivliter

Prosa

873 3

Съвременна приказка за принца и принцесата 🇧🇬

С моята приятелка сме на следобедно кафе в парка. Късна есен, нежно слънце, ароматно кафенце... и едни намръщени хора… Айде, възрастните ги разбирам, ниски са им пенсиите, ама другите, пред заплата ли са, та са толкова унили. Икономическа криза, разбирам, световна, ама и в парка чак, е това някак не ...

svetlanal

Prosa » De humor

2.5K 9

Ковачът 🇧🇬

Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...

gudman

Prosa » Relatos

1.6K 5

Не можеш да летиш, без да гориш 🇧🇬

Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...

bet365

Prosa » Otros

1.1K 1

Бих искала да знаеш 🇧🇬

http://www.vbox7.com/play:38f688c5
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...

lility

Prosa » Cartas

2.2K 2

Промяна 🇧🇬

Вече влюбена не съм, това сигурно те радва. Обичам те, в мой приятел се превърна, дори в нещо повече, исках да си моята любов, но оказа се, че не си ти. Без теб не искам да съм, ще те пазя близо до мен, като спомен, като моя сродна душа, но вече не мечтая да си онази любов, която искам, преди лесно ...

mOqTa-eMoCiQ

Prosa

1.2K

Сърове 🇧🇬

-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е ...

Eia

Prosa » De humor

1.4K 26

Далеч от теб 🇧🇬

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...

iwa-kondewa

Prosa » Cartas

1.6K 1

Апел 🇧🇬

Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...

Princess-Ariel

Prosa » Cartas

939

Думите 🇧🇬

Красотата на думите е всепоглъщаща. Тяхната сила завладява сърцето, окупира мисълта. Излизат през нечии алени устни и започват да текат като малко поточе в гората. Игриво ромолят в ушите. Гъделичкат суетата, галят самочувствието и си играят със сетивата. Извисяват духа до луната и звездите и го пона ...

Maichka_si

Prosa » Otros

1K 3

Когато сиртакито запее... 🇧🇬

КОГАТО СИРТАКИТО ЗАПЕЕ…
(откъс от "Терминалът")
Понеже темата за изграждането на терминал на СО МАТ в Техеран. е свързана с много обемни професионални проучвания от всякакво естество, срещи и разговори с хора от различно ниво, разчети и анализи, обосновки и още куп неща, които по понятни причини ням ...

ХристоЗапрянов

Prosa

1.5K

Малко подранила равносметка 🇧🇬

Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.

teffum

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K

Писмо 🇧🇬

Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...

nejnata200

Prosa » Otros

1.2K

Глава втора: "Първичен Фактор" 🇧🇬

Забележка на автора: "Най-накрая се наех да кача втората глава. Писана е преди повече от година и ѝ трябва редакция. За момента обаче съм се концентрирал върху развитието на историята и редакцията не е на дневен ред."
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...

Houkai

Prosa » Novelas y novelas cortas

978

Погребението на една крава 🇧🇬

Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...

Arogarn

Prosa » Relatos

1.2K 1

Чувам гласовете им... 🇧🇬

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...

duffmckagan

Prosa » De humor

1.2K 1

Троянският манастир 🇧🇬

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...

ivliter

Prosa

1K 6

Германецът 🇧🇬

Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...

oorka

Prosa » Relatos

1.3K

Чико Чиков стоковед 🇧🇬

5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...

gudman

Prosa » Relatos

1.1K 2

Ти си 🇧🇬

Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...

petq-marinova

Prosa

1.2K

Любов 🇧🇬

Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...

Princess-Ariel

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K 2

Откуп 🇧🇬

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

1K

Чико Чиков сънува 🇧🇬

4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...

gudman

Prosa » Relatos

919 1

Крайна спирка 🇧🇬

Пъргаво се изкачи по стъпалата и се настани на една от задните седалки на автобуса.От лулата му се прокрадна тънка струйка дим, в бързината при качването не успя да я загаси напълно.Чувстваше необходимост да изпревари възможно най–голям брой хора, и още с приближаването на автобуса започна да нервни ...

firebird

Prosa

863

Последна нощ 🇧🇬

Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...

albaJ

Prosa » Relatos

1.3K

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...

lubara

Prosa

1K 7

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

IvanStefanov

Prosa » Relatos

1K 4

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...

ivliter

Prosa

919 4

Един милион неща, които искат жените 🇧🇬

Задължително предварително уточнение: Жените никога не знаят какво точно искат, но го искат на момента! Тик- так- тик- так- времето започва да тече. А вие имате да изчетете най-малко един милион неща, които искат жените. Затова четете бързо...
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...

duffmckagan

Prosa » De humor

2K 7

Австрийците и виното 🇧🇬

Австрийците и виното
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...

vita65

Prosa

1.4K 6

Истински щастлив човек 🇧🇬

Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...

~iSkRiCa~

Prosa » Cartas

2.3K 6

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Коледни чудеса 🇧🇬

Изповед на една грешницa 🇧🇬

Катастрофа, Йован и... кафана 🇧🇬

Бездомница 🇧🇬

Дилемата 🇧🇬

През гората 🇧🇬

Момчето със студените очи 🇧🇬

Обир 🇧🇬

Бойно кръщение 🇧🇬

Градът на спомените 🇧🇬

Съвременна приказка за принца и принцесата 🇧🇬

Ковачът 🇧🇬

Не можеш да летиш, без да гориш 🇧🇬

Бих искала да знаеш 🇧🇬

Промяна 🇧🇬

Сърове 🇧🇬

Далеч от теб 🇧🇬

Апел 🇧🇬

Думите 🇧🇬

Когато сиртакито запее... 🇧🇬

Малко подранила равносметка 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Глава втора: "Първичен Фактор" 🇧🇬

Погребението на една крава 🇧🇬

Чувам гласовете им... 🇧🇬

Троянският манастир 🇧🇬

Германецът 🇧🇬

Чико Чиков стоковед 🇧🇬

Ти си 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Откуп 🇧🇬

Чико Чиков сънува 🇧🇬

Крайна спирка 🇧🇬

Последна нощ 🇧🇬

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Един милион неща, които искат жените 🇧🇬

Австрийците и виното 🇧🇬

Истински щастлив човек 🇧🇬

Cola