Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Враг 🇧🇬

Огледай се около себе си.
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо. ...

strawberryvampire

Prosa

1.5K 2

Другата реалност 🇧🇬

Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...

viky8

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.4K 2

Ако Господ имаше профил във Фейсбук 🇧🇬

Ако днес Господ имаше профил във Фейсбук, нещата нямаше да бъдат по- различни от библейско време. Той пак щеше да има тълпи от приятели, които щяха да натискат бутона "Харесва ми" на всяка Негова публикувана притча или проповед на планината. Но, когато стане време да Го разпъват на Голгота, нито еди ...

duffmckagan

Prosa » Otros

1.5K 2

За къпини 🇧🇬

ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...

ivliter

Prosa » Relatos

941

Аз и животинското 🇧🇬

Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...

Cveti_e_LuDa

Prosa » Otros

1.3K 4

Ден Девети 🇧🇬

10.07.2010 - wreck of the day
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...

littlestranger

Prosa

1.2K 1

Под луната 1-ва глава 🇧🇬

1.
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...

play-girl

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.8K

Нашият Чико Чиков 🇧🇬

Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...

gudman

Prosa » Relatos

1.9K 2

Клошарят 🇧🇬

Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

2.1K 7

Кома 🇧🇬

Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

1K 4

Спи градът... 🇧🇬

Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...

bLoOdYkIsS

Prosa » Otros

1.4K

Шкафът 🇧🇬

Бизнесът ù потръгна. Най-накрая. След дългогодишни опити за пробив на пазара и редица безсънни нощи над книгите. Сега имаше всичко. "Животът ù започна отначало" в истинския смисъл на фразата. Накупи си куп ненужни нови вещи от най-скъпите магазини в града, а от старите бързаше да се отърве, сякаш пр ...

Татянка

Prosa » Relatos

1.2K 2

Разговор без думи 🇧🇬

Тишина. Стои между нас и ни отдалечава все повече и повече. Защо се получава така, един ден не можем да се откъснем един от друг, ръцете не могат да се отлепят, времето не стига, а думите са толкова много. А на другия телата са далечни, студени, дори и да са на една ръка разстояние, те не се докосва ...

albaJ

Prosa » Otros

1.5K 3

Любимото на залеза 🇧🇬

Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите. ...

airiskra

Prosa

875 4

Влюбени, влюбени, влюбени... 🇧🇬

Влюбени, влюбени, влюбени...
Толкова много преплетени длани се разхождат по улиците.
Думи разпиляват и хабят.
Обичам те.
Единствена. ...

iachovska

Prosa » Otros

1.5K 1

В името на Хари Потър (Първа част) 🇧🇬

Първа част:
„Да нямаш други богове”
Беше прекрасен слънчев ден… някъде по света. Но там, където беше Хари Потър, беше нощ и то доста студена. Часът минаваше два след полунощ и някъде далеч на изток неделното слънце пътуваше към тях, но все още беше много далеч.
- Хари, сигурен ли си, че не си обърка ...

The_Crimson_King

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.1K 3

Среща със старите маратонки Найк 🇧🇬

Човек често се сеща за миналото. Но не за хората от миналото. А за себе си в миналото. За какво е бил, за промените които времето е нанесло върху лицето му, за малки бръчици щастие и белези от сълзи по бузите.
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...

viky8

Prosa » Relatos

1.2K

Лесно ли е да си Водолей?... (II част) 🇧🇬

От края на миналата година са ми се отворили едни пътища, свят да му се завие на човек. Цяла България обиколих – някои дестинации по 2 пъти. Както и да е, аз поне съм в привилегировано положение – куфар съм, демек не шофирам, возят ме, но си е изморително. Още повече, че тотално съм скарана с автомо ...

andrina_mark

Prosa » De humor

2.5K 19

Ейнджъл 1 🇧🇬

Глава 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...

MoonBeam

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 1

Осъзнаване - 7 и 8 от втора част на романа 🇧🇬

VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.9K 6

Колко струва един стих 🇧🇬

Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...

svetlanal

Prosa » Relatos

5.1K 40

Бар Прохлада 🇧🇬

Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът ...

radi.

Prosa » Relatos

1.1K 5

Първата, която почерпи луната с вино 🇧🇬

Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...

viky8

Prosa » Relatos

1.2K

Уличница 🇧🇬

Не смея да я погледна, защото ще съгреша.
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...

duffmckagan

Prosa » Erótica

1.9K 4

Аз 🇧🇬

Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

935 2

Най-хубавата картина 🇧🇬

НАЙ-ХУБАВАТА КАРТИНА
Влакът имаше престой в малкото градче. Докато чакат, той и тя решиха да се поразходят из него, защото и двамата не бяха идвали тук. В градчето нямаше кой знае какво да се види, обходиха бързо главната улица и площада. Животът в него течеше монотонно и скучно. Би било и на тях ск ...

ivliter

Prosa

895

Осъзнаване - 5 и 6 от втора част на романа 🇧🇬

V
Отместих житието на Доброслав, защото и моите очи овлажняха и не исках някоя сълза да го намокри. Но бързо се взех в ръце и започнах да мисля положително. Все пак засега се отървах жив от похитителите си, но имах ли бъдеще? Ето - един мой приятел е в неизвестност и никой не се интересува какво се ...

Eia

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 8

Испански дневници(Резултатът от опитите Ин витро) 🇧🇬

Резултатът от опитите Ин витро
В Мадрид не можеш да различиш деня от нощта.Пълнолуние е.Добър знак.Богородица е там, в лицето на луната.Съмва се.
Искам да попитам Бог дали не греша, като променя някои от неговите заповеди:
–Боже мой, смятам да правя добро само на тези, които ми правят на мен, а не к ...

Enena

Prosa » Otros

2K 17

Чико Чиков днес 🇧🇬

ЧИКО ЧИКОВ ДНЕС
Чико смукна от цигарата. Взе чашата бира. Отпи голяма глътка. Избърса с ръкава на сакото си, полепналата по устните му пяна и се почеса под мишницата. Загаси телевизора, точно когато Джеврие ханъм си обуваше прашките. Поредната серия на Листопад беше към края си. Прехвърли няколко ка ...

gudman

Prosa » Relatos

1.1K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, напод ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

842

С вкуса на диня 🇧🇬

С ВКУСА НА ДИНЯ
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква ...

ivliter

Prosa » Relatos

836

Първият път 🇧🇬

Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка межд ...

IvoAndreev

Prosa » Otros

1.6K 3

Ако никога беше всякога... 🇧🇬

Ако никога беше всякога, животът може би щеше да бъде по-безболезнен, по-чужд откъм сълзи и по-склонен да не ни мачка... Някога, когато бях дете, обичах да играя на плажа и да правя дворци от пясък и вода. Днес гледам песъчинките, мидено несъвършенство и си мисля за мечтите - също толкова крехки и к ...

Monny

Prosa » Relatos

937 2

Един следобед 🇧🇬

В стаята не се дишаше. Беше налепена с мръсно-оранжеви тапети опръскани със злато и това допълнително ме задушаваше, а въздухът беше толкова гъст, че милиардите частици прах бяха заседнали в пространството и аз вместо да дишам се давех като змия, която се опитва да нагълта удушен плъх. Все пак атмос ...

IDG

Prosa » Relatos

1.1K

Без Имена 🇧🇬

Луната и звездите се виждаха ясно тази нощ, но градът никога не спеше, особено в петък вечер. Навсякъде се чуваха смях, крясъци и музика. И въпреки, че слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, горещината беше останала.
Млада жена се движеше спокойно сред тълпите. Имаше уверената походка на хищ ...

deyka

Prosa » Relatos

912 1

Ден трети... 🇧🇬

04.07.2010
Ден трети - “Робинзон ленд”.
Това е просто едно отчаяно писание на една самотна и също така отчаяна личност. Не е нужно да четеш това, а ако го прочетеш не е нужно дори да го харесаш, защото пишещия пише единствено и само за себе си и не се нуждае от твоето одобрение.
Няколко позакъснели ...

littlestranger

Prosa » Otros

1.3K

София 🇧🇬

Тя излезе от хотелската стая и бавно затвори вратата зад себе си. Отправи се с бързи крачки към асансьора на хотела и доволно огледа отражението си в огледалната му врата. Изглеждаше наистина добре с червената си къса рокля и високите черни токчета. Беше елегантна жена на 30 години, но външно не изг ...

ioni91

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

18+ Покажи се, Райко 🇧🇬

Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнас ...

anonimapokrifoff

Prosa » Relatos

3.3K 4

Една тъжна българо-немска история 🇧🇬

Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва н ...

duffmckagan

Prosa » Otros

953 1

Обичам те... тралала! 🇧🇬

Имам чувството, че всички слаби поети и писатели на света са започвали някое свое произведение или писмо с „Обичам те... Обичам твоите... (примерно „очи“) и после... тралала, тралала“... За момент и на мен ми се прииска да започна така този текст, тривиално, по най-лесния начин. Но понеже съм нелише ...

Ладида

Prosa » Relatos

1.6K 1

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Враг 🇧🇬

Другата реалност 🇧🇬

Ако Господ имаше профил във Фейсбук 🇧🇬

За къпини 🇧🇬

Аз и животинското 🇧🇬

Ден Девети 🇧🇬

Под луната 1-ва глава 🇧🇬

Нашият Чико Чиков 🇧🇬

Клошарят 🇧🇬

Кома 🇧🇬

Спи градът... 🇧🇬

Шкафът 🇧🇬

Разговор без думи 🇧🇬

Любимото на залеза 🇧🇬

Влюбени, влюбени, влюбени... 🇧🇬

В името на Хари Потър (Първа част) 🇧🇬

Среща със старите маратонки Найк 🇧🇬

Лесно ли е да си Водолей?... (II част) 🇧🇬

Ейнджъл 1 🇧🇬

Осъзнаване - 7 и 8 от втора част на романа 🇧🇬

Колко струва един стих 🇧🇬

Бар Прохлада 🇧🇬

Първата, която почерпи луната с вино 🇧🇬

Уличница 🇧🇬

Аз 🇧🇬

Най-хубавата картина 🇧🇬

Осъзнаване - 5 и 6 от втора част на романа 🇧🇬

Испански дневници(Резултатът от опитите Ин витро) 🇧🇬

Чико Чиков днес 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

С вкуса на диня 🇧🇬

Първият път 🇧🇬

Ако никога беше всякога... 🇧🇬

Един следобед 🇧🇬

Без Имена 🇧🇬

Ден трети... 🇧🇬

София 🇧🇬

18+ Покажи се, Райко 🇧🇬

Една тъжна българо-немска история 🇧🇬

Обичам те... тралала! 🇧🇬

Cola