Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

* * * 🇧🇬

Сънувах, че няма време. Че няма преди, нито после. Няма декор, няма и театър. Аз съм цвят, погледнат през призмата на душата ти. Сънувах, че ме искаш такава - сляпа, няма и глуха, каквато ме направи болката. И същевременно - с толкова силно обострени сетива. Сънувах, че с теб сме звуци, загнездени в ...

kopele

Prosa

1.4K 7

Инцидент 🇧🇬

Откъм завоя се дочу локомотивната свирка. Дочка Парапанова легна на железопътната линия и се приготви да посрещне съдбата си.
„Направо съм като Ана Каренина”- помисли си Дочка, а след това с малко тъга си даде сметка, че никой няма да опише собствения ù живот. Все пак тя беше умна жена и знаеше, че ...

popolo

Prosa

949 2

Най-ценният дар 🇧🇬

Слънцето се промъкна през спуснатите щори и освети болничното легло. Лъчите докоснаха лицето на мъжа и той бавно отвори очи. Имаше чувството, че върху него е паднала скала - такава тежест и болка усещаше в гърдите, че му идеше да завие като куче. Точно така, той беше като куче, самотен, без близки, ...

pernicious

Prosa

1.2K 1

Сън 🇧🇬

Телефонът звънна. Повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия. В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче. Чу се шепот от ругатня. Към десетия път в слушалката се чу сънен же ...

rhinswind

Prosa » Relatos

1.3K

Подкатегория: Трагична 🇧🇬

Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две го ...

feia

Prosa » De humor

1.4K 30

04. Ай ги делим 🇧🇬

АЙ ГИ ДЕЛИМ
Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:
- Ай ги делим.
- Какво ще делим, та ние хванахме само една малка р ...

SARNE42

Prosa

1.8K 5

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...

liubomira97

Prosa » Cartas

1.7K 1

Пак 🇧🇬

Да речем, че си у вас. Вкъщи, на хотел, при баба ти, 'се тая. Сгъвал си се преди да е изгряло слънцето и не си бил сигурен дали е имало такова, когато си се връщал. Може би не знаеш дали е имало слънце, защото не си стъпвал навън изобщо.
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Порад ...

Banath

Prosa » Relatos

1.2K 1

Теле Зеле Визия 🇧🇬

Теле Зеле Визия
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...

rosy88

Prosa » De humor

1.2K 4

Беше не много отдавна 🇧🇬

Беше не много отдавна. Мислех си, че постъпвам правилно. Но не беше така. Всъщност грешах. Оплитах се вътрешно в себе си и всички пътища
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...

lility

Prosa » Otros

873

Любов на автостоп 🇧🇬

След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...

cefules

Prosa » Relatos

1.4K 1

Обяд 2004г. 🇧🇬

Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем ...

StefkaGaleva

Prosa » Otros

1.5K 19

Лов 🇧🇬

Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...

Vaguelady

Prosa » Relatos

1.3K 3

03 Приказка за лещата 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕЩАТА
По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Бр ...

SARNE42

Prosa

1.9K 2

Убийство в социалната мрежа - пролог 🇧🇬

Отвори учудено уста, заприлича на дете. Вина изкриви лицето му, смут замени изражението му, после страх. Обясни си го и се почувства нелепо. Филмът току – що беше свършил, но не помнеше какво е гледал. Макар да беше класика, а напрегнатият драматичен сюжет и виртуозното изпълнение, за около два часа ...

cefules

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.7K 3

Имането 🇧🇬

Имаше го! Знаех, че го има. Не беше нито измислица, нито легенда. От дете слушах да се шушука за него. Било старо, много старо. Никой от шушукащите не знаеше какво точно е това имане, но всички бяха сигурни, че е много, много ценно.
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos

2K 7

Продължение от книгата 🇧🇬

В малко, плоско шише, винаги си носеше хисарска вода. Пиеше, дъвчеше и вечно устата му не спираше да бъбри. Една вечер, скапан от умора, седнал в Чифтето и поискал ракия и мезе. Кръчмарят отговорил, че вече няма и всичко се е свършило. А Артин ядосан, продължил да иска. Кръчмарят отговорил същото. Т ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

845

Пепел от рози 🇧🇬

Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. ...

lifehouse

Prosa » Otros

1.5K 3

Есен във Венеция 🇧🇬

Здравей, mon cheri, пиша ти тези редове, докато слънцето навън умира бавно, процеждайки своите лъчи подобно на златна утайка, която се отмива от ситото на луд златотърсач, за да изчезне в студената и бурна река. Чудех се как да започна тази изповед и дали тя ще има някаква стойност за теб? Преди бях ...

rhinswind

Prosa » Cartas

1.3K

Септемврийско слънце 🇧🇬

Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...

LordZombie

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

944 1

Отражение - роман - глава четвърта 🇧🇬

"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...

PLASHKOFF

Prosa » Novelas y novelas cortas

817 2

Очакване 🇧🇬

Денят беше вторник 19,30 часа.
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание. ...

ivkataivanova

Prosa

677

Във властта на морето (3 част) 🇧🇬

Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...

tonkatabg

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.3K 1

Апокалипсис сега 🇧🇬

Вратата на външната тоалетна зееше отворена, сякаш ме подканваше да вляза. И аз влязох, за да освободя "напрежението" от бирата, която бях изпил в селската кръчма. Бях заел разкрачена поза, когато някъде изпод краката ми се чу зловещо скърцане, сякаш излязло от английски филм на ужасите.
Тогава се з ...

duffmckagan

Prosa » Relatos

949

Фен-клубът на глупаците 🇧🇬

- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.4K 10

Замисли се! 🇧🇬

Какво?
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...

ANT

Prosa

1.1K 1

Неочаквана среща 🇧🇬

Неочаквана среща
Тичах към баскетболния кош, дриблирайки с топката в ръце. Трябваше да отбележа точка. Само още една ни делеше от победата, а по този начин щях да спечеля овациите на целия клас и най-вече на госпожата по Физкултура, която по начало си беше строга и само така можех да опровергая мнен ...

liubomira97

Prosa » Relatos

1.1K 2

Коремчето като мъжка забележителност 🇧🇬

Неусетно станах забележителен. До вчера - я ме забелязал някой, я не Но сега всеки ме забелязва. По-точно - не мен, а... коремчето ми. Което по форма и размери прилича на класическо бирено коремче. Ама държа веднага да уточня, че то не е такова, защото аз бира почти не вкусвам. Моето коремче има дру ...

duffmckagan

Prosa » De humor

1.3K 8

Дървото на живота 🇧🇬

Сигурно сте чували много легенди за "Дървото на живота", но със сигурност не сте чували тази, която ще ви разкажа.
Близо до малко селце имало чудна поляна, на която растели най-красивите цветя, които можете да си представите, а мирисът им изпълвал въздуха. Имало и езеро, то било толкова чисто, че чо ...

Elektra-666

Prosa » Otros

1.8K 2

Торнадо и вулкан? 🇧🇬

Знам, че ми треперят ръцете. И то много. Знам, че това, че съм си скрил лицето с треперещи ръце, го вбесява още повече. И си повтарям сто пъти наум да спра да треперя! Не мога. Не го чувам дали се движи, ушите ми пищят оглушително, дори не мога да се чуя колко силно подсмърчам. Със затворени очи съм ...

IvoAndreev

Prosa

1.5K 2

Дъжд 🇧🇬

Счупено ми е. Октомврийско такова. Абе, навън вали.
Дъждът нещо ми влияе зле обаче. Все едно не навън, а вътре в мен вали. Неописуемо е. В лошия смисъл.
Вали, вали, а нищо не отмива. Само цапа повече и образува локви, и става студено. Почервеняха ми пръстите. Защо си забравих ръкавиците, кой ме знае ...

unbreakable

Prosa » Relatos

1.7K 2

Почти го няма, но все пак го има... 🇧🇬

Може би има дни, някой дни, малко дни почти ги няма, но все пак ги има...
В които
може би малко, почти не, но все пак да,
ми липсваш безумно...
И искам те, и после не, обичам те и веднага те намразвам! ...

April

Prosa » Cartas

2K 1

Да затвориш очи 🇧🇬

Лесно е да затвориш очи, нали? Да ги затвориш и да се потопиш в мрака и всичко да изчезне… Толкова спокойно и уютно, като в майчини прегръдки, мракът те обгръща, но и те предпазва. Не би ли желал и ти да избягаш за малко?
Да избягаш от реалността, от трудностите. И да не мислиш за нищо лошо. Но… не. ...

albaJ

Prosa » Otros

1.5K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удово ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K

Без адвокат 🇧🇬

- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...

up-1-level

Prosa » Relatos

1.2K

Краят 🇧🇬

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...

ivkataivanova

Prosa » Cartas

925

Последни думи 🇧🇬

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...

AnteMortem

Prosa » Relatos

990 1

Сам 🇧🇬

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...

anonimapokrifoff

Prosa » Relatos

1.6K 8

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...

sofia_air

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.3K

Изглежда толкова красива, или 100 % сиво 🇧🇬

Усмихна ù се. През мрежата за комари усмивката му изглеждаше насечена на квадратчета. Като образ от растерна снимка.
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщат ...

Romanov

Prosa » Relatos

1.4K 8

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

* * * 🇧🇬

Инцидент 🇧🇬

Най-ценният дар 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Подкатегория: Трагична 🇧🇬

04. Ай ги делим 🇧🇬

Помниш ли? 🇧🇬

Пак 🇧🇬

Теле Зеле Визия 🇧🇬

Беше не много отдавна 🇧🇬

Любов на автостоп 🇧🇬

Обяд 2004г. 🇧🇬

Лов 🇧🇬

03 Приказка за лещата 🇧🇬

Убийство в социалната мрежа - пролог 🇧🇬

Имането 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Пепел от рози 🇧🇬

Есен във Венеция 🇧🇬

Септемврийско слънце 🇧🇬

Отражение - роман - глава четвърта 🇧🇬

Очакване 🇧🇬

Във властта на морето (3 част) 🇧🇬

Апокалипсис сега 🇧🇬

Фен-клубът на глупаците 🇧🇬

Замисли се! 🇧🇬

Неочаквана среща 🇧🇬

Коремчето като мъжка забележителност 🇧🇬

Дървото на живота 🇧🇬

Торнадо и вулкан? 🇧🇬

Дъжд 🇧🇬

Почти го няма, но все пак го има... 🇧🇬

Да затвориш очи 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Без адвокат 🇧🇬

Краят 🇧🇬

Последни думи 🇧🇬

Сам 🇧🇬

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Изглежда толкова красива, или 100 % сиво 🇧🇬

Cola