Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Градска трагедия 2 🇧🇬

Започнах да викам, надявайки се, че наблизо има хора, които биха могли да дойдат да ми помогнат. Нищо. Прозорците на близката къща продължаваха да светят, но явно никой не ме чуваше. Замълчах, беше безсмислено да си дера гласа. Сълзите отново започнаха да напират в очите ми. Бях страшно ядосана, че ...

Heel

Prosa » Relatos

894

Продължение 🇧🇬

Старите люде казваха: "Който зло прави, зло намира." Човек се ражда добър, а с годините идва грехът и тогава се забравя доброто. Добре, че Господ ни е дал разум, та чрез него да проумеем, че със зло нищо не се постига. Прави добро, за да намериш добро. Прости, за да бъдеш простен. Равносметката - то ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

755

Ще ти разкажа приказка 🇧🇬

Ще ти разкажа приказка. Една красива приказка, в която ти няма да чуеш края. Нали казват, че хубавите неща са невидими за очите... Тази приказка е истинска. Като сърцето ми, като душата, като мен. Като моето вълшебство. Приказка за едно момиче, по-красиво и от най-безумната мечта, по-добро от най-до ...

Странниче

Prosa » Otros

1.8K 1 1

Шахматен живот 🇧🇬

Опитах се да си представя живота като шахматно поле. Бели и черни - както в реалността. Едните печелят, другите губят. Рядко, но все пак има и реми. Равна среща при битки между живота и смъртта, когато не само се чувстваш спечелил, но и се чувстваш победен и така, сякаш нечий живот е бил в твоите ръ ...

Katia

Prosa » Otros

1.1K

Запалянкото 🇧🇬

ЗАПАЛЯНКОТО
Дядо Иван Авиза беше най-големият футболен запалянко в родното ми село Ново Градище, най-ентусиазираният привърженик на нашия отбор. Не минаваше мач на "Ботев", на който той да не присъства. И винаги заставаше начело на футболната агитка. Когато играта на тима вървеше, старецът бурно апл ...

ivliter

Prosa

1K 2

За гравитацията 🇧🇬

- Тук пише - посочи с нокът Ко Та Рак мястото в книгата, което го бе заинтригувало - че гравитацията е сила, действаща между две тела, които имат маса.
- Е, и? - сви рамене Гар Ван. - Така е и какво от това?
- Това твърдение ми изглежда погрешно! - заяви котакът.
- Защо?! - учуди се сенчестата.
- За ...

Bersek

Prosa » Relatos

714

Това, което обичам 🇧🇬

Това, което обичам, е да гледам мач на любимия Челси, изтегнат на дивана в хола,
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.
Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър, бъбрейки за жени и риболов.
Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа, блестяща с никели ...

Romanov

Prosa » Otros

1.3K 3

Поети? 🇧🇬

Поетите... художниците на реверсивната реалност... Понякога се губим в превода, опитваме се да спрем гравитацията за вас и да ви напъхаме в цигарената си кутия, толкова е невъзможно понякога да откриете (с)мисъл. Ако трябва да сравня... нещо като кубизъм, но, вместо лист, дълбаем по черепа ви - за п ...

AREOLA

Prosa » Otros

1.1K 1

Вярвам в теб 🇧🇬

Не се срамувай от себе си. В очите на другите си много повече от това, което виждаш в огледалото всеки ден. В моите очи си много повече от себе си. Аз виждам мечтите ти.
Не се страхувай да се изправиш пред другите. Понякога те няма да те разбират. Няма да виждат истинския човек вътре в теб. Не се ст ...

MaRtiTyyy

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

1.3K

То не е за разказване, ама... 🇧🇬

- И какво, разказвай?!
- Е, какво... Нали знаеш, че всеки петък излизаме да вечеряме навън с мойте две приятелки... Добре, че не те запознах с тях... Та отивам аз първа, сядам, поръчвам и... чак тогава виждам - срещу мен седи най-красивият мъж на света. Сигурна съм, защото още не бях пила и ме гледа ...

svetlanal

Prosa » De humor

1.8K 22

Целувка с мишка 🇧🇬

Във връзките има нещо съсипващо - предлагам да си го спестим. Какво от това, че ще прекрачим бариерата и ще се целуваме? В целувките има нещо опустошително и сякаш вместо начало слагат край. Целувките са край на увертюрата и край на най-желаното преследване.
След целувката в очите умира онова котешк ...

gergana-yancheva

Prosa » Otros

1.3K 2

* * * 🇧🇬

Дали те помня... добре се грижиш за това... Кой си ти...
Беше всичко на света... ти сам се търсеше, как аз, наивната, да знам кой си.
Беше убеден в своята игра, която в миг загрубя.
Беше този, който не чуваше и не виждаше... не искаше...
аз бях тази, която бе виновна за това, която не приела любовта ...

Naive

Prosa » Otros

1.1K 1

Външната и вътрешната сила 🇧🇬

Иван Хаджидимитров
ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА СИЛА
Топла пролетна вечер е. Залязващото слънце губи от силата си, а в зелените клони на дърветата припяват влюбени славеи. Мирише на цвят и млада зеленина. Двама съседи са седнали в малка беседка в градинката и се черпят.
- Ха, наздраве. Да изпратим с чашка ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.1K

Продължение от книгата 🇧🇬

Започна да рисува. Обичаше повече натюрелите. Чрез своите картини отразяваше традициите и обичаите на своя роден край. Участваше и в Певческото дружество. Чрез песента чувстваше любовта на хората към природата, растенията и животните. За него песента беше цялата Вселена. Тя беше слънцето, което огря ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

800

Моят Някой... 🇧🇬

Моят НЯКОЙ...
(На Игн.)
Всички тези лица с изкривени усмивки… Всички тези хора и целият свят не биха стигнали… и не стигат, когато теб те няма. И дните ми са празни и самотни без гласа ти… без начина, по който ме прегръщаше и се опитвам да бъда силна, но е трудно, когато те няма сам да ми го кажеш… ...

lady_rose

Prosa » Cartas

1.6K 2

Тест 🇧🇬

Чистата съвест
била възглаве.
Що за човек си
става наяве -
малка проверка - ...

HariMarSui

Prosa » De humor

846

* * * 🇧🇬

Не беше студено, просто духаше вятър. А аз вървях... Вървях сама по огромните, оживени улици и се сбогувах с мечтите си.
Не валеше дъжд, само сълзите се стичаха мълчаливо по бузите ми. Някои хора ме гледаха с любопитство и съжаление, но не ме интересуваше. Аз просто вървях все по-бързо в опит да дог ...

Азазел

Prosa

1.6K 12

Вълкът и седемте козлета 🇧🇬

ВЪЛКЪТ И СЕДЕМТЕ КОЗЛЕТА
(сатирична адаптация)
Ех-о-о-о. Познайте-e-e кой е при ва-a-a-с. Не можете?! Х-у-у-у-бава работа. Че напънете са малко де! Не желаете? Имате неотложни задачи! Аз пък ви казвам, че такива няма, щом феята на автентичния фолклор Муца Раздувката е долетяла тук. Здраве-е-ейте, зд ...

ZAGORA

Prosa » De humor

2.9K 3

Последно сбогом... 🇧🇬

Денят беше толкова обикновен, че с лекота можех да излъжа себе си, че не изпитвам болка... но по ирония на съдбата тя ме следеше неотлъчно през цялото време. Беше навсякъде! В портмонето ми, където държах бележката, на която ми написа: "Ти си най-важното нещо в живота ми! Обичам те!"... както и в ръ ...

kriskata94

Prosa » Cartas

1.8K 1

Искам 🇧🇬

Искам
да мога да отзовавам народните представители, които съм избирал;
полицаите да ходят по двойки на улиците и наистина да си вършат работата;
да мога да гласувам, когато в общината трябва да се вземат важни решения;
общинските служители да не се държат така, сякаш съм натрапник; ...

Heel

Prosa » Otros

1.1K

Обречена любов 🇧🇬

Денят на Мартина протичаше както всеки друг ден. Еднообразието в училище и вкъщи я убиваше. Спомените, които я връхлитаха, когато останеше сама, бяха нейното спасение. Беше прекарала незабравими лета с приятелите си, но в този момент беше сама, вече беше голяма и нищо друго не й оставаше, освен да с ...

ХриСиТуУ

Prosa » Relatos

1.6K

Изходът или възхвала на Златния храм - IX (роман) 🇧🇬

Вълевски изчезна някъде - мисля, че си замина за вкъщи; разболя се, вдигна температура и един-два дни само се излежаваше в стаята. Може би от многото алкохол, който изпихме. В интерес на истината, по-едно време и аз имах чувството, че, ако продължаваме в това темпо, ще пукна; всеки ден едно и също: ...

valesion

Prosa

1.2K 2

Мечето и пчеличките 🇧🇬

На единия край на поляната беше къщичката на Мецана, а на другия - дървото. На него си бяха направили кошер пчеличките. Не закачаха никого, а и никой не ги закачаше.
Мецана казваше на малкото си мече:
- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.
- ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

4.4K 2

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Беше облачна и безлунна нощ, Но Щен Вълк се бе усамотил в ъгъла на кръчмата на Хо и гледаше през прозореца.
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...

Bersek

Prosa » Relatos

695

Когато завали дъждът 🇧🇬

КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...

ivliter

Prosa » Relatos

1.3K 5

Нула Време като Вечност 🇧🇬

1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...

ГФСтоилов

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.1K 1 1

Разказ за една любов 🇧🇬

Гледах го как потъва. В очите му гледах и нищо не направих.
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...

stel88

Prosa » Relatos

1.8K 9

Орден на обраните круши 🇧🇬

Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

1.1K

Приказка за Светулката 🇧🇬

СВЕТУЛКАТА
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...

garvancheto

Prosa » Relatos

4.8K 2

Търсене на безсмъртния 🇧🇬

Търсене на безсмъртния... Васил Левски
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...

shadow_mist

Prosa » Relatos

1.2K

На магаретата всичко им е вързано 🇧🇬

Избрани магарии
НА МАГАРЕТАТА ВСИЧКО ИМ Е ВЪРЗАНО!
Под път и над път хората ме съветват: „Живей си живота и хич да не ти пука!” Е, добре де, ако можех да си живея живота, щях да си остана животно – скромно и съвсем даже непретенциозно. Ама като бяхме още малки и правехме големи бели, все ни набиваха ...

Баткото

Prosa » De humor

1.5K 2

Различна и сама 🇧🇬

Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...

ХриСиТуУ

Prosa » Relatos

1.7K 6

Наваля (Януарски психо-етюди) 🇧🇬

Последните три-четири месеца прекарах у дома. Цигарите ми ги носиха на крака и питаха – „Вино ли ти се пие или ракия?”. „И двете – отговарях лениво”. Мина Никулден, мина Коледа (по нов и по стар стил), мина Нова Година (по стар и по нов стил). Тъкмо се каних да отпразнувам Василица (Банго Васил) ког ...

musketer

Prosa » Relatos

1.3K

Изходът или възхвала на Златния храм - VIII. (роман) 🇧🇬

Вълевски се е върнал от Гърция. Както ви казах в началото, той беше единственият човек от общежитието, с който поддържахме що-годе нормални човешки отношения. В момента минавах покрай една кръчма и чувам, че някой ме вика по име, обръщам се - Вълевски.
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от друг ...

valesion

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 3

Златната врата 🇧🇬

Бях малко дете, когато чух за вълшебната дума. Отваряла Златна врата. Думата запомних - МОЛЯ. А вратата - тя е за живота и може би за сънищата? Кой знае?
Ще ви разкажа случка с моята внучка.
На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун - до него вестник. Гледал към тях - групичката момичета ...

HariMarSui

Prosa » Cuentos y obras para niños

1.2K

Да изповядаш Левски 🇧🇬

София, 19 февруари 1873 година...
Тъмно и студено. Стъпки. Някой чука на портите на поп Тодор Стоянов Митов - учител и свещеник. Тишината на нощта отговаря със самотно ехо - "Чук-чук-чук!" Поп Тодор отваря - пред него стои турско заптие. Изтръпва! Първата мисъл, която му минава през главата е, че го ...

duffmckagan

Prosa » Bosquejos literarios

1.7K

Набеден музикант 🇧🇬

Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце ...

bojenski

Prosa » Relatos

956 5

Продължение от книгата 🇧🇬

Целият град говореше, че в цар Борисовата градина, господата Морозов и Божинов, там, дето е бюфета, ще откриват художествена изложба.
Сутринта Павлето стана рано. Закуси набързо и излезе. От време на време потичваше и подсвиркваше с уста. Беше му весело на душата. Спря пред бюфета на градината. Имаш ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

895

Жената, която изглежда фатална 🇧🇬

Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...

Раш

Prosa » Relatos

1.5K

No choice 🇧🇬

Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почерн ...

delta_f

Prosa » Relatos

1.2K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Градска трагедия 2 🇧🇬

Продължение 🇧🇬

Ще ти разкажа приказка 🇧🇬

Шахматен живот 🇧🇬

Запалянкото 🇧🇬

За гравитацията 🇧🇬

Това, което обичам 🇧🇬

Поети? 🇧🇬

Вярвам в теб 🇧🇬

То не е за разказване, ама... 🇧🇬

Целувка с мишка 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Външната и вътрешната сила 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Моят Някой... 🇧🇬

Тест 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Вълкът и седемте козлета 🇧🇬

Последно сбогом... 🇧🇬

Искам 🇧🇬

Обречена любов 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - IX (роман) 🇧🇬

Мечето и пчеличките 🇧🇬

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Когато завали дъждът 🇧🇬

Нула Време като Вечност 🇧🇬

Разказ за една любов 🇧🇬

Орден на обраните круши 🇧🇬

Приказка за Светулката 🇧🇬

Търсене на безсмъртния 🇧🇬

На магаретата всичко им е вързано 🇧🇬

Различна и сама 🇧🇬

Наваля (Януарски психо-етюди) 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - VIII. (роман) 🇧🇬

Златната врата 🇧🇬

Да изповядаш Левски 🇧🇬

Набеден музикант 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Жената, която изглежда фатална 🇧🇬

No choice 🇧🇬

Cola