Хей, море… здравей. Аз отново съм тук и отново сме само ти и аз. Аз – твоя и
ти – мое! Хей, море… познай – пак ще си говорим с клишета. Отново и отново ще
повтаряме заучените фрази. Отново и отново ще изговаряме до болка познатите думи. И знаеш ли какво, море… днес ще ти кажа нещо ново. Аз те мразя, ...
Когато приятел затвори очите си завинаги ...
На Д.
Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат ...
Имало едно време едно малко човече, това малко човече се казвало... абе, няма значение как се казвало, важното е, че било малко и било много усмихнато. В този свят, в който то живеело, това не е нашият, няма нищо общо с него... та, този свят бил много... странен, не, не че бил лош, напротив... всъщо ...
Поканиха Лайла на обяд. През цялата седмица, откакто Пит беше тук, се виждаха с нея – понякога, когато се прибираха от разходка, понякога, в кварталната бакалница. Никога не говореха по-дълго от приятелското „Здравей, как си?”, но от майчинския й поглед не убягна нежната грижа на Пит към Мели. Някак ...
Среща с непознат
„Който не рискува нищо, рискува всичко!”
Животът си тече като река в русло, тя някога ще се влее в океана на вечността... Дали ще е безветрен и спокоен, огрян от слънчеви лъчи, или стихиен и бурен, е, това никой никога не знае...
Понякога обаждане, телефонен звън, съобщение, както и ...
И тя ме наричаше Слънце... Без да знае защо... Веднъж ме беше попитала колко я обичам...
Виждаш ли, аз съм твоето Слънце, аз съм тук, единствено и само заради теб, защото ти ми даваш силите да светя... Преди времето да бъде време, още когато се е образувал светът, когато духовете все още се чудели к ...
Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...
... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...
Зазоряваше се.
Момичето на гърба му започваше да тежи прекалено много. Хората скоро щяха да излязат на улицата, а това представляваше опасност. Трябваше да се скрие някъде, докато реши какво да прави.
Беше опасно да я води в собственото си скривалище, но за момента нямаше къде другаде да я остави бе ...
Маруся
Годината се оказа твърде неблагоприятна за Маруся, както в личен план, така и във всички останали аспекти.
След преживяното разочарование и душевна драма, беше решила да се справи с изпитите. Вторият семестър се оказа препъни-камък в образователната й дейност. Късаха я изпит след изпит, после ...
По пътя спират с колата Криси и баща му:
- Качвайте се, ще ви откараме, където искате.
Тя не иска да си развалят разходката с Иво, а после се сеща, че е полицай. Чувството на пълно сливане със земята, когато стъпвайки върху нея я усещаш така твърда под краката си, повея на лекия ветрец върху кожата ...
Ако знаех, че гласът на изгрева ще пресипне в мен – щях да нотирам съня си… и дългия път на събуждане щях да нотирам… После щях да изсвиря на слънцето безкръвната топлина по ръцете си… като за последно… за да не се завърне никога вече и да изтече по жилите ми към земята… Да се слее със стремежа ми к ...
Отворù прашния прозорец и изтрий сълзите. Усмихни се на дъгата. Ден е!
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...
ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден, откак се роди Вяра. Старата подготви софрата , а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри- ...
И ето ме пак – сама с разбито сърце! Нима на човек му е писано винаги да страда? Нима човек винаги трябва да е съкрушен от болката? Не! Но ето, че това е отново факт. Не мога да спра да мисля, че аз съм единствената, която се чувства така. Гледам другите колко са щастливи, а аз не мога да съм като т ...
Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...
Тя беше луда. Жена ми. Лежа в психото девет месеца. Влезе с нервно разстройство, излезе с бебе на ръце. Не от родилния. От клиниката "Петте Хълма", зад чиито триметрови стени и вишка с въоръжена охрана задържаха изперкали и нестабилни.
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...
Ето го Христос.
Покрит е с кръв.
Но не неговата кръв.
- Жертва! – вика той и пръска слюнки. А ние както винаги крещим в отговор:
- Водете! Водете клетника! ...
"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри
Той греши! Реших – не е прав! Теоретичес ...
От тази история изминаха повече от 15 години, но все още когато отворя старите албуми съхраняващи спомените в душата ми настъпва смут и объркване. Дори натрупания с годините житейски опит не ми дава отговор защо трябваше точно на мен да се случи всичко това.
Бях на 36 години, след поредната връзка р ...
Вечерта Катя се нагласи и излезе, както отдавна не беше го правила. Малката черна рокля винаги вършеше работа. И понеже беше класика, сега тя приличаше на... класическа проститутка. Перуката с цвят на слама стоеше върху главата й странно, но това беше целта – не да се слее с нея. Защото това определ ...
Пристанах на отражението ти в очите ми… както залезът пристава на хоризонта. Бавно прикрих смелостта си зад искреност… за да прекрача отвъд… за да ме последваш…
Вдишвам те заедно с капките по челото ти, солени са и напомнят вина… не я допускам, има време да й се отдам, защото сега съм Ти. Вдишвам те ...
Всичко започна, когато й казах "Не".
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да ...
Сънуваше…
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...
Дъждовната жена пристъпва бавно. Вода се стича по лицето й. След нея - мокри стъпки. Тя не носи чадър, а има шапка. От широката й периферия капе дъжд. Тя никога не бърза, върви величествено, бавно. Хваща с мократа си ръка бравата на вратата, знае, че я очаквам. А аз я чакам с трепет. Винаги. Не обич ...
Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...
Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те к ...
Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...
ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...
В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...
Опитвам се да гледам оптимистично на всичко станало и всичко предстоящо, но ми е трудно, когато знам че реалността е толкова коварна. Когато знам, че няма с кого да споделя прекрасните и лошите моменти, когато знам че всички са предатели. Всеки мисли само за себе си и за своята изгода от това да ти ...
- Но! - притеснено възкликна Сянка. - Това не е ли малко опасно?!
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-наг ...
Беше объркана. Беше изгубена. Вървеше по пътека от изгорели листа, покрай гора от изсъхнали преструвки, под небе от буреносни илюзии. Просто търсеше себе си.
Валяха фалшиви снежинки, духаше лъжливият вятър. А тя просто вървеше по пътя. Път към себе си.
Миг след това се давеше в чуждите очаквания и к ...
Винаги съм обичала лакомствата, още от дете. С радост заставах зад онова, което казваше Мечо Пух - "Какво по-хубаво от гърненце с мед, освен още едно гърненце с мед". Когато някой роднина или приятел на баща ми идваше на гости у нас задължително носеше нещо сладко за мен. Ако пък се случеше да забра ...
Пътят минаваше покрай плувналите в зеленина дървета. Окичените с цвят клони, подгонени от южняка, палаво им махаха, сякаш ги приветстваха с "Добре дошли и щастлив живот на младоженците!"
При църквата "Свети Георги" талигите спряха и сватбарите слязоха. Най- напред вървяха младоженците, от двете им с ...
Кой каза, че убийството е грозно? Да бяхте видели господин Нийгълс в мелачката за месо през ноември. Така и не чух някой да се е оплакал, че се е задавил от копчетата на ризата му, дъвчейки своя БигМак из заведенията на Ийст Лондер или Хауспарти.
Тина никога не бе виждала убийство.
На Ди това й бе т ...
Най-после свърших всичко, за което бях дошъл и можех да се смъкна в кафенето да му цапна някое и друго кафе. Устата ми пресъхнаха от говорене. Долу беше почти празно. Седнах на една маса под асмата и придърпах пепелника. Дойде момичето и поръчах. Докато припаля, очите ми обходиха масите. Пусто. По т ...
Глава втора
11.02.2009г.
"Столицата никога ли не заспива?" - мислех си аз, докато мълчаливо наблюдавах нощния град през стъклото на луксозното БМВ. Уличните лампи осветяваха пътя и успях да различа лицата на две предизвикателно облечени девойки, които махаха на минаващите автомобили. За Бога! Момиче ...