Cuentos y prosa de autores contemporáneos
Пясъчният часовник 🇧🇬
Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ
Едно тасче отгоре – за делниците. Едно тасче отдолу –
за празниците. И става Пясъчен Часовник. Пресипва
пясъчният часовник празниците и делниците от едната ...
Началото 🇧🇬
Папа Краси: Предателят, Светият Граал и битката за световете 🇧🇬
- Значи, ще ме убиете? – попита папата.
- Вече ти обясних защо трябва да го направим – Каза мистериозната личност от предишната част на разказа - Разбираш колко е важно Краси да стане папа, нали? Бъдещето на всички светове зависи от това.
- Да, ясно ми е. Ако нямаше да докара о ...
Сахара 🇧🇬
Не чети, ако не си млад!
А бяхме млади…
Луди, щури, рошави…
По-умни, по-способни от нас нямаше! ...
"Малинчо не е тука-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а!!!!!!" 🇧🇬
Жабата 🇧🇬
всяка жаба да си знае гьола?
Аз пък искам - моят гьол да си знае жабата.
И... съм решила
да ме запомнят всички - ...
Продължение от книгата 🇧🇬
Всички бяха на софрата. Но Кольо де ли беше в този момент? Бъдни вечер е. Тази сутрин чана Пена и Керана станаха рано. Чана Пена приготви нощвите и замеси тестото. То плющеше под ръцете и и издаваше звук, който галеше ухото.
Кокошките на двора разпериха перушина. Перестият петел оби ...
На свиждане 🇧🇬
Стоя и чакам да се запиша за свиждане в затвора. Моят племенник се хвана с тая пуста дрога. Сгащили го на гарата и сега е на топло. Депутатите толерират продажбата на наркотици. Държавата вместо да ги вкара затвора - лови дребните риби, а те милите са за лечение. На кой ще се занимава с ...
Специален 🇧🇬
Вън златна есен, дъждец ръми, листата танцуват последен танц. Полетът им е изпреварван от оловни капки, които като куршуми ги надупчват. Като застреляни падат. Без шум. Точно както са живели цял сезон. Оголени, клоните след тях стърчат тъжни ...
Светлина в тунела 🇧🇬
Дневникът на мечтите 🇧🇬
Сиромашко злато 🇧🇬
Стоя и чакам. Плевнята е пълна с дъхаво сено, попило аромата на ливадите. Някъде зашумява мишка, а над мен лястовиците през минута се стрелват към гнездото, свито под покрива. Легнал съм върху сеното и трети ден очите ми гледат чорбаджийския двор. Ето го старият хаджия. Годините му с ...
Среднощна среща... 🇧🇬
Влакове за никъде 🇧🇬
Седях на една откачена гара и чаках своя влак, който по технически или политически причини не идваше или прескачаше гаричката ни. Като казах политически си спомних един разказ на руския писател Исак Бабел. Та влакът ту го завладявали белите и поемал в една посока, пътниците сваляли ...
За бялото и другите цветове 🇧🇬
Продължение от книгата 🇧🇬
На 12 октомври се получи официална заповед: "Днес Лозенград падна." След това всички бяха събрани. Отсл ...
Независимост за България 🇧🇬
Писано миналата година.
Сега в 2008 г., когато се навършват 100 години от обявяването на независимостта на България, можем да се обърнем назад и да направим кратка ретроспекция.
Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. Официално е призната от Османската и ...
Наказание 🇧🇬
- Отпред, пред портата. Ама много се разпиляха. Няма да можеш да влезеш.
- Нищо. Ще ги оправя.
И затворих телефона. Обадиха се от градчето. Оня ден бях там. Събаряха на центъра две къщи за разширение на площада. Тухлите бяха хубави и им викам.
-Изпратете един камион на моята ...
Гарванът 🇧🇬
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...
Спиридон 🇧🇬
Падението на сутеньора - глава единадесета и дванадесета 🇧🇬
В Лоби бара постъпи на работа нова сервитьорка и Симеон веднага ù хвърли око. Не беше в първа младост – около тридесетте, не беше и кой знае каква красавица, но у нея имаше нещо загадъчно, което предизвикваше интерес. Затова пък имаше страхотно тяло – разбра се, че някога е тренира ...
Как се сключва сделка - 17 🇧🇬
Хищник (Чикагски историйки) 🇧🇬
Чикагски историйки
Седя на масата, а срещу мен е моето момиче. Всъщност тя още не знае, че е мое момиче, защото не сме се запознали. Всяка година евреите от Чикаго организират бал. И днес аз присъствам на този бал, но не съм един от тях. А моето момиче е. И не знае, че аз не съм. Очарователна ...
Ани и Вълшебната гора. (Незавършено) 🇧🇬
Вечер, обсипана с чудеса. Вечер, която тя щеше да запомни. Вечер, в която малката Ани навършваше прекрасните 9 години. Но нека се върнем на сутринта, в която тя се събуди с усмивка на уста, усмивка, разкриваща красивото й грейнало лице. Нека ви разкажа за това така щастливо малко момиченце. Ани б ...
Боклуци 🇧🇬
Дали го правят нарочно, или без да съм там пак за това си говорят?
Но се впримчвам! Неведнъж забелязвах, че де по един, де по двама, уж между другото се шмугват зад преградата и потъват в завършените зали. Гледат, шушукат, подсмиват се и после при всеки случай ми подхвърлят.
- Абе, ш ...
Резюме на тъгата 🇧🇬
Стамен запретна ръкавите на изпокъсания балтон и зарови измръзналите си ръце в боклука. Развързваше торбите и търпеливо оглеждаше съдържанието им. Отдавна беше превъзмогнал срама , а смесицата от погнуса и съжаление в хорските очи престана да пробожда сърцето му както в началото. Се ...
Здравей, Любов... 🇧🇬
Чужд 🇧🇬
Готическа проза 🇧🇬
За мен готиката не се изразява в черните дрехи, множеството обици и слушането на метъл. За мен готиката е тишината на нощта - едновременно тайнствена и успокояваща. Готиката е онзи огън в сърцето. Огънят, който те изгаря и те кара да се чувстваш силен и зависим през цялото време. Кра ...
*** 🇧🇬
Костенурка и таралеж 🇧🇬
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...
Продължение от книгата 🇧🇬
3 октомври - в 22,30 часа. В лагера дойде автомобил при началника на управлението, генерал Рачо Петров и даде на командира на полка телеграма.
- Първо отделение, с полковник Галунски, ще потегли с трена - завърши Рачо Петров.
Нощта бе тъмна, пътят развален. На гарата нямаше фенери, ...
Късна среща 🇧🇬
„Когато има толкова случайности, търси закономерност...”
Цяла нощ снегът валя и затрупа пътя. Слънцето едва проникваше иззад облаците. Беше съвсем рано, когато той отвори очи, чу равномерното дишане до себе си и се усмихна... Снощи до късно се вслушваше дървата в камината как пукат и огъ ...
През Родопите 🇧🇬
Влакът напусна Асеновград. Отзад останаха накацалите по високите ридове параклиси – бели птици пред полет. Долу река Чая виеше змийското си тяло под платаните и загладените от водата камъни. А после се разстилаше като голямо огледало, там се отразяваше околната природа. Зеленият пастел ...
Писмо от Израил 🇧🇬
Халил седеше на нара и пишеше.
Пишеше на Зоя. На Зоя и две годишната им дъщеря Емилия, които бяха там далеко, някъде на север в България, може би сега в Благоевград.
Всичко тръгна от това, че хареса техния мирен свят и свободен живот, техния начин на мислене. А когато се върна тук, г ...