Cuentos y prosa de autores contemporáneos

42.2K resultados

Очите... (1) 🇧🇬

Очите…
Те отново я гледаха – тези странни очи, които искаха да пробудят у нея един заспал и обрулен от годините блян…
Очите…
Те имаха цвят на пустинен оазис и гласът им беше тих и нежен като на икона в
свещен храм. ...
1.3K 17

* * * 🇧🇬

В живота си човек се изправя пред много трудности.
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме пре ...
1.5K 23

Сефте 🇧🇬

Сефте
Седя си спокойно в кабината, зад бюрото, подпрял глава в шепа, бос и по шорти и с разкопчана риза (топло ми е). Дойде един спомен, гдето не съм го викал много, но той си пристига сам винаги, когато нещо в подсъзнанието ме е човъркало тайно, че не съм преценил всичко, че съм пропуснал нещо да з ...
2.8K 5

Разголването на нощта 🇧🇬

Нощта, подобно на желана блудница, сваляше воалите си един по един. Колкото по-бавно се разголваше тя, толкова повече ставаха тези, които копнееха за нея.
Първите, усетили изгарящия копнеж по тази красавица, бяха влюбените. Мощните удари на сърцата им ги бяха направили изключително чувствителни към ...
1K 19

Изгубена 🇧🇬

Изгубена
Деян Апостолов
„ Anybody seen my baby
Anybody seen her around
If I just close my eyes ...
1.6K 4

Реплики 🇧🇬

Предполагам знаете, че нищо не знам. Иначе нямаше да сте тук поне. Нямаше да ми се смеете, пък аз нямаше да ви се блещя. Нямаше да пиша и странно защо, вие нямаше да ме четете. Днес е ден за размисъл. Всъщност всички са такива, стига да не пие човек или пък да пие много. Средно положение няма. По ср ...
1.1K 5

Страсти и разум /ІІ част/ - Александър 🇧🇬

Всеки от нас има в живота си хора или събития, книги или филми, които ни въздействат по такъв начин, че остават своя отпечатък за цял живот или поне за една голяма част от него. Разбира се, в повечето случаи това няма как да го знаем в момента, но след време непременно нещо в живота ни напомня и ни ...
980 9

Юли 🇧🇬

Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я з ...
878 2

"Продадената" рисунка 🇧🇬

Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че у ...
1.5K 2

Фарс (недовършен) 🇧🇬

Имаше една къщурка на хълма, отдалечена от многото други, разположени в подножието. В тази къщурка живя Мария с двете си останали живи деца. Мъжът ù - Стоян, обущаря на селото, както и Ивайло - тяхното бебе, загинаха при инцидента с изсичането на дърветата в горичката, където цялото петчленно семейс ...
993 1

Ааа, аз ли съм?! 🇧🇬

ТРОП... ТРОП... ТРОП... Разнесе се тропане в притихналата лятна нощ.
- Хърмн? - въпросително изломоти в просъницата си Но Щен Вълк.
- Хей! - извика някой. - Вратата се заключи и останах навън. Пусни ме вътре!
- Кой е? - за кратко успя да се пребори със съня вълкът, колкото да зададе този донякъде см ...
936 8

Моят герой 🇧🇬

Моят първи спомен от детството - баща ми, пиян, бие мама. В детското креватче сме аз и брат ми, крещим и плачем, защото и мама плаче. Тогава влиза той, моят герой, най-малкият брат на мама. Блъсва вратата и я спасява, извлича баща ми навън и в стаята отново е тихо. До сутринта, когато баща ми отново ...
3.4K 18

Продължение от книгата 🇧🇬

Кака Кина подхвана наново разговора. Керана стана и рипна към другата одая. Сърцето и примираше. Притвори леко капията и нададе ухо. Майка ù подкани Колю:
- Рачи, момче, не са срамувай!
- Дошел съм - и погледна Сандо плахо. Да искам ръката на Керана.
"Брей, туй момче и името на щерка му знай!" - учу ...
988 2

Една красива февруарска нощ 🇧🇬

Красивата февруарска нощ бе съпроводена от лиричния глас на вятъра, носещ кристалночисти снежинки. Бялата постеля обгръщаше всичко. Красиво бе за онези, които наблюдаваха от домовете си. Красиво бе навън в този миг на нощта. Луната се отразяваше в белотата на снега. Сливаше се със снежните фигури, и ...
1.6K 15

Размисли - 2 (импресия) 🇧🇬

Ела на време, или времето ще те предаде.
Сърцето копнее да рискува живота си.
Не познаваш, нито миналото си, нито бъдещето.
Във въздуха витае усещане за щастие.
Отношенията се менят само за миг. ...
932 19

Скелет в гардероба 🇧🇬

Плътният, намусен облак над главата ù се разпръсна на рехави парцалчета. Дъждът се размина, но въздухът беше все така напрегнат. Тия приклекна до тухлената ограда, където си беше направила леха, надяна ръкавиците и зачопли пръстта.
Бяха купили къщата преди две години и все не оставаше ред да се напр ...
1.6K 9

Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете 🇧🇬

Речник на футболните термини за дами или по какво си падат мъжете
Един ден, докато гледах поредния важен мач, от който зависеше животът ми, жената несъобразително ме запита: „Е, какво толкова си зяпнал в телевизора да ги гледаш тия как тичат по терена?” Теглих ù една дълга наум, а после подбрах и вр ...
2.2K 21

Папагалът 🇧🇬

Внимание! Някои от репликите съдържат нецензурни изрази, използвани единствено с художествена цел!
ПАПАГАЛЪТ
(из цикъла "Неочаквано тропически нощи"*)
Нощта падна бързо – сочна и мека като звън на хавайска китара. И нямаше как да не бъде така – в знаменития Уайкики, Хонолулу, Хавай. На това място до ...
837 2

... те живяха 🇧🇬

Нещо хлопна!
В гората животните се разбягаха, дърветата спряха да танцуват, замлъкна вятърът и всички се втренчиха в едно пухкаво вълче, застреляно от някого, някак си... факт- мъртво. Хлапета, ловци или страхлив овчар...
Няколко мухи се въртяха около трупа. Мухите - тези нагли твари пееха безмилост ...
1.1K 1

Страсти и разум - Край или ново начало 🇧🇬

Ив остана още известно време в къщата. Продължаваше де се грижи за децата, но избягваше да общува с майка им. Разминаваха се, почти не си говореха. Началникът по цял ден беше на работа и не знаеше за новите им взаимоотношения. Той почти нищо не знаеше и за старите. След известно време, което беше до ...
1.1K 11

Нека поговорим 🇧🇬

Нека си поговорим за есенните листа. Или за звездите, блещукащи в клоните на изсъхнало дърво. Нека поговорим за кораба в морето, който няма да намери своя пристан. За войникът, който никога няма да се върне у дома. Или за девойката, която ще го чака вечно.
Нека помълчим за просяка без крака, танцува ...
2.1K 3

За всичко си има първи път 🇧🇬

Първата ми най-добра приятелка, хлапета, деца, в детскта градина... мъжкараните...
Първото разочарование... тя ме разкара, бях непотребното другарче, при големите...
Първата ми любов... учих го да сваля една приятелка...
Първото ми детско парти... дори не бях поканена на него. Заведох втората си най ...
1.4K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Дойде един от мното понеделници. Натъкмен с бяла кенарена риза и кармазян пояс, Колю подкара двата яки ата към Брестник. Когато стигнаха там, прекосиха мегдана и той придърпа поводите. Атовете спряха. Наоколо се виждаха селяни,
които оживено разговаряха. Момъкът се обърна към един от тях и попита за ...
926 1

Да си отгледаме душа 🇧🇬

Капките напират през стъклото, сякаш вятърът ми праща сълзите ти. Да ги докосна с дантелени пръсти, да усетя дълбините на тази мъка, която пречиства облаците на душата ти. Има те! В мен. Има те…по мен. "Има те" е единственото сигурно нещо в ден като днешния, в който хора без лица ходят по уморените ...
1.1K 2

Брутална (не)приказка 🇧🇬

Имало едно време - никой не казва кога точно - една безгрижна хубавица. Каквото и да се опитват да кажат за красотата, тя си остава красота и пред нея можем само да поспрем и да й се възхищаваме. Ако Тя благоволи да ни забележи, ние се превръщаме в щастливци, които казват, че са били докоснати от Съ ...
1K 13

За Границата между нормалността и лудостта 🇧🇬

/из "Хрониките на Звяра"/
- Това какво е? - попита Звярът.
- Метафора. - отговори му Човекът.
- Ахам... - кимна първият и любопитно се огледа наоколо. Пейзаж като пейзаж, нищо особено... почти... Все пак реши да пита: - Тази река каква е?
- Тя е Границата между нормалността и лудостта, между разумно ...
972 4

Сезонно намаление 🇧🇬

ПРОЛЕТ -
Пеперудестите мъхове на тополите волно и доволно се въртяха около крехките си осички, подобно на ефирен захарен памук. Бледорозови, погледнати през призмата на скептичното пролетно слънце, което на всичкото отгоре имаше самочувствието, че вече може да грее и топли. Хиляди конюктивитни очичк ...
950 6

Любовна игра 🇧🇬

- Развеждам се.
- Но защо, скъпа сестричке? Та вие сте младоженци? Нима толкова бързо си омръзнахте?
- Не издържам повече! Той мисли само за секс.
- Тогава и аз трябва да се разведа. Моят пък въобще не се сеща. Живея с него вече три години и ако не го закача, няма и да ме пипне.
- А ти знаеш ли какв ...
7.7K 1 39

Лицето на клоуна 🇧🇬

Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захв ...
1.1K

Митарствата на любовта 🇧🇬

Пролог
Не можеше да опише усещането си, когато попадна в чудната сага “Митарствата на любовта”. Беше невероятно, че все още можеше да се сравни с такива велики хитове на семейните “сапунки” като проточващатата се доскоро “Дързост и красота”, а защо не – “Отнесени от вихъра”, “Птиците умират сами” ил ...
1.3K

Страсти и разум - Пагубно 🇧🇬

Филип се прибра в България и първото нещо, което направи беше да се обади на Мила:
- Здравей! Как си? – Фил толкова тихо говореше, че едва сам
се чуваше.
- Здравей! Кой се обажда? – с известна досада попита на свой
ред Мила. В последно време, като че ли целият свят разбираше, че нещо в личния й живо ...
886 12

Драсканици 🇧🇬

Драсканици
Деян Апостолов
„Писател съм!”
Колко често чувате някой да го казва?
На мен ми се е случва постоянно, защото самият аз съм и обичам да се хваля. Особено пред жени. Особено пред красиви... ...
1.5K 10

Шестата стъпка 🇧🇬

След като се събудих, сладко се протегнах и чак тогава още по-сладко се прозях.
- Радвам се, че най-сетне се събуди. - току до ухото ми прозвуча познат глас.
- Здравей, Шира! - пак се прозях аз. - Какво те води насам?
- Време е да научиш за Шестата стъпка. - заяви учителят ми. - Това е много важен у ...
888

Едно сакато начало 🇧🇬

Перфектно помня този ден.
Аз бях
спокоен, лек...
... в мир със себе си...
... на прага на стаята, която на никой не прости. ...
1K 4

История за едно сърце 2 част 🇧🇬

И все пак, ето, че дойде време, когато на мястото на старите белези се появи нова рана – по-голяма и дълбока от останалите. Да, и тя ще зарасне като тях, но ще остане белег, който едва ли някой ще успее да го заличи. За момент кръвта, която се стича от нея, спира, щом видя усмивката ти. Нежният ти п ...
1.3K 1

В очакване на дневната светлина 🇧🇬

- Татко, какво правиш тук? Събудих се, а теб те нямаше…
- Чакам майка ти, момчето ми.
- Но майка умря преди 10 години, а ти си вече стар! Не стой тук - ще се простудиш. Пък и даваш лош пример на внука си.
- Знаеш ли, преди да се оженим с майка ти, ходех всяка вечер преди изгрев слънце на чешмата изв ...
1.2K 2

"Сърцето на убиеца" [2 глава] 🇧🇬

~Втора глава~
Най-подходящият човек
С издигането на слънцето в небето градската шумотевица от тихо бърборене се превръщаше в наниз от викове, писъци и смях. На фона на увеличаващото се веселие по кръчмите и бардаците отекваха монотонните удари на ковачниците и звънът на камбаната от най-горната част ...
1.1K 2

Бягство от любовта 🇧🇬

Това е последната ми нощ тук. Наситих се на болката ,която ме връхлита като харпия всеки миг. Тези стени са пропити с толкова много спомени, с толкова изплакани сълзи. Бих прекрачила всякакви граници на мазохизма, ако останех, за да виждам теб навсякъде. Сега си спомням как се запознахме, спомням си ...
2.6K 3

Ето пак сме тук… 🇧🇬

Ето пак сме тук…
Ето пак сме тук… точно тук, откъдето всичко започна... но нима тук и ще свърши? Една сълза се стича по бузата ми и ти протягаш ръка да я избършеш за последен път... недей! Докосването ти ще ме изгори… ще направи белега от теб още по-голям, а раната - още по-дълбока. Как искам всичко ...
1.2K 3

Озонови въздишки 🇧🇬

Трябва да направя нещо...
Озоновите облачни въздишки, които препускат по семеотводните канали на времето, ме завличат насилствено в един новороден водовъртеж. И го правят така, сякаш имам нужда от него. Като че ли свикнах да дишам небе след хилядите ми полети, но тези озонови въздишки са наистина те ...
1.3K 1