Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Апатия и Страх 🇧🇬

Апатията, драги, е нещо, което не бива да става спътник на ничий живот. Казвам ти това, защото тя бе с мен през целия ми живот и ме водеше през най-тъмните му сенки. Тъгата не е частта от мен, която бих искал да преобладава, ала уви…Тя се е развила като зародиш в мен, зародиш, който никога не излезе ...

LordZombie

Prosa » Relatos

929 1

Една История 🇧🇬

Тя беше влюбена. Убийствено влюбена, до болка. В мига, в който видя лицето му, очите му, усмивката му, светът ù се промени.
Мислеше за него постоянно и не можеше да спре дори за миг. Мисълта за него толкова дълбоко навлизаше в ума ù и в самата нея, че понякога се събуждаше посред нощта, задушена от ...

sorris0

Prosa » Relatos

852 1

Втора част от повест 🇧🇬

II.
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...

sandman

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K 1

Загубеното чувство 🇧🇬

“Чисто логическото мислене не може да ни донесе никакво познание за емпиричния свят; всяко познание на действителността започва от опита и завършва с него. Твърденията, изведени по чисто логичен път са напълно лишени от реалност.”
Алберт Айнщайн
Началото на смисъла Глава I
Той беше изкуството. Беше ...

impuLse_girl

Prosa » Relatos

1.3K 1

Никога повече фитнес 🇧🇬

Никога повече фитнес
Южният парк е приятно място. Особено лятото. Зеленината гали очите ти нежно като милувка на дете и сваля поне половин диоптър от късогледството ти. Ароматите на цветята се борят за надмощие и са разнообразни като тези в кухнята на петзвезден ресторант. Да не говорим за песните н ...

Greg

Prosa » Relatos

2K 31

Прочетох за... флирта 🇧🇬

Прочетох...
Журнал за жената
Аз флиртувам, ти флиртуваш, той флиртува...
Всички флиртуваме. Някои повече, други – по-малко, някои умишлено, други - без да го осъзнават. Понякога целим кокетниченето да доведе до нова връзка, друг път просто искаме закачката да повдигне самочувствието ни и след това д ...

svetlanal

Prosa » Relatos

3.6K 39

Глава І. Падение 🇧🇬

- Някога беше време, когато с тебе се борихме за душите на хората - тъжно рече старецът - Сега настана време, когато трябва да се борим с тях за нашите!
Вън нощта отдавна се беше спуснала над града, превръщайки бурния, забързан и шумен живот на града в тиха, мистична феерия от блещукащи будни светли ...

Dorian_Hawke

Prosa

893 2

Наследници на Куфара 🇧🇬

НАСЛЕДНИЦИ НА КУФАРА
(Дигитална пиеса в едно действие – нещо като Бекет, нещо като Пелевин, ама съвсем различно)
На Б.
Действащи лица и предмети:
А1 (мъж, облечен произволно) ...

remer

Prosa » Ciencia ficción y fantasía

1.1K 4

Обещание 🇧🇬

Лежахме заедно и се държахме за ръце.
Обещахме си да не разбиваме семействата си.
Обещахме си да не мислим един за друг.
Обещахме си да не се влюбваме.
Обещахме си да не броим часовете до следващата среща. ...

marco777

Prosa » Otros

2.6K 1 19

Ето ги... 🇧🇬

Ето ги!!! Отново са тук ;( ... Двамата рицари на смъртта и тяхната неизменна, вечна и безпощадна приятелка... Отново са тук... Ето ги - отново на освирепен от глад лов... Ето ги... Хапещият сняг, който на хапки си взема от душата ми... Пронизващият вятър, който отнася и трохите... И най-злата зестра ...

kemito_16

Prosa » Otros

1.3K 1

Едно-единствено сърце 🇧🇬

Слънцето се скрива зад черни облаци, тъмнина настъпва, движат се черни сенки. Траурен облик прикрива нощта, безгласни души бродят в самота.
Едно-единствено "бяло" сърце иска мечтите да докосне.
Вечния си сън сънува, щастие в него бленува.
Луната ярко, величествено блести, за клетите силуети тъжи, за ...

alex_f52

Prosa

1.6K 1

Малки недоразумения 🇧🇬

- Хелън, каква е прогнозата за днес? Възнамерявам да направя една кратка разходка до Бъкингам, за да говоря с Нейно Величество по въпроса относно реформата с пенсиите на ветераните от войните за честта на Британия.
- Но, милорд, не ти трябва чадър. Тук не е Обединеното кралство. Тук е България. Нами ...

radi.

Prosa » Relatos

1K 3

До една непозната жена 🇧🇬

ДО ЕДНА НЕПОЗНАТА ЖЕНА
Не те познавам. Не зная чия бивша или настояща съпруга си, или любовница. Не зная колко езика знаеш, нито каква вяра изповядваш, нито колко книги си прочела или написала, нито колко образования имаш, нито колко мъже си имала или искаш да имаш, нито колко пари имаш, нито за кол ...

Юлия

Prosa » Cartas

2.1K 9

Моето бягство* 🇧🇬

My Escape
Очите, вперени в бездната. Тя потъваше. Губеше се. Изчезваше.
- Искам да се стопя в мъглата. Искам просто да изчезна...
Чух я да го казва. Гласът ù идваше сякаш от безкрайно далеч, а беше само на ръка разстояние.
Предаваше се. Виждах, че се предава в ръцете на смъртта. Усещах студенината п ...

eX_girl

Prosa » Relatos

1.3K 1

Любов и омраза Dessy Kestern 8-12p 🇧🇬

ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Отключи, влезе бързо, безшумно, стъпваше леко, меко като еленче. Прииска и се да се смали, изпари, стопи, овладя се. Стъпвайки на пръсти, заключи много внимателно. Свали токчетата, дрехите миришещи на цигари и нежелана похот. Пъхна ги в пералнята в коридора. Не посмя да се изкъпе, ще вди ...

dessy

Prosa

1.8K 4

Приказка за двете магарета и още нещо... 🇧🇬

Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е маг ...

Нел

Prosa » Cuentos y obras para niños

2.4K 8

Продължение от книгата 🇧🇬

Той свали капата от главата си, която прикриваше още буйната му, прошарена коса.
Червената купола на слънцето едва-едва лазеше по синята шир на небето. Ветрецът разчорли косата му и една къдрица се свлече по дясното му слепоочие. Той понече да я натъкми на мястото си, но ветрецът наново заигра. Врем ...

mari45

Prosa

843 1

Търси се: "Генетичен материал..." 🇧🇬

на Д.
Какъв е смисълът да събираш мъжки погледи, ако в сърцето ти е празно? Колко струват честите комплименти, ако целят мимолетно задоволяване на спонтанно възпламенени страсти? Това бяха въпросите, на които Велимира така и не можеше да намери отговор. Тя беше хубава, добре поддържана 35-годишна же ...

rarebird

Prosa

903 6

Свои и чужди 🇧🇬

Пешеходеца почти се се спъна в колелото, което едва се виждаше сред избуялата трева в градинката зад блока.
Уличните лампи още светеха и Пешеходеца видя отблясък от детския велосипед миг преди да се спъне и да се сгромоляса върху него. Колелото лежеше с изкривено кормило до пейката.
Времето между пе ...

krashkov

Prosa » Relatos

1.2K 4

Тъга 🇧🇬

yulia

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

998 1

Назад във времето 🇧🇬

Когато съм сама с трите любими приятели - кучето, котаракът и морското свинче - сякаш времето спира и се спуска врата. Отварям я и... виждам свят, непознат но същевремено толкова близък по сърце, но защо ли?
Сега ще ви разкажа, мили приятели, какво видях...
Едно малко китно селце, разположено в поли ...

Karaman

Prosa » Otros

925 5

Аргир демира 🇧🇬

Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенци ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

903 3

Ужасите и Писателят 🇧🇬

- Хъм - замислено изхъмка по-възрастният. - Тук има нещо гнило...
- Нищо гнило не надушвам! - възрази по-младият му колега, който впрочем за първи път излизаше на оперативна задача.
- Нещо не е съвсем наред с тази работа - не се успокояваше по-опитният ужас.
- Така ли мислиш? - притесни се Младокът. ...

Bersek

Prosa » Relatos

938 3

Призрачно село 🇧🇬

(по легенди от Северозападна България)
Преди години затвориха клиниката за психично-болни в село Бориловец. Повече от половината жители работеха там. Ето защо, след закриването на ТКЗС-то, това беше втория случай на масово изселване на хората. Постепенно къщите опустяваха. Накрая в селото останаха с ...

rarebird

Prosa » Relatos

1.1K 3

Диалози с Писателката VII 🇧🇬

След пътуването до Мароко между мен и Писателката бе настъпило негласно споразумение да не се виждаме определено време.
Бяха минали два месеца от раздялата ни. При други обстоятелства щях да съм я посетил вече няколко пъти, но сега тази раздяла ми действаше добре. Онова, което се случи в Маракеш, бе ...

Рима

Prosa » Relatos

1.3K 6

Оркестър 🇧🇬

Дъждът засвири на капчук. Водосточната тръба подхвана басовата партия. Капките от стрехата превърнаха плочника в ксилофон и затанцуваха по клавишите му. От оркестрината се обади високият дискант на една цинкова кофа, попаднала случайно под струйка от счупен капак на ръба на покрива. Вятърът обърна л ...

Апостолиция

Prosa

1.7K 2

Колюви празници 🇧🇬

Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

887 1

Един непораснал романтик (4) 🇧🇬

Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...

razlichen

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.1K 1

Ти си спомени и думи 🇧🇬

Така ми каза ти. Думите ти сякaш успяват да продупчат бронираното ми съзнание. Не е защото ми липсваш. Не ми липсваш... или поне така си повтарям. Осъзнавам, че от теб остана само това. Спомени и думи.
Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга, а ти обичаше да ч ...

viky8

Prosa » Cartas

3.4K 2

Нужда 🇧🇬

Настръхвам, защото няма никой до мен, няма кой да ми услужи с малко топлина. Сълза се отронва и белязва лицето ми! Поемам дълбоко дъх, падам уморена, изтощеното ми тяло се свлича на земята, без сили да се изправи и да продължи напред... разяжда ме омраза и ярост. Поставям ръце върху изморените си от ...

emynceto

Prosa » Otros

958 2

Почти еротично 🇧🇬

Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на ...

inakrein

Prosa » Relatos

1.7K 20

Градинката на Ева 🇧🇬

ГРАДИНКАТА НА ЕВА
Макар че беше отрасла край морето, Ева много обичаше да рови земята. Всъщност „да рови” беше пренебрежителното определение на мъжа ù, който се дразнеше от това, че Ева иска непременно да си направи градинка в двора на село.
Винаги когато си идваха на село, Ева тичаше напред като ко ...

Раш

Prosa » Relatos

2K 2

Безкрайност... (2) 🇧🇬

... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, ...

ГФСтоилов

Prosa » Relatos

1K

Забранена среща в Забранената гора 🇧🇬

Слънцето отдавна се бе скрило зад високите хълмове , недалеч от Бийттаун. Луната бавно се извисяваше над земята в безоблачната нощ. Милиони звездички сякаш прогаряха мънички дупчици по мастиленото небе. Беше тихо, покоя на отдалата се на заслужена почивка земя от време на време нарушаваха само някол ...

Lill

Prosa » Relatos

1K

Продължение от книгата 🇧🇬

Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

1K 1

Моят призив (2 юни) 🇧🇬

Означава ли, че съм патриот това, че всяка година на 2 юни, докато стоя права и слушам сирените по случай деня на Христо Ботев, настръхвам цялата и сърцето ми се изпълва с толкова уважение, възхищение, поклонение и любов към тези хора, които са направили най-голямата жертва на този свят в името на Б ...

Zornitsa_Subeva

Prosa » Otros

1.2K 4

Началото на края и краят на началото 🇧🇬

Началото на края и края на началото
Виждал светлина, която никой друг не виждал.
Поглеждайки себе си, виждал един самотен човек.
Явно никой не го е грижа за него. Той си отива.
Никой няма и да разбере. Този човек си няма никого. ...

mikebelan

Prosa » Otros

1.3K 2

Български цветя 🇧🇬

БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги ...

LONTANA

Prosa » Relatos

1.7K 5

Любов и омраза Dessy Kestern 3-8p 🇧🇬

ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...

dessy

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K 3

Любов и приятелство 🇧🇬

(или осмисляне на ценностната система)
Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да ...

rarebird

Prosa » Relatos

1.3K 7

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Апатия и Страх 🇧🇬

Една История 🇧🇬

Втора част от повест 🇧🇬

Загубеното чувство 🇧🇬

Никога повече фитнес 🇧🇬

Прочетох за... флирта 🇧🇬

Глава І. Падение 🇧🇬

Наследници на Куфара 🇧🇬

Обещание 🇧🇬

Ето ги... 🇧🇬

Едно-единствено сърце 🇧🇬

Малки недоразумения 🇧🇬

До една непозната жена 🇧🇬

Моето бягство* 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 8-12p 🇧🇬

Приказка за двете магарета и още нещо... 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Търси се: "Генетичен материал..." 🇧🇬

Свои и чужди 🇧🇬

Тъга 🇧🇬

Назад във времето 🇧🇬

Аргир демира 🇧🇬

Ужасите и Писателят 🇧🇬

Призрачно село 🇧🇬

Диалози с Писателката VII 🇧🇬

Оркестър 🇧🇬

Колюви празници 🇧🇬

Един непораснал романтик (4) 🇧🇬

Ти си спомени и думи 🇧🇬

Нужда 🇧🇬

Почти еротично 🇧🇬

Градинката на Ева 🇧🇬

Безкрайност... (2) 🇧🇬

Забранена среща в Забранената гора 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Моят призив (2 юни) 🇧🇬

Началото на края и краят на началото 🇧🇬

Български цветя 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 3-8p 🇧🇬

Любов и приятелство 🇧🇬

Cola