Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...
Част втора
Хан Тервел или как Европа бе спасена от
нашествието на арабите
Според една книжка, писана от неизвестен любител на перото, която се нарича „Именник на българските ханове” Хан Тервел е вторият български владетел след създаването на България и всички го спрягат за син на Хан Аспарух. Това в ...
І част
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...
ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...
Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, ...
Когато се разхождате по улиците - вгледайте се в децата!
Има три неща, които възрастните могат да научат от тях:
Да бъдат радостни без повод!
Винаги да са заети с нещо!
Да се стремят с всички сили към това което желаят! ...
Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...
Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ...
Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...
Окончателно се убедих, че от мен човек няма да стане. И всичко е пак заради прословутата ми слабост към истината. Когато се регистрирах в сайта, най-добросъвестно попълних личните си данни. Ако ми искаха кръвната група, щях и нея да напиша - А+. Будала! Това да не ми е CV?! Та нали виртуалното прост ...
I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...
Едно насекомо летеше на неголяма височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото бе красив ...
Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висши ...
Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...
Пустиня
Вали. Дъждът се спуска плавно по лицето ти. Кристални капчици се приземяват нежно върху клепачите и притихнали се спускат стремглаво надолу към устните. Спират там за кратка целувка и отново продължават. Нямат вкус. Не са сладки като твоите целувки. Нито солени като сълзите, които пролях по ...
Без грим
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеш ...
В старите и прашни книги, дълбоко скътани в древни хранилища е казано, че най-сигурно и бързо стигала до Бог молитвата от чисто сърце, от устата на дете и Песента...
Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Сп ...
Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...
Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...
Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, ...
Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...
Някой казвал ли е колко много те обичам, колко много те обичам…
🇧🇬
Не го обичам и не го харесвам, и не ми е дори симпатичен, и не мисля за него, и не се нуждая от нищо, и не плача скришом, и не моля да се върне, защото не го обичам, и дори не го искам за себе си, не го вълнувам, и той не ме вълнува, не се разтрепервам при погледа му, не го гледам скришом, дори не г ...
Светецът
Вече пети ден термометрите стояха твърдо заковани на минус пет градуса. Толкова ниски стойности за началото на ноември не бяха отчитани близо от тридесет години, а синоптиците предвиждаха необичайният студ да продължи още седмица поне. Ситен снежец продължаваше да вали, като безмилостно зат ...
Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бо ...
- Брусяяя! - провикна се горе, от ореха, Дичкиното момче и жените под дървото се дръпнаха да не ги цапне някой от падащите орехи. Като тежък, плоден дъжд закапаха орехите от раздрусаните клони заедно с откършените листа, клонки и шушулки, за да замрат върху постланите в тясното сокаче стари черги и ...
От съседния апартамент се носеше тиха и лека музика. Пиано. Как може да сбъркаш гласа на нежния инструмент, пренасящ те в царството на вълшебството. И какво свири, заслушваш се – Fur Elise – Бетховен... Старият учител по пиано отново си припомняше младините. Той бе на около седемдесет години, с млад ...
Дойдоха Поганските дни - точно дванадесет преди Рождество Христово. Страхът се превърна в неканен, но трайно настанил се гостенин в къщите на село Бориловец. Около Кръстовден попът наруши тайната на изповедта на една вдовица и оттогава вече никой не ходеше на църква, та поне там да намери спасение и ...
Към Алекс, Дани, Гери, чичо Сави, към себе си и към Господ (Простете)
🇧🇬
Имам да кажа нещо на едни хoра.
С ясно съзнание и признание към бъдещето,
оставяйки угасналата страст към живота.
Аз се преструвах, моят миг беше лъжлив.
Сега разпервам ръце и се моля, моля се за прошка. ...
Пулсът се ускорява, думите едвам излизат от устата, сякаш времето е спряло и усещаш погледа на две очи, изгарящи те с горещ пламък.
Потапяш се в океана на магията; магията, наречена любов... обливат те силни вълни и не виждаш бряг, за да се спасиш, за да не потънеш... но потъваш още и още, повече и ...
- Цено, дай тюлбена! - викна той.
Жената подаде тюлбена и Геро капна върху него. След туй го размаза и постави върху гърдите на Ламби. Крачетата натри с подсолена вода и ги пъхна във вълнени калцуни.
- От мен толкоз, а от дядо Господ повеч- изрече той.
Едрата му като шиник ръка, по която се виждаха ...
Родена съм на 06.08. - това е ден, когато всяка година е празник, а именно "Преображение Господне". Никой не ме е учил да се моля, да съм справедлива и да не греша. Сама се научих. С годините растях силна и щастлива, съдбата беше моя майка, често ме галеше с перце, подари ми всичко от което се нужда ...
Забавни български хроники
Част първа
Хан Аспарух или как една любов стана причина
за създаването на една държава
Спокойно можем да наречем хан Аспарух - човекът с многото имена. Ако живееше в днешно време, се обзалагам, че Интерпол щеше да срещне сериозни трудности по неговото издирване, а за залавя ...
Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...
БОЯН
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата ...