Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Кошмарът на смъртните 🇧🇬

Кошмарът на смъртните
Малка полянка посред необятна гора. Тревата попарена и сива. Сумрак. Слънцето едва се подава между върховете на дърветата и облаците, готово успокоено да заспи. Леката мъгла милва лицето му и нежно го подготвя за сън. Гората вече спи и лекото ù дихание гали слуха.
Къде съм аз?
...

LeCoeurGothique

Prosa » Otros

1.4K 6

"Изтрит" 🇧🇬

"Deleted"
Ирен влезе запъхтян в апартамента, хвърли раницата на дивана в центъра на неголямата и доста разхвърляна стая, приближи се до компютъра и натисна "space" на клавиатурата. Екранът на монитора се включи и той започна трескаво да проверява информацията за събитията, които се бяха случили пред ...

tuareg70

Prosa » Relatos

1K 2

Кюфтета (Чикагски историйки) 🇧🇬

Кюфтета
Чикагски историйки
Една събота тъкмо перях в обществената пералня и Цецо ми звъни:
- Братчед, от вчера съм замесил два килограма кайма, сложил съм подправки, чер пипер, сол и е станала супер. Сега съм на терасата и оформям кюфтетата. Идвай да обядваме.
Цецо беше добър готвач. Правеше всичко ...

marco777

Prosa » De humor

2.2K 13

Въпроси без отговори 🇧🇬

Warning! Не дискриминирам, не съм расист, уповавам се на фактите!
Залегнала над учебниците по история и литература, четейки за предстоящите матури, в миг се замислих: "Така ли е било?" И наистина ли са ги изклали всички? И имало ли е един такъв Кочо, който да избие семейството си? И само един ли е б ...

Shade

Prosa

1.4K 6

Жоманка 🇧🇬

- Докладвай.
- Намерих този - Но Щен Вълк водеше Мър Мър и подсмихвайки се добави: - Не беше се скрил много добре.
- Браво! - похвали го Ко Та Рак. - Остави го тук и отивай да търсиш още.
- Слушам - ухилено изкозирува вълкът и хукна да изпълнява заръката.
Тази вечер, за радост на всички и най-вече н ...

Bersek

Prosa » Relatos

1.5K 1

То се събуди... 2: "Тя" 🇧🇬

То се събуди... 2: "Тя"
Малко момиченце, облечено в бяла рокличка на цветчета тичаше на добре окосена полянка. Времето беше чудесно. Небето чисто и безоблачно. Момиченцето тичаше и се смееше. То беше щастливо. В другия край на полянка едно момченце се затича към нея. То я извика по име и тя се обърн ...

kovak

Prosa » Relatos

1.3K 1

Бизнесът и Хари 🇧🇬

За мен Хари винаги си е бил бизнесмен. Дори тогава, когато тази дума съвсем не пасваше на времето, в което живеехме. Беше посетил Италия с родителите си още като ученик, преди гимназията. Доста неща оттогава му бяха ясни. А и притежаваше качествата, които са задължителни за бизнеса - точност, аналит ...

lubara

Prosa » Relatos

893 5

Споменът за една улица. 🇧🇬

Днес отново минах оттам и надникнах с надежда да те видя.
Да, знам. Ако те видя, няма да е така, както всеки път си го представях. Сърцето ми сигурно щеше се пръсне. Краката ми щяха да откажат.
Вместо теб, видях празната улица. Хиляди пъти съм минавала оттам. Тя водеше към дома ти. Помня как излизах ...

viky8

Prosa » Cartas

1.5K 1

Ударче под кръста 🇧🇬

(само за жени)
Макар че наближаваше четиридесетте, Милена все още минаваше за хубавица. Така поне твърдяха приятели, съседи, роднини и, разбира се, мъжът ù. За този имидж помагаха и веселият нрав, чаровното излъчване, енергията и оптимизмът, с които заразяваше околните. А и сексапилното тяло, което ...

моменти

Prosa » Relatos

1.4K 7

Кралят-слънце 🇧🇬

Кралят-слънце живее нощем в една вестникарска будка в краен квартал. Точно до голямата автобусна спирка към Центъра. Претичва през тротоара в тъмното и се вмъква там, за да властва. Защото много обича да властва!
Кралят-слънце обича и да мрази - себеподобните си, времето, котките, бездомните кучета. ...

Регина

Prosa » Relatos

1.9K 6

Сън 🇧🇬

Слънцето, склонило глава, преваляше в остри тонове към кривките на планините. Безкрайността на пътя вече се блъскаше из мислите ми и усещах как налудничавостта ù изпъваше нервите ми. Спътникът ми се беше отпуснал и ритмично похъркваше на не толкова удобната седалка в автобуса. Само моторът му шепнеш ...

Лепидоптерия

Prosa » Relatos

1K 3

Сватба в Асуан 🇧🇬

„Не сме ли днеска вече други?
Дали навеки се загуби?
Дали без теб останал беден,
ще те дочакам, ще те зърна,
или тоз стих е стих последен ...

azura_luna

Prosa » Relatos

1.7K 1 40

Колюви вълнения. Част от книгата. 🇧🇬

Скоро вуйчо Михал капалдиса Колю в кръчмата на Георги Моралията. Всяка Божа утрин в кафенето отскачаше бай Пенчо Славейков. По туй време той беше учител в мъжката гимназия. Тази сутрин дойде по-рано и извика Колчо.
- Чуй, Колчо, що ше ти река! Що не идеш от време на време в школото? Има кво да видиш ...

mari45

Prosa

1.7K 1

Прочетох пак 🇧🇬

Дърветата – те могат да вредят и да лекуват
Аз съм «крехка», прекалено отворена, за да издържам постоянния натиск на отрицателните енергии в големия град. Затова редовно ходя сред природата, откъдето черпя положителните енергии и възстановявам отъняващата нишка с Бог. Искам да ви разкажа нещо повече ...

svetlanal

Prosa » Relatos

3.7K 33

Пъзел 🇧🇬

- Тук...
- Не, тук е...
- Чакай...
- Ти чакай...
- Завърти го... ...

Bersek

Prosa

836 2

Моретата и Хари 🇧🇬

Хари много обичаше да ходи на море. Лятото след кандидатстудентските изпити бяхме във ”Феята”. Хари отиваше с Роко на Слънчев бряг. Имаха две карти за почивната станция, с която се гордееше проектантската организация, в която майка му работеше.
- Идваш с нас, решено е – не търпеше възражения Хари.
Т ...

lubara

Prosa » Relatos

975 5

Нова година 🇧🇬

Когато си купувах календар-бележника, не вярвах, че ще издържа дълго. През годините започвах да попълвам такъв на първи януари. Харесваше ми чувството за ново начало, за утехата на изморения ми мозък, който вярваше, че наистина ще успее да зачеркне инерцията, в която се бях превърнал. Номерираното в ...

sniv

Prosa

1.2K 2

Човеколог 🇧🇬

Това, хората, са странни животни. Изобщо не приличат на нас кучетата. Толкова сме различни, че понякога дори се чудя защо живея при тях. Е, вярно е, че ме хранят, но това не е единственото нещо, което ни свърза.
Много са грозни. Нямат почти никаква козина, а и стойката им е една такава неестествена. ...

Heel

Prosa » Relatos

1.1K 3

Пещерните хора 🇧🇬

Преди много години съществували едни особени хора. Днес ги наричаме пещерни хора. По тяхно време е нямало пластмаса и стъкло. Тогава е имало само камък. Затова казваме, че пещерните хора са живеели в каменната ера. Всичко е било направено от камък. Пещерните хора си правели оръжия от него. С времето ...

SweetDaniel

Prosa » Otros

2.8K 3

Гласове 🇧🇬

Тя обича гласове. Но не всички. Грозните я отблъскват. Тя не обича грозните гласове. Мрази пискливите гласове. Мрази кудкудякащите. Мрази мрънкащите. Мрази гъгнивите.
Обича плавните гласове. Обича галещите, мъркащите, нежните, богатите гласове. Красивите гласове я очароват.
Но те не винаги се обажда ...

Апостолиция

Prosa » Relatos

1.2K

Втори шанс 🇧🇬

Втори шанс
Малкото момиченце спеше върху стара дървена пейка, а снегът се сипеше около него. Ако някой случаен минувач се загледаше в пейката щеше да види само един бял силует. А в този час на нощта минувачи нямаше. И все пак ето че посред нощ това дете спеше навън.
Така го намери и старият вампир, ...

GothicLolita

Prosa » Relatos

1.3K 1

Копнеж 🇧🇬

Беше в края на дългото и горещо лято. Пътническият лайнер пореше безбрежните води на океана, огрян от яркото златно слънце, леките вълнички танцуваха и проблясваха, променяйки цвета си, като огледално отражение на дълбокото синьо небе, изпъстрено с пухкави бели облаци. Свежият морски вятър разхлажда ...

LadyKat

Prosa » Erótica

2K

Ще я поменуваме докато сме живи 🇧🇬

Разхождахме се из парка, а насреща едно момиче циганче с големи красиви очи, като погледне – направо те омагьосва.
- Извинете, госпожо – обръща се към мене, ама мъжът ми нали е по-важен, веднага се намесва.
- Кажи каквото има да казваш, аз съм съпругът, вкъщи „петел пей”, а „кокошката” е за атракция ...

dimi49

Prosa » De humor

1.6K 9

Плетенището І част (опит за роман) 🇧🇬

Слънцето клонеше към залез и обагряше в червено, приготвилото се за дрямка, небе. Топъл задух цареше в простора и прихлупваше още повече натежалия въздух върху покривите на къщите. Кърищата бяха опустели. Глъчка се носеше от дворовете, дето играеха децата на хладина след огнения жар на слънцето през ...

Лепидоптерия

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.2K

Ранни години - част от книгата 🇧🇬

ГОДИНА 1878
Над града беше виснала черната сянка на холерата. Тя бичуваше всичко, що срещнеше по пътя си. Тогава Колю беше на три години. Радост за Кина и Геро. И ето ти, и тях не пощади тази вихрушка. Две пеперуди, които временно бяха кацнали върху дървото на любовта, отлитнаха завинаги там - нейде ...

mari45

Prosa

821

Приятелю 🇧🇬

Прости ми, приятелю, прости...
Отивам си сега, не ще съм вече твой приятел, прости.
Изгубих аз... Изгуби ти...
Нямам сили да се боря, нямам...
Не ще те погледна с приятелски очи - празни са, нямат вече сълзи, нямат вече надежда за приятелското ти рамо. ...

alex_f52

Prosa

1.4K

Модерният конкурс 🇧🇬

Тези дни имах удоволствието да открия нов сайт, името на който няма да спомена. Защото се оказа, че според мен не заслужава да го рекламирам. Наред с интервютата с интересни българи, посетили и творили из целия свят, бе обявен конкурс. За творба, поезия, проза или фотография, която не е публикувана ...

lubara

Prosa » Otros

945 5

Докосни ме, ако можеш 🇧🇬

Падам от кон от паника. Долната част от тялото ми остава парализирана, но това не го знам, защото още съм в кома. Докато съм в болницата в безсъзнание, в стаята ми се промъква чичко и ме изнасилва без презерватив. Събуждам се с обездвижени крайници и не-девствена. И бременна не съм.
Остава ми ограни ...

delphine

Prosa » Otros

956 1

Хризантеме - жена по природа 🇧🇬

(Не вярвам Ърскин да ми се разсърди)
Едно момче я наричаше Хризантеме. По-скоро се провикваше силно, когато влизаше в книжарницата.
- Как си тази сутрин, душице. Липсва ли ти нещо?
На него самото нещо не му достигаше, много малко наистина. Високо, с къдрава черна коса, правеше се на много отворено. ...

lubara

Prosa » Relatos

939 4

Защо? 🇧🇬

Защо нахлуваш в живота ми -
точно, когато мислех,
че си изчезнал завинаги от него?
Защо ме гледаш пак по онзи начин,
по който единствено ти можеш да ме гледаш? ...

Инчето

Prosa » Cartas

1.5K

Продължение от книгата 🇧🇬

- Ако ще е по адета, на кръстницата да е. Как я викат, дъще?
- Вяра - отговори Керана и показа белите си зъби. Зиморничаво се сви под юргана. Чуваше се само ускореното ú дишане.
Баба Ана пъхна лакътя на съсухрената си ръка в саката с вода, след което потопи малкото.
- Тъй, тъй, милинко. Баба ше та о ...

mari45

Prosa » Novelas y novelas cortas

886 1

Аз и музиката 🇧🇬

Аз и музиката
Аз усещам вълнение, което превзема душата ми изцяло, това е сила - по-голяма от всичко.
Без да мисля за нищо, аз се отдавам само на него, очаквайки да бъда буден.
Разхождайки се из мислите си, едва сега разбирам, колко много съм изпуснал.
Съдбата ми е да бъда искрен и верен на себе си. ...

mikebelan

Prosa » Otros

1.3K 3

*** Глава 4 🇧🇬

milirocketqueen

Prosa » Novelas y novelas cortas

1.4K

Изкупление 🇧🇬

Изкупление
(продължение на "Дълг")
- Сигурен ли си, че е тя?
- Да, принце.
Подадох му наградата и той я мушна бързо някъде из дрехите си. ...

Nimloth

Prosa » Relatos

1.4K 3

Катастрофа 🇧🇬

Боян пристигна на местопроизшествието и първото, което видя, бе група пожарникари, струпани около смачкания до неузнаваемост автомобил. Опитваха се да отворят задната врата на комбито, използвайки различни инструменти, но тя бе заяла и мъжете, запотени от усилията, влагаха цялата си енергия, за да п ...

tuareg70

Prosa » Relatos

1.1K

Светът и ние (из “Момичето и Скитника”) 🇧🇬

Събуди се от някакво движение до главата си. Всичките тези години го бяха научили да спи леко. Отвори очи и видя малко момиченце в пъстра рокличка. Държеше в загорелите си ръчички шарено котенце и двете го наблюдаваха с любопитвство. Имаше нещо познато в главичката, прибраните коси, фигурката. А и д ...

ВТ

Prosa » Relatos

872 2

Бяс 🇧🇬

Бяс
Деян Апостолов
27.02.2007 г.
Водачът на групата извърна тревожно глава назад, нужно му беше още веднъж да огледа всички оцелели. Още веднъж да ги погледне, за да провери дали е останала някаква капка надежда в тях. Погледът му остър и безмилостен, сякаш крадеше всичките тревоги през очите им, кр ...

caterpillar

Prosa » Relatos

1.3K 1

Черни очи 🇧🇬

Когато те видях, времето спря. Ти ме погледна с черните си очи, които сякаш ми се усмихваха. А в тях видях много повече. В теб има нещо, което не ми дава мира. Някакъв пламък, някакъв огън, който започва да гори и в мен всеки път, когато ме погледнеш. В твоите очи аз откривам целия свят и неговия см ...

ioni91

Prosa » Otros

2K

Радост в къщи - от книгата 🇧🇬

Тази нощ в къщата на Колю Качуля е тихо. В параклисчето, отделено в десния ъгъл на одаята, мъждука кандилница. Добрата майка Богородица с Младенеца сякаш се е надвесила над миндера, дето от време на време стене Керана.
Вънка, дървената стълба поскръцва. Баба Ана задъхано се изкачваше по нея. Дрезгав ...

mari45

Prosa

969

Приказка за любовта 🇧🇬

Приказка за любовта
Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя бе ...

Preslava

Prosa » Relatos

1.6K 2

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Кошмарът на смъртните 🇧🇬

"Изтрит" 🇧🇬

Кюфтета (Чикагски историйки) 🇧🇬

Въпроси без отговори 🇧🇬

Жоманка 🇧🇬

То се събуди... 2: "Тя" 🇧🇬

Бизнесът и Хари 🇧🇬

Споменът за една улица. 🇧🇬

Ударче под кръста 🇧🇬

Кралят-слънце 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Сватба в Асуан 🇧🇬

Колюви вълнения. Част от книгата. 🇧🇬

Прочетох пак 🇧🇬

Пъзел 🇧🇬

Моретата и Хари 🇧🇬

Нова година 🇧🇬

Човеколог 🇧🇬

Пещерните хора 🇧🇬

Гласове 🇧🇬

Втори шанс 🇧🇬

Копнеж 🇧🇬

Ще я поменуваме докато сме живи 🇧🇬

Плетенището І част (опит за роман) 🇧🇬

Ранни години - част от книгата 🇧🇬

Приятелю 🇧🇬

Модерният конкурс 🇧🇬

Докосни ме, ако можеш 🇧🇬

Хризантеме - жена по природа 🇧🇬

Защо? 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Аз и музиката 🇧🇬

*** Глава 4 🇧🇬

Изкупление 🇧🇬

Катастрофа 🇧🇬

Светът и ние (из “Момичето и Скитника”) 🇧🇬

Бяс 🇧🇬

Черни очи 🇧🇬

Радост в къщи - от книгата 🇧🇬

Приказка за любовта 🇧🇬

Cola