Cuentos y prosa — relatos originales de autores contemporáneos | Otkrovenia

Градината на глухарчетата 🇧🇬

Градината на глухарчетата
Вратата на ансансьора се отвори и той пристъпи в своята градина, макар че заобикалящата го гледка трудно би могла да се нарече градина. Пуста суха земя, сякаш опожарена, представляваше така наречената градина в единия си край. В другия тя се състоеше от едно огромно растени ...

Savrax

Prosa

1.2K 4

Купувачът на очи III 🇧🇬

Сънища –
Беше толкова рано, че слънцето изпращаше лъчите си върху пода на бакалията ми, но все още не показваше лицето си. Беше неделя и първите клиенти щяха да ме посетят чак на изгрев. Чух подрънкването на колелото, а после замирането на нощния му въртеж.
Камбанката при входа на бакалията не звънн ...

selsal

Prosa

1.5K 3

****** 🇧🇬

"Знаеш ли..., когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези..." А.С.Екзюпери, „Малкият принц"
Помислих си, а ако „няма" залези, а ти е тъжно... Може би трябва да приседнеш на любимото си столче, и като затвориш очите си да ги рисуваш такива, каквито искаш. С голя-я-мо Слънце, което всеки миг щ ...

inaMay

Prosa

894 3

Отдел за бързо реагиране 🇧🇬

Звъни ми една приятелка и реве:
- Не мога повече, не издържам!
- Какво става?
- Пак се скарахме с мъжа ми, моля те, ела. Трябва да те видя!
- Добре, в седем в нашия ресторант! - затварям и звъня на мойте дружки от отдела за бързо реагиране. - Момичета, Ели се е скарала с нейния, в седем на нашето мя ...

svetlanal

Prosa

1.5K 21

"Та той е чист, като росна сълза!" 🇧🇬

Аз обичам критиките, особено когато ги заслужавам. Извинявам се, със гузна съвест и се моля отсреща да са ми простили. Това е така, но за мен...
Познавам един човек, който не познава думичката "извинявай", камо ли да признае, че има гузна съвест, не му личи... Та отрича и вината си. Ако го погледнет ...

lunna_sianka

Prosa

1.1K 13

Бездомен свят 🇧🇬

Бездомен свят
Големият град. Големият град и малките хора в него...
Времето беше хубаво, макар и топло за сезона. Ухаеше на цветя и цъфнали дървета. В небето се стрелкаха няколко сини облачета. Денят премина незабелязан от никого, заради града, който жужеше като пчелен кошер и всеобща лудница беше о ...

nvx

Prosa

1.6K 1

Що ги не оставят на мира крадците 🇧🇬

Що ги не оставят на мира крадците, нали и те хляб трябва да ядат!
Както е знайно и широко известно, в последните години кражбите са наше ежедневие. Почти не остана българско семейство, дето не са го отарашили, или гражданин да не са го преджобили. От друга страна, съм доволна от тази ситуация. Иначе ...

svetlanal

Prosa

1.2K 17

Когато настъпи сутринта 🇧🇬

Когато настъпи сутринта
Тази сутрин се събудих. Разтърках очи и се изправих на крака. Позволих си " лукса " да се погледна в огледалото. Господи... изглеждах ужасно. Подпухнала, с неоскубани вежди, с тъмно сини очи... Кде е блясъкът им? Какво стана с него? Какво се случва с живота ми?
Всичко е толко ...

strahliva

Prosa

1.2K 2

Дали с всички женени мъже е така? 🇧🇬

- Аз искам да съм цвете в градината на твоето сърце! Аз искам да съм светъл лъч за твоята душа в нощта. Аз безумно те обичам, мое мило момче, дошло в моята съдба, да споделим живота до смъртта. - мълвеше Геновева, докато галеше косите на съпруга си, който беше "безнадеждно" заспал от дългия работен ...

lunna_sianka

Prosa

1.2K 17

Заплатата в наденички и закуска с хоросан 🇧🇬

Заплатата в наденички и закуска с хоросан
Брат ми, който дълго време беше на трудовата борса, започна работа. Най-щастлива беше мама. Покани ни на кафе с мъжа ми и въодушевено започна: „Зетко, шуреят ти започна работа като боди в една фирма”. Поглеждаме я въпросително. „Бъркам ли? Нали така се вика ...

svetlanal

Prosa

1.5K 28

06 - Хората - такива, каквито ги оставих 🇧🇬

Не съм излизал от тази лудница... не зная от кога. Но хората такива, каквито аз ги оставих, преди да вляза, бяха едни животни...
Да, отново ме биха със шоковата палка. Биха ме, защото казвах истината на хората, които ми бяха братя по съдба, въпреки, че нямам нищо общо с тях. След всяка „шокова терап ...

Melancholy

Prosa

1.3K 1

Ех, тази Геновева 🇧🇬

Ех, така ми се иска всичко да бъде наред, поне за малко, с моята приятелка Геновева... Цял живот досега, след ходене по мъките, Геновева си мислеше, че е открила нейния спасителен бряг. След толкова години несгоди и изнервени родители, които си изкарваха всичкото напрежение от дългият работен ден на ...

lunna_sianka

Prosa

1.2K 16

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2 🇧🇬

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2
От отсрещния хълм наблюдавам паметника! Извисил се е над града, стожер на моето минало и вярата за сегашното.
Много харесвам, когато леля и е без обичайната бяла престилка.Но днес не съм на домашния и адрес, трябваше да изкача паветата и да оставя подарък.
Естествено, че не ми се ...

Шинкансен

Prosa

1.1K

18+ Подарихме си приятелите 🇧🇬

Поканиха ни на гости наши приятели. Събираме се така по един път в месеца, когато ни съвпадне графика с почивките. Този път се уцелихме в петък вечерта. Поводът беше да полеем новия плазмен телевизор и сателитната антена. Отидохме в техния апартамент. Децата им бяха отпратени преди това при бабата н ...

Романтик

Prosa

1.3K 20

Напразно стоях да те чакам. 🇧🇬

Цял ден ми беше толкова тихо, защото много ми се искаше с някой да изляза на кафе да си поговорим, или вкъщи да ми дойде някой на гости, но уви. Много жалко, че моят малчо още не може да говори... С моето малко момченце се изпитвахме кой е по-инат!
Много се изтощих да го преследвам и пазя да не напр ...

lunna_sianka

Prosa

1.7K 18

Животът ми на лист хартия 🇧🇬

Животът ми на лист хартия
Знаеш ли, драги ми читателю, това не е стихче, което ще те накара да се чувсташ наистина добре, нито е разказ с положителен край. Това е просто една истинска история излязла на бял свят.
Хиляди пъти съм се чудила каде е началото на всичко и защо немога да бъда като вас - хо ...

strahliva

Prosa

1.3K 2

Изповед или "празните мисли на един празен поет" 🇧🇬

Ще взема да пропиша и аз. Като гледам напоследък как всички расли-недорасли поети са се развихрили май че и аз почвам да си мисля че съм преродения Шекспир нищо че силата ми стига до „Кръстъо Пишурката на баба ми на хурката"-че за какво толкова много хора си вадят хляба с ПР и маркетинг ако не могат ...

angel555

Prosa

1.2K

Купувачът на очи II 🇧🇬

Версиите -
Говори се, че купувачът на очи купувал очите, защото му трябвали за нещо. Тук-таме се говори, че му трябвали да си прави супа от тях. Аз не вярвам да е така. Супа от очи? Къде ти, няма такъв клиент.
Други говорят, и това се говори повече, че купувачът на очи препродавал очите на разни лек ...

selsal

Prosa

1.8K

На залеза на мъката ми 🇧🇬

На залеза на мъката ми се появи нещо непредвидено... Когато и махах за довиждане,някой похлопа на вратата. Сепнах се, но нямаше как да се скрия.
Отворих... и...
Твоят образ ме сломи... Дълго ли си бягал от миналото към мен?
Защо ме безпокоиш точно сега и какво искаш от мен?
- Искаш ли да направя каф ...

lunna_sianka

Prosa

1.1K 10

Яко попадение, пич! 🇧🇬

Лято е, страстите са се разгорещили, всеки, който е сам, търси своята нова половинка. Средата на юни е, краят на учебната година, всички очакват ваканцията. Някои не искат да идва, защото ги чакат изпити.
Той е едно, меко казано, красиво момче, "изкушение от класа", висок, як, с мъжествено тяло и кр ...

vili_tr

Prosa » Relatos

1.5K 3

Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш 🇧🇬

Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш
Миналото лято отидохме с приятелката ми на море. И двете извадихме късмет - станахме реститутки и го ударихме на живот. През деня се печем на плажа, морето се плиска в краката ни. Вечер сядаме в ресторанта - музика, танци, а бе - бели хора!
Една ве ...

svetlanal

Prosa

3.6K 1 38

Кафе с райбер 🇧🇬

Кафе с райбер
Имам колега, който непрекъснато ми прави комплименти - един вид - задява ме. Мине не мине - кани ме на кафе я в обедната почивка, я след работа. Аз все отказвам, той не се отказва. Как да му обясня, че нямам и минутка свободно време. Имам толкова приятелки, с тая да се видя, с оная, ма ...

svetlanal

Prosa

7.9K 32

* * * 🇧🇬

Беше обикновен юлски следобед. Време, когато слънцето се извисява на хоризонта и гали с лъчите си загорелите тела на чуждестранни туристи, добили вече шоколадов тен на иначе бялата като снежинки кожа.
- Красиво! - каза Пати и се усмихна на своя любим. Те бяха англичани.
- Виж, Ник - обади се пак тя. ...

IVETO_tattoo

Prosa

922 2

Една мечта 🇧🇬

- Отпусни се! Тази вечер си изцяло в моите ръце...
Двамата сме в банята. Тя е просторна, има свеж аромат на цветя. Той пълни ваната, слага пяна. О-о, колко е секси, когато се навежда.
- Ще те оставя за малко - прошепва той.
След малко се връща само по боксерки и тениска. Бавно се приближава към мен, ...

Mechta^^

Prosa

1.3K 3

ВОТ НА ДОВЕРИЕ 🇧🇬

ВОТ НА ДОВЕРИЕ
Спомням си я още. Пред очите ми е ТЯ! Прекрасната тъмнокоса русалка, която успя да се докосне и до душата на Гарелов миналата есен. Влюбване от пръв поглед. Искам да я имам, въпреки онзи младеж, който уверено твърдеше, че му е била бивше гадже! Откъде знам ли? Представям си, че е така ...

Шинкансен

Prosa

1.2K

Ваканция 🇧🇬

Заваля първия сняг и Ламята Спаска се втурна да си купува билет за Малдивските острови - толкова много го беше чакала този студ, така трудно се беше удържала да не отиде на море през лятото и сега, когато всеки взе да зъзне и подсмърча, тя с неверoятен ентусиазъм се втурна в супермодерния Moll Cente ...

angel555

Prosa

1.3K

La donna e mobile 🇧🇬

Знаеш ли накъде вървиш?
- Не, нали все някъде ще стигна!
...
Колкото повече вървеше Ламята Спаска, толкова повече се губеше и, разбира се, по-щастлива ставаше, защото този, който не знае накъде отива, накрая винаги стига дотам, накъдето се е запътил.
... (Спорен въпрос е дали тя наистина се стремеше ...

angel555

Prosa

1.3K 1

Купувачът на очи I 🇧🇬

Куп очи –
купувачът на очи събрал е,
ала очите на купувача,
никой не видял е.
Ден Трети - ...

selsal

Prosa

1.5K

18+ Тридесет и втори етаж 🇧🇬

ВНИМАНИЕ : Разказът може да се стори на някой читатели доста противен. Не е разказ на ужасите, но все пак съм употребил доста груб език и някой сцени не са особено лицеприятни.
Тридесет и втори етаж
Четири и половина вечерта. Сутринта. Все едно. Мръсен, стар, облицован в подуто от влагата дърво, аса ...

Chaosmaster

Prosa

1.6K 8

ПРОСТОР ЗА ПРАНЕ 🇧🇬

ПРОСТОР ЗА ПРАНЕ
Страхил не обичаше Светла подобно на героите от любовни романи. Любовта му беше практична и пресметлива, затова я прибра да живее при него, когато я уволниха от работа. Прецени с твърдата си мъжка логика, че няма да издържи дълго с обезщетението, което й дадоха. Така или иначе щеше ...

lucil

Prosa

5.2K 3

ДЪРВЕНА ЛЪЖИЦА 🇧🇬

ДЪРВЕНА ЛЪЖИЦА
Всеки ден, излизайки от дома си в софийската реалност, аз почуквам по русата си глава с дълга дървена лъжица за 10 лева.
Какъв е този смешен ритуал? И защо лъжицата е толкова скъпа?
Хайде да започнем от лъжицата. Лъжицата е обикновена, без орнаменти и лаково покритие. Обикновена лъжиц ...

lucil

Prosa

2K 3

СпОМенЧе 🇧🇬

В часа по английски език до мене седеше едно момиче. Наричах я най-добра приятелка, но аз исках тя да да е моя... Обаче знаех, че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден, защото тогава отсъстваше. Когато и дадох тетрадката си тя ми ...

БаРбИтУ

Prosa

3.7K 7

18+ Искаш ли ме? 🇧🇬

Мога ли да рисувам тази нощ по тялото ти с дъха си. Не, няма да е трайно, но ще го запомниш завинаги. А може би и след това... Само затвори очи... Не можеш да ме докосваш, само ме усещай. Ще видиш може би тогава, че аз ти отдавам не тялото, а душата си. Имало ли е смисъл сливането ни до настоящия мо ...

NeVaZmOjNaTa

Prosa

6.2K 14

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 8 🇧🇬

МИШЛЕТО
Маша, понякога излизаше от апартамента, но винаги се прибираше. Обикновено, се прибираше след 10 часа вечерта, когато няма движение в блока и е най-тихо. Когато се прибереше, драскаше на вратата и тихо мяукаше. Понякога вратата на входа се затваряше, обикновено след 11 ч. и ако котката не ус ...

SARNE42

Prosa

1.4K 7

Между Ада и Рая - част1 🇧🇬

Между Ада и Рая - част1 история с продължение част 1 - Диалог с Дявола
-Джак! Джак!?... Скъпи?!... Моля те, не ме изоставяй! Джаааакккк!
Джак отвори очи. Изкашля се. Сякаш нещо гореше в дробовете му. Бавно се изправи, но залитна, прорязан от силна болка в левия крак и отново падна на снежно белия по ...

ANONIMNIQ

Prosa

1.5K 9

Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка 🇧🇬

Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка
Мъжът ми не пие. Тъй го е свикнала майка му. Не че е болка за умиране, даже може да му се брои за плюс, но понякога ме дразни с желязното си въздържателство. Аз обичам от време на време да си направя голяма купа салата и да си налея малко ледено студен ...

svetlanal

Prosa

2.1K 24

Късно е.. за нас 🇧🇬

Днес напускам света. Оставям те завинаги сама, завинаги, както бях сам аз самият, когато бях с теб.
Не искам да се обръщам назад, не искам да си спомням за теб. За теб.. За красивата ти усмивка, толкова топла
и толкова желана. Не искам да си спомням за твоето тяло, толкова горещо и винаги готово за ...

strais

Prosa

1.3K 1

Самоубийствено 🇧🇬

Думите изстиват в такт с пулса ми.
Когато говоря, не разбирам какво казвам, не напълно разбирам Себе Си.
Убили някого, казват.
Харесало им, казват.
Сетне отнякъде се чу трети глас, било напълно естествено да говорят така, каза. ...

cheshire_cat

Prosa

1.1K 1

Що ме не срита, ма майка, да те не излагам!? 🇧🇬

Що ме не срита, ма майка, да те не излагам!?
Приятелката ми се казва Сийка, на галено й викаме Джозефин. Та тя има рожден ден. Майка й - леля Милка, е дошла от село за празника. Масата е отрупана, чашите са пълни, музиката е надута „до дупка", всички говорят, без да се слушат. Един от гостите подхва ...

svetlanal

Prosa

1.8K 23

Защо? 🇧🇬

Защо когато имах нужда от теб, тебе те нямаше ? Защо всичко около мен ми напомня за теб? Защо не можеш да излезеш от мислите ми? Защо не мога да сложа край на всичката тази болка? Защо не мога да те забравя? Защо когато те видя, се радвам толкова много и искам да заплача? Защо преди си казвахме толк ...

БеТиТу

Prosa

1.6K

Cuentos y prosa de autores contemporáneos

Градината на глухарчетата 🇧🇬

Купувачът на очи III 🇧🇬

****** 🇧🇬

Отдел за бързо реагиране 🇧🇬

"Та той е чист, като росна сълза!" 🇧🇬

Бездомен свят 🇧🇬

Що ги не оставят на мира крадците 🇧🇬

Когато настъпи сутринта 🇧🇬

Дали с всички женени мъже е така? 🇧🇬

Заплатата в наденички и закуска с хоросан 🇧🇬

06 - Хората - такива, каквито ги оставих 🇧🇬

Ех, тази Геновева 🇧🇬

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 2 🇧🇬

18+ Подарихме си приятелите 🇧🇬

Напразно стоях да те чакам. 🇧🇬

Животът ми на лист хартия 🇧🇬

Изповед или "празните мисли на един празен поет" 🇧🇬

Купувачът на очи II 🇧🇬

На залеза на мъката ми 🇧🇬

Яко попадение, пич! 🇧🇬

Нямаш ли късмет - и на безопасна игла ще се набодеш 🇧🇬

Кафе с райбер 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Една мечта 🇧🇬

ВОТ НА ДОВЕРИЕ 🇧🇬

Ваканция 🇧🇬

La donna e mobile 🇧🇬

Купувачът на очи I 🇧🇬

18+ Тридесет и втори етаж 🇧🇬

ПРОСТОР ЗА ПРАНЕ 🇧🇬

ДЪРВЕНА ЛЪЖИЦА 🇧🇬

СпОМенЧе 🇧🇬

18+ Искаш ли ме? 🇧🇬

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 8 🇧🇬

Между Ада и Рая - част1 🇧🇬

Малка ракийка + голяма салатка = желязна хватка 🇧🇬

Късно е.. за нас 🇧🇬

Самоубийствено 🇧🇬

Що ме не срита, ма майка, да те не излагам!? 🇧🇬

Защо? 🇧🇬

Cola