Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 169 резултата
Сън ли е? Не зная
Тъмният прозорец В празната си стая
свети пак отворен… дъното дълбая
в черната ми стая. с нокти на ваятел.
В пълното на мрака В пълното на мрака ...
  196 
Ех, сърце... ти мое, аз!!!
Кога ще се научиш, че ми горчиш,
макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.
Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.
Как ми се иска ... да имам място!? ...
  124 
Измислих си, да бъда малка.
На седем или пък на пет,
когато с розова близалка
примамих куклите от вред.
Поканих ги на парти нощно. ...
  382  16 
НОВ ЗНАК В ЛЮБОВТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Нямо годините ми подкопават мечтите. И рият в деня
с ветрове и дъждове – предсказанието ми беше грешно.
Претеглям и преброявам миговете от живота ...
  182 
  234 
Дъждът във клоните гърми
и мисълта ни се панира,
преди да тръгнем с теб сами
от Бунарджика до баира.
Дъждът си пръска гордостта, ...
  318 
ШИШАРКА ЗА ДВАМА
... във жълта роклица – басма, шишарки есента си трупа,
и катеричка – сам-сама, ги хрупа в топлата хралупа,
на електрическия стълб в гнездо на щъркел гарга мъти,
и вятърът го брули – зъл, по-зъл от циганин със пръти, ...
  132 
Ако някой или нещо, силно те нервира или дразни или те кара да се припираш - в битовизма, изключвам сериозните неща… задай си въпроса, защо е така? Ако си честен ще ти светне, че е защото си бил слаб (а) да го допуснеш. Библията казва, че любовта не се раздразнява, излиза, че ако се палиш и нервираш ...
  108 
Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.
Все още имат дъх на слънце клоните ...
  192 
По телевизията седмици наред даваха бушуващи пожари из страната. Огнеборци с очернени от сажди лица, обгорени длани, едва поемащи си дъх с жестове възпроизвеждаха огнения ад, от къде е тръгнал, до къде се простира и е спрян.
Както бе писал поетът '' взорът надежда не види ''.
Коментаторът по ТВ нази ...
  280 
Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...
  232 
КОГАТО ПАЛИ ЗАЛЕЗЪТ КЛАДНИ
... от светлия медец на младостта останаха ми няколко лъжички –
да пиша книги, книги да чета, да пея сутрин с пролетните птички,
покрай морето мириси на йод да дишам със разперена душица,
с усмивчица на смешен идиот да подминавам тъпото на вица, ...
  122 
Върху червеното шарено одеяло
на леглото: стиховете, хляба
и парите между тях.
Моите движения също се побират
в това разстояние.
  116 
Морето има летни ширини,
а изгревът е розов и потича,
соленото в копнежа ми сладни,
искрящите вълни как ме обичат.
Възторгът е взаимен, тих и бял ...
  174 
Изпращам го по пощата на ангелите. Зная,
че то при теб със сигурност ще стигне.
Аз помня как до мен седеше в болничната стая.
Държа дланта ми… цяла нощ не мигна…
И помня те - студентка. Още малка бях. Тъгувах, ...
  269  11 
Поискаха екстрена реабилитация
(за себе си) информаторите на диктаторите-
с аргументацията:
„И Демокрациите
вече се правят ...
  109 
И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...
  145 
  233 
  619  10 
  320 
Мълчи! Чайникът мълчи!
Чаят е сварен, звездите изсветляват...
Идва време за закуска, а къде си ти?
Идват светли дни, прибираш се!
Тиха е постелята ми и тя мълчи! ...
  173 
КОГАТО ПЕЯТ ТРЕТИТЕ ПЕТЛИ
Не съм сюблимен, нито съм велик.
Далечe съм – не ме е милвал Господ.
Записвам всеки свой Божествен миг
с надеждата, че го живея просто. ...
  117 
Когато си единствено по Муза
отдала се на творчески процес,
и вдъхновена си от липсата на секс,
ако пристигна даже и без роза,
без бял жребец и рицарски такъми, ...
  203 
Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават. ...
  160 
И З Л И Ш Н И
Суверенът е конгломератна компактност,
средната интелигентност актуалността определя на вота,
корупцията отпада от самосебе си, като вероятност,
ако цифровизацията на технологиите завладее всичките квоти. ...
  95 
В нашата България има крепост една,
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...
  245 
“ Казах ти “Довиждане!”, а май трябваше да е “Сбогом!”. Но това е правилното решение. Ти нямаш нужда от мен. Всъщност никога не си имал. Аз бях тази, която отчаяно се нуждаеше да се грижи за някого. За да я уважава, обича, боготвори…
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...
  332 
Ах ти родино
с твойтешумове и цвтове
Ти пробуди радостта в моето сърце
от мъка и тъга громна
в душата ми ...
  304 
Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...
  188 
Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това м ...
  293 
Ако се разровим, за да разберем същината на нещата, рискуваме да пропаднем в бездната. Това отбелязва и Лев Толстой в трактата си "За живота" - може би най-великото произведение, написано от човек. Безусловно предназначението ни е да сме нечия жертва, но по-добре е преждевременно да не узнаваме за т ...
  208 
Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...
  145 
  347 
В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц. ...
  142 
Морето – утре, днес и вчера
и в изгрева ще те намеря,
и по вълните ще пътувам
до там, където те жадувам,
в най-вътрешното настояще, ...
  250 
Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...
  247  13 
Губя се в мислите
и тъгата си.
Изчезвам, бавно,
по малко на глътки.
Един ден ще съм- ...
  210 
Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък и ...
  260  11 
Скитникът арменец 67
Фериботът на “Viking line” наближава пристанището на Хелзинки. То е разположено на брега на Финския залив в Балтийско море. Скоро ще акостираме и това интересно и приятно пътуване ще свърши.
На кораба цари голямо оживление, стотиците членове на екипажа се готвят за края на това ...
  185 
Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...
  171 
Предложения
: ??:??