20 534 резултата
И ти ще си идеш от мен.
Най-прекрасното винаги кратко е.
Вероятно за месец. За ден,
или миг на откраднато щастие.
И ще дойде най-после, очаквано - ...
Най-прекрасното винаги кратко е.
Вероятно за месец. За ден,
или миг на откраднато щастие.
И ще дойде най-после, очаквано - ...
1309
3
3
Как е възможно да сте толкова нагли!?
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...
1004
Ти помниш ли
Онази слънчева усмивка,
Която
Счупи
В летен ден ...? ...
Онази слънчева усмивка,
Която
Счупи
В летен ден ...? ...
1562
Необятен, безграничен- език универсален.
Усмивката разбива граници, стени.
Жест велик и вечно актуален.
Усмихвам се на пук на егото дори.
С усмихнатите хора животът е по-лесен. ...
Усмивката разбива граници, стени.
Жест велик и вечно актуален.
Усмихвам се на пук на егото дори.
С усмихнатите хора животът е по-лесен. ...
1024
Прикована от поглед...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...
Свела глава...
В краката ти падам...
Подаваш ръка...
Оголваш душата... ...
1175
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
542
10
13
Нетраен сняг е навалял
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...
и по следите на врабчето,
издраскали перваза бял,
стихотворение прочетох.
С три крачки и едно перо ...
1404
5
10
Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
715
Две ръце с цвят на мокър пясък
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...
Две очи – с любим детски блясък
Карамел разтопен по устните ми ненаситни
В тези очи общи спомени стаени
В усмивка спокойна стопени ...
709
Защо да се стиска до битка
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...
1455
Понякога ще идвам да те виждам
и ще присядам
мълчешком...
от тъмното на своята съдба
ще пратя ...
и ще присядам
мълчешком...
от тъмното на своята съдба
ще пратя ...
989
1
2
"Онова нещо" -
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...
извор на тъмни страсти
и безконечни проблеми.
Нещото, което ни кара
да загубим разсъдъка си. ...
597
Купи ми още малко време.
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване. ...
Плюс две минути - стигат.
Видях стрелките да премигат,
през три интервала - спират.
Видях по лицата им - очакване. ...
701
1
7
Затворени в кутийките на дните,
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...
броим минутите като зрънца.
Часовете - сребърна мъниста.
Години - златна огърлица за света.
Минава време и накичени със нея, ...
526
6
6
Това, което не ме убива,
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
ме прави по-силен.
Фридрих Ницше
Стоиш на прага на сезоните, септември.
О, моля те, не бързай толкова да влизаш! ...
1028
6
14
Аз съм морският шепот в небето,
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
Аз съм самотният плач във полето,
Аз съм студеното време, в което,
Рисува с пръст по прозорец момчето.
Аз съм вятъра, който брули горите, ...
838
Пада огнена жарава
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее, ...
по душевния заслон,
а реки от тежка лава
раснат мълчешком.
Мисълта от нас се лее, ...
775
Не ти ме роди, осъзнавам...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
ти нивга не чу моя плач...
не беше до мене, когато...
за първи път влязох аз в клас...
не беше ми майка, когато... ...
1156
2
5
Ще ме носиш до края,
твоят ключ съм за Рая,
късно е вече - отърване няма,
осъден без право-замяна!
Крива-права, зла или бяла, ...
твоят ключ съм за Рая,
късно е вече - отърване няма,
осъден без право-замяна!
Крива-права, зла или бяла, ...
813
7
14
Без сребърна лъжичка сред устата
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...
641
4
7
Понесени през вихрите на дните
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.
Докосваме живота чрез наслада ...
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.
Докосваме живота чрез наслада ...
760
1
1
Размиват се в талвега*
на нашата безумна търпимост
лъжливите Алфа и Омега
на химерното ни благополучие.
Истините потъват в незримост, ...
на нашата безумна търпимост
лъжливите Алфа и Омега
на химерното ни благополучие.
Истините потъват в незримост, ...
389
3
В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
926
3
Ще си отидем от тоя свят,
уви, ще дойде и моят ред.
Към отвъдното вси вървят -
туй ни е делът клет.
Напрягам аз своята мисъл - ...
уви, ще дойде и моят ред.
Към отвъдното вси вървят -
туй ни е делът клет.
Напрягам аз своята мисъл - ...
684
Когато те срещнах те мразих...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
793
Той, животът, е път и посока!
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...
1279
5
3
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...
826
9
7
Есента...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...
С мълниите огън стъкнаха
Северните ветрове
и очаквано домъкнаха:
„Есенните светове́“... ...
696
1
На къде така? Защо светът е пълен с лъжи?
Не ме поглеждай, просто спри!
На къде така? Още ли чакаш твоят ангел да те навести?
Не ме поглеждай, просто остани!
Това съм аз. ...
Не ме поглеждай, просто спри!
На къде така? Още ли чакаш твоят ангел да те навести?
Не ме поглеждай, просто остани!
Това съм аз. ...
652
Отворѝ се, сърце! Да се влюбим.
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...
Ще боли да съборим фасадите.
Запомнѝ, че когато се губим –
се рушат безпардонно оградите.
Изкрещѝ в тишината натегната, ...
542
4
6
Сутрин се будя
с мисъл за смисъла
и все си се чудя,
дали съм написала,
дали съм предала, ...
с мисъл за смисъла
и все си се чудя,
дали съм написала,
дали съм предала, ...
955
2
1
Животът е безсмислен.
Написан като по учебник,
Преписан от предци,
за шестица в нечий дневник.
Човекът за земята, ...
Написан като по учебник,
Преписан от предци,
за шестица в нечий дневник.
Човекът за земята, ...
748
1
Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
438
2
Наблизо някъде Равел –
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то ...
звучи отново и отново.
Дали е вятър, билчици развял -
да разпилее семенцата им.
Не бърза слънцето. И то ...
529
2
Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...
783
8
2
Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...
1145
7
12
Вземи си болките Живот,
не виждаш ли, не ти ги искам,
отсей онези късчета любов,
дано, дано да ме заситят!
Вземи си смешните премени, ...
не виждаш ли, не ти ги искам,
отсей онези късчета любов,
дано, дано да ме заситят!
Вземи си смешните премени, ...
605
2
5
Търся те още от дете и ако не вървя добре
на него винаги му се иска да умре
но поредното препятствие идва не като нещастие
по пътя към изграждането, на твоето щастие,
а е следващото изпитание - по високата летва, ...
на него винаги му се иска да умре
но поредното препятствие идва не като нещастие
по пътя към изграждането, на твоето щастие,
а е следващото изпитание - по високата летва, ...
1006
Светът...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...) ...
Светът се е побъркал –
тотално „превъртял“...
(Отново май „накъркан“,
или́ – не изтрезнял!...) ...
526
2
1
Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване. ...
1510
6
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
