20 531 резултата
Паднал си пак долу. Ставай!
Няма кой друг, сега да те вдигне!
Сам направи го, прощавай
и премини всичко, което те стигне!
Ставай! Не стой там на колене! ...
  754 
В чакалнята на гарата е топло...
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка ...
  1227 
Две очи - чисто светли небеса,
бели облаци като красиви мъгли
и душата моли с крехки слова.
Слънце и лед събрани в две очи,
а в тях толкоз самота ...
  1181 
Умората е спомен за тъга,
която много дълго ми е пяла.
Посреща сутринта си този град,
но аз не съм готова за начало.
Умората е плътна - като плат, ...
  1137 
Свобода - Свобода -
обичам да плувам в твоите води...
Самотен и Странен - Весел и Щастлив.
Струят мехурчета около мен и вихър от вълни прелита
и в Бялата Дълбока Тишина - Едната Радост е Сама.
  524 
Тази нощ слез, небе, в посиняло ядро на снежинка.
Събери своя Бог в тази клетъчна крехка стена.
Аритмично вали, но сърцето без огън не свиквай -
в нажежената кръв се разпукват зърната на нар.
Тази нощ ще мълча всяка своя сълза, всеки ропот ...
  974 
Понякога животът ни препъва,
изпраща ни злочестия, беди.
Те непрестанно никнат като гъби
дори в дни когато не вали.
Когато и небето е безоблачно ...
  761 
Макар около теб светът да се променя
ти в центъра на своята същност остани.
И в мрачни дни се запаси с търпение,
повярвай ми, че ще настъпят други дни!
То, лошото, не продължава до безкрайност, ...
  797 
Какво е щастието... Задавали ли сте си този въпрос... Всъщност никой от нас не е толкова щастлив колкото изглежда на всеки от нас му липсва нещо било то малко или много, но за мен пътят към щастието е успехът, когато повярвам в себе си, когато въпреки трудностите не се отказвам, а продължавам напред ...
  793 
Е Болка
Болка, най-силната болка е тази,
когато плачеш без сълзи за онази.
За нея ти се бори, изцяло се раздаде,
а тя не те разбра, отиде си и те предаде! ...
  363 
Сърдити ли родени сме, не знам,
човекът по природа ли е злобен?
Защо с такава ярост или плам
необичайното да сринем сме готови?
Съседът ме събуди посред нощ – ...
  594  20 
Живях почтено и смирено.
За бъдещето нямам страх.
Оставям нещо сътворено,
когато се превърна в прах.
И някой с нещо ще ме помни, ...
  367 
Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...
  707  11 
Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...
  1218 
Доколкото разбрах, светът е ъглов.
На всеки ъгъл – счупена надежда.
На всеки ръб все някой се е удрял.
И помнят побелелите му вежди.
Във всяка сянка – незачетен избор. ...
  1164  13 
Вали, вали, белее...
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...
  1408 
Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
  510 
...
Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...
  347 
И ако пътят ми накрая се окаже
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан ...
  811 
Красива, непокорна, бяла
Безжалостно ограбила цвета
Оставяйки ни само бяло
И скривайки ни истината за света.
Обичам те и мразя едновременно, ...
  1465 
Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...
  1299 
Ти казваш ми, че си предадена.
От кой и от кого тъй страдаш?
Нима когато се отдаваш
на истината, чакаш награди?!
Наградите са винаги еднакви. ...
  621  15  23 
Аз догоних и слънчев пегас,
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...
  509 
Добре дошли във времето на новостите.
На хората нетърпеливи, дразнещо любезни,
където съпровод към миналото е потребен,
но този мост на път е да изчезне.
Добре дошли в света на прокълнатите, ...
  698 
Децата прескачат локвите,
големите крачат през тях;
децата се капят,
големите се оливат;
децата от живота се опиват, ...
  1499 
Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...
  415 
Прехвърляш спомен подир спомен,
подреждаш в пъзел всичко неживяно
останало пропуснато, мечтано,
рисуваш на живота си картината:
опитваш се да разгадаеш миналото ли е минало ...
  862 
Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...
  580 
Човекът все вади
туй, онуй от Кръговрата
за разлика от цялата Природа
и никак не разбира,
че сам от Кръговрата се изрива! ...
  819 
В самия край сме на поредната година,
осмисляйки житейския си път, дела,
постигнахме ли всичките си искания,
направихме ли по-добър света?
Дали като човешки индивиди ...
  660 
А вярно ли красивата дъга
от слънцето изплетен е венец цветя?
Неспирно мигащи звездите -
на ангели очите,
килимът от тревата - ...
  1468 
,,,
Никога дали е свършен вид
или е бъдно. Зная само, че
мечтата е в сегашно време.
Ако греша, подковите хвърли
на пътя за късмет. Разкъсай стремето. ...
  326 
Минувам по туѓи виножита
си ја преселувам душата
во еден мал куфер
и заборавам на сите камења
што дошле од блиску ...
  536 
> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...
  2978  23  17 
Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
  566 
Двадесет грама и още...
съхранявам във тимус-коптор.
Но жлезата ми е неудобен -
за Двадесет грама - затвор!
Всеки път сама се смалява, ...
  435 
Дуетен стих - Таня Денева и Таня Мезева
Т. Д. Вдигни глава, сълзите се не крият,
че знак са за пречистена душа.
Те, мъката стаена ще отмият
и пак ще се усмихваш след това. ...
  619 
Глава, подпряна на дланите,
очи стиснати,
уморени от сълзите.
Чувства подтиснати.
Въпроси милион ...
  522 
поне едно е сигурно
поне декември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг ...
  1238 
Преминах през всичките кръгове в Ада,
през девет проклети нива...
пробождан, изгарян, аз стенех от болка...
жадувах повторно смъртта...
жадувах плътта ми измъчена, тленна ...
  711 
Предложения
: ??:??