20 541 резултата
Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...
  601 
Свиркам си. Здравите зъби строши
в мойта уста битието.
Учат ме: Никога то не греши,
сам си подритваш късмета.
Да, късметлия съм, вярвам си аз – ...
  715  17 
Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...
  475  10 
ИЗДРАСКАНА КЛЕЧКА КИБРИТ
Потегля ли към оня свят,
навярно всичко ще забравя –
по пътя римите тежат –
и по-добре да ги оставя. ...
  651  13 
Погледни ме в очите, приятелю.
Нима си струва да живееш в страх?
Спомни си за вълните, приятелю,
свободен си - точно като тях.
Не се предавай след всеки провал, ...
  378 
Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...
  366 
В момента,
в който надникна ви в очите,
виждам без да искам
портала - на вас душите...
Вратичките на емоциите ...
  604 
Глухарчетата в дядовата нива
среднощ изстрелват празнични салюти.
Дали от утре с август си отива
и лятото с вълшебните минути?
Градът ще се изпълни с гневни хора, ...
  302 
Ти ми даде две хроми нозе и прошепна: — "Политай!"
Но сковаха крилете условности, болка и страх...
После вярата грейна – искрица – в душата ми скрита,
на ръце ли понесе ме, или сама полетях?
Оттогава окови са всичките земни пътеки, ...
  1032 
Залези, разходки по морския бряг...
Звездни вечери, разговори цяла
вечер на стълби, на някой праг...
Топли прегръдки, погледи с любов...
Смях, тайни споделени, думи ...
  497 
Пак ще ми пѝшете неизвинено отсъствие,
в оня бележник, който сам Господ разписва.
Плаче небето, сълзѝте плътта му разкъсват.
То като лудо над немите гробове плисва.
Вятърът брули сърцето - дървото черешово, ...
  569  23 
Денят е дълъг, летен, а навън е мръкнало,
дали порой ще рукне, едър град ли ще удари
тръняците, що в нивата ни са се пръкнали?
Езици жлъчни, жарещи копривени пожари...
Кога се наизлюпиха така в скорушите, ...
  335 
Катерим славни равнини
и покоряваме високи низини.
Чрез отдалечаване към близостта
и истината - паралел на реалността.
Окървавен старик в окопите лежи. ...
  396 
Присвил е юни гневно мокрите си длани,
гласът на вятъра от мъка е продран.
Черешите и днес до шушка са обрани,
плодът – горчив за мъртвите сега е дан.
Очите на тъгата светят тъмносини, ...
  312 
СОК ОТ ЧЕРЕШИ
След здрача – казват – се завръщали
в дома ми всички по Задушница,
Стоят безмълвни и пред къщата
очакват слънцето по устните. ...
  452  11 
Ще тръгна някой ден и ще сплетат
пред мене кръстопътищатата длани,
че в повече ми идва този свят,
с обидени изпълнен, с грубияни.
Светулки ще са моите слова, ...
  1361  11  15 
Страхувам се, уви не от смъртта
и не от туй, което после ме очаква.
Страхувам се най-много от това,
че паметта ми някой нагло хаква.
А, искам всичко да запаметя ...
  386 
Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст, ...
  632 
Той не пита дали си добре,
нехае как си изкарал деня.
Той просто остава със теб
и после някак е сладък съня.
Знаеш, че е само за кратко. ...
  516 
Очите ми са огледалото в душите ви студени..
Без капчица любов и топлина,
Измамната усмивка не минава вече!
Калих я със очите на света.
Нито милите ви думи ще ме трогнат, ...
  428 
Пристигне ли нощта най- трудно става
Тогава няма как да позвъниш
на някой просто да те утешава
за да не страдаш и да не грешиш
Денят по- лесен е определено ...
  407 
От дрипавите облачни къдели
притихнал вятър пак тъче килим.
—"Пак бързате, човеци. Закъде ли?
Поспрете се за миг! Да помълчим.
Не ми се нрави вашата гълчава, ...
  907 
Все се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
Как пчелата жужи край плета ...
  472  14 
Тя усещаше, че можеше,
но и не можеше,
може би се боеше?
Парадоксално беше,
как наблюдаваше всички горчиво ...
  285 
Два щърка отдалече са дошли,
а хълмът зимния си шал отмята.
И пият жадно моите очи
зелените пунктири на тревата.
От друмите, които са пред мен, ...
  359  12 
Как искам да ви видя вас – безгрешните,
да ви погледна искрена и пряма.
Дали ще замълчите щом ме срещнете?
Едва ли. И се правя, че ви няма.
И мястото ми няма да е в ъгъла, ...
  694 
Лято е… Злокобно и зловещо.
Лято е… Безмилостно, горещо.
С тежки ноти: Тра-та-та…
Тракат танкове – война!
Самолети вият – ах! ...
  732 
И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега ...
  478 
Да разбера – така и не можах:
дали е грях, че щом веднъж умрях,
към ада, даже към смъртта телесна
не чувствам вече ни частица страх?!
  490  14 
Писателят в мен беше убит:
дали беше със змийска отрова,
дали с куршуми на пустинен орел,
дали с прашка като врабец, бе повален,
дали до бесилото беше завлечен, ...
  655  10 
На своята тераса пак си застанал,
никой не вижда сълзите ти в нощта.
Мисли шумни сред небесата отекват,
чувства се сливат със синя тишина.
Ей там първата звезда изгряла, ...
  426 
В каква ли призма - ледена и крива, оглеждате се бели и добри?
Абсент отровен злоба ви опива, а завистта ви мостове горѝ.
Какъв ли вятър на шега ме прати? Дежурен грешник – в профил и анфас.
Не се изпъква лесно сред рогати, та ореола давам го на вас.
Ще задържа метлата и крилете и две-три ярки, гре ...
  319 
УДАВНИК
… от люлката до гроба
удавници сме ние…
Свилен Капсъзов („Измерение“)
На великата скръб в океана ...
  540 
Влачиш последните върши и силите гаснат,
въздухът лепне от жегата, съхнат уста.
С рани покрити са дланите и да зараснат
вече не чакаш, очите прибулва мъгла.
Скръбен е тонът протяжен в последната песен, ...
  346 
Когато легна в покоя
В сянката, не плачи
Мисли за мене, като за Тоя
С който времето си подели.
Когато въздуха ти замирише ...
  433 
Те отражение са на душата,
която се оглежда като в езера.
Блестят от щастие те понякога,
или окъпани са в сълзи от тъга!
Те очите разказват за човека, ...
  319 
Един такъв наглед обикновен е
денят. Вали, липите пак цъфтят.
Наивникът, след дългото летене,
намери път към по-добрия свят.
Сред шепичката мокри изпращачи, ...
  323 
Втора част
Ще пристигне отново Христос,
с любовта да разпръсне тъмата
и прокара мисловния мост
към планета, далеч от Земята. ...
  601  16 
И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб, ...
  418 
Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно – ...
  797 
Предложения
: ??:??