blackberry
1 результат
Душата ми на облак се превърна.
Тъй тъмен беше и могъщ...
И се сгъстяваше, сгъстяваше...
И тягостно ми ставаше като пред буря.
Светкавици сърцето ми разсякоха. ...
Тъй тъмен беше и могъщ...
И се сгъстяваше, сгъстяваше...
И тягостно ми ставаше като пред буря.
Светкавици сърцето ми разсякоха. ...
1160
16
На Коледа ми липсва аромата...
На преспите дълбоки тишината...
Липсва ми по детски да се радвам
на всички малки празнични детайли -
на лампичките цветни в тъмнината, ...
На преспите дълбоки тишината...
Липсва ми по детски да се радвам
на всички малки празнични детайли -
на лампичките цветни в тъмнината, ...
1186
19
И свят на сенки. Тъмнина...
И гласове замират. Тишина...
И тъжни, бледи са лицата,
сковават се във лед сърцата...
И хлад изпълва утринта... ...
И гласове замират. Тишина...
И тъжни, бледи са лицата,
сковават се във лед сърцата...
И хлад изпълва утринта... ...
722
11
Листата пак се гонят по асфалта,
жълти пеперуди пърхат из града.
Вятърът заплита се в косата,
изгрява слънчев спомен в есенна душа...
И пада първата гореща капка, ...
жълти пеперуди пърхат из града.
Вятърът заплита се в косата,
изгрява слънчев спомен в есенна душа...
И пада първата гореща капка, ...
631
6
Не ми трябват нито думи,
нито признания...
Не се съмнявам в теб.
Ти не говориш за чувства
и не ме прегръщаш... никога... ...
нито признания...
Не се съмнявам в теб.
Ти не говориш за чувства
и не ме прегръщаш... никога... ...
1519
5
Нашата пролет
дойде и погълна ни
под цъфналите дръвчета,
с лъчите на слънцето...
С аромат омагьоса ни ...
дойде и погълна ни
под цъфналите дръвчета,
с лъчите на слънцето...
С аромат омагьоса ни ...
728
13
Във пламъци е утрото
и сажди от небето капят...
Сърцето ти ли, мъртвото,
кърви и тихичко проплаква?
Във пламъци е утрото ...
и сажди от небето капят...
Сърцето ти ли, мъртвото,
кърви и тихичко проплаква?
Във пламъци е утрото ...
647
7
Устните замръзват за вечна тишина.
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен. ...
С очи поглъщаш всичко за последен път.
И тръпките полазват изстиващата плът.
Ръката се отпуска на бялата завивка.
Юмрукът се разтваря - безжизнен, уморен. ...
620
2
Понякога обичаме до болка.
Понякога желаем да крещим.
Как да обичаме и колко,
едва ли можем да решим.
Да кажем, че обичаме, не можем, ...
Понякога желаем да крещим.
Как да обичаме и колко,
едва ли можем да решим.
Да кажем, че обичаме, не можем, ...
884
12
И тъжна утрин в тишина...
И смог се стеле над града...
Изчезва всяка ведрина
в потоците на мръсната вода...
Горите са изсечени... Пустеят... ...
И смог се стеле над града...
Изчезва всяка ведрина
в потоците на мръсната вода...
Горите са изсечени... Пустеят... ...
575
7
Тихо се спуска
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я, ...
и лъчите на слънцето тя пречупва...
В сияние цветно превръща се утрото...
На нощта е творение тя,
но зората събужда я, ...
680
6
И тя пишеше свойта присъда...
Гласът във гърдите замираше...
И нито дума в пространството...
А в очите никой вече не чете...
Единствено той беше някога... ...
Гласът във гърдите замираше...
И нито дума в пространството...
А в очите никой вече не чете...
Единствено той беше някога... ...
658
10
Да уловиш мечтите в ръка.
Да откриеш момче, което ти спира дъха.
Да се будиш и да заспиваш в копнеж.
Да целуваш и да не можеш да спреш.
Да се влюбиш, да не знаеш кога. ...
Да откриеш момче, което ти спира дъха.
Да се будиш и да заспиваш в копнеж.
Да целуваш и да не можеш да спреш.
Да се влюбиш, да не знаеш кога. ...
913
9
И гръм разцепи черното небе...
И студ разкъса клетото сърце...
Защо и болката така расте?
Къде е любовта? Къде?
Потъна в тъмен гроб и тя... ...
И студ разкъса клетото сърце...
Защо и болката така расте?
Къде е любовта? Къде?
Потъна в тъмен гроб и тя... ...
1194
12
Сълза след сълза, след сълза...
И капки кръв подир тях...
Да те задържа не успях...
И не спя.
И тъга, ...
И капки кръв подир тях...
Да те задържа не успях...
И не спя.
И тъга, ...
845
9
Невестин камък *
Стаята - топла, уютна...
И чайникът ври...
Отварям вратата, пристъпвам...
Затварям очи... ...
Стаята - топла, уютна...
И чайникът ври...
Отварям вратата, пристъпвам...
Затварям очи... ...
916
15
Какво от този свят ще отнеса?
Какво ще взема, като си отивам?
Дали ще е на птиците гласа
или парче небе, разхвърляни звездите?
Дали ще спомням си неща, ...
Какво ще взема, като си отивам?
Дали ще е на птиците гласа
или парче небе, разхвърляни звездите?
Дали ще спомням си неща, ...
692
6
Отново вечерта
под тъмния воал
тъй тъжно се промъква,
тъй хладна и самотна...
Тълпите са мираж, ...
под тъмния воал
тъй тъжно се промъква,
тъй хладна и самотна...
Тълпите са мираж, ...
730
1
Не мога да спра да мисля
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата, ...
за този последен...
последен ден, час... минута, секунда...
И няма те вече...
Изчезна в тълпата, ...
812
9
Пониква стрък
от каменната пръст
на моето сърце,
безчувствено умряло.
Достига лъч ...
от каменната пръст
на моето сърце,
безчувствено умряло.
Достига лъч ...
631
9
Коя е тя? От миналото прах
или дете на днешни страхове?
Дали изчезва? Ще се върне пак,
във мрак ума ще окове.
Тя, призрак бял, ще похити съня, ...
или дете на днешни страхове?
Дали изчезва? Ще се върне пак,
във мрак ума ще окове.
Тя, призрак бял, ще похити съня, ...
1366
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
