bohem
1 результат
Моят кораб отдавна пребори
милиони вълни без компас...
Кой каквото си ще да говори –
вече кораб на пристан съм аз.
А пък беше любов... Абордажи - ...
  679 
Започнал бях гнездо за теб да вия.
Видял бях в тебе птиче, но сираче.
Поисках в моя свят и теб да скрия -
все търсещо любов, ти малко свраче...
Предложих ти едно гнездо, в което ...
  1038 
Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни, ...
  1192  10 
Аз не съм някой мъж от роман,
който често цветя ти купува
и се прави на лапнал шаран,
и на влюбен пред теб се преструва.
Със подарък не помня дори ...
  1295 
Без теб се събудих, а утрото стене.
В поредна нощ ти ми преброди съня.
А после отвя те глух вятър от мене...
Самотно кафе ми сервира денят...
Застла край мен облаци – тихи копнежи ...
  850 
  753  11 
Не се загубвай в тази тишина,
не късай плод от чуждите градини...
Бъди оная, вечната жена,
която през живота ми ще мине...
Събуждай се без мен, но знай, че аз ...
  2075  20 
Аз не съм най-добрият от всички.
И дори най-добрите презрях.
Те се хвалеха мъжки – самички...
Аз до пета ракия мълчах.
Те след втората бяха Де Ниро ...
  713  13 
На Пролет, както гроздов сок потича
от младата подрязана лоза
и както всяка Зима аз обичам
да точа бистра винена сълза...
Така една любов по мен се стече - ...
  1471 
Една жена душата си съблече.
Обви я на врата ми като шал,
наметна я връз мен като елече
и стопли ме, преди да съм разбрал,
че зъзнел съм по съмнало без нея, ...
  3134  17 
Странно край мен някак вятърът плаче.
Стене със него поредният дъжд…
Мълнии святкат в душата по здрача…
Скри се небето така изведнъж...
Бие пирони край мен по кърмата ...
  659 
Избухна във наздравица небето.Напълни шумно чашата си с дъжд…На пейката, отсреща в бирхалето,събуди и един задрямал мъж…Сънлив капчук отвън подхвана песен,суетно сам, до старата врата –та уличният бард от късна Есенсънувал бе дъжда на Пролетта…Поглеждам те. И дърпаме чертатана Зимата във мрачния лок ...
  788  14 
Това е стихотворението ми с поощрителна
награда от ХІ Национален поетичен конкурс
"Любовта е пиянство или пиянство от любов".
Ще измисля за нас в океана,
без водица, без хляб и кафе, ...
  942  12 
Все ще дойде време, някога на Есен…
С теб ще бъдем двама - волни ветрове.
Аз съм Севернякът – напорист и бесен.
Ти ще си Южнякът с босите нозе.
Ще се срещнем тайно в някое усое. ...
  980  21 
Някой ден, ако ме грабнат мисли шеметни,
аз ще запрепускам. Ах, с какви коне,
в нежния ми стих – съновник твой на времето,
в твоята гора... Под моето небе...
Ще струи любов в росата – пъстри капчици, ...
  628  12 
УТРО
Звъни по сетивата тишината,
в роса облякла сънени треви
и слънчев лъч протяга се в позлата,
отправил взор през влюбени ели… ...
  1520  12 
Косите на вятъра нежно се вплитат
по твоето рамо с ахатов загар
и звук на китара, забравен, долита
във ехо с вълните... и спомена стар...
Море, нощ, прохлада и будни дървета, ...
  873 
Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала – тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!
Обичам морето на теб да мирише, ...
  1908  22 
Вали дъждът. Твори изкуство
със всяка капка – точен звук
по изтънелите ми чувства...
Симфония… в душа - капчук...
А слънцето... лъчи протяга... ...
  875 
На жената, която повече от 25 години
е неотлъчно до мен!
Низ флиртове и срещи е животът
сред пъстрата магия на деня.
Все късни и забравяни, защото ...
  815  11 
Бе следобед и събота беше...
По неволя - с горчиво кафе...
Притъмняло бе, с грохот валеше...
Беше слънчево в мойто сърце...
Стряха сушава бе кафенето... ...
  1576  28 
Минути. Само няколко минути
и вятърът, пробягващ покрай мен…
Табелата шепти едва дочуто
за поздрав след напрегнатия ден…
А къщите отляво и отдясно ...
  651 
Днеска някак облакът и слънцето
пак бяха се превърнали в деца…
Прескочи кобила си завързаха
и кискаха се в щурата игра…
По поляни, по дъбрави шетаха, ...
  737 
Проспах го… Съвършенството избяга.
Несъвършен живее този свят…
А приказките с мене вечер лягаха…
Аз бях дете. И колко бях богат…
Със стомната студена денем припках ...
  1005  15 
Откривах народи, наричах любови,
в могъщия пролом бях аз Магелан –
мъжествен и властващ насън, но в окови
на тъжен и нежен, любовен мой блян…
Тъй времето спря и разби се компасът, ...
  1168  15 
Утро блесне ли, кеят ме вика
и по чайките праща ми зов,
а морето в мъгла сребролика
ме посреща със изгрева нов…
Кораб бавно към слънцето гони ...
  1275 
Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон…
Когато усмивка, замръзнала някъде, ...
  854  13 
Полъх тих от усмивка на бриз,
неизказани думи в сълза,
ден от слънце и радост лъчист,
морско утро, небе, синева...
Влюбен славей в омайна гора, ...
  1167  19 
Опъната яко, свисти тетивата -
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.
Не спирай, животе, намазвай с отрова, ...
  817  10 
Дъждът се сипе от моите стихове
и все така в очите ми вали...
Навярно мен така са ме орисали –
от всяка болка триж да ме боли.
Вали си той... по мислите на хората. ...
  4116  19 
Декември пази спомен за ракия,
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти, ...
  815  13 
Предложения
: ??:??