Ще тънем във калта, ще тънем още,
защото сме създали адски транс.
Безмерна алчност, потопена в пошлост
е филмът ни – житейският каданс.
Навярно трудно е да бъдем честни, ...
Ще тръгна по пътеките незрими,
пътеките, които виждам аз.
Табели нямат те със свое име,
не ги лови́ най-точния компас.
Ще тръгна, там ме чакат световете, ...
Чуваш ли ме в този леден мраз,
толкова премеждия пребродих?
Знам, че ми е нужна твойта власт,
твойта светлина, за да ме води.
Аз съм скитник, трудно оцелял – ...
Събудих се, а още беше мрак,
земята бе унесена и тиха.
И аз, като неосъзнат сирак,
безропотно в ума си взех да скитам.
А там бе низ от чудни светове, ...
Две, три неща ми трябват в този свят –
частица обич, залък и мечта.
А другото е пъкленият ад
на нашата съблазън – суета.
Защо да пиша, ако не тъжа, ...
Поезията не е просто строфа,
тя носи устрем, смисъл, светлина.
Понякога е с гръм от катастрофа,
друг път е нежна, мека топлина.
Поезията е с крила на птица, ...
Реших елхата коледна сега,
да украся с най-ценните гирлянди.
Накичих я не просто с красота,
а с изповед, с магия от брилянти.
Знамение за щедрост тук ще има – ...
Кога ли ще се срутят върху нас
от яростта си гневни метеори?
Не чувате ли мощния им глас,
заслушайте се, ще ви заговорят.
Оставени сме в Космоса велик, ...
На Коледа започва да прилича
и не защото мигат светлинките.
Сърцето ми жадува за обичане,
а само Бог е верен на душите.
Защото, сякаш, земното прощаване ...
Само три секунди са ми нужни,
душата да усети твоя плам.
Да тръгне насред ветровете южни,
забравила докрай какво е свян.
Само три секунди са ми нужни ...
Недей ме разпилявай, като вятър,
това ще е последният ми шанс.
Аз зная колко жадни са полята
и зная, че ноември е във транс.
Земята е напукана и чака ...
С всяко свечеряване умирам,
с всеки изгрев раждам се отново.
Колко бих желал аз да избирам
свойта карма, свойта участ нова!
Няма оправдания да търся, ...
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
От колко ли време мечтая за лудост? –
родена от дързост, такава копнежна.
Навярно за някой напомняща глупост,
но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.
Затуй срещу вятъра тичам безумно – ...
Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...
