dansyto
825 результатов
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
362
3
3
Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...
1022
2
7
От колко ли време мечтая за лудост? –
родена от дързост, такава копнежна.
Навярно за някой напомняща глупост,
но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.
Затуй срещу вятъра тичам безумно – ...
родена от дързост, такава копнежна.
Навярно за някой напомняща глупост,
но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.
Затуй срещу вятъра тичам безумно – ...
835
3
4
Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...
374
4
6
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
381
3
5
И как да ми липсват звездите? –
в златистото русло проглеждам.
Проблясъци грейват в очите,
а сетне попивам надежда.
Минутите тъй са ми ценни, ...
в златистото русло проглеждам.
Проблясъци грейват в очите,
а сетне попивам надежда.
Минутите тъй са ми ценни, ...
830
1
2
Как "завиждам", направо ще кажа,
на доволните земни души.
А пък мойта без жал се руши
от въпроси – бабуни в паважа.
Явно вечно се нося във транс, ...
на доволните земни души.
А пък мойта без жал се руши
от въпроси – бабуни в паважа.
Явно вечно се нося във транс, ...
341
1
1
Как да сторя добро, как да сторя,
не усещам да имам крила?
Свободата копнежна в простора
е мерило за свети дела.
Те, крилата ми липсват, обаче, ...
не усещам да имам крила?
Свободата копнежна в простора
е мерило за свети дела.
Те, крилата ми липсват, обаче, ...
1307
7
15
В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...
408
5
5
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
324
4
2
Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...
319
4
4
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
462
1
2
Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
353
2
5
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
620
2
2
Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
317
2
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
988
5
12
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
322
1
2
За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
530
3
5
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
326
3
3
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
1024
2
3
Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
349
5
4
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...
289
5
3
А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...
325
3
7
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
393
5
8
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
386
6
12
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
796
3
8
Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...
310
4
5
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
321
1
4
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...
996
4
7
Спри ми времето за миг,
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...
345
2
Днес поръчах Суши за вечеря,
не че са ми дръпнати очите.
Как със азиатци да се меря,
но деликатеса ще опитам.
Ала тези малки жълти хора, ...
не че са ми дръпнати очите.
Как със азиатци да се меря,
но деликатеса ще опитам.
Ала тези малки жълти хора, ...
361
2
4
Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...
384
3
4
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
338
2
6
Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...
450
2
2
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
359
3
6
Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...
384
1
3
Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
318
1
3
Когато е в сърцето ти България,
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...
1114
2
5
Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
1366
5
19
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
373
2
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
