dansyto
825 результатов
Не ме обгръщай в своя студ, ноември,
почакай – още малко се поспри.
Листата в жълто греят, те са перли,
които искат още топли дни.
От властната прегръдка в цвят мъгливо, ...
  362 
Обич моя синеока,
разтуптяна до несвяст.
С твойто синьо съм високо
и свободен в твойта власт.
Ти, загадъчно незрима, ...
  1022 
От колко ли време мечтая за лудост? –
родена от дързост, такава копнежна.
Навярно за някой напомняща глупост,
но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.
Затуй срещу вятъра тичам безумно – ...
  835 
Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи, ...
  374 
По стъпките на вятъра вървя
и жълтите листа с ръце докосвам.
Не ща да се сбогувам с есента,
обятията й жадувам още.
Но знам че идват гневни студове – ...
  381 
И как да ми липсват звездите? –
в златистото русло проглеждам.
Проблясъци грейват в очите,
а сетне попивам надежда.
Минутите тъй са ми ценни, ...
  830 
Как "завиждам", направо ще кажа,
на доволните земни души.
А пък мойта без жал се руши
от въпроси – бабуни в паважа.
Явно вечно се нося във транс, ...
  341 
Как да сторя добро, как да сторя,
не усещам да имам крила?
Свободата копнежна в простора
е мерило за свети дела.
Те, крилата ми липсват, обаче, ...
  1307  15 
В прегръдката на слънчев листопад,
откривам вдъхновение и смисъл.
Кажете как да бъда по-богат? –
в блаженството от есента съм слисан!
Затуй ми стига тази красота – ...
  408 
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
  324 
Дали не съм във вихъра на вятър,
във ромола на капките дъждовни,
в умиращите стръкове в полята,
в листата на дървета безпризорни?
Дали не съм в мъглите октомврийски, ...
  319 
Вървя по тротоарите безмълвен,
без цел и без посока, и без смисъл.
Дали октомври тайно ме ориса,
да бъда туй в което се превърнах?
Да искам ветровете да ме брулят, ...
  462 
Обичам те, мой роден край, безбрежност
в душата ми се ражда щом те вдишам.
Полята ти покрити с пръски нежност
са сцена от романс – и в пек, и в киша.
По хълмовете твои каменисти, ...
  353 
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
  620 
Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
  317 
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
  988  12 
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
  322 
За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
  530 
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
  326 
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
  1024 
Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
  349 
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...
  289 
А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...
  325 
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
  393 
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
  386  12 
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
  796 
Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...
  310 
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
  321 
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...
  996 
Спри ми времето за миг,
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...
  345 
Днес поръчах Суши за вечеря,
не че са ми дръпнати очите.
Как със азиатци да се меря,
но деликатеса ще опитам.
Ала тези малки жълти хора, ...
  361 
Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...
  384 
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
  338 
Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...
  450 
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
  359 
Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...
  384 
Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
  318 
Когато е в сърцето ти България,
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...
  1114 
Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
  1366  19 
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
  373 
Предложения
: ??:??