Довереница
477 результатов
Случайна среща разтопи годините
и вятърът на спомена задуха.
А можеше за миг да се разминем
в забързаното и мъгливо утро...
- Нима това си ти? И все си същата! ...
  414  12 
В главата ми живее Пантелей-
човече с много шантави идеи.
Със замисъл добър, с финал – беля,
а после пати моята глава.
Че всеки път щом в къщи сам остана ...
  711  11 
Алеята е двайсет, нула, осем.
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...
  319 
Да изплетат от разстоянията близост
това умеят птиците с крилете.
Завързвайки високото за ниското
с невидими спирали по небето.
Да изплетат от разстоянието близост ...
  653  13 
Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...
  991 
Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...
  549 
Всичко с марка „последно”навява
непоследна тъга във душата.
И подскачат верига от зарове
що подхвърля дланта на съдбата.
За последно „Ези” – и усмивка. ...
  700  14 
Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...
  1397 
Една светулка лази по ръката ми
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета - ...
  748  15  22 
Брега прегръщат здраво капитаните
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
  962  12  18 
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени на пода лежат.
Сини и розови, леко начупени
все още хрупкави и с аромат,
който ръцете на баба са вплели. ...
  1157  12 
Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...
  1190  10 
Писна ми да ми повтарят:
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире, ...
  1014  11 
Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
  1370  11  18 
Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...
  833  13 
Дали си тръгна зимата?
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките ...
  1154 
Неравностите са остатъци от бурите,
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...
  952  10 
Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...
  662 
Виновно ли е времето кажи?
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...
  947  10  14 
Какъв ти сън. Скандалите отново
люлеят кухнята ни като земен трус.
Крещи пак мама. Татко ù говори
между псувните.Знам ги наизуст...
Най-грозните им думи, със които ...
  1258  11 
Петльо шарен, ти не бягай!
Само репетирам.
Утре първи път сурвакам.
Затова тренирам.
Имам суровачка дрянова. ...
  1571 
"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...
  2683  29  37 
Ваканция. Дочаках я. Най-после.
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...
  1057  17 
Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...
  2240  13  25 
Последният понеделник на април. Нито студено, нито топло, но настроението пролетно.
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ...
  1231  12 
Да си Пазител означава самота. Шестмесечно бодърстване, обикаляне из галериите, проверка на системите за сигурност, наглеждане на спящите. Да броди из безкрайните коридори на подземния лабиринт, да чува звука от стъпките си, да брои месеците, дните и часовете до поредното Начало.Да прихапва разноцве ...
  1465 
-Недей се ядосва- ми казваше някога,
покойната баба, що нося ù името.
- Със Господа, чедо, недей да се караш,
че всичко отгоре е вече написано.
Това, що го нямаш, не топли сърцето ти ...
  1009  10 
Съм габровска снаха, без бой признавам…
Свекървата, докато беше жива,
не спираше на гости да ме кани,
за да усетя как пулсира дивото.
То - дивото, аз толкова години ...
  961 
Литна Вранка над полянка
и съзря едно дърво.
С гъст клонак, дебела сянка-
идеално за гнездо.
От пътечка грабна клечки, ...
  2630  12  32 
Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...
  1547  11 
Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е под ...
  2081  19 
За моите зими... Какво да ви кажа?
Вече са толкова много...
Всяка различно студена и влажна,
всяка със своя си бонус...
Първите - наниз от весели случки. ...
  1341  14  18 
Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...
  2308  14  41 
Пишете само… Денем при това
Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.
Опитвах да броя овце, кози.
(Напълно безполезно и излишно)
Сънят отказа да ме навести. ...
  961  14  16 
Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...
  2498  15  26 
Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...
  1211  21  20 
Конете и камшиците на зимата
стоят на старта вирнали глави.
Нетърпеливо тропкат със копита
в очакване снегът да завали.
Ако допре носленце до прозореца ...
  840  16  19 
Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.
И костите човъркащо болят,
напомняйки ми, че съм още жива.
Напомняйки ми, че до време е ...
  812  10  11 
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ...
  1190  14 
Дъждовна съм. Недей ме доближава.
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...
  2755  35  40 
Предложения
: ??:??