Довереница
1 результат
Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...
683
11
23
Скъпи Антония и Петър,
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...
Всеки ден ви гледам и ви се радвам. От къде намирате толкова сили да се усмихвате непрекъснато. Чудя ви се кога спите? Сутрин като се събудя - вие ме посрещате от екрана с „Добро утро!” и аз ви отговарям. Нощем като се събудя пак вие ми говорите ли, говорите.
Аз съм много стар ...
990
7
10
Тази книжка е малка и шарена.
Всяка страница свършва с въпрос,
а картинките крият загадка:
- Отгатнете, деца, кой е тоз′?
Има рог и опашка, и тяло ...
Всяка страница свършва с въпрос,
а картинките крият загадка:
- Отгатнете, деца, кой е тоз′?
Има рог и опашка, и тяло ...
828
3
14
Да ви се представя аз:
Всички ме наричат Спас,
но съм кръстен Спасимир
на дядо Спас и дядо Миро.
Вече ги навърших десет ...
Всички ме наричат Спас,
но съм кръстен Спасимир
на дядо Спас и дядо Миро.
Вече ги навърших десет ...
1588
6
17
Традицията пазим от години
в мазето на комшията Иван.
В компанията на червено вино
под знамето на Трифон Зарезан.
Но после в мезонета се заселиха ...
в мазето на комшията Иван.
В компанията на червено вино
под знамето на Трифон Зарезан.
Но после в мезонета се заселиха ...
483
10
19
Полунощ превали и заспа. Презглава се зави.
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите. ...
Пиша стих и поантата все ми убягва по тъча.
Щом не тръгне добре, няма как след това да върви,
но не зная защо продължавам на място да тъпча.
Не пробляскват звезди зад очите на щорите. ...
444
4
6
Моят най-добър приятел Снежко се нарича,
ала как да му покажа колко го обичам.
Че дори и много нежно аз да го прегърна,
топлината на ръцете ми в миг ще го погълне.
И от него ще останат моркова и шапката ...
ала как да му покажа колко го обичам.
Че дори и много нежно аз да го прегърна,
топлината на ръцете ми в миг ще го погълне.
И от него ще останат моркова и шапката ...
1611
5
16
Последният ден от празничната седмица на родния ми град. По традиция се закрива с тъй наречения градски маратон. Всъщност, маратон е силно казано защото разстоянието е около два километра и се простира от паметника на Васил Левски край стадиона, до паметника на Христо Ботев в центъра на града. Или к ...
971
5
13
Иване, чуваш ли, Иване?
(На глух петел ли ми се правиш?)
Щом тази дата те прихване
акъл, адрес и чест забравяш.
Аз не забравям… Кàта гóдин ...
(На глух петел ли ми се правиш?)
Щом тази дата те прихване
акъл, адрес и чест забравяш.
Аз не забравям… Кàта гóдин ...
455
8
14
За камъка - приятел или враг,
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...
в основите на дом полегнал кротко,
или пък сграбчен от ядосана ръка
готов да къса нишки от живота.
За грешника - тъй както за мъртвец ...
1147
11
25
Жестокост дава непоискани съвети
и заповеди Божии не спазва.
Умората, това лениво цвете,
краси послушни мисли и не казва
къде е изходът. Защо си струва ...
и заповеди Божии не спазва.
Умората, това лениво цвете,
краси послушни мисли и не казва
къде е изходът. Защо си струва ...
518
4
8
Очите ти зад тъмни очила
щастливи силуети жадно пият.
Нима виновница е завистта,
която във сърцето ти се крие?
Вървят прегърнати и пръскат смях. ...
щастливи силуети жадно пият.
Нима виновница е завистта,
която във сърцето ти се крие?
Вървят прегърнати и пръскат смях. ...
978
9
19
Край мене пак порасна тишината
с един глас по-малко. И ме прегърна
горчивата тъга на празнотата,
защото мама към небето тръгна.
Остана ми вината за несправяне. ...
с един глас по-малко. И ме прегърна
горчивата тъга на празнотата,
защото мама към небето тръгна.
Остана ми вината за несправяне. ...
874
7
11
Къде се срещат Богове и хора?
Под клепките на хоризонта спят
дъхът на вятъра и изгревите в розово
във вид на подредена тишина,
от календарни случки или спомени ...
Под клепките на хоризонта спят
дъхът на вятъра и изгревите в розово
във вид на подредена тишина,
от календарни случки или спомени ...
414
5
9
Случайна среща разтопи годините
и вятърът на спомена задуха.
А можеше за миг да се разминем
в забързаното и мъгливо утро...
- Нима това си ти? И все си същата! ...
и вятърът на спомена задуха.
А можеше за миг да се разминем
в забързаното и мъгливо утро...
- Нима това си ти? И все си същата! ...
531
9
12
В главата ми живее Пантелей-
човече с много шантави идеи.
Със замисъл добър, с финал – беля,
а после пати моята глава.
Че всеки път щом в къщи сам остана ...
човече с много шантави идеи.
Със замисъл добър, с финал – беля,
а после пати моята глава.
Че всеки път щом в къщи сам остана ...
955
2
11
Алеята е двайсет, нула, осем.
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява… ...
446
4
7
Да изплетат от разстоянията близост
това умеят птиците с крилете.
Завързвайки високото за ниското
с невидими спирали по небето.
Да изплетат от разстоянието близост ...
това умеят птиците с крилете.
Завързвайки високото за ниското
с невидими спирали по небето.
Да изплетат от разстоянието близост ...
791
2
12
Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...
1411
3
7
Дано тревата утре да я скрие
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...
"И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача."
В. Йотова „Сън от утрешния ден”
И тази прошка някак ме гневи... ...
708
6
4
Всичко с марка „последно”навява
непоследна тъга във душата.
И подскачат верига от зарове
що подхвърля дланта на съдбата.
За последно „Ези” – и усмивка. ...
непоследна тъга във душата.
И подскачат верига от зарове
що подхвърля дланта на съдбата.
За последно „Ези” – и усмивка. ...
810
8
14
Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...
1788
3
9
Една светулка лази по ръката ми
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета - ...
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.
Тя може би ме мисли за планета - ...
881
15
22
Брега прегръщат здраво капитаните
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
единствено когато остареят.
И сухопътна болест ги обхване
щом твърдата земя ги залюлее.
От синьото небе, та чак до дъното ...
1228
12
18
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени на пода лежат.
Сини и розови, леко начупени
все още хрупкави и с аромат,
който ръцете на баба са вплели. ...
Те разпилени на пода лежат.
Сини и розови, леко начупени
все още хрупкави и с аромат,
който ръцете на баба са вплели. ...
1443
6
12
Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...
1595
8
10
Писна ми да ми повтарят:
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире, ...
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире, ...
1310
7
11
Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
1765
11
18
Намразих всички понеделници накуп.
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...
(защото в понеделник изтрезнявам)
Лъжите на неделята са клуп,
ни много стегнат, нито много хлабав.
Намразих всички понеделници накуп. ...
942
5
13
Дали си тръгна зимата?
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките ...
Навярно. Може би…
Ръцете ни изстинаха.
Сърцата? Не... Дали?
Сърцата ни човешките ...
1304
6
9
Неравностите са остатъци от бурите,
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...
оформяли характери и пътища.
Изгаряли суровото и сухото,
а пепелта зад рамото изхвърляли
за да направят място за компромиса, ...
1215
5
10
Под дъжда, три старици продават цветя.
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...
Разговарят по навик. За близки починали,
за цената на хляба, за ланския сняг,
за проблеми, които с децата си имат.
Не обръщат внимание на студа. ...
781
4
9
Виновно ли е времето кажи?
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...
1098
10
14
Какъв ти сън. Скандалите отново
люлеят кухнята ни като земен трус.
Крещи пак мама. Татко ù говори
между псувните.Знам ги наизуст...
Най-грозните им думи, със които ...
люлеят кухнята ни като земен трус.
Крещи пак мама. Татко ù говори
между псувните.Знам ги наизуст...
Най-грозните им думи, със които ...
1560
3
11
Петльо шарен, ти не бягай!
Само репетирам.
Утре първи път сурвакам.
Затова тренирам.
Имам суровачка дрянова. ...
Само репетирам.
Утре първи път сурвакам.
Затова тренирам.
Имам суровачка дрянова. ...
2379
5
8
"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...
3320
31
37
Ваканция. Дочаках я. Най-после.
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...
1320
6
17
Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...
2825
13
25
Последният понеделник на април. Нито студено, нито топло, но настроението пролетно.
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ...
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ...
1520
2
12
Да си Пазител означава самота. Шестмесечно бодърстване, обикаляне из галериите, проверка на системите за сигурност, наглеждане на спящите. Да броди из безкрайните коридори на подземния лабиринт, да чува звука от стъпките си, да брои месеците, дните и часовете до поредното Начало.Да прихапва разноцве ...
1947
1
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
