elenasim1
178 результатов
Тичат босите крачета
по пъстрата ливада,
свирят малките щурчета,
пеят птиците с наслада.
Детски смях гърми в гората, ...
по пъстрата ливада,
свирят малките щурчета,
пеят птиците с наслада.
Детски смях гърми в гората, ...
712
11
Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...
966
12
Светът ми се разяждаше, ядеше ме отвътре и със всеки изминал ден човешкото във мен умираше бавно и славно. Хората ме изпиваха с поглед, сякаш вината бе изцяло моя за това, че притежаваха дългове. Та аз бях просто един обикновен банков чиновник и човек, разбира се, като тях. Но никой не виждаше човеш ...
1496
9
- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...
2522
8
Какво не бяха видели очите ми? Какво не бяха чули ушите ми? Каква ли работа не бяха вършили ръцете ми?
Ето, че дойде време да си отдъхна и да се насладя на старините си. Лекото полюшкване на влака ме унасяше в старческата ми дрямка по обед. Доста земи преминах преди да успея да се доближа до последн ...
Ето, че дойде време да си отдъхна и да се насладя на старините си. Лекото полюшкване на влака ме унасяше в старческата ми дрямка по обед. Доста земи преминах преди да успея да се доближа до последн ...
725
6
Машината от мотора на кораба заглушаваше собствените ми мисли. Постоянното бучене преминаваше като дразнеща тръпка през цялото ми тяло. И в най- отдалеченото място на палубата пак предизвикваше във мен отпадналост и повдигане. Мъжкото ми его се бе изгубило някъде. Не можех да си обясня как моряците ...
2445
7
Разхождах се из празната къща, слушайки звука от пантофите ми. Нямаше какво да открия, така че да заангажира вниманието ми и да разсее депресията, която ме налягаше. Ежедневието ме убиваше. Непоносимо силно желаех нещо да се случи и промени живота ми изцяло.
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...
До тук смятах, че личната ми свобода бе н ...
1035
9
Прокрадва се един огромен страх,
който в нощите тъмни ни дебне,
по въздуха, криещ се в отровен прах
и всеки миг и смях ще отнеме.
Ще се молим за хубавите слънчеви дни, ...
който в нощите тъмни ни дебне,
по въздуха, криещ се в отровен прах
и всеки миг и смях ще отнеме.
Ще се молим за хубавите слънчеви дни, ...
696
5
- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...
847
7
Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...
743
7
Приех живота си объркан,
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими, ...
през бури от сълзи, отвени с ветрове,
по-чакълест път, с годините изтъркан,
хвърлящ ме в падения и стръмни върхове.
Докосвах мечти неосъществими, ...
442
2
Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...
691
1
Сесил
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което ...
Очаквах да приключи животът ми. Пропадах в тъмната бездна, готова всеки момент да настъпи краят. Но, предполагам, съдбата бе взела друго решение за мен. Така или иначе, ми отне това, което най-много обичам. Моето семейство...
"Дали има вероятност да ни срещне отново?"
Най -ужасното нещо, което ...
621
ОБЪРКАН
Ари
Стоях, неподвижно загледан в звездите, които ни заобикаляха и през замъгления ми поглед се въртеше един и същи кадър. Колкото и години да минаваха тук, на това необятно място не можех по никакъв начин да си простя. Не можеше да няма някаква, дори и минимална възможност, за да я спася. До ...
Ари
Стоях, неподвижно загледан в звездите, които ни заобикаляха и през замъгления ми поглед се въртеше един и същи кадър. Колкото и години да минаваха тук, на това необятно място не можех по никакъв начин да си простя. Не можеше да няма някаква, дори и минимална възможност, за да я спася. До ...
676
2
Изведнъж Ромео спря и сви предните си крака, като се опитваше да задържи мен и Ари на гърба си. Ловко преметнах Ари на рамото си и скочих върху пясъка. Хиляди песъчинки под краката ми се разтанцуваха във всички посоки. Клетото животно се отпусна безпомощно пред нас и изцвили жално. Ромео бе дал всич ...
715
– Мамо, затвори си очите. - каза със спокоен глас Ари.
Веднага ги затворих и усетих малките му ръчички върху лицето си. Почувствах хладнина.
– Вече можеш да ги отвориш. Знаеш ли, малко е рано за разходки, но пък аз бих ти правил компания, ако искаш. - каза малкият ми ангел с меденото си гласче.
– Ра ...
Веднага ги затворих и усетих малките му ръчички върху лицето си. Почувствах хладнина.
– Вече можеш да ги отвориш. Знаеш ли, малко е рано за разходки, но пък аз бих ти правил компания, ако искаш. - каза малкият ми ангел с меденото си гласче.
– Ра ...
687
- Наричат я ,,Изгубената цивилизация’’, защото тя иска да е такава. По-лесно е да заличиш съществуването си, от това да живееш в този подъл и коварен свят, в който живеем. Те са дали основата за миролюбие и пълноценност, във синхрон с планетата. Но малко са били готови да се научат, да ценят същност ...
746
Щастлива бях, че се откриха, но това човъркаше дълбоко дупката в гърдите ми и не можех да си позволя слабост пред тях. Никога не съм понасяла да ме съжаляват, а напоследък го виждах често във очите на всички. Вървях, като се оглеждах да открия кухнята. Мислех, че съм се загубила, когато чух стъпки з ...
645
Кимнах, приготвяйки се да събудя дремещите мъничета. Фоти, правейки ми знак да не ги будим, придърпа Гея в прегръдката си. Прегърнах Ари и се запътих след Самуил. Дълбокият сън на децата остана необезпокоен, явно умората ги бе надделяла. Очите ми търсеха в тъмнината мястото, което щеше да ни подслон ...
600
– Мисля, че вече е по-добре. – чух нежното гласче на Гея. - Вижте, Ари, Фоти, започна да се възвръща цвета на лицето ù.
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...
Усетих как цялата кипеше от въодушевление. Наистина опитът ми този път да си отворя очите бе успешен. Още ми се повдигаше, но някак го преглътнах.
– Много ни изплашихте. - каза Фот ...
677
– Защо го нарекохте "Дъхът на ВЪЗДУХА"? - попита Фоти учуден.
– Мислех, че знаете. Тя е сърцето на ЗЕМЯТА. - каза, като погледна към Гея. - А ти си силата на ОГЪНЯ. Скоро ще ви очаква и последната от семейството. И тогава ще се затвори кръгът.
- Каква е "тя"? - попита отново Фоти.
– За теб, момче, " ...
– Мислех, че знаете. Тя е сърцето на ЗЕМЯТА. - каза, като погледна към Гея. - А ти си силата на ОГЪНЯ. Скоро ще ви очаква и последната от семейството. И тогава ще се затвори кръгът.
- Каква е "тя"? - попита отново Фоти.
– За теб, момче, " ...
603
– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
661
Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...
652
– Добре ли си? - попита ме Стефани, като държеше в ръцете си хавлиена кърпа. – О, Елвира толкова съжалявам, миличка. - обгърна ме с крехкото си тяло, което крещеше ,,ЧУПЛИВО’’, притисна ме и започна да гали косата ми. - Трябва да се съвземеш. Отвън те очакват съдбите на три деца, които не могат да п ...
596
Вече виждах покрайнините на град Пловдив. Добре, че не ми се налагаше да навлизам много в него. Стефани живееше в жилищен район Тракия. Разполагаше с една малка гарсониера, която предполагам беше предостатъчна за нуждите ù. Нямаше как някой от близките ми да разбере за среднощното ми бягство, освен ...
592
Ръцете ми започнаха да треперят на волана, трябваше да се успокоя - вече се виждаше границата. Насилих се да нормализирам ритъма на сърцето си, което издаваше нахлулата паника. Погледнах към Фоти. Още преди да успея да кажа нещо, той натика в ръцете ми международния си паспорт и сложи пръст на устни ...
663
2
Още преди да пристигнем пред малката ни уютна къща, мобилният ми телефон звънна.
– Госпожо Апостолуми, обажда се доктор Ставропулос. Мисля, че си навлякохте доста неприятности с внезапното ви изчезване. - каза с плътния си глас докторът.
– Мисля, че си ги имах и преди да се измъкна от болницата. Про ...
– Госпожо Апостолуми, обажда се доктор Ставропулос. Мисля, че си навлякохте доста неприятности с внезапното ви изчезване. - каза с плътния си глас докторът.
– Мисля, че си ги имах и преди да се измъкна от болницата. Про ...
674
- Не се тревожете, в безопасност са. - каза докторът.
– Наистина ли? Откъде тази сигурност точно във вас, докторе? Толкова хора минават през ръцете ви, за всички ли сте така сигурен? - гласът ми потрепна. – Не искам да ми давате празни надежди, искам истината.
Когато влязох в кабинета, реших, че ще ...
– Наистина ли? Откъде тази сигурност точно във вас, докторе? Толкова хора минават през ръцете ви, за всички ли сте така сигурен? - гласът ми потрепна. – Не искам да ми давате празни надежди, искам истината.
Когато влязох в кабинета, реших, че ще ...
620
- Алек Апостолуми. Аз съм съпругата му. Беше ми съобщено, че е в критично положение. - казах, като дадох вид, че нямам време за приказки.
Една минаваща сестра сигурно дочу името, което казах и се спря моментално. С бързи крачки се приближи към нас. Загриженото ù лице изучаваше моето. Обръщайки се къ ...
Една минаваща сестра сигурно дочу името, което казах и се спря моментално. С бързи крачки се приближи към нас. Загриженото ù лице изучаваше моето. Обръщайки се къ ...
798
Дете на Огъня си ти,
към Александруполи тръгни.
Проблемите си забрави,
душата си свободна остави.
Там ще откриеш Духовността - ...
към Александруполи тръгни.
Проблемите си забрави,
душата си свободна остави.
Там ще откриеш Духовността - ...
887
2
Събудих се, обляна в пот, към пет часа сутринта. Много време мина от последния път, когато пак бях сънувала същия сън, но тогава не го разбирах. Сега, когато знаех значението му, просто трябваше да съм нащрек постоянно. Нямах време, трябваше да намеря "МЯСТОТО" и да се прибера възможно най-бързо. Ар ...
1154
6
Обожавах природата, но днес имах нужда да разбера, затова реших походите да ги оставя за утре. Качих се в колата и потеглих към манастира. Това местенце беше неописуемо, сякаш някой беше събрал най-добрите рисувачи на света да покажат таланта си. Всяко дръвче, всяко храстче, всеки камък бе сложен по ...
626
2
...
Виждах как Александруполи се превръща в една малка точица. Градът предизвика в сърцето ми голяма симпатия от мига, в който го зърнах. Съчетанието от море и балкан надминаваше очакванията ми. Тук с Алек бяхме открили нашия райски кът.
Нещо настоятелно ми напираше в гърдите. Никога не се получаваш ...
Виждах как Александруполи се превръща в една малка точица. Градът предизвика в сърцето ми голяма симпатия от мига, в който го зърнах. Съчетанието от море и балкан надминаваше очакванията ми. Тук с Алек бяхме открили нашия райски кът.
Нещо настоятелно ми напираше в гърдите. Никога не се получаваш ...
760
4
HELENA G.K.
Край в началото
Край
08.10.2012
08:10 часа ...
Край в началото
Край
08.10.2012
08:10 часа ...
781
5
Вселената е твоята родина,
звездите - твоите братя и сестри,
пътят ти векове премина,
животи човешки, бледи искри.
Косите ти - пясъчни вълни, ...
звездите - твоите братя и сестри,
пътят ти векове премина,
животи човешки, бледи искри.
Косите ти - пясъчни вълни, ...
579
6
Кой си ти? Как си го решил,
че имаш право без избор да ме оставиш?
Кой си ти, който в сянка си се скрил,
а мен в обвинения ме давиш?
Къс съм аз от твоя живот, ...
че имаш право без избор да ме оставиш?
Кой си ти, който в сянка си се скрил,
а мен в обвинения ме давиш?
Къс съм аз от твоя живот, ...
498
2
Когато губиш света под краката,
не вярвах, че можеш да си толкова жесток
и да търсиш в мен вината,
не съм аз лек за твоя порок.
Безсмислено е мен да убеждаваш, ...
не вярвах, че можеш да си толкова жесток
и да търсиш в мен вината,
не съм аз лек за твоя порок.
Безсмислено е мен да убеждаваш, ...
563
3
Беззъба баба, грозна, със съсухрена ръка,
отчаяно протегната за малко милостиня,
очи, виждали болка и тъга,
живот потъпкан в мизерия и тиня.
Погледът ù изпълнен с доброта ...
отчаяно протегната за малко милостиня,
очи, виждали болка и тъга,
живот потъпкан в мизерия и тиня.
Погледът ù изпълнен с доброта ...
477
1
Пърхащи криле на пеперуда,
откъснати от детската ръка,
невинност - сляпа заблуда,
мисли объркани, като късове от счупени стъкла.
Дни безкрайни в роя ежедневен, ...
откъснати от детската ръка,
невинност - сляпа заблуда,
мисли объркани, като късове от счупени стъкла.
Дни безкрайни в роя ежедневен, ...
444
Изгубих следите по чакъления път,
по който някога вървях,
забравих цар Симеоновия кът,
изпълнен с мирис на липи и детски смях.
Някога и аз бях дете ...
по който някога вървях,
забравих цар Симеоновия кът,
изпълнен с мирис на липи и детски смях.
Някога и аз бях дете ...
610
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
