ellyst (Ели) - Произведения

Есен, есен, ти си песен, ти сезон си най-чудесен! 🇧🇬

Почна се! Закапаха листата
и внезапно скочили от сън,
пишещите братя за перата
хванаха се, сетили напЪн.
Ще се леят рими златокоси, ...

ellyst

Поэзия » Юмористическая

2012-08-30T12:15:22+03:00 2.4K 12

Зло 🇧🇬

И е страшно – единствено мрак.
Празен пъкъл (сама съм си демон).
Аз съм своят най-яростен враг,
а гневът ми е здравото стреме,
във което забивам пети ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-08-22T17:50:45+03:00 2.6K 3 28

Сладко надлъгване 🇧🇬

Той се престори, че в нея е влюбен,
че ако нея я няма,
ще е чинар, от тъга изкорубен,
свит до зеница пламък,
ще го болят и сърце, и дробóве- ...

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-08-14T13:56:17+03:00 1.3K 8

Заради проклетия дъжд е 🇧🇬

Когато отворя онази врата,
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
Проплаква еолова арфа навън, ...

ellyst

Поэзия

2012-08-12T15:37:25+03:00 1.2K 9

Лилит: "Извинявай!" 🇧🇬

Още влизам в съня ти, нали? Още в спомените ти върлувам
и по устните още боли оня огън, със който целувам.
Още носиш онези следи от внезапните мои усмивки.
Като млади, нахални лози в твойте мисли са мойте извивки.
Забрави ме! Та аз съм Лилит и под черна луна съм родена. ...

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-08-11T13:43:24+03:00 2.5K 10

Онзи от другата приказка 🇧🇬

Онзи от другата приказка
На прима виста всичко уж е ясно,
но помня всяка дума и докосване.
В един и същи свят ще ни е тясно -
така, във два различни ще е просто. ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-08-08T16:04:01+03:00 1.2K 13

На ръба на нощта 🇧🇬

На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-08-03T11:05:47+03:00 1.3K 3

Вън мирише на август и есен 🇧🇬

Вън мирише на август и есен -
всяка нощ полудяват щурци.
Денем къдри омарата песен
на изнервени, гладни скорци.
Сутрин птици тревожно настръхват, ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-07-30T11:44:51+03:00 1.5K 1 13

Пепеляшка от бара 🇧🇬

Кристалният ток отразява в дъга светлината.
Качена на масата, вие бедра Пепеляшка.
Със жест отработен през рамото погледи мята
към Принц с поглед леко размътен след третата чашка.
Извива снага и по късата лъскава дреха ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-07-25T16:47:01+03:00 2.2K 2 19

Ах, глупави, глупави хора! 🇧🇬

Нелепо живота си харчим,
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товарът на тайни дребнави ...

ellyst

Поэзия

2012-07-24T21:32:11+03:00 1.5K 3

Но ние с теб тогава ще сме пепел 🇧🇬

Ще дойдат по-различни времена.
Внезапно ще прогледнат всички слепи,
бащите ще се върнат от война,
ще бди сред простосмъртните Асклепий,
Горгоните ще дават свойта кръв, ...

ellyst

Поэзия

2012-07-20T11:18:29+03:00 1.2K 19

Изгубена страна 🇧🇬

Сякаш преди хиляди години
тръгнах си оттам... И я забравих.
Само нощем, мине се - не мине,
в сънищата спомени изравям.
За онази рокля със калинки, ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-07-19T14:04:36+03:00 1.1K 6

Коломбина 🇧🇬

Умората, по ставите ù вкопчена,
превърна се с годините във навик.
Костюмът - избелял, без две-три копчета,
с разнищени от времето ръкави –
по тънките ù плещи са провесени ...

ellyst

Поэзия

2012-07-18T09:11:19+03:00 1.3K 8

А самотата ми е остров 🇧🇬

А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито. ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-07-17T12:07:11+03:00 994 5

Стига толкова жаби 🇧🇬

Сто години се скитах из приказки -
имената си сменяха само.
А все още не знам и се питам
докога все със жаба на рамо
ще се влача по балове скучни ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-07-14T11:55:45+03:00 1.2K 9

Няма никаква разлика с вчера... 🇧🇬

„Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева
Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя. ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-07-13T14:20:02+03:00 1.1K 7

Жената - Птица 🇧🇬

Кръстосва по бетонни булеварди
и спира край бездънните витрини.
Проблясват във очите ù Плеяди,
напиращи да литнат от години.
И често си мечтае да отвие ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-07-12T09:41:57+03:00 1.8K 20

Минало свършено 🇧🇬

Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. ...

ellyst

Поэзия

2012-06-07T11:01:44+03:00 2.4K 1 13

Летящият Холандец (В град без Лорелай) 🇧🇬

Не, не съм уморен - мога още еон да те търся,
девет бала асфалт да ме люшкат в отчаян безкрай,
да се блъскам в бетон, да се давя в неонови бързеи,
във мъглата от смог да се вслушвам за теб, Лорелай.
Не, не се уморих да преследвам дълбокото синьо. ...

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-06-04T09:21:21+03:00 1.1K 3

Ще стана Кралица! 🇧🇬

Няма ги, няма ги - бях ги оставила
на етажерката, до „Буратино”?
Спешно ми трябват, а как да направя
на Росинант превръзка без бинтове?
Значи ще взема от чекмеджето - ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-06-02T09:57:24+03:00 1.1K 8

Старицата 🇧🇬

Тя стои на пейката отпред
и присвива поглед катарактов.
Залез калайдисан, с цвят на мед,
спря до нея и се заоплаква.
Дворът се задави с тишина. ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-30T16:17:48+03:00 1.2K 13

Толкова си приличате 🇧🇬

Толкова си приличате - той като теб е смугъл
и във костюм се облича само във краен случай,
пуши по малко, рядко и гръмогласно се смее,
пази си във тетрадка стиховете за „нея”
(казва, че била минало - вярвам ти, му отвръщам) ...

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-05-29T21:46:50+03:00 1.2K 11

Сделка с Онзи, Благия 🇧🇬

Нямам толкова вяра да вярвам
в изкуплението на греховете.
Вместо славеи, чувам гарвани.
Що за вяра е, щом синовете
(без значение кой е отеца) ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-28T11:16:06+03:00 1K 5

Птиците умират сами 🇧🇬

Той криле не поиска – душата му дива не може
във съня си дори да лети... Но ръцете му груби
като гълъби пърхат по нейното рамо. И – Боже! -
само как я целува, и как я прегръща, и люби...
Но си тръгна внезапно. Затвори вратата и толкоз. ...

ellyst

Поэзия

2012-05-22T10:36:28+03:00 1.8K 20

Тя е горда и знае как... 🇧🇬

Тя е горда и знае как трябва да стъпва – на пръсти,
със изпънат гръбнак и надменния взор на кралица.
Този град е в краката ú – даже сред клоните гъсти
чуруликат „Осанна!” възторжено градските птици.
Знае как да мълчи и обича разходките нощем. ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-20T09:01:52+03:00 1.4K 14

А нея я сравняваха с Волтер 🇧🇬

С насмешка благосклонна я поглеждат
минаващите покрай нея хора.
Във скута ù – тефтер, две куки, прежда,
в очите ù - вселенската умора,
нелепият ù руж се откроява ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-16T16:33:02+03:00 2.5K 24

Вечеря за тринайсет 🇧🇬

Тринадесет души. Със Него начело. Смокиня повяваше хлад.
Стояха, блажени, а аз - на предела на собствения си ад.
Не смеех да гледам в лицето Му бледо, не смеех да вдигна взор.
Тринадесет бяхме. И той ни преведе през огън и чума, и мор.
И вярвах във Него... О, още Му вярвам! Заклех се в Баща Му - ще дам ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-13T14:49:20+03:00 1.2K 5

Не плачи, генерале 🇧🇬

Не плачи, генерале. Не ти търся вина.
Не плачи, че кръвта ми изтича.
На война се умира като на война –
героично.
Поседни, генерале. Под шрапнелния дъжд ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-10T17:18:11+03:00 1.4K 24

Снежната кралица 🇧🇬

Ветровете все още се чудят за какво те целунах, Кай.
И сърдити, ревниви и луди се пресукват във снежен кравай.
Бели вълци обидено вият – простосмъртен край трона стои.
И в мъглата раздразнено крият пожълтели от гняв очи.
Не разбират защо те отведох. Някой каза - от скука, а друг ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-08T09:52:54+03:00 1.2K 10

Неродена мома 🇧🇬

(Ще си запаля, прощавай - не го броя за порок.
Нека е вредно - остава ми малко до крайния срок)
Двеста и двайсет години скрита в черупка бях.
Чаках оттук да минеш, да ти поискам хляб.
Беше убийствена скука, задух и самота - ...

ellyst

Поэзия » Другая

2012-05-06T23:36:48+03:00 1.2K 15

Сто години блажена самота 🇧🇬

Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни,
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви, ...

ellyst

Поэзия

2012-04-21T10:17:21+03:00 1.3K 5

Три цвята: Червено 🇧🇬

В кобалта на притихналата нощ
луната се гримира във червено.
Смехът на сова реже като с нож
на хоризонта дървените вени.
От болката потръпва скършен клон, ...

ellyst

Поэзия

2012-04-17T22:19:35+03:00 1.5K 14

Вещиците не могат да плачат 🇧🇬

Да, красива съм, принце - порочна, загадъчна, твоя.
Под клепачите тежки притихнало дремят светкавици.
И откакто ги зърна, не знаеш ни де е покоят ти,
нито можеш да гледаш в зениците други красавици.
Виж устата ми - мляко и кръв, виж косата смолиста ...

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-04-02T11:33:41+03:00 1.6K 25

Красавицата и Звярът 🇧🇬

Имам планове, Звяр, затова ти оставям бележка
да не тръгваш след мен. Този край е предречено тъжен.
Може би да си тръгна е подло и може би - грешка,
но поне ще е честно, а знаеш, не мога да лъжа.
Мое мило Чудовище, приказките не ме привличат - ...

ellyst

Поэзия

2012-03-30T14:28:30+03:00 1.4K 24

Да убиеш вълчица 🇧🇬

Луната - пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи. ...

ellyst

Поэзия » Философская

2012-03-22T13:06:06+02:00 2.7K 31

Starlette 🇧🇬

Ти, вероятно, мислиш, че търся
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение ...

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-03-21T14:54:27+02:00 1.2K 8

Излъжи ме, за Бога! 🇧🇬

Без любов съм за никъде.
Но тежи - наказание свише
всяка следваща обич
да къса съня ми на сто.
И без нея не мога да кажа ...

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-03-20T10:39:00+02:00 1.4K 14

Неясната болка отляво 🇧🇬

Прекрачи през прага унилият ден.
До зазоряване - вечност.
Как, как да заспя, щом е кухо във мен
и стара вина ми пречи.
Мълчи зад прозореца пустата нощ. ...

ellyst

Поэзия

2012-02-07T22:41:19+02:00 1.3K 6

Късо 🇧🇬

Между нас - милиметър дихание
и нощта, мека като масло.
Разтопено е разстоянието
на молекулярно ниво.

ellyst

Поэзия » Любовная

2012-01-31T20:41:51+02:00 1.4K 10

Аnamnesis morbi 🇧🇬

Той е смешен, спокоен човек
и колекционира марки.
Тя му носи надвечер елек,
лично плетен и с пъстри шарки.
Той обича да пие кафе ...

ellyst

Поэзия

2012-01-13T13:40:22+02:00 1.2K 12