Филип
75 результатов
...Tu me manques
Ние сме просто
склонни към самоубийство деца,
които казват на други
склонни към самоубийство деца, ...
  573 
Беше ревност,
вече е себеомраза,
тъжният проблясък в очите
блести дори когато се смея,
очакванията се срутиха, ...
  599 
В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...
  962 
Бих те преживявал
отново и отново
до сетния си дъх,
хапчетата не помагат,
разяждат, ...
  485 
Помня, в една от нощните утопии на София, познах страстта към живота в острия ѝ поглед, толкова перфектно съчетан с безчувствено пронизващите отдавна изгасналата тръпка в стомаха ми скули. Помня, в очите ми нейният живот бе – филмова звезда. От търсещата някой да я издърпа от дебрите на себепокушени ...
  474 
Защо бе хора, питам, защо?
Защо се случва така,
никой ли няма да спре
тази вечна злокобна
отровна съдба? ...
  415 
Свири, гайдарю, свири!
Свири, нищо че не
разбират твойта песен.
Свири, аз ще слушам,
недей да спираш твойта песен.
  425 
Виждам тъгата,
скрита дълбоко в очите, в огледалото,
прикритите несъвършенства по тялото.
Виждам истината в детската невинност,
виждам и добротата в нейната първичност. ...
  1099 
През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...
  413 
Чета драма - вместо разговор с Бога,
се води разговор Бог знае с кого.
Чета комедия - смехурковци или смехулници?
Било грешно да се чувстваш всезнаещ,
но правилно ли е поетът да престава да се чувства като гуру, който предвожда читателите и да пише воден от читателската маса? ...
  2137 
Сбогом.
Знаеш, че не нарушавам
обещанията си...
не искам да те нараня,
но имам нужда ...
  648 
Сън, чийто сюжет е скучно
да знаеш и контролираш
и е нужна изненада,
сънят на самата Вселена.
Това е животът, ...
  502 
Помниш ли,
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка, ...
  527 
Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...
  324 
Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дяволът ми каза, че в Рая ще изгубя спомените си, а не искам да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ...
  1343 
Танцуваме. Губя представа,
няма пространство, няма време...
Като че ли кръвта ми се размива,
тече във грешните, във твоите вени.
Ах, нашият интимен, ревностен танц. ...
  441 
Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...
  710 
Пак сънувам тази усмивка.
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...
  671 
Съжалявам за не малко неща в живота си,
но никога не съм съжалявал за това,
което е било, съжалявам единствено
за това, което можеше да бъде.
Съжалявам за това, което можехме да бъдем.
  712 
***
Любовта е безвреден и понякога полезен психически проблем.
  497 
Валят замръзнали сълзи.
Вали и спомням си...
Под един чадър стояхме аз и ти
и казах, обещах,
че винаги ще ти бъда приятел, ...
  750 
***
Не искам да чувам
“човешката природа” и “алтруизъм”
в едно изречение.
Любовта, драги
е най-висшата форма на егоизъм, ...
  317 
***
Времето минава бавно за тези,
които чакат.
Изглежда, че най-щастливи са тези,
които тичат.
  704 
Ние всички бяхме чираци в занаятчийство,
в което никой никога не става господар,
но не бяхме изгубени.
Сега сме свободни и затова сме изгубени,
и не ме разстройва, че свободата ме излъга, ...
  437 
Сипвай...
докато ледът се вдигне,
докато чужди думи в устата не пораснат,
докато в огледалото друг намигне,
докато истини с лъжи се сраснат. ...
  486 
Ѝ
При вида ѝ,
думите с езика ми започват да се бият,
трепетите в изобилие,
но зад мълчание се крият.
Обрисувам картина - ...
  539 
Плаващи мъртви листа
оставят града да кърви,
отдавна позната есенна картина
подарява на очите сух плач,
пейзажът стар и непроменен стои, ...
  569 
Да си революционер означава
да не мислиш на същото равнище,
на което битуваш.
Да си революционер означава
на промяната да чиракуваш. ...
  584 
Ти, недокосната сестра
на надеждата и любовта, за Теб,
с колко време от живота си съм заплатил?
Превивам се от мисълта,
че може да те търся вечно ...
  1365 
Времето се рони
и надава в мене викове,
съшито е с лирични везби,
хроники на стари стихове.
ЕГН-то ме застига, ...
  710 
Искаш я,
но егото те свива,
желаеш я,
но гордостта те срива.
Искаш да ги превъзмогнеш, ...
  1316 
Ревяща буря във мозъка помита сетивата,
стаята пренася се във Ада,
вътрешна война настъпва.
Звезди в паркета не виждам да се отразяват,
промили ненавист правят кръвта ми катран. ...
  668 
Дочувал провивквания
и замъгляван от езиците змийски,
как мразя тази твар наречена “субективно тълкувание”
и тези погледи пинизчийски.
Щом свършат камъните, ...
  1098 
Подвява се звука от преизпълнени желания,
като опната звънлива струна.
Пропадат двуличните делания
с вкус на капки солени,
търсейки емоция във дума. ...
  535 
Обитавам приказния си подводен свят,
където властват красотата и благородството.
Предпочитам да гледам света през розови очила и с реалния не търся сходството.
Да се наслаждавам на абсурдните розови миражи и да градя пясъчни кули,
изхвърлен от талвега на живота, ...
  802 
Предложения
: ??:??