myworld

284 результатов

Преди не те изпитвах 🇧🇬

Съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.
И ето че си вече в мен, ...
577 9

Рисувам те на тънък лист 🇧🇬

Рисувам те на тънък лист. Останал съм с една боя.
Аз мога са съм твой артист. На сцената сега стоя.
А виждаш ли ме някак там? Разсякох си съня на две.
И искам да съм вече ням. Пък ти със повик да зовеш.
Но чувам ли дори слова... през образа на туй перо? ...
676 14

Душата ми е само миг 🇧🇬

Душата ми е само миг. Неистово сега пробожда.
А себе си така раних... в платното на живот - художник.
Откъснах се от свята пръст. И виждах те във мен подире.
Във мъничък човешки ръст. А безбрежен е почти Всемира.
Разходих се по чуден мост. Нарисувах си цветя - градини. ...
688 4

Потърси се... 🇧🇬

Поръсих раните със сол. Отроних си в съня утеха.
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.
Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.
А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен. ...
622 14

Не прекрачвай... 🇧🇬

От огъня остана дим. И майката, която плаче.
Това е да си блуден син. Да се сливаш тайничко със здрача.
Да носиш във сърцето кал. И мъничко поле - тревица.
Да отричаш, че си някак цял... без крилете на щастлива птица.
А какво е да си вечно друг? И съдбата си дори подписал. ...
475 5

Просто зрител 🇧🇬

Не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Но помня, че съм бил неук. И вътрешно какво изпитвах.
Как се носих във искрица - дъх. В душата ми, която плаче.
А сълзите са от мъртва кръв. Изливат се по хладен начин.
Не помня да съм чакал нощ. Аз скитах по треви зелени. ...
605 4

Не научих твойто име 🇧🇬

Рисувал съм насън цветя. И синьото небе - картина.
А знаеш ли каква е тя? Описвал съм я даже с рими.
Сънувал съм я с две лица. Сънувал съм я тази лудост.
Блещукат си дори слънца. И си мислиш, че си някак влюбен.
Танцувал съм край нея тук. В онази - нашата фалшива къща. ...
757 21

Не си простих 🇧🇬

Прощавам ти за всичко друго,
прощавам ти за тази страст,
за болката да бъда буден,
за сляпата в сърцето власт.
Прощавам ти, че вечно гузна ...
620 4

Честност 🇧🇬

Сънувал ли си бели птици? Камбаните в молитва - песен?
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...
672 3

Безотечественици 🇧🇬

И виното е в мръсни чаши. Мръсни са почти душите.
На чуждото сте днес апаши. А своето без жал рушите.
Не слушате заветни фрази... щом думите са гниещ скелет.
И раната е само тази. И вечно ви оставя белег.
Това ли е съдба на братя... поробени в лъжовни чети? ...
458 2

Навярно искаш... 🇧🇬

Навярно искаш да се промениш,
да обичаш пак до изнемога,
а в душата си за миг поспри и виж,
гори ли още този огън.
Не знаеш ли, че ти си тук, ...
645 5

Напразно да останеш влюбен 🇧🇬

Светица ли е тоз живот? Най-тежката игра-заблуда.
На слепите да бъдеш роб. Извечната духовна лудост.
А грешни ли са две тела? И допира им в таз обител?
Осъдени за куп дела. От незримия над тях Учител.
Душица ли е тоз живот? Най-тленната сълза-пътека. ...
580 6

Дяволска отрова 🇧🇬

Отрових се от този свят. Събудих се дори в окови.
Животът ни е тленен ад. Какво са всичките любови?
Ти винаги оставаш сам. След раните на тази лудост.
Изгаряш във лъжовен плам. Но сънуваш, че си вечно влюбен.
И обичаш ли, не знаеш пак. Само болката е тук на прицел. ...
693 9

Без капка мъст 🇧🇬

Зарових се във мокра пръст. Душата си така пригалих.
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...
655 11

Невидим дух 🇧🇬

Невидим дух... в съня ми пагубно се спира.
Отвън е кух... и вътре болката извира.
Химерен свят... и в него ме изгаря жезъл.
Не прося хляб... а само шепа резен.
Затворен тук... в обвивката на черен орех. ...
596 10

(Не)случена 🇧🇬

И в пустото извирам от река. Във нищото дори се стичам.
Протягам се към твоята ръка. Безпаметно в любов се вричам.
А думите са хладен шепот. Потъват тук, във дълбините.
Животът ми е само преход. Какви са дни, онези, преди дните?
Какво са всичките животи? Нима живот е, като на куче? ...
710 10

Поспри, сърце 🇧🇬

Поспри за миг... Сърце, не си отивай.
Сънувай стих. И полет нежен, и окрилен.
Поспри се пак. Само пътьом си несретник.
Това е знак... онзи съдбоносен шепот.
Поспри се тук... Сърце, че ще заплача. ...
769 5

Аз искам... 🇧🇬

Аз искам да съм цвят - дъга,
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон - тъга,
да се стичам по кръвта студена.
Аз искам да съм вир - река, ...
818 8

Не умирай... 🇧🇬

Вървях насън. Сънувах всичките животи.
Смъртта отвън... бе пътя на един сиротник.
Вървях без дъх. Но спирах се на всеки ъгъл.
И виждах кръв. А всъщност себе си съм лъгал.
Вървях до гроб. И духом се зарових в гроба. ...
630 6

Не си простила 🇧🇬

Играх живот. А игра ли беше всичко?
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти. ...
574 4

Не пропадай 🇧🇬

Животът си оставих тук. Във черното така изтече.
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.
Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.
И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен. ...
655 5

Човекът 🇧🇬

Човекът е една лъжа... уцелен тук, във битието.
А носи своята душа... онази, на несретник.
Пътува в мнимата съдба. И достига до самотни гари.
Сетне слива се с нощта. Но в себе си е някак краен.
Рисува нежните мечти. А все е сам и тъй излишен. ...
658 3

Животът ти е роля 🇧🇬

Живях насън. А всичко бе измама.
И денем, вън... умирах в стари рани.
Живях живот... тук, сред чужди люде.
Не бе любов. А просто чиста лудост.
Сега съм друг. Но в себе си така пропадам. ...
529 2

Той, Животът, е въздишка 🇧🇬

Аз погубих своя шанс. Той бе в стъпките по пътя.
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.
Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.
Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва. ...
573 7

Житейската спирала 🇧🇬

Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата. ...
616 8

"(Не)земен път" 🇧🇬

Защо отнемаш безпощадно дните?
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.
Защо отнемаш безпощадно дните? ...
570 8

"Вината е в тебе, Животе" 🇧🇬

Все тъй сърцето кърви. Вината е в тебе, Животе.
Колко дълбоко боли. Спомен ненужен до гроб е.
Спомен отеква в съня. Но сълзите трият се в ручей.
Небето разтваря деня. А извор неверен е моята участ.
И потъва светът ми разлистен. Не диша и сляпата младост. ...
622 5

Уча се 🇧🇬

Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.
Опитвам небетата да подредя. ...
748 7

Еретично 🇧🇬

Не копнея, Боже, за нежната ти
прошка,
веч' гласа не чувам на свещените
китари
и кръвта не пия от изсъхналото ...
517 2

"...и само в стиховете да е трайна" 🇧🇬

Не зная с летен дъжд да те сравня ли?
По мирис му приличаш, но не по звук.
А сълзи ми носиш, от цветя ли?-
в теб да се родя отново - тайничко чрез друг.
Защо допускаш ме да вляза там?- ...
623 1

"Вечна" 🇧🇬

Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди, ...
584 3

"...а чувствата са вече мъртви" 🇧🇬

Ах, в сърце невинно опъвам нежно струни
и очаквам огъня в очите тъй в пороя,
в съня те срещам, макар без думи,
дори сълзите заличават се в пороя.
Там те виждам, далече в тишината... ...
619 2

За вечно в душата 🇧🇬

Колко мило, щом запътвам се към
теб
и обличам болката с помисли
разумни,
та други да не дириш в скръбния ...
543 1

"... че тлен е днес плътта ти" 🇧🇬

Не си ли грешна мисъл
по пътя към душата най-горещ,
щом от Бог съм тъй орисан,
да тегне мрак след гаснещата свещ.
Но изгарям разстоянието от съня до теб ...
642 2

"... и по пътят останах невъзможен" 🇧🇬

Нима се стичаха сълзите -
все така,
щом обсипваха самотното си
блюдо,
а от извора пресъхваше ...
551 1

Тръни в любовта 🇧🇬

Очи тъжни в нощта, пламък, навяващ последен стон,
любов ли бе, притихва ли, или погубва се в своя дом,
нежен грях за двама, не е ли късно,
душа изстрадана, всяка рана бавно я разкъсва,
защо изгарям, тъмно е, не ще изгрее слънце, ...
687 2

Бягство 🇧🇬

Защо ли бягам, та аз дори не те обичам,
не се страхувам от теб, но бродя и скитам
с очи, изпълнени с мъка и печал,
не намерих дом да приютя душата си -
това, за жалост, съм съзрял. ...
607 2

Раздяла 🇧🇬

Като буен вятър в сърцето ти нахлуваш,
даряваш болка и една любов погубваш,
очи изплакани, а в душата - огън,
изгарям бавно, но без теб не мога.
Далеч от тук виждам те в чужди силуети, ...
606 2

Белег от любов 🇧🇬

И твоя свят в шепите си аз държа,
сам не мога, не искам без теб да продължа,
но и двама по пътя да вървим - ще страдам,
мислите пропъждам, но от сърцето не ще избягам.
Защо съм тъй раним, когато имам нужда да съм силен, ...
749

Скърбящо сърце 🇧🇬

И приижда в сърцето най-жестоката скръб,
бавно изстиват сълзите по мрачния път,
топлите длани, изсъхнали като камък,
кръвта студена, не ще е пламък,
но защо те търся и без теб не мога, ...
797