myworld
284 результатов
Останахме без капчица живец
и спомена не можем да пропъдим.
А споменът е толкова проклет,
нали е нашата присъда.
Осъди ни със правото си Бог - ...
  360 
Не вярваш ли, че Господ ни зове,
когато с теб не щем да се обичаме.
И двамата умираме в небе,
което е посърнало в очите ни.
От толкова угаснали звезди, ...
  355 
Защо засвети нощем сред звездите,
сега не спирам с болката да плача.
Аз вече съм почерненият от смъртта ти скитник
и все боли към спомена да крача.
Тъй все вали небето ми в очите, ...
  423 
Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с тебе сътворихме от душа
от толкова отдаденост на истинското вричане.
И в този миг съм повече от сам, ...
  273 
За тебе аз небето ще сваля,
чрез звезден прах насън ще ти говоря.
Да блеснат всички слънчеви цветя,
които в миг покараха във корен.
Тъй в душата ти разлистват се сега, ...
  1306 
И тази нощ лицето Му гори,
ядосахме Всевишния в безкрая.
Щом погубихме човешките души,
едни души от детската ни памет.
Сега си носим вътрешно смъртта, ...
  423 
Щом безкраят е красива свобода,
душата ти поема като пръстен.
И свети като мъничка звезда,
като цветето, което не откъсваш.
Как небето ти е порив на дете, ...
  347 
И днес защото съм небето ти от плът,
обличаш ме чрез твоите пътеки.
Да нося в сън аз звездния ти дъх,
в миг да милвам нежната ти вечност.
Ти в мен да дишаш с цялата любов, ...
  263 
От онзи ден небето ми се скри,
блещука само огънче в душата.
И светят в мене мънички искри –
в две очи, погалени от някой.
А този някой може би си ти, ...
  392 
Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по-твоята аз нежно те докосвам.
Палиш огъня в душевния ми храм,
изгаряш мен до мозъка на костите.
Така в съня ти с обич ще горя, ...
  415 
Аз тебе си те нося от дете –
в молитвите, отправени към Бога.
И всяка моя мисъл е летеж,
а сърцето ми – изпълнено със обич.
И някак си ми светиш като сън, ...
  418 
Очаквах да пропаднеш като дъжд,
а капките да бъдат нежна същност.
И болката да литне като дъх
със сключени в молитвата ми пръсти.
Но споменът потече във кръвта ...
  297 
Днес по болката познавам, че си ти,
защото все мълчиш си от безкрая,
с който в мен оставяш и следи,
от дъжд ли се изронваш като в Рая.
И все насън не спира да вали, ...
  476 
Сънувах те! В капчици роса.
След жаждата на всичките надежди...
Докосвах те по мократа коса.
Тебе милвах по душевната ти нежност.
Сънувах те! На прага на смъртта. ...
  359 
Така ли ще се срещаме със теб...
и двамата копнеем да се видим.
В съня ни се докосваме с ръце,
а после от деня ми ще си идеш.
Но вярата, останала във Бог, ...
  310 
С толкова небета се простих
и с толкова морета от небрежност.
Сега не искам повече от миг -
да върна пак красивата надежда.
Да вдишам в мен мечтите от цветя, ...
  312 
Жена. В обятия на друг.
Когато беше повече от моя.
Кама. И пътят ми е пуст,
заби я ти пред влюбения поглед.
Дъга. В целувката на дъжд. ...
  375 
Летях. Аз толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти най-черния ми грях,
пак щях да се снабдя със сили.
Пак щях да те градя в небе. ...
  476 
Сега утехата е в звездния ти храм,
щом блестиш наравно със звездите.
Да беше тъй и в детството летял,
ти нямаше от болка да се сриваш.
Ти нямаше да плачеш със сълзи, ...
  277 
В калта. Забравени души.
Една жестока есен на полето.
Смъртта. На хиляди съдби...
обикнали земята си във клетва.
Мечта. В затворени очи. ...
  275 
Пак часовникът на гарата е спрял,
сякаш цяла вечност си те чакам.
Но ти ще дойдеш в нощния ми блян,
където спират всичките ти влакове.
Щом ти ще се разтвориш от сърце, ...
  364 
Създателят е повече от Бог,
в душата му побират се душите.
На хората, изпълнени с любов,
политнали от святото обичане.
Мечтателят е с повече живот, ...
  296 
Илюзия е морската вълна
и гали само залеза в очите.
Милва ме от спомен за жена,
която аз до болка съм обичал.
Сърцето ми е пламнало в съня, ...
  268 
На прага е застанала жена,
една жена с търпение безкрайно.
Простила ти поредната вина
и даже всичките ти детски тайни.
Изплакала е хиляди сълзи... ...
  461 
Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим. ...
  289 
И думите през зимата горчат.
След полета на златната ни есен.
Посърнаха душите ни в студа.
Навярно с теб забравихме да сме човеци.
А споменът отдавна не тупти. ...
  341 
Река. Светът ти се руши.
И падат само камъни в сърцето.
Летят. Спомен те души.
Ах, този спомен толкова ти пречи.
Тъга. Болката в очи. ...
  330 
Отпих. От силата на смях.
От повика на детската ми грешност.
От болката на чудния ми свят.
Останала във пръстите човешки.
И стих. Изрони се от тях. ...
  645 
За Бога, няма да си ти.
Без теб ще се венчая пред олтара.
С болка в парещи гърди.
Защото любовта ти беше толкова измамна.
И в огън - пак ще си гориш. ...
  291 
Матирахме се с нашата любов.
От толкова несбъднати надежди.
Останахме без избора на ход.
В чудесната илюзия за вечност.
Погубихме душите си до гроб. ...
  319 
Море си. С яростни вълни.
И камъни, захвърлени крайбрежно.
Плетеш си. Спомени от дим.
Цигарата изгаря от надежда.
Копнеж си. Как ще се спасиш. ...
  377 
Ти можеше да блеснеш от река,
а аз да видя светлия ти образ.
Тогава пак да тръгна със греха,
с твоите тъй речни ноти.
И грешни да се спуснем към море, ...
  475 
Сърце да си - ти няма да угаснеш,
животът е тъй нежния ти път.
И миг от спомени, изпълнени със страсти,
и все си болчица на сънния си кръст.
Дете да си - сам няма да пораснеш, ...
  292 
А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
С цветчетата, поникнали от пръст
и с вятъра, и с топлия му шепот.
Танцуваше със сънния ми дух, ...
  418 
Ще бъда ден, когато се родиш
и с душа в душата ти ще светя.
Ще вдишам сън от падащи звезди,
от силата на хиляди небета.
Ще бъда нощ, когато ми простиш ...
  1175 
Годините са спомени от миг,
а ти си само дъх от вечност.
И думичка от нежния му стих,
която все изписваш с грешки.
И пишеш на Отеца си в беди, ...
  287 
Бедата е измислена беда.
Тя властва само нощем над ума ми.
Но денем си оставя и следа.
Все тъй от слънцето замаян си танцувам.
Вината е отминала вина. ...
  433 
Ти казваше, че дълго ще вали,
но аз пък все не те дочувах в мене.
Да можеше да спре да ме боли,
дъждът да гали пътя ми от тленност.
Да милва с дъх душата ми в небе, ...
  393 
Писалката е в моите ръце,
но в мене Бог диктува думи.
И пиша ги от ритъм на сърце,
чрез нежната ми и ранена влюбеност.
А болката ми диша и от зов, ...
  390 
Днес порастнаха цветята ми от зов
на душата ми без поводи ранима.
И тръгнах със пращеца им във брод,
от песента на вятъра да се снабдя със сили.
Така ще бъда скитащо дете ...
  362 
Предложения
: ??:??