Тихи стъпки... Лунна тишина...
Два незабележими силуета.
Във нощта са само той и тя...
... и звездите даже плахо светят.
Неволен допир... И ръка в ръка... ...
Страхувам се от празната си стая,
от отдавна угасеното огнище,
от призраците, които там витаят
и от прахта, полепнала като платнище.
От самотата ме е страх, че няма ...
Не ме обичай с хиляди въпроси,
със съмнения във мен недей да вярваш.
Не ти трябват моите отговори прости,
за да те изпълват пак отново с вяра.
Не ме обичай с разума, където ...
Понякога съм болка неизплакана,
попила в тишината на сърцето,
понякога съм цветето повяхнало
неполивано... обрулено от ветровете.
Понякога сълза съм заискряла ...
Когато пък дъждът във тебе плаче
и не можеш вече да вървиш...
Когато дните ти едва се влачат
и себе си не можеш да търпиш...
Тогава ме повикай тихо в мрака ...
Не искам да съм твой другар в живота,
не искам в дом-затвор да ме държиш.
Не искам и да съм приятелят, с когото
да споделяш истини и множество лъжи.
Не искам да съм момичето, с което ...
По сънните улици с незаспалото ехо
все търсим нещо незнайно,
неповярвали още в това нещо, което
дава смисъл на дните безкрайни.
Даже когато забързани... луди... ...
" Голото ми тяло заслужава само този,
който е видял голата ми душа!"
Ч. Чаплин
Поиска ме гола... и аз се съблякох...
От себе си махнах тайния страх, ...
И пее тротоарът с любовни въздишки,
събирани тайно от хора в нощта,
доволен, щастливо изплита им нишки
и сбира си вечно съдба след съдба.
Усмивки е виждал - фалшиви и истински, ...
Ще ме срещнеш някъде по пътя си -
събрала слънцето във двете си очи.
Ще впериш поглед в мен учуден някакси,
че може от жената толкоз сила да струи.
В косите ми ще зърнеш огнени лавини - ...
Душата ми прободена мълчи -
раздърпана, окъсана и посивяла,
удавена в горчивите сълзи,
замръзнала в дълбоката забрава.
Извадих я със нежност, но уви... ...
Прошепти ме със дъха си в тишината,
нарисувай ме с изплакана сълза.
Сътвори ме в пъстротата на дъгата,
предай ми част от своята душа.
Пресъздай ме с песента на ветровете, ...
Прегърнала много болезнени мисли
в леглото омачкано тихо лежа...
Очите блуждаят... до болка са стиснати,
но пак не помага! Не мога да спя.
В очакване плахо нощта да премине, ...
Въздишка съм - изплакана в нощта...
Милувката - събудила те сутрин рано.
Аз капчица съм утринна роса,
полепнала на мъжкото ти рамо.
Копнежът съм - на пъстрата дъга, ...
- Виновен ли съм... че те бленувам всеки ден
и влюбих се във тебе до безбожност,
че искам те да бъдеш винаги до мен
и ме болеше - от тази невъзможност?
- Виновна ли съм... че на мечтите дадох им крила ...
По стъпките, събудили нощта,
по лунните сълзи изплакани,
по угасналия огън във пещта,
по воплите от вятъра огласяни,
по устните несрещнали страстта, ...
Понякога аз ставам птица дива -
в скалите бродя, търся самота...
Понякога аз ставам самодива -
в горите ходя, търся топлина...
Понякога съм гневна, непокорна, ...
Шепот на малка падаща звезда...
Пукот от горящата камина.
Тих полет на снежинките в нощта...
Духът на Коледа през нас премина.
И елхата по-силно заблестя, ...
Луната изгря
и аз стъпих на малката лунна пътека.
Целунах очите на твоята малка звезда.
От лъчите й взех и станах лъчиста и лека..
Вселената кротко заспа ...
Грешница съм аз! Защото пожелах
в очите твои цяла да потъна,
килим от себе си пред теб постлах,
раздадох ти се цялата... до дъно.
Грешница съм аз! Защото не можах ...
Студът свирепо ме стисна в прегръдка,
ледът бавно в кръвта ми пропълзя...
Уплашена се свих в своята черупка,
изтръпнах... всичко в мен за миг замря.
Сърцето загуби бързия ритъм, ...
Послушна ли съм? Даже не разбрах,
че много често падах... трудно ставах,
от много болка тайничко ревях
с ръце в юмруци сълзите размазвах.
Понякога, по пътя устремена, ...
Не ме поглеждай право във очите,
ако не си готов във тях да изгориш,
от огъня във тях и от лъчите
ще си предследван... и няма да заспиш.
Недей целува устните ми жарки, ...
