Plevel
1 результат
След залеза мъжът – акордеонист,
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд, ...
заспа на тротоара бял, варосан.
Бълнуваше, хриптеше: "Още... Бис... "
Устата му изви се като восък.
А пръстите му криви от наряд, ...
691
12
21
Аз съм замаяна. Ти си пилон.
В който се плъзгам, рохка и бяла.
Искам те бавно. Влизай без взлом.
Мой ненаситен, взимам и бягам.
Дъх зад тила, длан върху длан. ...
В който се плъзгам, рохка и бяла.
Искам те бавно. Влизай без взлом.
Мой ненаситен, взимам и бягам.
Дъх зад тила, длан върху длан. ...
608
6
20
Тази нощ ще заспя на ръцете ти меки и топли,
ти послушай в съня щом засвирят щурчета в парад
и ела в моя мрак пак душата ми сънна да стоплиш,
да спасиш Любовта ми тъй крехка от нощния хлад.
Рецидив да опазиш, от дяволско свое начало. ...
ти послушай в съня щом засвирят щурчета в парад
и ела в моя мрак пак душата ми сънна да стоплиш,
да спасиш Любовта ми тъй крехка от нощния хлад.
Рецидив да опазиш, от дяволско свое начало. ...
815
6
15
Пиячката закъсня, но все пак дойде.
Докара я Гогата, някакъв банкер го черпил кашон вино, по случай новия му кредит за 50000 лева. Розе! Като го видях едно розово, запотено, на женско ми заприлича. Ама слабо, хилаво, да не може да ме копне за гьона, да се спъна, или поне носа да си очукам на път за ...
Докара я Гогата, някакъв банкер го черпил кашон вино, по случай новия му кредит за 50000 лева. Розе! Като го видях едно розово, запотено, на женско ми заприлича. Ама слабо, хилаво, да не може да ме копне за гьона, да се спъна, или поне носа да си очукам на път за ...
624
6
21
Докато мъжът отваряше чадъра над главата ѝ, тя не знаеше, дали думите му закапаха като целувки по миглите ѝ, или капките дъжд паднаха по тях, за да се пързулнат в извивките им като немирни лепрeкони. Не беше сигурна и коя част на деня е, понеже небето приличаше на сърдито море, а вятърът го люлееше ...
684
13
21
Направи крачка Лотъхел назад,
обърна се и тръгна към вратата,
но в този миг гротескният парад
завърши с шум, пронизал тишината.
Два погледа, елмази на честта, ...
обърна се и тръгна към вратата,
но в този миг гротескният парад
завърши с шум, пронизал тишината.
Два погледа, елмази на честта, ...
712
12
20
През 1999 – та година, когато се преместихме с майка ми и брат ми в Кюстендилско, отидохме да живеем в селото на втория ми баща. Двамата с брат ми бързо се окопитихме в новата обстановка и на другата година вече тичахме по чукарите над селото, като две бели циганчета. Казвам бели циганчета, защото в ...
957
5
30
Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...
Чудех се какво ще с ...
1081
6
21
Ще се обърна и ще тръгна. Пътя знам.
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям, ...
Дори, ще се потупвам вместо браво.
Да ми олекне малко. После... все натам.
Където светлината има право.
И някак си светът ще стане по-голям, ...
794
15
23
Заслушвам се понякога ме викаш,
през бледата усмивка на деня.
Заглеждам се понякога те виждам,
прес гъстите ресници на нощта.
През карстови полета от неони, ...
през бледата усмивка на деня.
Заглеждам се понякога те виждам,
прес гъстите ресници на нощта.
През карстови полета от неони, ...
629
10
13
Нарисувай ми бряг да пирувам с вълнистите орди.
Да дочакам моряк, татуирал русалка на кръста си.
Нарисувай ми кораба с всичките думи на борда
и ще млъкна завинаги, както онази на кръста му.
Нарисувай ми бъчвите пълни до горе с отрова. ...
Да дочакам моряк, татуирал русалка на кръста си.
Нарисувай ми кораба с всичките думи на борда
и ще млъкна завинаги, както онази на кръста му.
Нарисувай ми бъчвите пълни до горе с отрова. ...
816
8
21
Колко много ли скрил си само в две изречения,
че сърцето, главата ми сякаш станаха пумпали.
Тези пумпали шарени ме въртят през съмнения,
проектират, позират... Ах, момиченце глупаво!
Ти ще трябва да паднеш най-позорно в краката си! ...
че сърцето, главата ми сякаш станаха пумпали.
Тези пумпали шарени ме въртят през съмнения,
проектират, позират... Ах, момиченце глупаво!
Ти ще трябва да паднеш най-позорно в краката си! ...
786
11
14
Днес небето съблича си сивата риза,
изгрев пръска се в рани кървящи гнезда,
а реката ги мие разхлажда ги бриза,
гали с клоните крехки на бяла бреза.
Тишината е слязла, по камъни стъпва ...
изгрев пръска се в рани кървящи гнезда,
а реката ги мие разхлажда ги бриза,
гали с клоните крехки на бяла бреза.
Тишината е слязла, по камъни стъпва ...
834
7
16
През 1996-та година бялата къща с табелка – образцов дом, беше най-забележителната и хубава къща в целия квартал. Разгъната на три етажа – с шест огромни тераси накичени със саксии, с пъстри петунии и двор, също толкова спретнат и богат на екзотични храсти, дървета и цветя, някои от които виждах за ...
1330
9
21
Шести март, петък. Пътувам към вкъщи. Връщам се от работа - слязла съм от виенското колело, но още продължава да ми се вие свят. По пътя мислено, готвя, събирам прането от простора, сортирам бяло, тъмно, цветно, успявам да намаля преди да светне първи зелен светофар, следователно трябва и втория да ...
654
6
19
(Англо-българска пародия, с крими-любовни оттенъци)
Английски лорд отглеждал не една,
напета статуетка в своя замък,
ала веднъж тъй както палел си лула
и хоп! Намерил на килима камък. ...
Английски лорд отглеждал не една,
напета статуетка в своя замък,
ала веднъж тъй както палел си лула
и хоп! Намерил на килима камък. ...
1019
7
25
Една нахална дама ми отне бащата.
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш. ...
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш. ...
719
11
34
Опазвах го от всеки женски смях,
от роклите отсреща на простора,
край него не една жена презрях
и неведнъж отливах му окови.
Той казваше: Добре, навярно ти... ...
от роклите отсреща на простора,
край него не една жена презрях
и неведнъж отливах му окови.
Той казваше: Добре, навярно ти... ...
732
8
18
Конят ѝ лъскав вързопче люлее,
крачи в мъглата бебето носи.
Полъх в полята вятър му пее.
Ти ли я викаш от всички посоки?
Късал си рози от нейните рани, ...
крачи в мъглата бебето носи.
Полъх в полята вятър му пее.
Ти ли я викаш от всички посоки?
Късал си рози от нейните рани, ...
457
1
6
Бяха изминали само две седмици, откакто за последно го видях, а на мен ми се струваха цяла вечност. Но времето… ех, забравих за времето! То и тогава обичаше да си прави разни експерименти с мен. Сега когато си спомня как умело се превърташе напред - назад като акробат, опитвайки се да замъгли възпри ...
608
8
14
Имах една бяла рокля на бледорозови рози. Видях я в един бутик в студентски град и веднага си я купих. Материята ѝ не се гладеше, нито се впиваше съвсем по тялото, но очертаваше всичко под нея. Проблемът беше, че се носеше без сутиен, защото беше с гол гръб. Обличала я бях само веднъж, на дискотека, ...
695
8
15
Стоях до дървото, опитвайки се да предположа от коя страна ще се появи. Помня, че исках да се отпусна, но ми беше много трудно. Тези хапчета бяха пълна заблуда. Не знам кой ги е измислил и как може да лъжат хората с тях, но имах чувството, че ако той сега се появи отзад и ме докосне съвсем лекичко, ...
705
6
11
Дойде в събота вечерта. Имах чувството, че знаех точно какво ще ме попита, след като седнаха с приятеля му срещу служебната маса.
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...
546
7
8
Той е тук. Дойде. Най-после!
- Тихо, тихо! – отговаряше панически изплашената ми половина, докато намествах чашите на таблата – в средата по-високите чаши, около тях по ниските, в другата ръка безалкохолните. Вървях бавно към беседката настройвайки се позитивно. Гледай да не се спънеш! – казваше дру ...
- Тихо, тихо! – отговаряше панически изплашената ми половина, докато намествах чашите на таблата – в средата по-високите чаши, около тях по ниските, в другата ръка безалкохолните. Вървях бавно към беседката настройвайки се позитивно. Гледай да не се спънеш! – казваше дру ...
648
6
18
Седни да си починеш. - ми казваше, правейки ми място на сепарето, до него.
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усм ...
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усм ...
650
8
12
Има хора, които не харесвам още в началото. Усещам ги като чужди и не пресичам пътищата с тях. Но има и такива, които още от пръв поглед ме грабват, без да знам как, или защо и имам усещането, че ги познавам от много отдавна. Той се оказа от втория тип.
Не помня коя година беше, трябва да съм била н ...
Не помня коя година беше, трябва да съм била н ...
751
8
14
Като в танц от премала
се отпусна живота и
поседна в едно сепаре.
Булевардът бе мрачен, но
настръхнал от хора, ...
се отпусна живота и
поседна в едно сепаре.
Булевардът бе мрачен, но
настръхнал от хора, ...
931
9
18
Трудно се оказа за Косьо да се съвземе след от хорото. Той усещаше подскачащото си сърце да галопира като младо конче и като че ли се опита да го озапти, въздъхвайки няколко пъти, но не успя и се наведе да вдигне момичето. В полумрака Стела премрежи очи и ръцете на мъжът ѝ се привидяха на трептящи к ...
596
11
29
- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...
661
7
17
Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...
462
8
16
– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...
520
7
11
Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...
435
4
13
– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...
685
4
16
Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...
608
5
17
Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...
709
8
9
Прозорчето светулка, там отсреща,
на масичка отрупана с чадъри,
ръцете му огряни в бели свещи,
той сменя части нещо си говори.
Така го помня. В къщата до кулата. ...
на масичка отрупана с чадъри,
ръцете му огряни в бели свещи,
той сменя части нещо си говори.
Така го помня. В къщата до кулата. ...
523
8
22
Не си отивам. Нищо че те няма.
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъжда, когато петък крачи, ...
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъжда, когато петък крачи, ...
2230
21
31
Овчарят лежеше в поляна на края на юни,
с две сухи тополи отколешен път и река.
Бе паднал в тревата и кацнаха две пеперуди.
Две фигурки луди под сянка на облак летят.
Над сивата шапка трептяха тревите в омая, ...
с две сухи тополи отколешен път и река.
Бе паднал в тревата и кацнаха две пеперуди.
Две фигурки луди под сянка на облак летят.
Над сивата шапка трептяха тревите в омая, ...
662
12
32
Вали навън, блести дъжда,
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън, ...
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън, ...
498
5
12
Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
807
13
20
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
