Plevel

339 результатов

Причини 🇧🇬

Моето момче се скита нощем,
броди в сънищата ми дълбоки,
аз не мога да го пусна още,
ала има там навън посоки.
Толкова надежда има, Боже, ...
1K 16 30

Преди 🇧🇬

Безброй мъже се казват като теб,
преди да се обърнат ненадейно.
Преди очите им безжизнени и те,
да ме погледнат най-обикновено.
Безброй мъже, приличаха на теб, ...
187 2

Сезонът за отлитане 🇧🇬

Не е студено в мен, не е студено.
Единствено е хладен днес сезонът.
Дърветата с отичащи се вени,
цветята като спомени се ронят.
Листенце по листенце ще изплачат. ...
1.4K 25 34

Цветето, което цъфтеше само нощем 11 🇧🇬

След малко, когато и последната къща остана зад тях, пътят се нагъна и заприлича на кардиограма. Кобилата пореше тъмницата, сякаш прокарваше електричество по нея, като ту се издигаше, ту тъкмо изкатерила възвишението, гръбнакът ѝ се накланяше и слизаше тежка по склона. Мускулестите крака се набираха ...
1.8K 11 31

Цветето, което цъфтеше само нощем 10 🇧🇬

Изплаши я хаосът, който намери в себе си, хлопвайки вратата. Наостри ушета. Навън тишината засвистя. Тръпки, напомнящи капки дъжд се отекоха в нея, като след буря. Закапчукаха бавно една в друга, смесвайки се и след малко усети, че не е в състояние да мисли.
Завъртя се в стаята, но я обхвана горещин ...
1.4K 13 36

Цветето, което цъфтеше само нощем 9 🇧🇬

Когато се намериха на другия край, арабинът я запозна с Алтафина, а Надя впечатлена от свободолюбивото животно, съвсем забрави да се пази от светлината на крушката. Насим изглеждаше горд, галеше и потупваше изплашената кобила в обора, обясняваше на Надя за нейната порода, докато момичето го наблюдав ...
2.1K 11 30

Човекът самурай 🇧🇬

Живееше на седмия етаж.
И всяка нощ се канеше да скача.
Но все не му достигаше кураж,
да хвръкне като птица срещу здрача.
Назад погледне – кален, черен път. ...
1.5K 10 19

Цветето, което цъфтеше само нощем 8 🇧🇬

На другия ден, редом до арабина стъпваше едра, червеникава кобила. От пръв поглед я хареса – висока, лъскава, с хубав меден косъм, с бляскави очи и жив поглед. Личеше си, че хубаво е гледана, дори не се сети да прави пазарлък със собственика ѝ.
Веднага се разчу от двата края на реката – Насим купил ...
1.5K 12 25

Цветето, което цъфтеше само нощем 7 🇧🇬

Успокои се след малко арабинът, преоблече се и включи телевизора. Лежеше на леглото и мислеше. Допреди малко място не можеше да си намери, а сега притихваше, прехвърляйки няколкото секунди в главата си. На всички краища ги прехвърли, на конци ги направи, на шепот, дихание, на усещане, а после те се ...
1.3K 12 28

Цветето, което цъфтеше само нощем 6 🇧🇬

Отцедиха се и последните капки дъжд, стекли се по склона на пътя, оставяйки след себе си цветна дъга. Летният дъждец беше излъскал асфалта като огледало. Огледа се слънцето в огледалната шир уж като за последно. Разреса си косите и лека-полека залезе зад планината. Блесна небето, за да го изпрати с ...
2.1K 16 35

Цветето, което цъфтеше само нощем 5 🇧🇬

До три часът Насим не мигна. Освен юлската жега, сега и друго го мъчеше. Отиде в баничарницата и заметна една хавлия на врата. Захвана се да меси тестото, но бялото видение пак се появи. Опиваше се да сравни момичето с Цветелина – дъщерята на Гошо, но – не! Не беше Цвети, нея щеше да я познае. Друга ...
1.6K 10 25

Цветето, което цъфтеше само нощем 4 🇧🇬

В делничен ден нощите бяха съвсем тихи, но към три часа, щом кучетата се разлаеха, на всички ставаше ясно, че Насим отива към баничарницата. Излизаше в три, а към десет часа сутринта се връщаше. Когато се върнеше, въртеше се напред – назад из двора; влизаше, излизаше от вкъщи; носеше разни багажи, м ...
1.4K 16 25

Цветето, което цъфтеше само нощем 3 🇧🇬

Любопитни бяха хората, а и предпазливи. В Голямо Село се беше пренесъл някакъв чуждоземец, никой не го познаваше, нов беше и появата на младия мъж се оказа една от най-интересните новини в селото. Макар да ми се струва, че ако не беше попаднал точно на този съсед и къща – не съвсем на тази улица, На ...
1.6K 14 24

Цветето, което цъфтеше само нощем 2 🇧🇬

Въодушевлението на Мъндьо малко спаднало, когато акушерката му съобщила, че Найден, всъщност е Найдена, но както са казали хората: не можеш да посееш пшеница, а да ти се родят картофи. Затова Мъндьо решил, че Найден се отлага за следващата сеитба.
Акушерката положила дъщеричката в неговите ръце. В м ...
2.2K 12 21

Цветето, което цъфтеше само нощем 🇧🇬

Селото се беше разположило точно в нозете на планината – оживено и голямо, като мравуняк преди дъжд. Щъкаха в него и християни, и мюсюлмани, една и съща тежест носеха, един и същи тютюн пушеха, една и съща камениста вода пиеха, затова и от едни и същи болести умираха, но за да не си смесват кръвта и ...
2.6K 15 36

Стопанинът на язовира - продължение 🇧🇬

А новината не беше вече никаква новина. Просто имаше един норматив за рибаря, една браздица, в която ако духнеше малко по-силно вятър, и на водата щеше да му се изпише. А тя беше ясна и проста. С това си на пръв поглед дребно деяние Мусолини се беше изложил пред себе си, пред стопанството си, и пред ...
1.5K 10 24

Стопанинът на язовира 🇧🇬

Вероятно не сте ходили на този язовир да хващате шарани, но ако отидете и останете насаме с въдицата си, няма как да не разберете, че акостиралата на брега, бяла каравана, преминала през кой знае колко бури, е собственост на дребен черничък мъж с шапка.
Роден и записан като Мустафа, на галено Мусчо, ...
865 5 20

Рустифина и Човека Птица 🇧🇬

- Виждала ли си как танцуват по жарава? – ме попита през пролетта моя приятел, с който не се бяхме виждали отдавна. Той си идваше от време на време от чужбина, обичаше да странства из различни страни и затова аз го наричах Човека Птица.
Бяхме седнали да вечеряме в едно заведение в центъра на столица ...
1.1K 6 20

Отсъствие 🇧🇬

Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. ...
1K 7 20

Отначало 🇧🇬

Пролетта, каза мама, ще трябва,
да засееш цветята в градината,
да разпукаш пръстта ѝ корава,
до небето да цъфнат баирите.
Тя изглежда дори си представя, ...
900 14 39

Предпразнични дрешки от смешки 🇧🇬

Ковиде, Любими мой,
откъде се появи?
Цяла нощ топиш ми лой
и във форма ме държиш.
Мисля днес да те сразя, ...
1.7K 6 37

***** 🇧🇬

Обувките хрускат. Мъгла ме люлее,
в снежинки изтича небето сега.
Но няма те, няма. И тихичко пея.
Поне да изплаша за малко снега.
А той да се сепне, да спре да изтръгва, ...
962 9 30

Спираловидно 🇧🇬

Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака, ...
1.3K 15 34

Падане 🇧🇬

Шепотът от устните ти кара липите да цъфтят през октомври. Не е ли странен този цвят през есента?
Иска ми се да го помириша, да го докосна с върха на пръстите си, а само мога да го усещам. Като че в мен се е разпукал и всеки момент ще затрепти от твоя дъх. Притискам гърди, за да го усмиря, но гласа ...
984 8 20

Касиерката -4 🇧🇬

„Кажи, ми какво да направя и ще го направя?” - пишеше в писмото Елка.
„Ти знаеш какво да направиш. Аз нищо не мога да ти кажа.”
Тези думи, част от писмото, непрекъснато шумоляха в нейната глава. Какво точно искаше да каже той с тях? Да не би да се е досетил за намеренията ѝ? Не, той най-последен тря ...
314 6 18

Мълчанки 🇧🇬

Една жена е завързала хамак на двора за два бора до селската си къща. Къщата е на върха на селото. Прането се вее мокро по теловете. Нощем, когато борчетата заспят, тя лежи в хамака и наблюдава звездите. Обичайно ѝ е хладно, затова придърпва китеник, останал от някогашния чеиз на нейната баба. Вятър ...
462 2 6

Път без изход 🇧🇬

Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се ...
1.1K 7 19

Очакване 🇧🇬

Аз чаках те дълго на пясъка див,
изгарях сред пяната бяла.
Защо сте, мечти? Вие удряхте с взрив
най-крехкото в моето тяло.
- Не, няма да дойде. - ми каза с очи ...
957 16 33

Касиерката - 3 🇧🇬

3.
След един месец, Елка седеше пред бюрото на едната от двете си колежки, а по-точно срещу – кредитната консултантка и попълваше искане за потребителски кредит. Кредитът, както беше излъгала Елка, щеше да послужи за спешен ремонт на жилището ѝ. Консултантката – червенокоса, симпатична и топла дама ...
299 4 15

Прозорец, дъжд и френска музика 🇧🇬

Колите бучат наоколо. Дъждът кълве с куршуми листата залепнали от външния край на прозореца на колата. Опитва се да разбере какво има отвъд тях. Зад тях. Зад тях съм аз, която също се опитва да разбере какво има там. Зад песента от радиото и меките букви Р. Отвъд речта на певеца. Отвъд сладникавите ...
1.4K 9 20

Касиерката - 2 🇧🇬

Натисна бутона изпрати и в същия миг я обзе усещане за лекота, че върши онова, което обмисляше цял ден, което всяка любима би направила в подобна ситуация, дори без началното колебание на Елка. Момичето освободи косата си от ластика. Остави се на хладнината, разливаща се от отворения прозорец да я м ...
448 5 29

Една войнишка каска 🇧🇬

Беше напъпила пролет. Краят на април. Тъкмо парковете около площада бяха обрасли в зеленина. Натежалите коси на брезите се люлееха над главите на разхождащите се и спираха мъхчетата на върбите по въздуха. Работници в гащеризони подвикваха зад косачките си, докато машините бръмчаха оглушително,оставя ...
538 5 30

Касиерката 🇧🇬

Касиерката Елка Любомирова пристигна в хотелската си стая около обед. Тя стовари тежкия куфар пред гардероба и въздъхна с облекчение. Беше от южен град, на трийсет и четири години, мургава чаровница, закръглена и нисичка, с типичните за почти всички касиерки от южните райони мек акцент и неестествен ...
504 5 27

Под небето на Лацио 🇧🇬

Времето прелиташе някъде между 770 - 771г, пр. н. е и размахваше криле в небето над Лацио. По водите на река Албула плаваше малка лодка. В нея весталката Рея, дъщеря на царя на Алба Лонга – Нумитор, бягаше заедно с Марс от Амулий – по-малкия брат на Нумитор, който за да да си гарантира дълго царуван ...
832 10 26

Снежна повест 17 (финал) 🇧🇬

След малко сервирах основното. На моя любим му хареса и не пропусна да ме похвали. Гледах го как се храни с апетит, отпива от виното и ме изпълваше тиха радост и удовлетворение. Не бях вярвала дотогава, че да готвя за любим човек, може да се превърне в празник. Той излиза два пъти на терасата да пуш ...
1.5K 6 32

Снежна повест 16 🇧🇬

На херцог Уелингтън трябва да е било кръстено моето кулинарно приключение, защото след като изпекох телешкото, предизвиках на дуел гъбите, мащерката, горчицата и прошутото. Накрая ги завих в бутертестото и намазах с жълтък. Отгоре направих сърчица с формите за сладки и го мушнах във фурната. Изобщо, ...
901 5 15

Снежна повест 15 🇧🇬

Прегръщах го дълго и той ми отвръщаше, без да знаем, че се оплитаме като онези дървета, които уж в началото растат наблизо, но по някое време се увиват едно в друго, а после от горското минават и им се чудят. Побутват ги. Почукват ги рейнджърите по корите, прослушват, да чуят живи ли са или аха, ще ...
920 5 21

Целувка за сън 🇧🇬

Закъснях. А от дълго ти пиша.
За дъжда. Как превива треви.
През росата как розата диша,
натежала на стрък се крепи.
Както аз на стеблото отдавна, ...
963 12 29

В междуметията на дъжда 🇧🇬

Всеки ден, по едно и също време, тя го чакаше на пейката в парка. Пак по същото време, всеки ден се изсипваше дъжд. С усета на камъче, което потръпва от прииждащата река, тя знаеше, че ще завали, още щом седне на пейката, затова със себе си винаги носеше чадър. И точно в мига, в който тази мисъл мин ...
874 10 23

Снежна повест 14 🇧🇬

Нетърпението ми запулсира в шията, но намерих опора в повелата ме напред ръка. След секунда, вратата се отвори, а вътре лампата ме ослепи. Докато се окопитя, в обстановката, чух Хари да ми казва, че ей сега ще запали печката, а после всичко се завъртя и около мен се наредиха печка, легло, маса с бял ...
940 4 18