СВОБОДЕН
112 результатов
На лятото душата ми е в плен,
горещата му същност ме изгаря.
Изменчив е сезонът вън и вътре в мен,
през слънце жежко буря се разгаря.
Отеква гръм от вътре в дълбини, ...
  752 
На плажа съм аз в детството си ранно,
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах. ...
  484 
На този ден в миг билки лековити оживяват,
от Господа те сила чудна получават.
На Еньовден частица къс от себе си им той дарява,
и сила лековита всяка билка днес раздава!
И нощите вълшебни лунни оживяват, ...
  476 
Принцесата с блестящата корона,
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато, ...
  775 
Не всичко във живота е цветя и рози,
по-често срещаме се с тръни и бодли.
И камъните остри нараняват ходилата боси,
бележат пътя ни със кървави следи.
И тежки отражения душевни, ...
  1126 
За буквите днес пеем и прославяме,
наш знак и име да не го забравяме.
Блестят като звездици ярки в небесата,
същинско чудо завещано от светите братя.
На Кирил и Методий дело и на техни ученици, ...
  452 
Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките, ...
  1537 
Да те погали зимата мечтаеш,
снежинки бели от небето сипе.
И вятър зимен и студен те пали,
а зимата с целувки нежно тебе щипе.
Да те погали пролетта мечтаеш, ...
  667 
И тебе разпнаха те както бе предсказал,
предаде на отца си там на кръста своят дух.
Апостолите се отрекоха от теб, предадоха те,
но разпнат ти прости им още тук.
И както обичаят повелява ...
  473 
Плаче днес иконата със тежки сълзи,
от очите и обилно те се стичат.
Плачеш Богородице тъй силно,
сякаш дъжд пороен се излива.
Капки падат от небето сиво, ...
  1165 
Вървиш приведен в уличките тесни,
тежко е, кръста свой на гърба си влачиш.
Войници с шлемове и копия те мушкат,
тълпата те замеря, името ругае.
Вървиш нагоре, хълма за да стигнеш, ...
  393 
В градината с вековните маслини,
събрал бе учениците Исус.
Какво ли има да ни каже,
те питаха се мълчаливо там.
Събраха се край маса тясна, ...
  423 
Един от учениците ти беше той тогава,
тъй верни, следваха те теб навред.
И слушаше той жадно твойто слово,
да разбере нуждаеше се делото ти ново.
Надяваше римляните да прогониш, ...
  976 
Живот без вяра тъмна нощ е,
не светят слънцето, луната и звездите.
Но не е страшна просто тъмнината,
а мракът черен във душите.
Без вяра битието губи смисъл, ...
  364 
За празник се приготвяше градът,
със палмови листа и клонки от маслина.
Исус пристигаше в Йерусалим сега,
мълвата изпреварила го бе и знаеха мнозина.
През арка триумфална влезе той, ...
  381 
Ръката си на Лазар той подаде,
и от смъртта издърпа го за миг.
Поредно чудо стори на земята,
живота върна в смъртния му лик.
Видяха всички, призова го, ...
  441 
Гъст дим издига се в сърцето на Европа,
във пламъци изгаря символ на Париж.
Обилизва огънят старинна катедрала,
история изгаря древност надживяла.
Дим черен слънцето закрива, ...
  404 
Живота тук получили сме без да искаме,
не ни е питал никой за това.
И сметка от кого за него да поискаме,
то името й е единствено съдба.
Съдбата нещо е такова, ...
  420 
Сребърни слънца, част от друго време,
свят различен знам, паралел неземен.
Сребърни слънца, изгреви чудати,
свят без грехове, чувства непознати.
Сребърни слънца греят в златна зала, ...
  383 
Златното момиче, нежност, красота,
ореол блестящ в златната душа.
И сърцето нейно носи нежността,
Бог дарил я щедро с дух и доброта.
Скрита да остане просто няма как, ...
  545 
Излизаш за да пазаруваш днес,
ще ходиш в магазина живота.
Какво ли да си купиш ти от там,
че изкушенията хващат ти окото.
Отрупаните щандове блестят, ...
  350 
Какво е всъщност красотата,
дали когато външно тя се изразява.
Такава ли е истинската красота,
че съвършенството и в статуя се изявява.
Тя стройна е със правилни черти, ...
  314 
От рано още в малкият ми дом,
крадци ограбиха душата ми със взлом.
Разбиха и отнесоха те всичко даже и вратата,
изтръгнаха живота жив чак от сърцето и душата.
Ограбваха с години чувства и надежда, ...
  287 
Пристъпва бавно късната любов в живота,
лети с крила на капещи от есента листа.
И с посребрените от есенна слана коси,
заплита в бели мрежи летните треви.
Небето с облаци покрито мрачно, ...
  722 
Благодаря ти, че те има,
за тебе мисля и на сън дори.
Заспивам вечер с твойто име,
в съня ми идват духчета добри.
  406 
Рисувам те със четка във ръката,
позираш ми на стола до стената.
Разголила изцяло тялото си стройно,
седиш срещу ми кротко и спокойно.
И аз опитвам да те изрисувам, ...
  362 
Ти имаш път кам небесата,
нагоре трябва да вървиш.
По пътя към върха нататък,
как да поемеш трябва да решиш.
И можеш като дим в комина ...
  1044 
Отвън изглеждам просто леден,
измамно някак, видимо студен дори.
Но лъжете се с първия си поглед,
от страсти огън в мен гори.
Емоции и силни чувства ...
  445 
Нощта настъпва бавно в черно покривало,
и в мрак и сънища света залива.
Към хоризонта слънцето пълзи,
зад него то потъва мълчаливо.
Настъпва мрак, покой се спуска над земята, ...
  473 
Сутрин събужда ме хлад, небесата са сини,
бавно зад хоризонта слънцето се надига.
Огрени порблясват капките нежна роса,
сякаш сълзи от очите й са, блестящи и чисти.
Обед е, жегата нагорещена преваля, ...
  241 
А тялото ми храм, душата Бог е,
че тя емоциите в мене управлява.
Добро и зло през призмата пречупва,
на същността ми външен израз дава.
И щом ме мъка мен налегне, ...
  229 
Тя идва с полъх на южняк
и птичите ята завръщат се в гнездата.
Рисува с устни пролетни цветя,
снагата ѝ гора е нежна и зелена.
Тя пролет е, жена е, прелестно създание, ...
  401 
Предложения
: ??:??